Решение по дело №6195/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261707
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20203110106195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

261707/20.5.2021 г.,гр.Варна    

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  14 състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на 20.4.2021 година  в състав:

 

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

     при участието на секретаря Кичка И.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6195 по опис на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              

             Предявен е иск  от ищец А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев срещу  ответник  Ю.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес.***.Иван Рилски, Бл. 53, Вх. 1, Ет. 7, Ап. 22 с пр.осн. чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК за установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по  ч.гр.д. № 17977/2019 г. на РС Варна, 48 с-в с която е разпоредено  длъжникът Ю.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: ***. Иван Рилски, бл.53, вх.1, ет.7, ап.22 да заплати  на кредитораА.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес ***, офиссграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 973,20 (деветстотин седемдесет и три лева и двадесет стотинки) лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 11.11.2015г. междуПровидент Файненшъл България“ ООД и Ю.Д.И., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза наИзи Асет Мениджмънт“ АД  по силата на Договор за цесия от дата 01.07.2017г., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 01.03.2019г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сумата от 65,81 (шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2016г. до 06.01.2017г., сумата от 42,55 (четиридесет и два лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от 19.08.2016г. до 06.01.2017г., сумата от 201,47 (двеста и един лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща такса услугаКредит у домаза предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода от 19.08.2016г. до 06.01.2017г., сумата от 469,98 (четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща такса услугаКредит у домаза събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя за периода от 19.08.2016г. до 06.01.2017г.,  сумата от 295,04  (двеста деветдесет и пет лева и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. – датата на подаване на  заявлението в съда до окончателното изплащане, сумата от 40,96 (четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки) левадържавна такса, както и сумата от 50.00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение. 

      Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че вземането му произтича от задължение по Договор за потребителски кредит № *********, сключен на 11.11.2015г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Ю.Д.И., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД  по силата на Договор за цесия от дата 01.07.2017г., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 01.03.2019г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г.

      Ищецът е посочил  банкова сметка ***F,  IBAN *** „Обединена Българска Банка“ АД.

      Ищецът посочва в обстоятелствената част на исковата молба, че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК **** и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *** /с предишно наименование „Про-видент Файненшъл България" ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ****/11.11.2015 г, сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и Ю.Д.И. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

       На 01.3.2019 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г, сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД взема­нето, произтичащо от договор за потребителски кредит № ****/11.11.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и Ю.Д.И., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведо­мен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България" ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД по втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.

         Приложение 1 от 01.03.2019 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.11.2017 г. е представено само с данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда.

        „А.з.с.н.в." ЕАД е упълномощена в качеството й на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.  да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „Изи Асет Мениджмънт" АД. В изпъл­нение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/ ********* от 07.03.2019 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з. станалата продажба на вземамия на основание Допълнително споразуме­ние от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/*********, от 07.03.2019 г. от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез „А.з.с.н.в." ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт" АД /пълномощник на „Файненшъл България" ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете писма са изпратени едновременно до длъж­ника. Писмото е върнато като неполучено с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На 15.05.2020 г. ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до от­ветника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/ ********* и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/ *********, и двете с дата 15.05.2020 г. От приложената обратна разписка към товарителница № 68899966 се установява, че  писмото е получено лично от И..

       Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на Кредитополучателя.

       Крайният срок за погасяване на  всички задължения по кредита е 6.01.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

       „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството на кредитор е начислило дължимо от длъжника  обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава за периода от 12.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението  в размер на   295,04 лв.

       Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента е в размер на 3221,00 лева с която са погасени, както следва:

        такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 374,01 лв., такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 872,82 лв., такса за оценка на досие: 79,95 лв., договорна лихва: 417,42 лв., главница: 1476,80 лв.

 

         Ищецът моли за уважаване на предявения установителен иск и за осъждане на ответника да му заплати всички разноски, които е направил в заповедното и в исковото производство.    

          В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез упълномощен  представител – адв.Сабина Урумова от ВАК. Счита, че предявения иск е недопустим, тъй като  заповедта за изпълнение не е връчена редовно на длъжника и не е спазена процедурата по чл.47 ГПК като ответницата е лишена от възможността да подаде  възражение. Съда е издал заповед за изпълнение без каквото и да е доказателство относно активната процесуална легитимация на заявителя. Настоящото дело е инициирано въз основа на опорочено производство и следва да бъде прекратено. Заявява, че е  изплатила изцяло задълженията по процесния договор, сключен между нея и „Провидент Файненшъл България" ООД на 11.11.2015 г.

