№ 210
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100602567 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда № 20050621 от 23.02.2021 г., постановена по НЧХД № 14972
по описа за 2019 г. на СРС, НО, 12-ти състав, подсъдимата Д. Б. ЦВ. е била
призната за невиновна и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
147, ал. 1 от НК за това, че на 15.04.2019 г. до 17.04.2019 г. чрез изявления,
направени в социалната мрежа „Фейсбук”, е разпространила клеветнически
твърдения за Л.М.А.., като е заявила по негов адрес следното: „За жалост
господина, който беше виновен за инцидента, защото караше несъобразено
бързо, не може да се похвали със същата ценностна система. Вчера, след
инцидента той спря, но не за да види какво е причинил, а да види дали не си е
окепазил бронята. Днес го намерихме – оставям клиповете да говорят сами за
себе си. От преживения шок не успях да заснема всичко, но и това е доста
грозно само по себе си”. С крайния съдебен акт частният тъжител Л.М.А.. е
бил осъден да заплати на подсъдимата сумата в размер на 1000,00 лева,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатски хонорар, и по
сметка на СРС сумата в размер на 534,78 лева, представляваща сторени по
делото разноски за експертиза.
Срещу първоинстанционния съдебен акт са подадени въззивна жалба и
допълнение към нея от Л.М.А... В тях се излагат оплаквания, че възприетата
от районния съд фактическа обстановка е непълна и противоречи на
събраните по делото доказателства. Посочва се, че съдът е пропуснал да
1
отчете същественото за делото обстоятелство, че подсъдимата е разхождала
домашния си любимец в нарушение на нормативните изисквания, като макар
и на обществото място, животното не е било на каишка. Съдът не бил отчел,
че никой не се е обърнал към тъжителя и не е разговарял с него, макар на
инцидента да е имало очевидци. Налице бил и пропуск по отношение на
състоялата се на 15.04.2019 г. среща между частния тъжител, подсъдимата и
част от свидетелите. От записите на срещата се установявало, че подсъдимата
и свидетелите се държат агресивно, че именно тогава частният тъжител
разбира за пострадалото животно и че е бил готов да отговаря пред
компетентните органи в случай, че носи отговорност за инцидента, а не че е
отказал да съдейства. СРС погрешно бил отбелязал, че подсъдимата не е
изтрила поста си на 17.04.2019 г., а публикацията и към настоящия момент
седяла в профила , като е премахнала само видео файловете с частния
тъжител. СРС погрешно бил приел, че инкриминираният текст представлявал
оценъчно, а не фактическо твърдение и не разкривало позорно за тъжителя
обстоятелство. Твърди се, че подсъдимата посочила пред обществото частния
тъжител за виновен за настъпването на инцидента, с което преминала
пределите на изразяване на мнение и разгласила конкретни твърдения, факти
и обстоятелства, отнасящи се до личността и поведението на пострадалия.
Оспорва се възприетото от СРС, че е без значение дали инцидентът е по вина
на частния тъжител или не. По делото били събрани доказателства, че същият
управлявал автомобила си със съобразена скорост, а подсъдимата била
изначално съпричастна към случилото се, тъй като не водила домашния си
любимец на каишка. Подчертава се, че в инкриминираната публикация
грешно се твърдяло, че частният тъжител не се интересувал какво е причинил,
тъй като след настъпване на инцидента същият слязъл от МПС-то, за да го
огледа и да провери. Твърди се, че от субективна страна подсъдимата е
знаела, че твърденията са неверни, тъй като сама носила отговорност за
настъпилите събития, поради което и не сезирала компетентните органи.
Коментира се, че с публикацията подсъдимата уронила доброто име и
накърнила достойнството на тъжителя. Прави се искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата
да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение. Прави се искане за
присъждане на сторените в производството разноски.
Постъпило е възражение от адв. Д. Ж. – защитник на подсъдимата Д. Б.
ЦВ., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата.
Защитата се солидизира с мотивите на първоинстанционния съд, че в
процесния случай става въпрос за обобщени констатации с евентуален
оценъчен характер и мисловно отражение на личната позиция на
подсъдимата.
В открито съдебно заседание са се явили частният тъжител лично и
повереникът му - адв. М.В.. На етап съдебни прения са преповторени
изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт.
