Р Е Ш Е Н И Е
№260109/22.3.2021г.
22.03.2021 гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ състав в
публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар
В.Г.
като
разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД №155/2021 г. по описа на ЯРС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „***“ СД, гр.Я., ЕИК
:***против наказателно постановление № ****., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“-Б* в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.31ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ
вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС., на основание
чл.185,ал.2 ,вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв.
С жалбата се иска
наказателното постановление да бъде отменено като се изтъква ,че в хода на
административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в непосочване на датата на извършване на деянието и несъответствие на
описателната част на НП с правната
квалификация.Излагат се и доводи
за приложимост на чл.28 от ЗАНН.Претендират
се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
,чрез процесуалния се представител
оспорва жалбата, моли съда да я
остави без уважение , а наказателното постановление като нестрадащо от
пороци да бъде потвърдено.Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като
прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи,
възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.11.2020г. свид. М. А.- инспектор по приходите към НАП извършила проверка на търговски обект,
собственост на дружеството- жалбоподател, находящ се в гр.Я*, ул.*** № 1.Проверката започнала с извършване на
контролна покупка, за която бил издаден фискален бон.След генериране на
справка от програмния продукт ФУДВ за
периода 01.06.2020г-10.07.2020г. било установено ,че на 25.06.2020г. е
извършена операторска грешка при маркиране на сума за плащане в брой чрез ФУ в
обекта в размер на 11551,08 лв. и издаден ФКБ с №***, като за извършена
операторска грешка не е документирана
сторно операция ,чрез монтираното
и работещо в обекта фискално устройство до 7- мо число на месеца следващ
месеца ,в който е допусната грешката.
За извършената
проверка бил съставен протокол от 23.11.2020г.
На 05.12.2020г.
свид.Д* ,след като приела че търговеца е допуснал нарушение на чл.31,ал.4 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ съставил АУАН , подписан от управителя без
възражения.
В последствие на
19.01.2021г. при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление , с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитания по делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения,че при
провеждане на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В случая правилно , подробно и точно е описано констатираното
нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено. Както в АУАН, така
и в НП са посочени всички признаци от обективна страна на нарушението по чл.31,ал.4
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.Посочена е датата на извършване на нарушението-а именно датата на която е
издаден фискалния бон и към който момент
е следвало да се документира сторно операцията ,чрез монтираното в обекта ФУ. Посочено е и
конкретното бездействие, чрез което е извършено конкретното нарушение.Правилно е
определен и субектът на административно-наказателна отговорност. В настоящия
казус се касае за формално , безвиновно нарушение извършено при осъществяване на дейността на
дружеството, поради което не е необходимо посочване на конкретен извършител.
Не се
споделя и възражението за липса на
конкретизация относно приложената норма на чл.118,ал.4 от ЗДДС, защото на
практика правната квалификация на
нарушението се явява именно чл.31,ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства и не е необходимо да е налице
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, тъй като последната норма на практика не представлява
състав на нарушение.
Неоснователен
е и довода ,че с оглед описанието на
нарушението не е възможно да се направи
преценка хипотезата на ал.1 или ал.2 на
чл.185 от ЗДС е налице и коя е приложимата санкционна норма.В случая проверяващият орган не е констатирал
нарушение за укриване на доходи и от описанието на нарушението може да са
направи извод ,че допуснатото нарушение не е довело до неотрязаване на приходи,
поради което правилно е посочена санкционната норма на чл.185,ал.2, изр. 2 ,вр.
ал.1 от НК
От материална страна събраните по
делото доказателства безспорно установяват, че
на 25.06.2020г. е извършена операторска грешка при маркиране на сума за
плащане в брой ,чрез ФУ в обекта в размер на 1155108лв. и издаден ФКБ № 0014827.Доказано е и ,че до 7- мо число на месеца следващ месеца, в
който е допусната грешката не е
документирана сторно операция , чрез монтираното и работещо ФУ.Този факт
не се оспорва и от жалбоподателя, поради което
съдът намира ,че дружеството- жалбоподател правилно е било санкционирано
за допуснатото нарушение.
Настоящият
съдебен състав счита, че в конкретния случай по отношение нарушението, не може
да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е
така, тъй като нарушението е формално и разкрива типичната , а не по- ниска
степен на обществена опасност на деяние от този вид.
Административно
наказващият орган обаче необосновано е наложил на дружеството- жалбоподател
санкция от 1000 лв, вместо минимално предвидения
в чл. 185, ал. 2, изр.2, във връзка с, ал. 1 от ЗДДС размер, като не е
съобразил, че се касае за първо нарушение от този вид , като наред с това не е
изложил съображения и мотиви относно това, кое налага санкцията да бъде над
минималния размер.
Гореизложеното
налага НП да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и
същото бъде определено в минималния размер
от 500 лв.
При този
изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 и чл..144 от АПК в полза на наказващият орган
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева (78, ал.
3 вр. с, ал. 1 от ГПК, съобразно изменението на санкцията, която сума
дружеството-жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати.
Следва да се
присъдят и в полза на жалбоподателя направените от него разноски за платено
адвокатско възнаграждение съобразно частичната основателност на жалбата по
отношение размера на наложената санкция, поради което НАП следва да бъде осъден
да му заплати сумата в размер на 150 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *** , издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“-Б* в ЦУ на НАП, с което на „***“ СД, гр.Я*, **** за нарушение на чл.31 ,ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ
вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС., на основание
чл.185,ал.2 ,вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв.,като НАМАЛЯ размера на санкцията на 500 лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр-.Б*, ДА
ЗАПЛАТИ на ***“ СД, гр.Я*, ЕИК *сумата от 150 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ***“
СД, гр.Я*, ЕИК *** да заплатят на ТД на НАП гр-.Б*, сумата от 40
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждание.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Я*,
в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: