№ 562
гр. Кюстендил, 08.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Депозирана е частна жалба от ОЛ. К. З. с ЕГН **********, действащ чрез
пълномощника си адв. П.С. от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, ул.
„Позитано“ № 9, вх. А, ет. 3, офис 9 насочена против Определение № 661/14.06.2022 г.,
постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2015/2021 г. по описа на съда.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е оставил без уважение молбата на
ОЛ. К. З. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 127,18
лева по въззивна жалба с вх. № 4092/23.05.2022 г. срещу Решение № 173/14.04.2022 г.,
постановено по гр. д. № 2015/2021 г. по описа на ДнРС, указал е на жалбоподателя в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на КнОС държавна
такса в размер на 127,18 лева, като в същия срок представи доказателство за извършеното
плащане пред първоинстанционния съд и го е предупредил, че при неизпълнение на
указанията в срок въззивната му жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2
ГПК.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на постановеното
определение. Не споделя съображенията на районния съд за обосноваване на отказа му от
задължението за заплащане на държавни такси по делото. Възразява срещу довода на
районния съд, че жалбоподателят имал възможност да заплати държавна такса, тъй като на
24.01.2022 г. бил заплатил адвокатски хонорар и определя този извод като ирелевантен и
напълно хипотетичен. Поддържа, че е в затруднено финансово положение доколкото не
получава никакви трудови доходи, при което с оглед стопанско-икономическото в страна и
нарастващата инфлация , е в невъзможност да заплати сочената държавната такса.
Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което
жалбоподателят бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер 127,18 лв. за
разглеждане на подадената от него въззивна жалба
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 2015/2021 г. по описа на ДнРС е образувано по искова
молба, предявена „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” срещу ОЛ. К. З., с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл.
1
чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1548/2021г. по описа
на РС[1]Дупница.
С Решение № 173 от 14.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2015/2021 г., РС-Дупница
е уважил частично предявените искове, като е признал за установено по отношение на ОЛ.
К. З., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сума в размер на 4482.10 лева - главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 28.01.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул. „Смърч“ № 2, вх. Б,
ап. 15, аб. № 364332, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
мораторна лихва за забава в размер на 627.12 лева, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
15.01.2021г., сума в размер на 7.50 лева, дължима за услугата дялово разпределение за
периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 0.51
лева. върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 15.01.2021 г., като
е отхвърлил иска за главница за разликата между сумата от 4482.10 лева до пълния предявен
размер от 5220.55 лева, като погасен по давност; осъдил е ОЛ. К. З. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 925.29 лева, представляваща сторените в исковото и
заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете; както и
„Топлофикация София“ ЕАД, да заплати на ОЛ. К. З., сумата от 82.00 лева, представляваща
сторените в делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
4092/23.05.2022 г. от ОЛ. К. З. чрез пълномощника му адв. П.С. от САК.
С Разпореждане № 958/25.05.2022 г. районният съд е оставил без движение
постъпилата въззивна жалба като нередовна на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 261, т.4 ГПК
и дал указание на въззивника З. да внесе по сметка на КнОС държавна такса 127.18 лева в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
С срока за отстраняване на констатираната нередовност е депозирана молба по чл. 83,
ал. 2 от ГПК от О.З. чрез пълномощника адв. Г.П.С., съдържаща искане за освобождаването
му от внасяне на държавната такса за въззивно обжалване с оглед затрудненото му
финансово положение.
Към молбата е приложена и собственоръчно попълнена от него декларация за
материално и гражданско състояние на ОЛ. К. З., от която е видно, че не е женен, не
получава месечен доход, не упражнява търговска дейност и не притежава акции или дялове
в търговски дружества, както и че не страда от заболяване, което да налага постоянни
разходи. Наред с това, молителят е представил и справка от Служба по вписванията –
София, от която се установява, че същият притежава жилище в гр. София, с площ от 69,73
кв.м.
С обжалваното Определение № 661/14.06.2022 г., постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д. № 2015/2021 г. по описа на съда, съдът е оставил без уважение молбата на
ОЛ. К. З. за освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по
депозираната въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Районния съд е
изложил доводи, базирайки се на представените по делото доказателства и съпоставяйки
имотното състояние на молителя с всички останали обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, че
страната обективно е в състояние да заплати дължимата еднократно държавна такса без
особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за
задоволяване на нормалните житейски потребности, доколкото въззивникът е лице в
трудоспособна възраст, което не страда от заболяване, което да му пречи да полага труд по
трудово правоотношение, притежава недвижим имот, който не ползва за жилищни нужди,
тъй като адресно регистринран бил в с. Слатино, поради което имал възможност да отдава
2
същото под наем, а отделно бил заплатил на 24.01.2022 г. 1500 лева в брой възнаграждение
на упълномощения си адвокат.
Поради тези съображения, първоинстанционният съд е намерил, че молбата на З. следва
да бъде оставена без уважение, след което му е указал, че следва в едноседмичен срок от
получаването на съобщението за него, да внесе по сметката на районния съд, дължимата
държавна такса в размер на 127, 18 лева, като го е предупредил, че при неизпълнение на
указанията в срок въззивната му жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана пред съда компетентен
за нейното разглеждане и в установения от закона срок за обжалването на постановеното от
първоинстанционния съд определение. Жалбата изхожда от лице имащо правен интерес от
въззивно обжалване и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол от по- горната съдебна инстация.
