Р Е Ш Е Н И Е
№ 1094 11.05.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Бургаският районен съд пети граждански състав
в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Магдалена Маринова
Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 125 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от д-р инж. М.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ОД на МВР – Бургас, адрес: ******и Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – Бургас, с адрес: ******, за осъждане на ответниците солидарно да платят на ищеца сумата 10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от това, че на ****.2017 година и на ****.2017 година ищецът е бил задържан и принудително отведен до Първо РУ, ОД на МВР- Бургас, въз основа на незаконосъобразно постановление за принудително довеждане от ****.2017 година на старши разследващ полицай, както от последващи незаконосъобразни действия на служители на Първо РПУ - Бургас.
В исковата молба са изложени
фактически твърдения за това, че посоченото постановление е обжалвано от ищеца и потвърдено с
Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Бургас. Впоследствие
Постановлението за принудително довеждане и Постановлението на прокурор при
Районна прокуратура - Бургас са отменени с постановление на прокурор при
Окръжна прокуратура - Бургас. В петитума на исковата молба са изложени имуществените и
неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял и те са: стрес, силен душевен дискомфорт
и притеснения срещу него да не се образува дисциплинарно производство за
закъснението му за работа на ****.2017 година, невротично неразположение на ****.2017
година, неимуществени вреди в резултат на разпространение на невярна информация
от колеги относно него по повод тези събития,
променено отношение от страна на колеги и началници.
Конкретните факти, изложени в исковата молба са следните:
Ищецът излага, че на ****.2017 г., около 17.30 часа, при отиване на работа за нощна смята в “****“ ЕАД, на портала, пред колеги и охраната, бил задържан с белезници и отведен принудително в Първо РУ - Бургас при разследващ полицай. Причината била постановление за принудително довеждане от ****. 2017 г. на същия разследващ полицай, издадено с цел да бъде привлечен като обвиняем по ДП №1353/2015г. по описа на Първо РУ. Разследващият полицай не му осигурил защитник, въпреки че ищецът изрично заявил това свое желание, привлякъл го в качеството му обвиняем и провел разпит с него. Отказал да му предостави копие от постановлението за принудително довеждане от ****. 2017 г. и отказал да му осигури 72 часа за организиране на защитата му.
Ищецът посочва още, че бил освободен около 18.50 часа, което наложило да наеме такси, за да отиде на работа. На работното място пристигнал в 19.15 часа и заради закъснението бил заплашен от дисциплинарно производство. За превоза с такси платил сумата 10 лева, която посочва като претърпени от него имуществени вреди. Поради закъснението му началниците били извикали друг негов колега - ******, който да го замести. Колегата, когото трябвало да смени ищеца започнал да го обижда, като го наричал луд, престъпник, изрекъл и други обиди, отправени към него.
Ищецът твърди в исковата молба, че и към настоящия момент е обект на подигравки и обиди от страна на колеги и началници, които коренно променили отношението си към него.
Посочва още, че поради това, че е бил обявен за общодържавно издирване, без да се е укривал, на 27.05.2017 г., около 23,30 часа, не му било позволено да напусне страната през ГКПП - ******, за да осъществи свое пътуване до КНР за участие в конференция на международното научно общество по ****. Бил върнат без обяснения от полицая на пункта. Пътуването било предварително планирано и финансирано от Университета ФУДАН, ******, КНР. На тази конференция трябвало да получа награда за негова разработка.
Ищецът излага още, че на ****.2017 г. полицейски служител
изготвил искане до Районен съд - Бургас за разрешаване на принудителната му
полицейска регистрация, поради това, че е бил привлечен като обвиняем на ****.2017
г. и е отказал да бъде регистриран доброволно.
Ищецът посочва, че в документите по образуваното ЧНД № 3332/2017 г. няма
нито един документ с негов подпис. Полицейските служители не му обяснили, че
трябва да бъде изготвена полицейска регистрация.
В исковата молба ищецът излага още, че като резултат на разрешената принудителна полицейска регистрация, въпреки неговите опити да се отмени определението на БРС, на ****.2017 г., около 10.30 часа, бил отведен отново от работното му място принудително в Първо РУ от полицейските инспектори, които изпълнявали разпореждане на прекия им началник. При това принудително отвеждане не му бил предявен никакъв документ, който да разрешава на тази дата да бъда доведен принудително в Първо РУ. Полицаите не обърнали внимание на възраженията му, че постановлението от 08.06.2017 г. за принудително довеждане на ****.2017 г., на база на което е разрешена принудителната полицейска регистрация, е отменено по съответния ред.
Ищецът твърди, че по време на престоя в Първо РУ бил заплашван, че ще образуват незабавно производство, заради това, че не иска да изпълни съдебно решение. Бил заплашван и с това, че ще го задържат за 24 часа и други. На тези заплахи станал свидетел адвокат, който ищецът повикал. Твърди, че го регистрирали изключително принудително, след силен психически тормоз върху него и го върнали на работното му място около 13,30 часа. През време на отсъствието му, началниците му извикали негов колега, за да го замести, понеже производството е непрекъснато. Отново бил подложен на подигравки и за него се разпространявали клеветнически твърдения от колеги и началници. Ищецът посочва, че бил принуден да търпи унижения, почувствал се зле, станало му дискомфортно и се наложило да посети лекарския кабинет, където, след преглед, диагностицирали „невроза“. Ищецът твърди, че още е обект на подигравки на работното си място, заради незаконосъобразните действия на полицейските служители от Първо РУ - Бургас и прокурор от Районна прокуратура - Бургас.
В исковата молба е посочено още, че междувременно ищецът обжалвал постановлението за принудително довеждане от 08.06.2017 г. пред наблюдаващия прокурор, който с постановление от ****.2017 г., го потвърди и отказал да му предостави копие от документа. Ищецът посочва още, че с Постановлението за принудително довеждане от ****.2017 г., бил снабден едва на ****.2017 г., след като с Постановление от ****.2017 г., прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, по реда на чл. 200 от НПК, по пр. пр. № 16416/17 г., отменил постановлението за принудително довеждане от 08.06.2017 г. и постановлението от ****. 2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас.
