Мотиви към присъда № 411/ 06.12.2012
год. постановена по НОХД № 546/ 12 год. на РС- Димитровград.
1. Против Д.Г.Г., род. на *** ***,
жив. в гр. ***, неженен, средно образование, ЕГН – **********, неосъждан, е
повдигнато обвинение в това, че в
периода от 10.03.2012 год. До 15.03.2012
год. в гр. Меричлери и с. Здравец, общ.
Димитровград, при условията на продължавано престъпление, след като се сговорил
предварително с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си имотна облага подържал заблуждение у В.Т.И. *** и С.Б.Г. *** и с това причинил на В.Т.И. имотна вреда в размер на
2 500.00 лв. и на С.Б.Г. имотна вреда в размер на 1 800.00 лв., или
общо имотна вреда в размер на 4 300.00 лева -престъпление по чл. 210,
ал.1, т.2, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1
от НК.
2. Като частен обвинител по
делото бе конституирана В.Т.И..
3. По делото бе приет за
съвместно разглеждане и граждански иск против Д.Г.Г. да заплати на В.Т.И.,***,
ЕГН- ********** сумата в размер на
2 500.00 лева , представляваща обезщетение за претърпени в следствие на
престъплението имуществени вреди , ведно със законна лихва върху нея, считано от 10.03.2012 год. до окончателното
`и изплащане.
4. Приет бе и втори иск против Д.Г.
Г. да заплати на С.Б.Г.,***, ЕГН- ********** сумата в размер на 1 800.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в следствие на престъплението
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 15.03.2012 год. до окончателното
`и изплащане.
5. ПРОКУРОРЪТ – г- жа Владимирова
пледира виновен за подсъдимия, предлага приложение на чл. 58а от НК по
отношение на наказанието , с приложение на чл. 66, ал.1 от НК. Гражданските
искове да бъдат уважени.
6.ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ,а и в
качеството си на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- В.Т.И.,
както и гражданският ищец - С.Б.Г. подържат гражданските си искове , не
пледират в наказателната част.
7. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Вълев при АК-
*** пледира виновен за подзащитния си,
предлага налагане на минимално наказание при условията на чл. 55 от НК,
изтъквайки мотиви в тази посока.
8. ПОДСЪДИМИЯТ- Д.Г.Г. се
признава за виновен, признава фактите и обстоятелствата , изложени в обвинителният
акт.
9. Производството по делото
протече по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Съдът намира :
По фактите.
10. През месец март на 2012г. Д.Г. и
неустановено по делото лице решили да си набавят парични средства, чрез така
наречените „телефонни измами". В изпълнение на намисленото неустановеното
по делото
стр.2 мотиви по НОХД № 546/ 12
ДРС
лице се свързвало със случайни телефонни номера,
обикновено на живеещи по селата възрастни хора и ги съобщавайки им че техни
близки са задържани с оглед причинено от тях ПТП / пътно транспортно
произшествие / със смъртен резултат ги мотивирало да дават определени парични
суми на обв. Г. с цел тяхното освобождаване.
11. По така описаната схема на
10.03.2012г. в 22.16 часа на домашния си телефон с номер - *** в с. Здравец,
общ. Димитровград пострадалата В.И. приела телефонно обаждане. Вдигайки
телефонната слушалка св. И. чула писъци от женски глас, след което непознат
мъж, представяйки й се за „следовател В." й съобщил, че дъщеря й е
причинила ПТП с пострадало дете, за което й била задържана. За освобождаването
на дъщеря й непознатия мъж поискал от св. И. парична сума в размер на 12000
лева. Научавайки, че св. И. разполагала само с 2500 лева, непознатия се съгласил,
като й съобщил „че ще изпрати сина си да ги вземе". Продължавайки
разговора пострадалата обяснила на „следовател В." къде живеела в гр.
Меричлери, като двамата се договорили да се срещне със сина му до близко
намиращо се до дома й мостче и да му предаде паричната сума.
12. Постигайки описаната
договорка със пострадалата неустановеното по делото лице се свързало се
свързало с Д.Г. по ползвания от него мобилен телефон със СИМ карта с № *** и му
съобщил за случилото се. С цел вземане на паричната сума неустановеното по
делото лице и обв. Г. се договорили последният да наеме таксиметров автомобил и
да отиде до гр. Меричлери и да вземе от св. И. паричната сума. В изпълнение на
посоченото Г. наел св. П.Я. -шофьор на таксиметров автомобил, /който познавал
от преди/ и се отправили към гр. Меричлери, като по време на пътуването Г. не
съобщил на св. Я. крайната дестинация, а периодично му давал напътствия по
маршрута. Стигайки в гр. Меричлери Г. казал на св. Я. да
спре в близост до църквата в посоченото населено място, а той продължил сам
пешком до мястото на срещата със св. И.. Срещайки се на улицата в близост до
моста св. И. запила обв. Г. дали има човек на моста. На посочения въпрос Г.
отговорил, „че него търси и че той бил човека изпратен от следовател В.".
Чувайки посоченото св. И. предала сумата от 2500 лева на Г.. Вземайки паричните
средства обвиняемия се върнал при св. Я. и отпътували от гр. Меричлери. Прибирайки
се в дома си пострадалата И. провела телефонен разговор с внука си - св. И.И. и
му съобщила за случилото се. При повторен разговор със И. св. И. разбрала, че е
станала жертва на измама, за което и сигнализирала органите на РУП -
Димитровград. В хода на разследването е било проведено разпознаване, като в
посоченото процесуално следствено действие пострадалата И. е разпознала Г.,
като лицето, което на инкриминираната дата й се е представило, като „ човек
изпратен от следовател В." и на когото е предала сумата от 2500 лева.
стр.3 мотиви по НОХД № 546/ 12
ДРС
13. На 15.03.2012г. в 00.02 часа
на домашния си телефон с номер - 03921 2672 в с. Здравец, общ. Димитровград
пострадалата С.Г. приела телефонно обаждане. В хода на последното непознат за
нея мъж, представяйки се като прокурор Тодоров й съобщил, че дъщеря й била
задържана в ареста в гр. Кърджали, тъй като била причинила ПТП със смъртен
резултат. За освобождаването на дъщеря й непознатия мъж поискал от св. Г.
парична сума, като се договорил с пострадалата тя да бъде в размер на 1800
лева. За предаването й „прокурор Тодоров" съобщил на пострадалата Г., че
ще мине негов човек да вземе парите. Постигайки описаната договорка със
пострадалата неустановеното по делото лице се свързало се свързало с Д.Г. по
ползвания от него мобилен телефон със СИМ карта с № *** и му съобщил за
случилото се. С цел вземане на паричната сума неустановеното по делото лице и
обв. Г. се договорили последният да наеме таксиметров автомобил и да отиде до
с. Здравец и да вземе от св. Г. паричната сума. В изпълнение на посоченото Г.
наел таксиметров автомобил, се отправил към с. Здравец, общ. Димитровград. Стигайки
в посоченото населено място Г. се срещнал със св. Г. и представяйки й се като
човека изпратен от прокурор Тодоров получил от пострадалата Г. парична сума в
размер на 1800 лева. Прибирайки се в дома си пострадалата Г. приела нов
разговор с „прокурор Тодоров", в хода на който той й съобщил че парите са
свършили работа и дъщеря й е освободена. Срещайки се след няколко дни с дъщеря
си пострадалата Г. разбрала, че е станала жертва на измама, за което и
сигнализирала органите на РУП - Димитровград. В хода на разследването е било
проведено разпознаване, като в посоченото процесуално следствено действие
пострадалата Г. е разпознала Г., като лицето, което на инкриминираната дата й
се е представило, като „ човек изпратен от прокурор Тодоров" и на когото е
предала сумата от 1800 лева.
14. Към изследвания момент, а и
до постановяване на настоящата присъда
г-н Г. не е бил осъждан по смисъла на НК.
15. Горната фактическа обстановка
се установи от самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани на
досъдебното производство, поради което съдът на основание чл.372, ал.4 от НПК,
в тяхната съвкупност им дава вяра.
По правната страна на обвинението.
16. Несъмнено по делото се
установи, че подсъдимият от обективна и субективна страна е извършил
престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК-
в периода от 10.03.2012 год. до
15.03.2012 год. в гр. Меричлери и с.
Здравец, общ. Димитровград, при условията на продължавано престъпление, след
като се сговорил предварително с неустановено по делото лице, с цел да набави
за себе си имотна облага подържал
заблуждение у В.Т.И. *** и С.Б.Г. *** и
с това причинил на В.Т.
стр.4 мотиви по НОХД № 546/ 12
ДРС
И. имотна вреда в размер на 2 500.00 лв. и на С.Б.Г.
имотна вреда в размер на 1 800.00 лв., или общо имотна вреда в размер на
4 300.00 лева.
17. Несъмнено на 10.03.12 год. в
гр. Меричлери Св. И. е мотивирана от
измамливи действия- обаждане по телефон, при което дадено лице се представя за следовател,
посочвайки, че дъщеря `и претърпява
криминален инцидент и иска предаване на сума пари- общо са искани 12 000
лв.
18. Несъмнено след това тя се
среща с г-н Г., за който знае, че е
„син” на следователя и нему предава сума от 2 500 лв.
19. Безспорно, освен че е
въведена в заблуждение относно състоянието на дъщеря си, спрямо св. И. са
осъществени и активни действия, с което това заблуждение се подържа. В частност
това е представянето му пред нея и целта на това посещение, което дава допълнителна достоверност на измамата.
20. Вземайки парите, на практика
те излизат от патримониума на св. И. и тя обеднява. Същото е по повод
изпълнителното деяние, уточнено по-
горе, против нейното действително желание, в следствие на заблуждението, в
което е въведена. Налице е имотна вреда за И. в размер на 2 500.00 лв.
21. Несъмнено парите са получени с цел да набави подсъдимият за себе си имотна облага.
22. На първо место следва да се
посочи, че в изпълнителното деяние участва неустановено по делото лица, което
провежда телефонните разговори, като по този начин е активен участник в
измамата.
23. На следващо место, несъмнено
по делото се установи, че именно подсъдимият е лицето, което получава парите,
предадени му от страна на Иванова и за
това не се спори по делото. По този начин, безспорно същият участва активно в
осъществяване на изпълнителните деяния.
24. По същият начин на 15.03.2012
год. в с. Здравец, общ. Димитровград Св.
Г. е мотивирана от измамливи действия- обаждане по телефон, при което дадено
лице се представя за прокурор, посочвайки, че дъщеря `и претърпява криминален инцидент и иска
предаване на сума пари.
25. Несъмнено се установи, че
подсъдимият участва в приема на пари- 1 800.00лв., те са му дадени в
следствие възведеното заблуждение от неустановено лице по отношение на жертвата
Г.. По същия начин подсъдимия поддържа това заблуждение. Налице е имотна вреда
за жертвата, респективно- облага за г-н Г..
26. Извършеното от г-н Г.
престъпление се явява и продължавано по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, доколкото
двете деяния осъществяват съставите на едни и същи престъпления, извършени са
през непродължителни периоди, при една и съща фактическа обстановки и при
еднородност на вината и последните се явяват продължение на предшестващите.
27. Общият извод е, че подсъдимият е извършител на деянието от
обективна страна, а от субективна
действа при условията на пряк и съвместен умисъл с неустановеното по
делото лице.
За наказанието.
стр.5 мотиви по НОХД № 546/ 12
ДРС
28. Съдът намира, че не са налице
общите и специални основания г-н Г. да бъде освободен от наказание, той следва
да носи отговорност по смисъла на НК за извършеното от него престъпление.
29. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете липсата на
предходни осъждания на г-н Г..
30. Отегчаващи отговорността
обстоятелства според съда са не малкият размер на имуществените вреди,
арогантния начин, по който измамата е извършена, пределната възраст на жертвите
от престъплението, възможните психически проблеми, които са създадени на същите,
продъжаваната престъпна дейност.
31. В съвкупността си, комплекса
от обстоятелства, определящи отговорността на г-н Г. изключва приложение на конструкцията на изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В този смисъл, съдът намери, че
определяне на наказанието следва да бъде извършено през призмата на чл. 54 от НК.
32. Съдът при преценка на тези смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства намира, че релевантното наказание следва да бъде
лишаване от свобода за срок от 2 години. Това е така, защото преобладават като
тежест смекчаващите отговорността обстоятелства, но не до толкова, щото наказанието
да бъде отмерено в минималния размер по смисъла на чл. 210 ал.1 от НК.
33. По правилото на чл. 58а, ал.1
от НК това наказание следва да се редуцира като размер с 1/3 и по този начин
размера му възлиза на 1 година и 6 месеца.
34. Много внимателно съдът
погледна на принципно възможното приложение на чл. 66 ал.1 от НК. В случая- г-н
Г. не е осъждан изобщо, а наказанието е
в размер на 2 години и 6 месеца. Релевантни са две конкретни цели при
приложението на чл. 66 ал.1 от НК : ако за поправяне на подсъдимия отлагане на
изпълнението ще постигне целите си и на второ место – ако по този начин ще се
постигнат целите на наказанието по чл. 36 от НК.
35. Съдът отговаря отрицателно и
на двата въпроса на база следните аргументи:
36. От обективно установеното в настоящото
производство поведение на г-н Г. се установява, че е налице една продължавана
престъпна дейност, без съобразяване с физическият статус на жертвите. В
частност, макар и лично г-н Г. да възприема пострадалите лица, за него е без
значение болките и страданията в чисто неимуществен аспект, които им причинява.
Той продължава да извършва и второ деяние. Жертвите са отново възрастни хора.
37. Никакво съчувствие към имотния статус на
жертвите г-н Г. не показва. Напротив, същият без да взема предвид, че става
въпрос за спестени с тежки усилия парични средства от страна на пенсионери,
същия продължава своята престъпна дейност.
38. Всички деяния са извършени по безпардонен
начин- в светлата част на денонощието. Очевидно е налице чувство за безнаказаност и
демонстрирана липса на неуважение към закона като цяло, а в по – общ план и към
морала.
стр.6 мотиви по НОХД № 546/ 12
ДРС
39. С оглед на генералната превенция пък условното
осъждане въобще не намира основание. Налице е съществен обществен отзвук против
точно този вид престъпления / т.нар. „ телефонни измами”/. За съдът са ноторни
нагласите в обществото, множеството предупреждения, отправяни от органите на
реда по средствата за масово осведомяване за вземане на мерки против тях.
40. Пределната възраст на жертвите, поставянето им
в екстраординарна, стресова обстановка,
необходимостта от възмездие на това тежко престъпление също изключват
съответствие на целите на наказанието с приложението на чл. 66, ал.1 от НК.
41. След като нито подсъдимият
може да бъде поправен по реда на условното осъждане, нито обществото ще бъде
доволно от това- респективно- генералните цели на наказанието по смисъла на чл.
36 от НК няма да бъдат изпълнени, единственото възможно е г-н Г. да търпи
ефективно това наказание. По този начин същия наистина ще бъде поправен и ще
има възможност да оцени подобаващо извършеното от него тежко престъпление. С
оглед липсата на предходни осъждания на г-н Г., това наказание следва да бъде
търпяно при общ първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от
закрит тип .
Граждански искове. Разноски и други въпроси по чл. 301
от НПК .
42. Гражданските искове са предявени от лица, които са претърпели
имуществени вреди от престъплението. Правното им основание е чл. 45 ал.1 от ЗЗД
и се явяват допустими, тъй като са предявени своевременно, пред компетентен за
разглеждането им съд, в тази връзка и
бяха разгледани по същество.
43. По повод основателността им,
с оглед и признаването на
подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, налице е и вина за деликтите, водещи към неговата гражданска
отговорност. Прочее, исковете се явяват основателни.
44. Съдът намери исковете за
изцяло доказани по размер, тъй като са налице достатъчно доказателства за вредите,
които са причинени на ищеца.
45. В резултат на горното, съдът
постанови : осъди подсъдимият да заплати на да заплати на В.Т.И.,***, ЕГН- ********** сумата в размер на 2 500.00 лева ,
представляваща обезщетение за претърпени в следствие на престъплението
имуществени вреди , ведно със законна лихва върху нея, считано от 10.03.2012 год. до окончателното
`и изплащане и да заплати на С.Б.Г.,***,
ЕГН- ********** сумата в размер
на 1 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в следствие на
престъплението имуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 15.03.2012 год. до окончателното
`и изплащане.
46. С оглед на гражданската част
на настоящата присъда, подсъдимият бе
осъден да заплати и ДТ = 172 лв.
Мотивиран така , съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