Частната жалба е редовна, като същата следва да бъде разгледана от настоящия
въззивен състав по същество. По същество въззивният съд я приема за основателна.
Съображенията в тази насока са следните:
За разглеждането на отправена до съда молба за защита и съдействие на гражданските
права, ищците са задължени да заплащат държавна такса в определения от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размер съобразно с цената на
иска. Гражданският процесуален кодекс предвижда изключения, при които страната да бъде
освободена от заплащането на такси и разноски в производството. Това са предвидените в
чл. 83, ал.1 ГПК хипотези съобразно качеството на страната или естеството на предявения
иск, както и по отношение на физически лица, за които е признато от съда, че не разполагат
с достатъчно средства - чл. 83, ал.2 ГПК.
По молбата на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал.2
ГПК преценката на съда се извършва с оглед доходите на ищеца и на семейството му,
имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано
обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно
средства да заплати таксите и разноските по делото,
Целта на разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и
имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло
или частично на разходите в съдебното производство.
Законът ясно посочва, че имущественото състояние на страната се удостоверява с
декларация. Страната удостоверява притежаваното от нея имущество чрез неговото
деклариране под страх от наказателна отговорност за престъпление по чл. 313 НК.
В случая страната под страх от наказателна отговорност е декларирала всички
обстоятелства в декларация, като не е представила никакви доказателства, освен разпечаткас
данни от АВ.
3
Въз основа на представената декларация, съдът следва да прецени дали молителят
разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от
представената декларация за имуществено състояние.
При тдекларирани данни за липса на получавани доходи и наличие на парични средства
е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с
евентуални предположения за възможни доходи. /Определение № 285 от 15.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4118/2013 г., II г. о., ГК/.
Въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд при обсъждането на
събраните доказателства за имуществото и доходите на жалбоподателя З. е неточна, поради
което обжалваното определение е необосновано и в този смисъл неправилно.
Анализът на представените по делото данни за имущественото състояние и липса на
доходи у въззивника и настоящ частен жалбоподател О.З. във връзка с искането му за
освобождаване от заплащане на държавна такса за депозираната от него въззивна жалба,
сочат, че той е на 53 г., не получава доходи по трудово правоотношение, от личен труд и
селскостопанска дейност, няма данни да осъществява търговска дейност, нито разполага с
други източници на доход – пенсия, наеми, аренди, социални помощи, обезщетения и т.н.,
не разполага с парични влогове, няма семейство, няма деца, не страда от заболявания. Видно
от представената по делото пред първоинстанциония съд декларация е още, че не разполага
с МПС или други бързо ликвидни активи, които да продаде, за да си осигури парични
средства за заплащане на държавната такса. Декларирал е и представил доказателства, че
притежава жилище в гр. София, с площ от 69,73 кв.
При запознаване с представените доказателства съдът намира, че ищецът е обосновал
надлежно невъзможността си да поеме сам разходите за заплащане на дължимата за
подадената въззивна жалба държавна такса, доколкото по делото липсват каквито и да било
доказателства за притежавани от него доходи и имущество, генериращо доходи, към
момента на подаване на искането.
Въззивният състав не приема тезата на първоинстанционния съд за възможността на
жалбоподателя да реализира доход чрез отдаване под наем на притежаваното от него
жилище. Хипотетично такава възможност винаги е налице, но в случая подобни данни не са
декларирани от З. – нито е твърдяно, нито доказано притежаването на недвижимия имот да е
източник на допълнителен доход, който да му позволи да заплати дължимата за въззивната
жалба такса. Освен това житейски неоправдано е да се твърди, че за да покрива съдебните
разноски за държавна такса, страната следва да бъде принудена да се разпореди със свой
недвижим имот, доколкото преценката следва да се извършва към момента на подаване на
искането.
Не би могъл да се сподели и извода на районния съд, че от значение за преценката е
размерът на заплатено от страната адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ
по делото. Съдебната практика по този въпрос е последователна и безпротиворечива.
Обстоятелството, че молителят е ангажирал адвокатска защита и е заплатил адвокатско
възнаграждение в договорения размер не е основание за отказ да му се признае правото на
освобождаване от внасяне на държавна такса /така определение № 612/12.08.2010 г.,
постановено по ч.т.д. № 564/2010 г. на ВКС, II т.о. и други/.
Въззивният съд в настоящия си състав въз основа на изложените правни съображения
намира, че събраните по делото доказателства са достатъчни за извода на съда, че
4
жалбоподателя З. е обосновал невъзможността да заплати дължимата държавна такса за
депозираната от него въззивна жалба от 127,18 лева, поради липса на достатъчно доходи и
имущество, респективно, искането му по чл. 83, ал. 2 от ГПК е основателно и следва да бъде
уважено.
Воден от горното и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 661/14.06.2022 г., постановено от Районен съд – Дупница
по гр.д. № 2015/2021 г. по описа на съда И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:.
ОСВОБОЖДАВА ОЛ. К. З., ЕГН: **********, с адрес: с. Слатино, ул. „Цар Борис“
№ 33, община Бобов дол, област Кюстендил от задължението за внасяне на държавна такса
в размер на 127.18 лева по въззивна жалба с вх. № 4092/23.05.2022г. срещу Решение № 173
от 14.04.2022г., постановено по гр. д. № 2015/2021г. по описа на РС-Дупница
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5