Въз основа на тези описани факти ищецът излага довод, че е бил задържан, арестуван, лишен от правото на свободно придвижване, прогласено в чл. 5 от ЕКЗПЧОС, и то въз основа на незаконосъобразно постановление за принудително довеждане и последващи незаконосъобразни действия на служителите от Първо РУ - Бургас. Тези действия на ответниците му причинили имуществените и неимуществените вреди, посочени по – горе.
Поради изложеното ищецът счита, че са на лице условията на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на ОД на МВР - Бургас и Районна прокуратура – Бургас и предявява посочените искове.
В исковата молба са посочени доказателства.
С определение от 11.06.2018 година, настоящият състав е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Административен съд – Бургас.
С определение № 82 от 27.09.2018 година на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, смесен петчленен състав, постановено по административно дело № 55 по описа за 2018 година, след повдигната препирня за подсъдност от Административен съд – Бургас, съдът е приел, че компетентен да се произнесе по исковата молба от М.И.Д. *** и Прокуратурата на Република България, в частта, в която е поискано осъждане на ответниците солидарно да платят на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от Постановление за принудително довеждане от 08.06.2017 година на разследващ полицай при Първо РУ на МВР – град Бургас, неговото изпълнение на ****.2017 година и потвърдилото го постановление от ****.2017 година на наблюдаващ прокурор при Бургаска районна прокуратура, всички отменени с постановление вх.№ 16 416 от 18.07.2017 година на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, е Районен съд - Бургас. В мотивите на този съдебен акт е прието, че правната квалификация на иска е чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ вр. чл. 5, §1, б. „с“ от КЗПЧОС.
С посоченото определение на Административен съд – Бургас е оставена без разглеждане исковата молба, предявена от ищеца срещу ОД на МВР, Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – Бургас, в частта, в която е поискано осъждане на ответниците солидарно да платят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправно устно разпореждане на Началника на Първо РУ на МВР – Бургас от ****.2017 година и действията по принудителното му изпълнение от страна на полицейските инспектори Г.Х. и Д.М.. Посоченият съдебен акт е потвърден с определение № 11 444, постановено по административно дело № 10 936 по описа за 2018 година на Върховен административен съд.
След разрешаване на спора за подсъдност, е разпоредено на основание чл. 131 от ГПК връчване на преписи от исковата молба и приложенията на ответниците и са указани и правата, които се преклудират в едномесечен срок от получаването.
Постъпили са отговори от ответниците Прокуратурата на Република България, чрез зам. районен прокурор, и ОД на МВР – Бургас, представлявана от Директора, чрез юрисконсулт, от които се установява, че описаните в исковата молба действие са извършени в досъдебната фаза на наказателно производство по повод което в съдебната фаза е образувано АНД № 525/2018 година по описа на Бургаски районен съд. Към датата на подаване на писмените отговори постановения съдебен акт не е влязъл в сила, тъй като е образувано производство по въззивното му обжалване от М.И.Д..
В писмения отговор от ОД на МВР – Бургас процесуалният представител посочва, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице кумулативните предпоставки на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Конкретизира, че в посочената фаза на процеса не може да се направи извод, че претенцията на ищеца е основана на отменено по надлежния ред постановление за принудително довеждане, тъй като постановлението на прокурора от Окръжна прокуратура може да бъде оспорено пред Апелативна прокуратура – Бургас. В писмения отговор са посочени доказателства.
В писмения отговор от Районна прокуратура – Бургас, чрез процесуален представител, е изложено, че предявеният иск е недоказан. Посочено е, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение поради липсата на причинна връзка.
На следващо място в този отговор е оспорен и размера на претендираното обезщетение, за което е направено и позовава на съдебна практика.
Процесуалният представител посочва, че Прокуратурата следва да бъде освободена от отговорност, тъй като са налице основания по чл.5, ал.1 от ЗОДВ. В тази насока е посочено, че увреждането е причинени изцяло по вина на ищеца. Излага, че видно от доказателствата по наказателното производство, системно и целенасочено ищецът е възпрепятствал връчването на призовките, с които е бил призоваван за явяване за предявяване на обвинението, укривал се е от органите на досъдебното производство, като именно тези му действия са дали основание на Прокуратурата, с оглед и останалите събрани към онзи момент доказателства, да укаже предприемане на мерки за принудителното му довеждане. Посочено е, че следва да се вземе предвид, че разследващият полицай е постановил принудително довеждане, но не е определил начина, по който това действие да бъде изпълнено, за да носи отговорност Прокуратурата на Република България като осъществяваща ръководство в досъдебната фаза.. Посочено е, че при отчитане интензитета на търпените вреди следва да се съобрази, че към датата на подаване на писмения отговор, макар и наказателното производство, водено срещу ищеца, да е приключило само пред първоинстанционния съд, по образуваното НАХД №525 /2018г. по описа на PC-Бургас, той е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, освободен е от наказателна отговорност и му е наложена административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В този писмен отговор е възразено срещу претендираните от ищеца обезщетявания на вреди във връзка с полицейската му регистрация. Посочено е, че за начина на извършаване на полицейската регистрация на лицето, съгласно Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г., изм. и доп., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г./, не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага лично и чрез адвокат си подробни доводи за основателност и доказаност на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът ОД на МВР – Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
В съдебно заседание Прокуратурата на Република България, представлявана от Зам. Районен прокурор на Районна прокуратура – Бургас, поддържа становище по предявените искове, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
В съдебно заседание от името на ищеца е направено възражение по доклада на делото, основан на фактическите твърдения на страните, изложени по – горе. Процесуалният представител на ищеца посочва, че начинът по който е извършена полицейската регистрация е част от фактите, които засягат в морален план доверителя му и обезщетението за вреди от полицейската регистрация /на ****.2017 година/ е част от предмета на делото. Фактическите и правните доводи са подробно изложени в молба от 21.03.2019 година /лист 89-90 от делото/ и кореспондират с фактически твърдения, изложени в исковата молба за това, че в резултата на това постановление ищецът е бил привлечен като обвиняем и с определение на Бургаски районен съд е била разрешена принудителната му полицейска регистрация за това е би отведен в Първо РУ и на ****.2017 година.
С определение от съдебно заседание на 25.04.2019 година доклада е допълнен и с твърдяните от ищеца действия, извършени на ****.2017 година, включително и устно разпореждане на Началника на Сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ, с които ищецът счита, че са нарушени правата по ЕКПЧОС.
По материално правното основание на предявения настоящият състав приема следното:
Материално правната
квалификация на иска е чл.2, ал.1, т.1
от ЗОДОВ, съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под стража, включително като мярка за
неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим
на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.;
попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък
"Конвенцията"... вр. чл. 5, §1, б. „с“ от
Конвенцията.
Съгласно чл.5, от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Като такова изключение в б. „с“ е посочен законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следнотои възприема следните правни изводи:
Към датата на подаване на исковата молба производството по НАХД № 525 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, в досъдебната фаза на което са предприети описаните в исковата молба действия по принудително довеждане на ****.2017 година и ****.2017 година, не е било приключило.
С Решение от 03.07.2018 година, постановено посоченото НАХД, съдът е признал ищеца в настоящия процес М.И.Д., за виновен в това, че на 25.11.2015 година, в град Бургас, при условията на продължавано престъпление, при което са осъществени две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, предал от мобилния си телефон на телефон при „Общински съвет за сигурност“ при Община Бургас неверни повиквания за тревога, а именно, че може да има и че ще има бомба в сградата на Културен дом „Лукойл Нефтохим“ /НХК/, както следва:
На 25.11.2015 год., около 10.19 часа - 10.26 часа, в гр.Бургас предал по мобилния си телефон с абонатен № ****на телефон с абонатен № 056/ 841 560 при „Общински съвет за сигурност” при Община Бургас невярно повикване за тревога, а именно, че може да има бомба в сградата на Културен дом „Лукойл-Нефтохим” /„НХК”/, находяща се в *****, което било прието от М.Г.М.- главен специалист в Отдел „УКОМП” към Община - Бургас;
На 25.11.2015 год., около 13.23 часа, в гр. Бургас предал по мобилния си телефон с абонатен № ****на телефон с абонатен № 056/ 841 560 при „Общински съвет за сигурност” при Община Бургас невярно повикване за тревога, а именно, че ще има бомба в сградата на Културен дом „Лукойл-Нефтохим” /„НХК”/, находяща се в ****, което било прието от П. И. Н. - оперативен дежурен при „Общински съвет за сигурност”.
С изложеното съдът е приел, че ищецът в настоящия процес е извършил престъпление по чл.326, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. С този съдебен акт той е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание – глоба в размер от 1000 лева.
Решението е потвърдено с Решение от 17.01.2019 година, постановено по въззивно административно наказателно дело № 857 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година. Този съдебен акт е влязъл в сила.
В досъдебната фаза е образувано ДП 4313 ЗМ –
1353/2015 година по описа на Първо районно управление на МВР – Бургас, Пор. № 4094/2015 година на Бургаска районна
прокуратура. На ****.2017 година Бургаска районна прокуратура е одобрила
постановление за привличане в качеството на обвиняем на М.И.Д., както е
посочено в постановление, представляващо лист 75 от ДП, папка № 2.
Постановлението е с дата от ****.2017 година и е подписано на втора страница от
обвиняемия М.И.Д. на ****. От дата ****.2017 година е и протокол за разпит на
обвиняем.
Следва да бъде посочено, че по това досъдебно производство ищецът е привличан като обвиняем три пъти – на ****.2017 година, на ****.2017 година, на ****.2017 година. Постановление за привличане като обвиняем е докладвано по реда на чл.219, ал.1 от НПК, освен на посочената по – горе дата – ****.2017 година, и на ****.2017 година и ****.2017 година. На 12.01.2018 година е съставен протокол за предявяване на разследване на М.И.Д..
С Постановление за възлагане действия по установяване и издирване на извършителя на престъпление от ****.2017 година старши разследващ полицай при първо РУ, след като се запознал с материалите по посоченото ДП е постановил служител, определен от Началника на Първо РУ на МВР – Бургас, да обяви за местно издирване М.И.Д. /лист 38 от делото/. От приложена към ДП справка до Началника на Първо РУ от 17.05.2017 година се установява, че се провеждат издирвателни мероприятия, но въпреки това той не е установен. Установява се, че е обявен за издирване на 27.04.2017 година с мярка „Установяване на адрес“, както е посочено в справка, представляваща лист 38, от том II на ДП. На лист 46 и следващите от делото са приложени писмо от Началника на Второ РУ на МВР – Бургас до Началника на Първо РУ на ОД на МВР – Бургас, в което е посочено, че от извършените многократни проверки на адреса М.И.Д. не е установен. От проведени беседи със съседи е установено, че той не е виждан на адреса от няколко месеца, а в телефонен разговор той отказал да се яви в РУ за получаване на призовката.
На лист 49, том II от ДП е приложен протокол за призоваване по телефона, съставен на 19.04.2017 година, от старши разследващия полицай, в който е посочено, че при осъществен телефонен разговор М.И.Д. заявил, че не желае да разговаря с нея, след като се представила.
На 07.04.2017 година старши разследващия полицай е уведомил Началника на Първо РУ, МВР – Бургас, за това, че на 19.04.2017 година М.И.Д. ще бъде привлечен в качеството му на обвиняем, както и ще бъде разпитан в това качество. Правното основание на уведомлението е чл.11, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.
С Постановление за възлагане на действия по установяване и издирване на извършител на престъпление от ****.2017 година на старши разследващия полицай е поискано от Началника на Първо РУ служител на това РУ да събере информация за местонахождението на М.И.Д., посочен като обвиняем. В справка от 09.06.2017 година от ОР при Първо РУ е посочено, че се извършват необходимите издирвателни мероприятия, но въпреки щателното му издирване на територията на региона и страната, той не е установен.
Видно от доклана записка от 31.05.2017 година /листо 84, том II/ на полицейски инспектори на 30.05.2017 година те са посетили адреса на М.И.Д. за връчване на призовка в качеството му на обвиняем. На адреса отворила вратата неговата майка, която заявила, че синът й излязъл от апартамента преди малко. Обадила му се по телефона, който включила на високоговорител и го уведомила, че го търсят от Второ РУ. Той заявил: „Като ме търсят от полицията – да ме намерят“, „Аз с полицаи не желая да разговарям“ и категорично отказал да се срещне с тях, за да му предадат призовката. На 31.05.2017 година един от полицейските инспектори отново се обадил по телефона, но М.И.Д. отново отказал да се срещнат, за да му бъде връчена призовката.
На ****.2917 година е издадено постановление от старши разследващ полицай за установяване местонахождението на М.И.Д. посредством роднини и лица, с които той се намира в близки отношения, от работодателя му като за целта се събере информация за трудовата му ангажираност.
На 08.06.2017 година е издадено Постановление за принудително довеждане на обвиняем от старши разследващ полицай при Първо РУ. Фактическите констатации, представляващи мотиви на акта, са за това, че обвиняемият се укрива от органите на МВР, поради което на основание чл.71, ал.2 и ал.3 от НПК, чл.219, ал.6 и чл.199 от НПК е разпоредено принудителното му довеждане на ****.2017 година. Изпълнението на този акт е част от основанието на иска по повод който е образувано настоящото дело.
На 21.06.2017 година М.И.Д. е подал жалба против постановлението за принудително довеждане и с Постановление от ****.2017 година прокурор при Районна прокуратура – Бургас е потвърдил този акт на разследващия полицай. В мотивите си е приел в обобщение, че е М.И.Д. не е установен на адреса, за да бъде редовно призован, а при проведен разговор с неговата майка, която го уведомила, че го търсят органи на МВР, той заявил, че не желае да разговаря с полицаи и като го търсят да го намерят. Поради това е изведен извод, че той е бил наясно, че го търсят полицейски служители и с конкретния повод за това – връчване на призовка и с поведението си е целял да възпрепятства редовното му призоваване по реда на чл.180 от НПК и съответно правилно е приложена разпоредбата на чл.71, ал.2 от НПК.
Това постановление е обжалване пред прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, който с постановление от ****.2017 година е отменил постановление за принудително довеждане на старши разследващия полицай от 08.06.2017 година и постановление от ****.2019 година на прокурор при Районна прокуратура – Бургас. Накратко следва за нуждите на изясняване на спора от фактическа страна по настоящото дело да бъде посочено, че в това постановление е прието, че не са били налице фактическите основания за приложение на чл.71, ал. 1 и чл.71, ал.2 от НПК, тъй като към датата на съставяне на постановлението - 08.06.2017 година М.И.Д. не е имал качеството на обвиняем, за да бъде приложен чл.71 от НПК, както и не е бил редовно призован по реда на чл.219, ал.5 от НПК.
Преди отмяната на постановлението за принудително довеждане, на ****.2017 година, е отправено искане до Председателя на Бургаски районен съд за издаване на разрешение за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил за извършване на полицейска регистрация на М.И.Д.. По повод това искане Бургаският районен със се е произнесъл с определение от 10.07.2017 година, по НЧД № 3332 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, с което е разрешена принудителната полицейска регистрация на ищеца. Мотивите на съда са за това, че обвиняемият е отказал извършване на посочените действия и съответно е налице хипотезата на чл.68 от ЗМВР.
За изясняване на настоящия спор от фактическа страна като доказателства са изискани документите, съставени в Първо РУ на ОД на МВР – Бургас относно принудителното довеждане на ищеца на ****.2017 година на която дата той е привлечен за първи път като обвиняем и за дата ****.2017 година, на която е извършена принудителната полицейска регистрация, но е постъпила справка /лист 283 от делото/, от която се установява, че след извършена проверка в архива на управлението е установено, че няма съставени документи относно неговото конвоиране и задържане на посочените дати. Следва да бъде посочено, че от приложеното към настоящото дело НАХД и останалите писмени доказателства по делото не се установява уведомяване на ищеца, че следва да се яви за извършване на полицейска регистрация.
По делото не е спорно, че на посочените дати ищецът е бил отведен от работното си място до Първо РУ при ОД на МВР – Бургас. Тази факти се установяват и от събраните по делото гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Г. Ж. Х. и Д. Т. М., които са служителите на Първо РУ на МВР – Бургас, осъществили действията по принудително довеждане на ищеца на посочените дати, както и от показанията на свидетеля И.Л.Х., се установява конкретната фактическата обстановка.
Свидетелят Х., който работи като адвокат, а преди това – като служител в Първо РУ, се установява, че с ищеца М.И.Д. са съседи и се познават. Случвало се ищеца да му споделя за проблеми, които има с досъдебно производство, което се води срещу него. Разказал му през месец май 2017 година, че предната вечер е бил върнат от КПП- ******, откъдето трябвало да мине за летище в И.за пътуване до К.. Споделил му, че желае да се срещне с наблюдаващия прокурор по това разследване. На следващия ден го осведомил, че срещата му била отказана. Седмица или две по – късно ищецът информирал свидетеля, че от Първо РУ го търсят, за да бъде привлечен като обвиняем, без обаче до момента да му е връчена призовка за това, уведомявали го по телефона. На ****.2017 година му се обадил и го уведомил, че е бил принудително отведен от работното му място в РУ и поискал свидетелят да поеме защитата му. Той отказал, тъй като бил извън град Бургас и бил ангажиран. Посъветвал го да поиска от разследващия полицай да му връчи призовка за друга дата, на която да се явяват заедно като свидетелят Х. се съгласил да поеме защитата му. Около половин час по – късно свидетелят бил информиран, че на ищеца е отказано последващо явяване и процесуалното действие следвало да бъде извършено на момента. Свидетелят заявява, че провел няколко разговора с разследващите полицаи и бил уведомен, че процесуалното действие ще бъде извършено. Пояснява, че до момента на даване на свидетелските показания по настоящото дело не е бил упълномощаван от ищеца да бъде негов защитник.
Относно принудителната полицейска регистрация на ищеца свидетелят Х. си спомня, че ищеца му се обадил около 11,00 часа и му казал, че на работното му място е задържан от двама служители на Първо РУ, които ще го закарат до РУ принудително, за да му бъде извършена полицейска регистрация, каквато той отказал при привличането му като обвиняем с декларация. По – късно свидетелят присъствал в РУ на разговор между ищеца и служителите на Първо РУ, в който той им обяснявал, че актът, въз основа на който е разрешена принудителната полицейска регистрация с определението на Бургаски районен съд, е отменен и той не го приеме за законосъобразен. Въпреки това, те го придумали да му бъде извършена дактилоскопиране и фотографиране. Свидетелят съдействал за това с уговорката, че ищеца ще бъде върнат на работното си място, тъй като бил без телефон, ключове и средства. Посочените действия били извършени по обяд в интервала 12,00 -13,00 ч..
Свидетелят Г.Х., който работи като инспектор в Първо РУ, излага, че бил уведомен за постановлението за принудително довеждане, доколкото си спомня от Началник група. Трябвало да отиде до Н., да установи ищеца и да го предаде на разследващия полицай. Свидетелят Х. пояснява, че до този момент не познавал ищеца и не знаел за какво става въпрос. След като го установили в завода с колегата му го отвели до служебния автомобил, който бил паркиран на нормално разстояние, с цел да не се коментират действията им от работещите там. Свидетелят пояснява, че най – вероятно не е коментирал на работното място на ищеца за какво става въпрос, тъй като нямал такава практика. Излага още, че в служебния автомобил поставили белезници на ищеца, което направили като мярка за сигурност и поради обстоятелството, че не го познавали и съществувала възможност някой от тях да бъде наранен. След като пристигнали и след слизане от автомобила белезниците на ищеца били свалени и той бил отведен при разследващия полицай. На разговора с него свидетелят не е присъствал. Свидетелят предполага, че е прочел постановлението на ищеца, както и че не си спомня дали от негова страна е имало отказ или съпротива.
Вторият случай, в който отвели ищеца в Първо РУ, свидетелят Х. посочва, че бил със свидетеля Д.М., който направил организацията на тази дейност. Бил втори човек от екипа и документално не знаел за какво става въпрос.
Свидетелят Д.М., който също е служител на МВР, Първо РУ – Бургас, излага, че познава ищеца от случая, в който се наложило да го отведат до РУ по повод постановление за задължителна полицейска регистрация. Свидетелят, счита, че не е имало постановление за принудително довеждане за това, водили разговори няколко пъти. Имали уговорка с ищеца да го вземат от завода и да го върнат там, тъй като ищецът пътувал със специализиран транспорт. Пояснява, че не са ползвали белезници. Излага още, че присъствал на регистрацията и му направило впечатление, че в частта, в която трябвало да бъдат направени снимки на ищеца той започнал да прави гримаси и се наложило адвоката му, който присъствал, да му обясни за какво става въпрос. Излага, че тъй като ставало въпрос за самото отвеждане, това било обусловено от обстоятелството, че ищецът нямал с какво да пътува и предполага, че такава е била неговата воля. Свидетелят излага, че доколкото знае са изпращани призовки, но те са се връщали неполучени и предполага, че това е така поради факта, че ищеца работи на смени.
Свидетелите Д.Д.Д. и Т.Д.Х., които работят във фирма, която се занимава с дейност по охрана на работното място на ищеца, не установяват правнорелевантни факти, тъй като нямат спомен за това, че са идвали униформени полицаи и да отвеждат работник.
По делото като доказателство е приложен диск, съдържащ запис, които е събран чрез оглед в съдебно заседание, от който се установява, че на 29.04.2019 година на тел.112 се е обадило лице, който се е представил за М.И.Д.. Посоченото доказателство е допуснато с оглед установяване твърдението на ищеца, изложено в съдено заседание за това, че не се е укривал от органите на МВР и дори при необходимост е търсил съдействие от тях. Посочва още, че се е опитвал да осъществи контакти с наблюдаващия прокурор по телефона и с посещения, но среща му била отказана.
Предвид посочените по – горе доказателства и становищата на страните по фактите, настоящият състав приема за установено от фактическа страна в обобщение, че ищецът е бил доведен принудително в РУ на посочените в исковата молба дати - ****.2017 година и ****.2017 година. На първата дата е привлечен като обвиняем и разпитан, а на втората дата е извършена принудителната му полицейска регистрация. Постановлението за принудително довеждане на посочената дата -****.2017 година и постановление на прокурор от районна прокуратура – Бургас за потвърждаването му като законосъобразно са отменени с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас. Впоследствие с решение на Бургаски районен съд ищецът е признат за виновен в извършване на посоченото постановление и е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
При тази фактически обстановка се налагат следните правни изводи:
Предвид правното основание на иска настоящият състав приема, че правнорелевантните факти в случая не се свеждат единствено до преценка законосъобразност на акта, въз основа на който ищецът е принудително доведен на ****.2017 година и евентуалните претърпени неимуществени вреди. Следва да бъде преценено дали са налице визираните в ЕКЗПЧОС изключения при които правото на свобода може да бъде ограничено. Както беше посочено съгласно чл.5 „с“ от Конвенцията свободата може да бъде ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване, при обосновано предположение за извършване на престъпление и с цел предотвратяване на укриването му.
В случая, предвид конкретните факти, не се установява по предвидения в закона начин ищецът в настоящия процес да е бил уведомен за необходимостта да се яви за привличането му като обвиняем до момента на принудителното му довеждане, което е констатирано в мотивите на постановлението на прокурор при Окръжна прокуратура. От събраните по делото доказателства се установява, че е знаел, че разследващите органи го търсят за приемане на посоченото процесуално действие, за което той е бил уведомен от тях по телефона, но не му е връчена призовка, и това се установява от показанията на свидетеля Х.. В тази насока следва да бъде посочено, че връчването на призовка е предвидения в закона способ за официално удостоверяване на този факт. Не се установява призоваване и за извършване на полицейската регистрация, която е разрешена със съдебен акт.
По отношение на иска, насочен срещу Прокуратурата на Република България настоящият състав приема следното:
В чл. 2, ал.1, т.1 3 вр. ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Следва да се приеме, че съгласно тази уредба Прокуратурата отговоря за вреди, причинени на граждани от незаконно обвинение, а настоящата хипотеза не е такава по посочените по – горе съображения за влязло в сила съдебно решение, с което е призната вината на ищеца.
В
конкретния случай принудителното довеждане е постановено от разследващ полицай
и за обосноваване на отговорността на Прокуратурата са изложени доводи, че тя е
органа, който осъществява ръководство и надзор в досъдебното производство.
Следва по аналогия да бъде взета предвид съдебната практика, в която се приема, че Прокуратурата не отговаря за вреди на граждани, причинени от незаконно задържане по реда на чл.72 от ЗМВР. Отговорността за това е на съответния орган на МВР и тя се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – в този смисъл е Определение № 436 от 16.05.2019 година на ВКС по гражданско дело № 741/2019 година, IV г.о. Следва да бъде посочено още, че в Определение № 11 от 27.02.2020 година, постановено по гражданско дело №51/2019 година, на петчленен състав, ГК на ВКС, е прието, че когато обезщетението за неимуществени вреди се претендира от незаконосъобразни действия на полицейски органи и тези действия не са последвани от вземане на мярка за неотклонение или повдигане на обвинение квалификацията на иска е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Посочено е в този съдебен акт, че за да бъде подсъден иска на гражданските съдилища е необходимо настъпване на допълнителни факти от хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ - вземането на незаконна мярка за неотклонение при повдигане на незаконно обвинение. Цитираната съдебна практика се споделя и от настоящия състав.
Предвид изложеното решаващо за това дали са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата е това дали повдигнатото обвинение е било незаконно, което в случая, както беше посочено, не е така. Въпреки че искът е с правно основание чл.2 от ЗОДОВ този ответник не е материално правно легитимиран и претенцията е неоснователна.
В конкретния случай това е извод, който следва на по – силно основание и поради факта, че постановлението за принудително довеждане е отменено по реда на обжалването му от Прокурор при Окръжна прокуратура. Факта, че е потвърдено от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, е ирелевантен, тъй като липсва причинно – следствената връзка между евентуално претърпени вреди от принудителното довеждане, което е било изпълнено и те са били настъпили към датата на потвърждаване на постановлението за принудително довеждане.
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че искът за обезщетяване на твърдяни неимуществени вреди, причинени от Прокуратурата на РБ в резултата на постановление за принудително довеждане на ****.2017 година е неоснователен.
По отношение на принудителното довеждане на ищеца на ****.2017 година по идентични съображения за осъществяване на тази дейност при условията на оперативна самостоятелност от органите на МВР и липса на незаконно обвинение в конкретната хипотеза, настоящият състав приема, че Прокуратурата не е материално правно легитимирана.
По отношение на отговорността на втория ответник - ОД на МВР следва, предвид установеното от фактическа страна, следва да се направят следните правни изводи:
Принудителното довеждане за привличане на ищеца като обвиняем на ****.2017 година, следва да бъде квалифицирано като действие по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, тъй като е отменено като незаконосъобразно по посочените по – горе съображения за липса на фактически основания за постановяването му и фактически е изпълнено като лицето е било отведено принудително до РУ за извършване на конкретното процесуално действие.
По отношение на принудителното довеждане на ****.2017 година настоящият състав приема следното:
На първо място следва да бъде посочено, че с постановлението на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас не е отменено постановлението за привличане на ищеца като обвиняем на ****.2017 година. Липсва жалба от М.И.Д. в тази част по реда на чл.200 от НПК. Поради това настоящият състав приема, че дори да е имало процесуално нарушение на правото му на защита, в какъвто смисъл са изложените доводи в исковата молба за това, че не са му били предоставени 72 часа за организиране на защитата му и по случая не е проведено адекватно разследване, това не е част от предмета на настоящото производство. Качеството му на обвиняем не е променено след отмяна на постановлението за принудително довеждане. Впоследствие, на ****.2017 година, М.И.Д. отново е бил привлечен като обвиняем по посоченото ДП. Поради това към датата на постановяване на определението за разрешаване на полицейската регистрация ищецът е имал съответното процесуално качество това действие е било предприето съгласно действащото законодателство.
Следва да бъде посочено, че постановлението за принудително довеждане от 08.06.2017 година е изпълнено на ****.2017 година и твърдяното принудително довеждане за извършване на полицейска регистрация на ****.2017 година не е извършено на основание това постановление, а поради това, че е бил привлечен като обвиняем по посоченото ДП и за наличието на това процесуално качество няма промяна след отмяна на постановлението за принудително довеждане.
Както беше посочено от
изходящи от ответника ОД на МВР документ се установява, че след справка в
архива им не се установява съставяне на документ за конвоирането му на ****.2017
година. В ЗМВР, Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска
регистрация и Инструкция № 8121з-1161 от
5.09.2017 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност
в Министерството на вътрешните работи, които нормативни актове регулират привилата за този вид дейности на
МВР са изчерпателно изброени хипотезите, при които това действие може да бъде
извършено. Липсата на съответно основание, предвидени в закона, включително удостоверяване наличието
му по надлежния начин, не попадна в приложното поле на чл.5, ал.1, б „ с“ от Конвенцията, допускащ ограничаване
на това право. Липсата на такава обосновка не може да бъде направен извод за
наличие на първата предпоставка – законен арест или лишаване от свобода
на лице с цел да се осигури явяването му.
.
По изложените по - горе съображения настоящият състав приема, че в случая следва да се приемат като доказана част от основанието на предявения иск единствено действието по принудително довеждане на ****.2017 година и действието по принудително довеждане на ****.2017 година, за които ищецът не е бил уведомен преди извършването ми в съответствие с процесуалния закон.
По отношение на твърдяните неимуществени вреди:
По делото като свидетели са разпитани и колеги на ищеца, които нямат лични възприятия относно описаните по – горе обстоятелства и показанията им следва да бъдат ценени с оглед установяване на твърдяните от ищеца неимуществени вреди.
От показанията на свидетеля Х.Б.Б. се установява, че работи в „Л.“ като *****. Той излага, че не си спомня дали на ****.2017 година е бил на работа. Пояснява, че не е виждал служители на МВР да отвеждат ищеца от работното му място. Чул за това два часа по – късно. На въпрос на ищеца излага, че счита, че по - рано е бил понижен в длъжност.
Свидетелят Д.П.П., колега на ищеца, пояснява, че с него работят в една зала и в тази зала работят повече от 20 човека. Посочва, че не е чувал за случая, в който ищеца е бил отведен от работно си място и този случай не е бил обсъждан на работното му място. Свидетелят пояснява, че знае за случая, в който е бил отведен от портала на завода и го знае от новинарски сайт. Свидетелят излага, че с ищеца са разговаряли за случилото се на тази дата, но той не е изяснил за какво става въпрос. Излага, че не е променил отношението си към него. На въпрос на ищеца относно това дали е бил понижен в длъжност той посочва, че за повишението следва да се говори с по – големите началници /съгласно допуснатата поправка на протокол в съдебно заседание на 05.09.2019 година/.
Свидетелят Т.Ц.Т., който е колега на ищеца и го заместил на дата ****.2017 година, са за това, че след като се върнал на работното си място ищецът му обяснил, че са го извикали в Първо РУ. Впечатленията на свидетеля са за това, че ищецът бил притеснен и той не го е виждал в такова състояние. Излага, че коментари от колеги не е имало по повод този случай.
В случая ищецът твърди неимуществените вреди, които е претърпял – стрес, притеснение да не се образува срещу него дисциплинарно производство за закъснението му на ****.2017 година за работа, невротично неразположение на ****.2017 година, разговори между колеги и сплетни по повод случая, променено отношение от страна на началниците по отношение на него и работата му. От събраните по делото доказателства, обсъдени по – горе в настоящото решение, не се установяват твърдяните обстоятелства за промяна в отношението на колегите и началниците на ищеца, както и разпространение на информация от тяхна страна. Логично е да се приеме, че ищецът, предвид това, че не е бил на работното си място, се е притеснил за това, че срещу него може да бъде образувано дисциплинарно производство, което настоящият състав приема за доказано.
От заключението на вещото лице, изготвили допуснатата по делото съдебно – психологична експертиза, се установява, че за емоционалното състояние на ищеца на ****.2017 година и ****.2017 година косвено може да се съди от събраната от него информация, през призмата на изминалия период от време от тогава до момента на изготвяне на експертизата, както и с оглед конкретните специфики на личността му. Посочено е, че проблемите със съня и тревожността, за които експерта съди от протоколите по делото, са част от процеса на преработване на стресово събитие.
Като
писмено доказателство по делото е приета Служебна бележка, издадена на
08.05.2018 година от Единна противоаварийна служба –
ЛВХБ, в която е посочено, че на ****.2017 година ищецът е посетил Кабинет за долекарска помощ в Единна противооаварийна
служба на територията на „****“ АД и е диагностициран
с „невроза“, който факт настоящият състав приема за доказан.
При преценка на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че впоследствие със съдебно решение е призната вината му и неимуществените вреди, които е претърпял не се дължат само и единствено на допуснатото нарушение при постановяване на постановлението за принудително довеждане, но и на образуваното срещу него досъдебно производство. Тези факти следва да бъдат отчетени и с оглед приложение на чл.5, ал. от ЗОДОВ, съгласно който ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. В ал.2 е посочено, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
В случая настоящият състав приема, че в пряка причинно – следствена с факта, че ищецът е бил принудително отведен от работното си място на ****.2017 година е притеснението, че срещу него може да бъде образувано дисциплинарно производство за закъснението и в резултат от принудителното отвеждане на ищеца на ****.2017 година е получил нервно неразположение – невроза. Останалите твърдяни неимуществени вреди не са доказани, както се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени по – горе.
В настоящия процес не се доказаха твърдяните в исковата молба действия за това, че по време на престоя в Първо РУ на ****.2017 година ищецът е бил заплашван, че ще му бъде образувано незабавно производство за неизпълнение на съдебно решение, че ще бъде задържан за 24 часа, че регистрацията е осъществена изключително принудително, след оказан силен психически тормоз. Не се установяват и фактическите твърдения за това, че ищецът е било доведен в Първо РУ на основание на устно разпореждане на Началника на Първо РУ. Относно твърдението, че ищецът е бил върнат от ГКПП и с това не се състояло негово пътуване в чужбина във връзка с работата следва да бъде посочено, че е изложено като факт в обстоятелствената част на исковата молба, но не и в петитума. Поради това следва да се приеме, че ищецът не претендира присъждане на неимуществени вреди за това действие. Освен това доказателства за това събитие не бяха събрани, освен че ищецът е споделил този факт със свидетеля Х..
Не беше установено от събраните по делото доказателства, че по повод тези случаи на работното място на ищеца е имало коментари за него, както и че е бил наричан: луд, престъпник, както и с други обиди. Поради това за вреди от тези действия исковете следва да бъдат отхвърлени.
Относно определяне на неимуществените вреди следва да се вземе предвид Решение № 179 от 13.02.2019 година, постановено по гражданско дело № 3735 за 2017 година на ВКС, Четвърто гражданско отделение, в което е прието, че с Решение № 230 от 07.11.2013 година, постановено по гражданско дело № 6013/2103 година на Трето гражданско отделение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, които го обуславят. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техния размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от вида на уврежданията. Размерът на обезщетението следва да е съобразен и с обществения критерий за справедливост. Справедливостта като критерии включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Съдебната практика приема, че неимуществените вреди следва да бъдат конкретизирани и размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с икономическата обстановка в страната.
Поради изложеното настоящият състав приема, че в случая обоснован и съответен на претърпените вреди размер на обезщетението от противоправното отвеждане на ищеца от работното му място до РУ е в общ размер от 300 лева, като следва да бъде определено обезщетение за всеки един от двата случая в размер от по 150 лева. Този размер на обезщетението е съобразен и с поведението на ответника, за което е налице влязло в сила съдебно решение, съгласно чл.5 от ЗОДОВ, както и с конкретната обществено икономическа обстановка в страната, освен с конкретните установени вреди.
Основателен е и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на разход, направен от ищеца за заплащане на такси за пътуването му от Първо РУ до работното му място на ****.2017 година, което съдът определя на основание чл.162 от ГПК в размер от 10,00 лева, който е и заявеният размер на претенцията. Поради това, че е установен факта, че ищецът е пътувал със специализиран транспорт до работното си място и е бил отведен от там на ****.2017 година от органите на МВР от работното си място и впоследствие се е върнал там, искът е доказан по основание.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът ОД на МВР – Бургас да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезещетение за неимуществени вреди, които представляват част от описаните в исковата молба, сумата 10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като до пълните предявени размери и за останалите вреди, описани в исковата молба исковете следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските, направени по водене на делото, предвид правилото на чл.78 от ГПК:
В списъка по чл.80 от ГПК ищецът е поискал като разноски да му бъдат присъдени: сумата 10, 00 лева за държавна такса, сумата 600 лева, представляваща адвокатски хонорар по договор от 15.02.2019 година, сумата 900 лева, представляваща доплащане на хонорар по договор от 15.02.2019 година, както и сумата 233 лева, представляваща депозити за свидетели и експертизи. От тези разноски по делото е доказано, че реално са платени сумата 10, 00 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 600 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, внесено като депозит, сумата 80 лева, представляваща разноски за свидетели и сумата 3 лева за такса за превод. За посочените в списъка по чл.80 от ГПК разноски в размер на 900 лева, представляващи доплащане на адвокатски хонорар в по делото не са представени доказателства, поради което тази сума не следва да бъде присъждана като разноски. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6 от 2012 година, от 13.11.2013 година, по тълкувателно дело № 6 от 2012 година на ВКС, ОСГТК, не следва да бъдат присъждани разноски, направени по водене на делото, за които по делото не са представени доказателства, че са реално направени. По повод направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от страна процесуалния представител на ОД на МВР настоящият състав приема, че предвид сбора от цената на исковете 10 010 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер от 830,30 лева, поради което възнаграждение в размер от 600 лева не е прекомерно. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че освен посочения адвокатски хонорар следва да бъдат заплащани и по 100 лева разноски за всяко следващо съдебно заседание след второто на основание чл.7, ал.8 от наредбата, но както беше посочено по делото не е доказано, че разноски на това основание са направени, а и при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на основание цена на иска възнаграждение на основание чл.7, ал.8 от наредбата не следва да се вземат предвид.
При това положение настоящият състав приема, че е доказано, че ищеца е направил разноски в общ размер от 843 лева.
Съгласно чл.78 от ГПК съответно на уважената част от иска ответникът ОД на МВР – Бургас дължи на ищеца разноски в общ размер от 26,11 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас, с адрес: ****, представлявана от Директора, да плати на М.И.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общ размер от 300 лева /триста лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от принудително довеждане в РУ на ****.2017 година на основание Постановление за принудително довеждане от 08.06.2017 година, което е потвърдено от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, но тези два акта са отменени от прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, от които сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за страх в ищеца, че срещу него ще бъде образувано дисциплинарно производство за закъснението му за работа на ****.2017 година и сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в невротично неразположение на ****.2017 година, сумата от 10 лева /десет лева/ , представляваща обезщетение за имуществени вреди от принудително довеждане на ****.2017 година като направени разноски за пътуване до работното му място, както и сумата 26,11 лева /двадесет и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.И.Д. ЕГН **********, с адрес: ***,М.И.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ОД на МВР – Бургас, с адрес: ****, представлявана от Директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за това, че в резултат на принудително довеждане, направено на основание Постановление за принудително довеждане от 08.06.2017 година, издадено от разследващ полицаи при Първо РУ на МВР, ОД на МВР – Бургас, което е потвърдено от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, но тези два акта са отменени от прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, ищецът е претърпял неимуществени вреди поради коментари на работното му място от колеги и началници относно тези два случая и личността на ищеца; променено отношението на колеги и началници; за това, че ищецът е станал обект на подигравки; за това, че негов колега го е наричал, че е луд и престъпник; по отношение на случая от ****.2017 година за това, че е бил принудително доведен в Първо РУ на основание на устно разпореждане на Началника на Първо РУ; за това, че на ****.2017 година му било казано, че ще му бъде образувано незабавно производство за неизпълнение на съдебно решение, че ще бъде задържан за 24 часа, за това че принудителната полицейска регистрацията е осъществена изключително принудително, след оказан силен психически тормоз.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.И.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ОД на МВР – Бургас, с адрес: ****, представлявана от Директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за това, че е преживял страх поради възможност срещу него бъде образувано дисциплинарно производство за закъснението му за работа на ****.2017 година и за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в невротично неразположение на ****.2017 година за разликата между присъдената на тези основания сума от общ размер от 300 лева /триста лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 10 000 лева /десет хиляди лева/, както и претенцията за присъждане на разноски за разликата между присъдената на това основание сума от 26,11 лева /двадесет и шест лева и единадесет стотинки/ до пълния предявен размер на тази претенция от 1 743 лева /хиляда седемстотин четиридесет и три лева/.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.И.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на принудително довеждане в Първо РУ, ОД на МВР – Бургас, на ****.2017 година на основание Постановление за принудително довеждане от 08.06.2017 година на разследващ полицай, което е потвърдено от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, но тези два акта са отменени от прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, за обезщетяване на неимуществени вреди за принудително довеждане в Първо РУ, ОД на МВР – Бургас, на ****.2017 година, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10, 00 лева /десет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди за транспортни разходи, както и претенцията за присъждане на разноски, направени по водене на делото в полза на ищеца от този ответник.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.