№ 167
гр. Бургас, 02.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора В. Ив. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова
Наказателно дело за възобновяване № 20232000600175 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
В. М..
Осъденият А. М. А., редовно призован, се явява лично,
конвоиран от органите на РД „Охрана“ - Бургас и с упълномощения си
защитник адв. М. А. от АК – Ямбол.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Липсват пречки, моля да дадете ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ А. М. А.: Съгласен съм да се гледа делото.
Съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон
за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
1
Съдът СЧИТА делото за изяснено.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ДАВА ДУМАТА на адв. А..
АДВ. А.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, аз поддържам направеното искане за възобновяване от името на моя
подзащитен така, както е предявено.
Изложила съм подробни аргументи за наличието на предпоставки
и да помоля да упражните правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 или т. 4 от
НПК. Действително в искането за възобновяване, в самия петитум, в самото
искане, съм посочила разпоредбата на точка 2, предложение последно, което
обаче е техническа грешка, тъй като видно от аргументите, които съм
изложила, при всички положения се касае, а и те обосновават правомощията
на съда, визирани в т. 1 и т. 4 на цитираната разпоредба. Няма да се спирам в
подробности, тъй като съдът е постановил един съдебен акт, в мотивите към
който е видно, че при определяне на размера на наказанието му, тъй като по
отношение на вида наказание няма спор, но по отношение на размера на
наказанието няма как аз да разбера, включително и съдът, как е отмерен този
размер, имайки предвид, че в мотивите на първоинстанционния съд е
включено и едно осъждане, което определено не касае моя подзащитен, а
касае съвсем друго лице.
От справката за съдимост е видно, че той няма такава присъда, а и
в самите мотиви е посочено лицето П., което не отговаря на имената на моя
подзащитен.
На второ място, е обсъждана и присъдата на подзащитния ми от
2018 г., а именно постановена по НОХД № 710/2018 г. на Районен съд –
Ямбол, без да се държи сметка, че тази присъда не може да бъде отчитана
като отегчаващо вината обстоятелство дотолкова, доколкото тя е част от
материалния закон, тя е част от правната квалификация на деянието, за което
е привлечен да отговаря и съответно осъден.
И трето, пред въззивната инстанция представихме други
доказателства, касаещи както семейното положение на подзащитния ми,
трудова ангажираност, така и изложих аргументи относно обстоятелството,
че действително той е извършил противоправно деяние, за което съответно е
и осъден, но не е отчетен фактът, че се касае за деяние извършено не просто
през тъмната част на денонощието, а в 3 часа сутринта, тогава, когато
опасността по отношение на здравето и живота е била ограничена само до
тези на подзащитния ми, но не и на широк кръг от лица, каквато опасност би
била налице, ако това се случи през дневните часове, тогава, когато
2
гражданите ползват всички тези улици.
В най-общи линии, това са аргументите ми. Подробни аргументи
съм изложила в искането за възобновяване, за това няма да ги приповтарям,
но всичко това ме мотивира да поискам от настоящия състав на съда да
упражни правомощията си предвидени в чл. 425, ал. 1, бихме предпочели т. 4,
с оглед на това, наказанието на подзащитния ми, тъй като в момента вече го
търпи, да бъде намалено, но ако приемете, че за Вас също е невъзможно да
прецените какви са били аргументите на съда, т.е. какво е било вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд при постановяване на съдебния си акт
и в частност при определяне на размера на наказанието, то ще Ви моля да
упражните правомощието си, предвидено в т. 1 на ал. 1, на чл. 425 от НПК, а
именно да възобновите наказателното производство и да го върнете за ново
разглеждане, с оглед преодоляване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ А. А.: Придържам се към казаното от моя
защитник. Бих добавил единствено, че мога да бъда към днешна дата
благодарен за това, което се е случило, понеже няма никакви неблагоприятни
последствия за трети лица. Знам много добре какво съм направил. Искането
ми е, ако може да получа някаква снизходителност относно наказанието.
Моля да ми се намали наказанието. Лишаването от
правоуправление нека да бъде в какъвто и да е размер, понеже не е редно да
се шофира в нетрезво състояние. Да ми се намали само наказанието
„лишаване от свобода“.
ПРОКУРОРЪТ: Прокуратурата счита, че искането е допустимо,
направено е в срок, но е изцяло неоснователно.
Считам, че не са налице нито материална незаконосъобразност,
ако мога да обобщя от изложеното в самото искане, нито процесуална такава,
нито пък считам, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание.
Факт е, че в мотивите към първоинстанционния съдебен акт, в един абзац е
посочено като съдебно минало, очевидно осъждане, касаещо друго лице.
Факт е обаче, че това осъждане по никакъв начин не е залегнало в мотивите
на съдията при коментирането на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Напротив, този абзац остава съвсем изолиран и
прокуратурата счита, че това е явно техническа грешка и по никакъв начин не
се отразява на волята на съда. Така, както е определено наказанието, което е
впрочем в рамките на законовия минимум, е пределно ясно кои са
смекчаващите отговорността обстоятелства, кои са отегчаващите
отговорността обстоятелства, изрично са посочени от съдията, а също е
посочено и защо наказанието се определя в този законов минимум и защо
3
всъщност безспорно наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства
не са многобройни или изключителни, така, както се изисква по реда на чл.
55 от НК.
Действително пред втората инстанция са ангажирани
доказателства за нови обстоятелства, ако мога така да се изразя, те са
съществували и в момента на постановяване на първия съдебен акт, но не са
наведени доводи, не са били представени на вниманието на съда.
Действително това са други, нови смекчаващи отговорността обстоятелства.
Обаче въззивният съд отново считам, че е направил верен извод,
потвърждавайки присъдата, като е взел предвид и тези смекчаващи
отговорността обстоятелства - съдебното положение на лицето, това, че
деянието е извършено в тъмната част на деня, нещо, което както казах, е било
ясно и на първоинстанционния решаващ орган.
Действително в последния абзац на въззивното решение съдът е
направил препратка за осъждане по ал. 1 на чл. 343б от НК, зачитайки обаче
не само последния абзац изолирано от цялата воля на съда, а решението в
неговата цялост, считам, че волята на този въззивен съд също е ясна и не
може да говорим за никакви процесуални нарушения, нито за порок при
формиране на тази воля. Посочването на този съдебен акт или да речем, че
осъденото лице вече е понесло наказателна санкция за извършено същото по
вид наказание – да, действително не по квалифицирания състав на ал. 2, по
основния състав, получило е наказание за същия размер, но то не се е
поправило. Така да се каже личната превенция не е изиграла своята роля.
Това е искал да каже фактически въззивният съд с това последно изречение от
мотивите. Поради изложеното, Ви моля да оставите искането без уважение.
Реплика на АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, при цялото ми
уважение към представителя на Апелативна прокуратура – Бургас, аз, не само
аз, нашият наказателен закон за добро или лошо е строго формален и явно
фактическа грешка да се твърди в едно наказателно производство, е най-
малкото несериозно. За разлика от ГПК, НПК не съдържа норми, които по
някакъв начин да уреждат института „очевидна фактическа грешка“. Аз
разбирам това, че прокурорът чрез тълкуване е стигнал до волята на
първоинстанционния и въззивния съд, но целта на мотивите към една присъда
или едно решение, не може да бъде постигана чрез тълкуване.
Това е също един от способите, които наказателното право не
познава, тъй като не се допуска нито разширително, нито стеснително
тълкуване на закона, а точно на това бяхме свидетели в днешното съдебно
заседание. Да, така е възприел апелативният прокурор мотивите, няма лошо в
това, но дали действително е била такава волята на съда, следваше аз,
подзащитният ми, включително и този състав, с прочитането на мотивите на
първоинстанционния съд и с решението на въззивния съд, да стигнем до тези
изводи, а да не се налага прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас да ни
4
разяснява какво точно е искал да каже първоинстанционният и въззивният
съд. В тази връзка считам, че твърденията на прокурора не са основателни.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ А. М.
А.: Наказанието, което изтърпявам до момента, усещам за себе си, че ми е
напълно достатъчно. Не съм аз човекът, който може да определи колко
справедливо или не е това наказание. Аз съм си поел последствията. Смятам,
че изтърпяното до този момент ми е достатъчно, поучил съм се от грешката
си, знам къде съм сгрешил, знам какво е необходимо да направя, за да не се
стига отново до това положение. Знам, че трябва по-добре да се запозная с
правата и задълженията си на гражданин и да не допускам нарушаване на
който и да е закон на Република България.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5