Решение по дело №218/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 252
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20217270700218
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 02.11.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 218 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен, депозирана срещу Решение № 15/16.07.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 277/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № КХ-18/13.08.2020 г. издадено от директора на ОДБХ, гр. Шумен, с което на С.И.П. за нарушение по чл. 4, ал. 2 от Закона за храните вр. с чл. 4 от Наредба № 8 от 4.12.2018г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, и на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че санкционираното лице в качеството му на директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Велики Преслав виновно е допуснала вмененото му нарушение, което не разкрива белезите на „маловажна деятелност“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената глоба. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Н.Д..

Ответната страна, С.И.П., представя писмен отговор, в който се поддържа становището, че не е налице допуснато нарушение, доколкото съответствието на храните с нормативните изисквания е установено със съответните документи. Излагат се и твърдения за липса на субективния елемент на деянието, а в условията на евентуалност и доводи за „маловажността“ на простъпката. В съдебно заседание С.П. се представлява от адвокат Г.от Адвокатска колегия – Шумен.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Местната структура на БЧК чрез свидетеля П.Н.по силата на договор за дарение от 27.05.2020г. от „Дъ Бейкърс“АД, гр. Шумен получила храни 88 кашона по 24 броя в кашон Крем пита „Карузо“. Свидетелят Г.С., в качеството му на директор на ОП гр. Велики Преслав и доброволец в БЧК по молба на кмета на Общината, заедно с шофьор на 29.05.2020г., получил и доставил в гр. Велики Преслав посочените храни. След което следвало да бъде изпратена информация до БЧК от местните им представители на кои лица са раздадени продуктите от дарението.

 На 09.06.2020г. свидетелката С.В.– главен инспектор в ОДБХ – Шумен, извършила проверка по сигнал в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Велики Преслав. При проверката свидетелката констатирала, че в коридора на първия етаж на училището се намират кашони с храни – 1040 бр. Крем пита „Карузо“ с пълнеж от ягода и йогурт със срок на годност 10.06.2020г. За посочените храни директорът на училището, С.П., обяснила на проверяващия инспектор, че с приемо-предавателен протокол от представители на БЧК били предоставени безвъзмездно за раздаване на ученици 2760 бр. от посочения продукт Крем пита „Карузо“ от същата партида, като част вече са раздадени на учениците.

Свидетелката В.преценила, че продуктите не отговарят на изискванията на Наредба № 8 от 4.12.2018г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, изд. от министъра на земеделието, храните и горите, oбн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., отм., бр. 8 от 29.01.2021 г., в сила от 13.02.2021г. Горепосочената партида не се придружавала от документ удостоверяващ произхода на храната и документ, удостоверяващ съответствие с безопасността ѝ. За посочените констатации В.съставила доклад. С оглед направените изводи на 27.07.2020г. на С.П. бил съставен АУАН № ********** за административно нарушение по чл. 4, ал. 2 от Закона за храните вр. с чл. 4 от Наредба № 8 от 4.12.2018г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици.

Въз основа на така съставения акт, АНО издал впоследствие процесния правораздавателен акт.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна. Съдебният състав счел, че приложените доказателства, в частност етикет от кашон, декларация от 10.02.2020г., договор за дарение, копие на опаковка на хранителния продукт, опровергават становището на АНО за несъответствие на храните с изискванията на наредбата, като същите са били придружени от документ, удостоверяващ произхода им документ, удостоверяващ съответствието и безопасността им. Поради това съдът заключил, че не са налице елементите от обективната страна на вмененото на лицето нарушение. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на наложеното на П. наказание, въззивният съд извел и извод за липса на формирана вина в директора на училището. Съдът достигнал и до извод за наличие на предпоставките за приложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение. Воден от тези съображения, решаващият състав на РС – Велики Преслав отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за „маловажност“ на описаното в акта и в НП неизпълнение. Според касационната инстанция, поведението на санкционираното лице разкрива белезите на административното нарушение, описано в контролните органи. Текстът на чл. 4 от № 8 от 4.12.2018г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици /понастоящем отменена, но приложима съобразно правилото на § 8, ал. 3 от ПЗР към Закона за храните/ изрично въвежда изискването, че всяка партида храни се придружава от документ, удостоверяващ произхода на храната, и документ, удостоверяващ съответствието и безопасността ѝ, от което се налага извод, че дистрибутирането на храните /понятието е дефинирано в § 1, т. 6 от ДР на ЗХр/, каквато дейност е вменена на С.П., в качеството ѝ на директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велики Преслав следва да бъде осъществено при съблюдаването на императивните изисквания за това. При прочит на приобщените доказателства се установява, че към момента на приемането на храните, 29.05.2020г., съгласно представения приемо-предавателен протокол, а и към датата на съставяне на АУАН, П. не е разполагала и не е представила необходимите документи за произхода и за съответствието и безопасността на храните. Такива са представени едва в хода на съдебното производство. Поради това не може да се приеме становището, че отсъства елемент от обективната страна на соченото от органите на ОДБХ нарушение.

Не се възприема и тезата за липса на виновно поведение от страна на ответната страна в настоящото производство. П., в качеството ѝ на директор, е следвала да бъде наясно със задължителните законови и подзаконови норми, уреждащи изискванията към храните, предлагани на учениците. Обстоятелството, че в настоящата хипотеза хранителните стоки са получени чрез дарение от БЧК не променя този извод. П. е могла и е била длъжна да отчете необходимостта от наличие на съответните документи, визирани в чл. 4 от посочената наредба, което не е сторено и с това виновно е допуснала приписаното ѝ нарушение.

Независимо от гореизложеното, настоящата инстанция счита, че поведението ѝ разкрива белезите на „маловажна деятелност“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото обществената опасност на описаното в акта и в НП поведение носи по-ниска степен на обществена опасност от останалите простъпки от този вид. Хранителните продукти са получени чрез дарение от БЧК, същите не са били с изтекъл срок на годност, като в хода на въззивното производство е установен и произходът им. Част от приетите храни са раздадени на родителите на завършващите ученици /видно от отразеното в обстоятелствената част на НП/, с които впоследствие е осъществен контакт за връщането на десертите. Дали съставът на крем-питата „Карузо“ отговоря на изискването на наредбата в случая е ирелевантно обстоятелство и е въпрос, който стои вън от предмета на настоящото производство, но се установява, че разпитаната в качеството на актосъставител С.В.потвърждава, че тя самата е закупувала тези продукти за сина – в настоящата хипотеза количества от тях са получени от родителите на завършващите, които са били в състояние да преценят дали да ги предоставят на децата си. Установено е също, че деянието не е извършено с цел извличане на икономическа изгода, доколкото не се касае за продажба на описаните в акта и в НП храни, извършено инцидентно, а от показанията на В.е видно, че директорът на училището е оказал пълно съдействие за връщането на питите. С оглед на това, касационният състав намира, че не е било необходимо да бъде ангажирана отговорността на С.П., а АНО следвало да приложи института на „маловажния случай“ на административното нарушение, без да прилага визирания в НП санкционен състав. До аналогичен краен извод е достигнал и районният съд.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението на Районен съд - гр. Велики Преслав е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Поради това процесното решение на въззивния съд следва да се остави в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/16.07.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 277/2020г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

       ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.11.2021 г.