В съдебно заседания подсъдимата не се е явила лично, а същата е била
представлявана от защитника си – адв. Д. Ж., който е изложил аналогични на
развитите във възражението доводи за неоснователност на подадената жалба.
Било е направено искане за постановяване на решение, с което обжалваният
съдебен акт да бъде потвърден, и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и
2
обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление от частен характер за това, че на 15.04.2019 г. до
17.04.2019 г. чрез изявления, направени в социалната мрежа „Фейсбук”,
подсъдимата Д. Б. ЦВ. е разпространила клеветнически твърдения за частния
тъжител Л.М.А.., като е заявила по негов адрес следното: „За жалост
господина, който беше виновен за инцидента, защото караше несъобразено
бързо, не може да се похвали със същата ценностна система. Вчера, след
инцидента той спря, но не за да види какво е причинил, а да види дали не си е
окепазил бронята. Днес го намерихме – оставям клиповете да говорят сами за
себе си. От преживения шок не успях да заснема всичко, но и това е доста
грозно само по себе си”.
От доказателствата по делото се установява, че подсъдимата Д. Б. ЦВ., с
ЕГН: **********, е родена на ******* г. в гр. Търговище, българка,
български гражданин, неосъждана, омъжена, с висше образование, трудово
ангажирана. Към инкриминриания период същата е имала регистриран
профил в социалната мрежа „Фейсбук” с потребителско име „Dora Bratt”.
На 14.04.2019 г. във времевия интервал от 19.00 до 20.00 часа частният
тъжител управлявал лекия си автомобил с марка БМВ Е90, рег. № *******,
движейки се към дома си, находящ се в гр. София, ул. *******. В лекия
автомобил на мястото до водача се возила неговата майка – свидетелката
М.С. А.а. За да се приближи към жилищната си сграда частният тъжител
извършил маневра ляв завой от ул. „Йордан Радичков” към ул. „Борис
Арсов”, като продължил движението по улицата, по която от едната му страна
имало редица спрени коли, така че било невъзможно разминаването между
два срещуположно движещи се автомобила. Междувременно подсъдимата Д.
Б. ЦВ. разхождала по тротоара на улицата домашния си любимец – куче.
Същото се заиграло с бездомно куче, за което се грижели живущи в
съседните жилищни сгради и което наричали „Чернъо”. През това време
двете кучета тичали свободно и не били на каишка. В непосредствена близост
до магазина, в който работел свидетелят В.Л.Н., животните се заиграли така,
че преминали от тротоара през спрелите автомобили на ул. „Борис Арсов” и
излезли на пътното платно в същия момент, в който оттам минавал частният
тъжител с автомобила си. Настъпил удар, при който пострадало кучето
„Чернъо”. След сблъсъка кучетата се разбягали, а частният тъжител спрял
след няколко метра, слязъл от автомобила, огледал го и се качил обратно в
него и потеглил. Кучетата се върнали на тротоара, като бездомното
пострадало куче се движило на три крака. Подсъдимата Д. Б. ЦВ. позвънила
на своя позната – свидетелката И.С.В. за помощ. Двете, заедно със свидетеля
К.Г.С., закарали животното в болница. На същото било извършена
медицинска интервенция и било хоспитализирано за няколко дни в друга
клиника, различна от заведението, където била извършена операцията. За
манипулацията била заплатена сумата в размер на 1070,46 лева.
На 15.04.2019 г. подсъдимата, придружена от свидетелите И.С.В. и
К.Г.С., се срещнали с частния тъжител. При проведен разговор свидетелите
информирали частния тъжител за състоянието на пострадалото животно и
разходите във връзка с лечението му. Свидетелите попитали относно
намеренията на частния тъжител да вземе отношение към покриване на
сторените разходи, но същият отказал да съдейства.