         Относно иска за установяване на дължимост на договорна лихва счита,  че клауза, с която е договорен размер на възнаградителна лихва от 31,82 процента е нищожна. Договорната лихва в размер на 31,82 % фиксиран годишен процент по заема противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност, съобразно чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.

       Относно иска за установяване на дължимост на такса заоценка на досие" счита същия за  неоснователен, тъй като клаузата, с която се договаря такава такса е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляне на закона, невъзможен предмет и липса на основание. При сключването на процесния договор подобна оценка на досие не е извършвана. Справка в Кредитния регистър към БНБ не е правена. Не са правени никакви други справки. Всички формуляри-бланки, а именно: договора, формуляра за кандидатстване, стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация са подписани в един и същ момент. Преди подписването на процесния договор за потребителски кредит ответницата  е изплатила няколко други кредита сключени именно с „Провидент Файненшъл България" ООД. Счита,  че тя не  дължи такса за оценка на досие поради противоречието на тази клауза с чл.21, ал.1 от ЗПК и чл.16 -18 от ЗЗП. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК  кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.21, ал.1 всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради изложеното следва да се приеме, че таксата за оценка на досие е нищожна, не е породила действие и сумата по тази клауза е недължима.

     Относно двата иска за установяване на дължимост на таксиКредит у дома" счита, че същите са недължими поради това, че уговорката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, невъзможен предмет и липса на основание. Услугата не е била искана, уговорена е в готова бланка, освен това „разходи по събиране" не представлява услуга. Договорката е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК вр. чл.Юа, ал.2 от ЗПК на две основания: поради това че таксата е уговорена като такава за предоставяне на кредит и кредиторът не може да иска повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие; тя е неравноправна клауза, уговорена в готова бланка, което я прави нищожна по аргумент от чл.146 от ЗЗП.

     В договора е посочен и размер на ГПР, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,00 %. В случая в този процент на ГПР не е включена таксата, която длъжникът дължи за заплащане на услугата „Кредит у дома" в размер на 1918,28 лева, поради което договорът е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде подчертано, че доверител ката ми не дължи на ищеца връщане на главницата, която е получила по договора, тъй като същата е изплатена.

      Договорът  не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържагодишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".

       Относно иска за установяване на дължимост на обезщетение за забава счита, че не се дължи и същото е прекомерно. Не се дължи, тъй като е следствие от недобросъвестно поведение и неспазване на законовите изисквания от страна на кредитодателя при подписване на договора. В случай, че се дължи такова то следва да бъде намалено до размера на действителните вреди.

       Прави възражение за нищожност на Договора за потребителски кредит от 11.11.2015 г. и на Общите условия към него  на основание чл.146 от ЗЗП на следните основания за нищожност:

-             Използвани са  предварително изготвени бланки с неравноправни клаузи, а съгласно посочения текст нищожни са клаузите, които не са индивидуално уговорени, изготвени са били предварително и потребителят не е имал никаква възможност да влияе върху съдържанието им.

-             Налице е нищожност и поради противоречие със Закона за потребителския кредит защото на първо място годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва - чл.19, ал.4 от ЗПК. В случая оскъпяването е с общо повече от 200 %. Уговорката е нищожна и на основание чл.19, ал.5 от Закона за защита на потребителите.

-             Договора няма минималното необходимо съдържание по чл.11, ал.1, т.16 от ЗПК - предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските и т.20 - 26 от същия член. Това ги прави нищожни на основание чл.21 от ЗПК.

-             Договора за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване изискването произтичащо от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК /форматът и размерът на шрифта да е не по-малък от 12/. В такъв случай може да се иска връщане на чистата стойност на кредита, която в случая е била върната преди образуването на заповедното производство.

Относно договора за цесия:

От приложените доказателства е видно, че тя не е съобщена. Договорът за прехвърляне на вземането е нищожен или поне не е влязъл в сила. С договора е уговорено бъдещо прехвърляне на вземания и представлява предварителен договор, който в случая не отговаря на изискванията на чл.19, ал.2 от ЗЗД, тъй като не съдържа съществените уговорки на сделката, не е посочена и цената на сделката. 