За събиране на разходите по лечението на пострадалото куче
3
свидетелката И.С.В. и подсъдимата се допитали до познати, приятели и
колеги. На 15.04.2019 г. подсъдимата публикувала от личния си профил на
стената си в социалната мрежа „Фейсбук” пост относно здравословното
състояние на кучето, събраните до момента средства за лечението му и все
още необходимите такива, както и благодарности на хората, които са
допринесли финансово. В нов абзац в същия пост подсъдимата публикувала
инкриминираните изрази, както следва „За жалост господина, който беше
виновен за инцидента, защото караше несъобразено бързо, не може да се
похвали със същата ценностна система. Вчера, след инцидента той спря, но не
за да види какво е причинил, а да види дали не си е окепазил бронята. Днес го
намерихме – оставям клиповете да говорят сами за себе си. От преживения
шок не успях да заснема всичко, но и това е доста грозно само по себе си”.
Публикацията на подсъдимата провокирала негативни коментари касателно
частния тъжител, като същата била споделяна и коментирана от други
потребители на социалната мрежа. Частният тъжител разбрал за нея на
16.04.2019 г. от свой приятел - свидетелят К.А.Ю., който препратил
публикацията на тъжителя.
След запознаване с публикацията частният тъжител потърсил
медицинска помощ във връзка с психиатричото си състояние.
Горепосочената фактическа обстановка, възприета от въззивния съд
след самостоятелен анализ на доказателствената маса, е сходна с тази, приета
от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция изцяло споделя
фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд в
крайния си акт по същество на делото. За да приеме същата районният съд се
е позовал на събрания по делото доказателствен материал, както следва:
свидетелските показания на И.С.В., К.Г.С., В.Л.Н., К.А.Ю., М.С. А.а,
клиничен протокол № 54725 на п.н. 21258 от 14.04.2019 г., епикриза от
14.04.2019 г., констативен протокол от 18.04.2019 г., свидетелство за
съдимост на Д. Б. ЦВ., комбинирана застрахователна полица №
0306Х0408095, медицински направления от 18.04.2019 г. и 22.04.2019 г. За
изясняване на делото е била назначена видео-техническа експертиза,
заключението въз основа на която настоящият съдебен състав кредитира като
компетентно и обосновано становище от специалист със специални познания
в конкретната област. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват
(Решение № 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, НК, ІІІ н.о./.
Неоснователни са възраженията на жалбподателя за непълнота на
приетата от СРС фактическа обстановка касаеща съществени моменти – че
подсъдимата е разхождала домашния си любимец в нарушение на
нормативните изисквания, че на състоялата се на 15.04.2019 г. среща между
частния тъжител, подсъдимата и част от свидетелите тъжителят е заявил, че е
бил готов да отговаря пред компетентните органи в случай, че носи
отговорност за инцидента, че подсъдимата не е изтрила поста си на 17.04.2019
г., а премахнала само видео файловете с частния тъжител. Въззивният съд не
се съгласява, че е налице допуснат пропуск във фактическия анализ,
извършен от СРС. Първоинстанционният съд по вътрешно убеждение, въз
основа на доказателствата по делото и закона е достигнал до своите
фактически изводи касателно съществените обстоятелства от предмета на
делото. Предметът на доказване в наказателния процес, независимо от
4
характера на престъплението, е очертан чл. 102 от НПК. Установяването на
друго ирелевантни за делото факти е безпредметно.
Въз основа на гореустановените фактически изводи въззивният съд
достигна до следните изводи от правна страна:
Депозираната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователен.
За да оправдае подсъдимата по подвигнатото обвинение
първоинстанционният съд е достигнал до изводите, че инкриминираните
изрази не съставляват престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал.
1 от НК, тъй като същите не могат да бъдат определени като разкриващи
позорящи честта и достойнството на частния тъжител обстоятелства. СРС е
възприел, че чрез инкриминираните изрази подсъдимата е обективирала в
социалната мрежа „Фейсбук” собствената си оценъчна дейност касателно
личността на тъжителя в светлината на настъпилия инцидент. Въззивната
съдебна инстанция се съгласява с изведените в мотивите на
първоинстанционния съд разсъждения.
Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността,
което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са
неистински и позорни, или приписване на престъпление, което не е
извършено. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
публикацията с инкриминираните изрази е била публикувана именно от
профила на подсъдимата в социалната мрежа „Фейсбук” и че същата е неин
автор. Предвид езиковото и смислово съдържание на инкриминираните
изрази следва да се приеме, че същите не биха могли да бъдат използвани за
приписване на престъпление. За да е налице тази форма на изпълнителното
деяние е необходима индивидуализация на общественоопасно деяние,
достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на
извършване, което в настоящия случай не е налице. За да е налице другата
форма на състовомерно деяние е необходимо разгласените обстоятелства да
са позорни за пострадалото лице. „Разгласяването” като форма на
изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад
които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт (в
този смисъл Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183/2015 г. на ВКС, I
н.о.). Позорни са тези обстоятелства, които се отнасят до личността на
засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които са обществено
укорими, противоречат на общоприетите норми на поведение и създават
отрицателна оценка за личността на засегнатия. Съдебната практика приема,
че „позорно обстоятелство” са онези конкретни факти и обстоятелства, чието
разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят
до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или
такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които
я характеризират негативно.
Инкриминираните изрази по разглежданото дело обаче не разкриват
така посочените специфики, не засягат като самоцел личната, интимна сфера
на частния тъжител по язвитилен и унизителен начин. Безспорно
използването на посочените по-горе квалификации са могли да предизвикат
отрицателни коментари от общността от хора, до които е достигнала
5
публикацията, но не може да се приеме, че изразите, формулирани в
контекста на цялата публикация, предвид използваните изразни средства и
предвид развилата се житейска ситуация, са извън допустимите граници, до
които се простира свободата на лично мнение и слово. В практиката си
върховната инстанция е имала възможност многократно да отбележи, че
извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или
упражнява право на искания, от които произтичат определени правни
последици. Съдебната практика приема, че в тези случаи деецът упражнява
права, гарантирани му от Конституцията и законите (в този смисъл Решение
№ 70 от 25.ІІ.2009 г. по н.д. № 36/2009 г. на ВКС, ІІ н.о.). Именно съгласно
чл. 39, ал. 2, вр. ал. 1 от Конституцията „Всеки има право да изразява мнение
и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин.”. Това право обаче не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Според практиката на
ЕСПЧ ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват
стеснително и да бъдат необходими в едно демократично общество.
Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с това становище и
счита, че в разглеждания случай подсъдимата не е преминала границите на
приемливите в етичен аспект формулировки на субективните оценки,
изложени в нейната публикация. По делото се установява, че
инкриминираните изрази са част от публикация, която е съдържала в себе си
информация относно пострадалото от инцидента куче, здравословното му
състояние и финансовата подкрепа, показана от трети лица. Наред с това,
подсъдимата е изразила собствените си възгледи касателно личността на
частния тъжител в светлината на развилия се инцидент. Предположенията,
създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и
други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност,
изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не консумират престъпния
състав на клеветата (в този смисъл Решение № 167/26 септември 2016 г. по н.
д. № 742/2016, ВКС, III н.о.).
Неоснователни се явяват възраженията в жалбата касателно
правилността на изводите от правна страна на първоинстанционния съд. Без
значение стоят въпросите дали инцидентът е по вина на пострадалия или не,
дали има съпричиняване и какво е съотношението, дали на инцидента имало
очевидци и защо никой не се е обърнал към частния тъжител и не е
разговарял с него. От една страна, тежестта на доказване по дела, образувани
по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител, а обвиняемият не е
длъжен да доказва, че е невинен (чл. 83, ал. 2 от НПК). Изложеното от
подсъдимата в публикацията, че инцидентът е станал поради несъобразено
бързата скорост на управление на автомобила от частния тъжител видно е
обективиране на едно нейно възприятие. От друга страна, посочените
обстоятелства се явяват странични за предмета на доказване, поради което и
съдът не следва да им посвещава допълнителен анализ.
Първоинстанционният съд е доразвил изводите си, като освен въпроса
за несъставомерността на деянието от обективна страна, е разгледал и
въпроса за липса на умисъл у подсъдимата, а оттук - за несъставомерността на
деянието и от субективна страна. Вината, като израз на субективното
психическо отношение на дееца към неговото деяние, е неразривно свързана с
конкретните подбуди и мотиви, които са го подтикнали да действа. От
субективна страна клеветата може да се осъществи само умишлено. Деецът
трябва да съзнава, че довежда до знанието на трети лица неистински позорни
6
за другиго обстоятелства, или че приписва неизвършено от съответното лице
престъпление. Субективното отношение на дееца следва да се определи въз
основа на съзнанието, което той е имал за разгласените обстоятелства към
момента на огласяването им. В случая по делото се установява, че
инкриминираните думи са реакция и оценка на подсъдимата по повод
действията на частния тъжител след инцидента с кучето и проведения
помежду им разговор, и са израз на субективното усещане за личността на
тъжителя, манифестирано чрез упражняването на правото на мнение.
Съставомерността на деянието от субективна страна предполага в съзнанието
на дееца да съществуват представи относно общественоопасния характер на
деянието, каквито са немислими при положение, че се упражнява едно
признато от правния ред право в границите на закона.
Предвид изложеното правилно СРС е приел, че подсъдимата не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, а
обжалваната оправдателна присъда е правилна и законосъобразна в
наказателната ѝ част.
Съдът, в изпълнение на служебното начало в наказателния процес,
счита, че следва да измени присъдата в частта за разноските. Разпоредбата на
чл. 190 от НПК урежда въпроса за възлагане на разноските при постановяване
на оправдателна присъда. На това основание СРС правилно е счел, че в
тежест на частния тъжител следва да възложи заплащането както на сторените
от подсъдимата разноски, така и на тези, сторени във връзка с воденото
производство – за заплащане на възнаграждение на вещото лице (474,78 лева)
и депозит за явяването му в открито съдебно заседание (50,00 лева). СРС
обаче е осъдил частния тъжител да заплати в полза на бюджета по сметка на
СРС сумата в размер на 534,78 лева, а не 524,78 лева за експертизата, колкото
прави сборът от сумите за депозитите за възнаграждение на вещото лице и за
явяването му в съдебна зала. Следователно частният тъжител е трябвало да
бъде осъден да заплати само сумата в размер на 524,78 лева, като за разликата
до 534,78 лева следва да бъде отменено.
Що се отнася до разноските в настоящото производство, на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК такива се полагат в полза на подсъдимата. Въззивният
съд счита обаче, че такива не следва да се присъждат, тъй като не е
доказала, че претендираната сума за адвокатското дружество е на основание
уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
именно по настоящото дело. Пред въззивната инстанция подсъдимата е била
представлявана от адв. Д. Ж. с пълномощно по делото. В открито съдебно
заседание са представени Фактура № **********/06.06.2021 г., неподписана
от страните, и две платежни нареждания. Не е представян договор за правна
защита и съдействие с уговорено възнаграждение за въззивното производство
– такъв е представен само за първоинстанционното производство с
изчерпателно уговорен предмет само за него. Съобразно т. 1 на ТР № 6/2012
г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С
договора може да бъде удостоверено както уговарянето, така и заплащането
на договореното възнаграждение. Според практиката на ВКС, фактурата би
представлява доказателство за сключен договор само ако удостоверява
волеизявленията на насрещните по сделката страни, но не в случаите на
едностранно съставена и неподписана фактура, каквато е приложената по
делото. Приложените фактура и платежни нареждания биха могли да се
приемат за удостоверяващи договор, ако съдържаха съществените елементи
7
на сделката, което не може да се приеме, че е налице в настоящия случай (в
този смисъл Определение № 30 от 5.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1566/2017 г.,
I т. о., ТК, ВКС, Определение № 306 от 2.11.2020 г. на ВКС по гр. д. №
342/2020 г., III г. о., ГК, ВКС, Определение № 107 от 28.02.2019 г. на ВКС по
ч. т. д. № 360/2019 г., I т. о., ТК, ВКС, Определение № 23 от 18.01.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3884/2020 г., III г. о., ГК, ВКС, Определение № 147 от
10.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 3212/2018 г., I т. о., ТК, ВКС).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 20050621 от 23.02.2021 г., постановена по НЧХД
№ 14972 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 12-ти състав, в частта за разноските,
като ОТМЕНЯ ЧАСТТА, в която Л.М.А.. е бил осъден да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата над 524,78 лева (петстотин двадесет и
четири лева и седемдесет и осем стотинки) до присъдените 534,78 лева
(петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща сторени по делото разноски за експертиза.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20050621 от 23.02.2021 г., постановена по
НЧХД № 14972 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 12-ти състав, в останалата
част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8