        По изложените аргументи ответникът моли за отхвърляне на   предявените искове

               Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

        Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

               Видно от представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за потребителски кредит  *** от 11.11.2015 г. и Общи условия към същия  се установява, че между „Провидент файненшъл България“ ООД с  ЕИК ****, седалище *** в качеството на заемодател и Ю.Д.И.  с ЕГН ********** – заемател е сключен договор за паричен заем в размер на 2450.00 лева, която сума следва да се върне  на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 82.91 лева главница и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 31.82 % и  годишен процент на разходите /ГПР/ 48.00 %. Общата стойност на кредита е 4974.01 лева, като в същата са включени такси/комисионни. В т.Д на договора е посочена таксата за услуга „Кредит у дома“, която е в размер на 1918.28 лева.

                В чл.13 на Общите условия  е посочена отговорността на кредитополучателя при забава в плащания, като  след изтичане на 15-дневен гпатисен период, кредитърт може да обяви предсрочна изискуемост на всички дължими суми по договора. 

                С анекс № 1 от 05.01.2016 г. за изменение на договора вследствие на заявесн от клиента отказ от допълънителна услуга „кредит у дома“ страните се договарят, че отпада еднократната такса за допълнителната услуга; не отпада неизплатената към датата на подписване  част от 30% от еднократната такса за допълнителната услуга, посочена на първа страница от договора за кредит в буква „Д“; не отпада стойността на таксата за допълнителната услуга за седмичните посещения, които вече са направени. Всички останали разходи, посочени на пъръва страница от договора остават непроменени. 

                С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2017 г. „Провидент файненшънъл България“  ООД с ЕИК *** - продавач е прехвърлило на „Изи Асет мениджмънт“ АД с ЕИК *** – купувач, считаано от датата на договора 01.07.2017 г. всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в приложение № 1. Страните са се договорили, че се прехвърлят не само ликвидните и изискуеми вземания, но също и бъдещите /с ненастъпил падеж/ вземания.  

               С потвърждение  за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД продавачът е потвърдил прехвърлянето на вземането в полза на купувача по договор № ********* от 11.11.2015 г. с длъжник Ю.Д.И. в размер на 2450.00 лева главница и 1763.01 лева остатък от дължимата сума към 01.07.2017 г.

                С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.11.2010 г. „Изи Асет мениджмънт“ АД с ЕИК *** – продавач и „А.з.с.н.в.“ ООС с ЕИК *** – купувач са се договорили, че продавача ще прехвърли на купувача станали изискуеми и ликвидни в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключен от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които ще се индивидуализират в Приложение 1, което ще бъде неразделна част от договора. С допълнително споразумение на същия раамков договор за цесия страните разширяват предмета на договора чрез прехвърляне на вземания по договори за кредит сключени с трети лица – кредитори.

               С потвърждение  за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД продавачът е потвърдил прехвърлянето на вземането в полза на купувача, индивидуализира в приложение № 1_Р/01.03.2019 г. в т.ч. и вземането  по договор № ********* от 11.11.2015 г. с длъжник Ю.Д.И. в размер на 2450.00 лева главница, 1987.18 лева остатък от дължима сума към 01.03.2019 г. и 234.17 лева лихви за просрочие към 01.03.2019 г. Не  е посочена  цената на цесията. 

                С пълномощно от 09.09.2015 г. и от 04.07.2017 г.  без нотариална заверка на подписите кредиторът чрез законния си представител в качеството на цедент е упълномощил цесионера  да уведомява на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и от 01.07.2017 г. До ответницата Ю.И.  е изпратено с обратна разписка уведомително писмо от 07.03.2019 г., но същото е върнато като невръчено с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата. Изпратено е второ уведомително писмо от 15.05.2020 г. Същото е върнато като невръчено. 

                 От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 17977/2019 год. по описа на ВРС, 48 състав  се установява, че на 04.11.2019 г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 8791 срещу длъжникът Ю.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: ***. Иван Рилски, бл.53, вх.1, ет.7, ап.22 за заплащане в полза на кредитора „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 973,20 лв. (деветстотин седемдесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 11.11.2015г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Ю.Д.И., като в последствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД  по силата на Договор за цесия от дата 01.07.2017г., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 01.03.2019г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сумата от 65,81 лв. (шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2016г. до 06.01.2017г., сумата от 42,55 лв. (четиридесет и два лева и петдесет и пет стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от 19.08.2016г. до 06.01.2017г., сумата от 201,47 лв. (двеста и един лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода от 19.08.2016г. до 06.01.2017г., сумата от 469,98 лв. (четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя за периода от 19.08.2016г. до 06.01.2017г.,  сумата от 295,04 лв. (двеста деветдесет и пет лева и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 40,96 лв. (четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки) – държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение. 

                Ответницата не оспорва,  че по силата на  цитирания договор за потребителски кредит от 11.11.2015 г. ищцовото  дружество й е предоставило паричен заем в размер на 2450 лева, както  и че  сумата е усвоена от нея в пълния й размер.  Същата е заявила,  че е погасила всички вноски и не е изпаднала в забава. Доказателства за това твърдение не са представени в производството.  

                Общите условия са подписани от заемателя и поръчителя и същите са приели условията на договора относно  размера на  отпуснатия заем, размера на дължимата сума,  годишен лихвен процент,  годишен процент на разходите,  общият размер на всички плащания, срок, брой вноски,  размер на всяка вноска и падеж на всяка вноска са посочени в самия договор и в погасителния план към него. От горното  съдът намира, че ответницата  е приела  същите условия на договора с факта на подписването му и с усвояване на дадената в заем сума. Няма твърдения, кредитополучателят – отв. И.  да се е  отказала  от договора в 14-дневен срок от подписването му,  каквато възможност е имала на основание  чл.14 на договора, поради което съдът намира възраженията за недействителност на договора за неоснователни.  

                Относно уведомяване за извършената цесия  настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане:

                Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

                  По делото няма доказателства, че на длъжника  е връчено уведомление за извършено прехвърляне на вземането на кредитора Изи Асет мениджмънт“ АД по договор за потребителски паричен кредит, сключен с Ю.Д.И. от 11.11.2015 г. в полза на ищеца Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *** съгласно приложение № 1 от 01.03.2019 г., подписано към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор  за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г.,  поради което съдът намира, че не е налице редовно уведомяване по смисъла на  чл.99, ал.4 ЗЗД.

                  По отношение предсросчната изисуемост на вземането:

                  Съгласно т.18 на тълкувателно решение № 4 от  18.06.2014 год., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съдът намира, че това изискване съществува и  за вземания на кредитори извън посочените в чл.417, т.2 ГПК по аргумент на по-силното основание. От доказателствата по делото се установи, че длъжникът  не е  уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от кредитора, поради което съдът приема, че не е настъпила   предсрочната изискуемост на цялото вземане в посочения в исковата молба размер. 

                Допълнителен аргумент на  извода за ненастъпила  предсрочната изискуемост на кредита е твърдението на И.,  че е заплатила изцяло и в срок задължението за главница и неангажирани доказателства от ищцовото дружество за установяване на вземането му както по основание, така и по размер.  Искането на ищеца за допускане  на ССЕ е оставено без уважение, тъй като поставения въпрос в т.1 не се оспорва от ответницата, а въпросът по т.2 се явява недопустим по аргумент, че е недопустимо вещото лице да посочва  по негова преценка  размер на задължението за забава извън счетоводните операции. 

               Оспорванията на ответника са във връзка с основанието на което ищцовото дружество твърди да са  възникнали прехвърлените задължения. Направено е  възражение  по действителността на сделката, сключена    с потребител като е навеждат твърдения за  несъответствия на съдържанието и формата на договора със  Закона за потребителския кредит.  Няма спор между страните, че те се намират в договорно правоотношение по индивидуален  договор за потребителски заем и са обвързани от условията на същия, както  и от приложимите общи условия. Същия отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.10, чл.11, чл.13 и сл. на  Закона за потребителския кредит  от 2010 г., изм. ДВ. бр.57 от 28.07.2015 г., действащ към датата на сключване на договора от 11.11.2015 г. като  са посочени ясно и разбираемо неговите елементи по разбираем начин за кредитополучателя. Уговорката за връщане на получения кредит на седмични вноски с точно фиксиран размер и падежи изключва необходимост от съставяне на нарочен погасителен план. Лихвеният процент е фиксиран, поради което не се налага изискване  за план, в който да се уточнява последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти. Възражението за  недействителност на уговорката за размера на възнаградителна лихва е неоснователно, тъй като същата не е уговорена по несъвместим с морала начин.

                Освен лихвата  потребителят се е задължил да заплати две отделни такси, едната от които  е включена в основното съдържание на услугата, а другата е въведена като допълнителна услуга. Така първата такса се дължи  за оценка на досието, което е в противоречие с изискването към търговеца -  доставчик на финансовата услуга по чл.16 ЗПК да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответно на оценения риск. Самото одобрение  на кандидатурата на потребителя и оценката на неговата платежоспособност, тоест възможностите на  потребителя да заплаща дължимите вноски  обслужва единствено интереса на кредитора. Втората такса за която се е задължил кредитополучателя  е определена за  услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой, както  и за събиране на погасителните вноски  в брой по неговото местоживеене. От доказателствата по делото не става ясно дали услугата реално е предоставяна чрез домашни посещения. Служебно  известно е на  съда, че в интернет пространството и  ел.страница на кредитора, същият предлага финансиране на физически лица  чрез т.н. договори от разстояние и няма  собствени търговски обекти за обслужване на клиенти. Така  предлагания продукт  определя дейността  по домашните посещения не като  допълнителна, а като основна  дейност и съответно заплащането им съставлява присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Като такъв следва  да е включен в  цената на кредита, формираща лихвен процент и ГПР, тъй като обратното  би означавало, че  възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй като в него не са включени  присъщи за дейността му разходи. Налице е нарушение на  чл. 10а, ал.2, чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК, налагащи забрана  кредитора да начислява освен възнаградителна лихва и обезщетение за забава и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, които са уговорени  като дължими в пълен размер, независимо от продължителността и броя на домашните посещения. Фиксирания размер на цената на тази услуга е разсрочен и добавен към седмичните вноски и кредиторът задържа винаги 30 %  дори при отказ от услугата от страна на клиента, какъвто е и настоящия случай. От изложеното следва, че  клаузата  противоречи на изискванията на ЗПК за оповестяване на пълния размер на възнаграждението по основната услуга като ГПР. Начислената първоначална такса и  допълнително начислена сума за обслужването в дома на клиента са възникнали от клаузи, които не обвързват потребителя, следователно  не могат да се събират от него. В този смисъл е постановено решение от 22.12.2020 г. по вгр.д.№ 3154 по опис за 2020 г. на ВОС, докладчик съдия Д.Митева.

                Както се посочи по-горе ищецът не е установил  както основанието, така и размера на задължението на кредитополучателя при заявено възражение, че задължението е погасено изцяло. По предявения установителен иск на кредитора той носи доказателствената тежест  в производството,  поради което следва да се приеме, че ищецът не  е провел главно и пълно доказване на фактите от които черпи права съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК. Предявения иск следва да се отхвърли.   

                 При този изход на спора ищецът дължи на  ответницата  разноски за отхвърлената част  на иска за главница в размер на 300 лева и  за акцесорните искове в размер на 300 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ. Същото следва да се присъди в полза на адв.Събина Атанасова Урумова на осн.чл.38, ал.2 от  Закона за адвокатурата.

 

                 Мотивиран от изложеното, съдът,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявен иск н.А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес ***, представлявано от Димитър Бончев  срещу  Ю.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес.***  за установяване на вземането на ищеца  по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 8491 издадена на 04.11.2019 г. от РС Варна по ч.гр.д. № 17977/2019 г. с която е разпоредено  длъжникът Ю.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: ***. Иван Рилски, бл.53, вх.1, ет.7, ап.22 да заплати  на кредитора „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 973,20 (деветстотин седемдесет и три лева и двадесет стотинки) лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 11.11.2015г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Ю.Д.И., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД  по силата на Договор за цесия от дата 01.07.2017г., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 01.03.2019г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сумата от 65,81 (шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2016г. до 06.01.2017г., сумата от 42,55 (четиридесет и два лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от 19.08.2016г. до 06.01.2017г., сумата от 201,47 (двеста и един лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода от 19.08.2016г. до 06.01.2017г., сумата от 469,98 (четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя за периода от 19.08.2016г. до 06.01.2017г.,  сумата от 295,04  (двеста деветдесет и пет лева и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. – датата на подаване на  заявлението в съда до окончателното изплащане, на осн.чл.422, вр.чл.415 ГПК.

 

 

     ОСЪЖДА А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес *** да заплати на адв. Събина Атанасова Урумова разноски за производството в размер на 600 лева, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ.  

 

 

     Решението може да се обжалва  пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от  съобщаването му на  страните.

 

                                           Районен съдия: