Р Е Ш
Е Н И Е № 60
гр.Кюстендил, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
със секретар И. С. и с участието на
прокурор Й. Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАдмД №43/2020г., за да
се произнесе взе предвид:
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София чрез пълномощника юрисконсулт Граховска обжалва решение №198/22.07.2019г.
на КАС, постановено по адм.д.№28/2019г., с което дирекцията е осъдена да
заплати на Й.С.Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 100 лв.
за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неоснователно лишаване от
провеждане на контролен медицински преглед на 28.01.2016г. и в необоснована
употреба на помощни средства /белезници/ по време на болничния престой от
11.01.2016г. до 14.01.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 14.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до 10 000 лв. искът е отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и
разноски в размер на 102 лв. Релевирани са възражения за незаконосъобразност,
представляващи касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК – не е
направен задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, поради което са
формирани неправилни правни изводи. Претендират се разноски.
Ответникът лично и чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
касационната жалбата, респ. за оставане в сила на съдебното решение.
Претендират се разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №198/22.07.2019г. на КАС, постановено по АНД
№28/2019г. Същото е образувано по искова молба на Й.С.Й. *** срещу ГД „ИН“ –
София с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за заплащане
на обезщетение в размер
на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от
нечовешко отношение на администрацията
в ЗООТ „Самораново“ към затвора гр.Бобов
дол, застрашаващо здравето и сигурността му, довело до притеснение, унижение и
депресия, вследствие на неправомерни действия и бездействия на администрацията
в ЗООТ - неправомерно бездействие на администрацията на ЗООТ във връзка с
провеждане на назначен контролен медицински преглед на ищеца на 28.01.2016г.
след извършена операция от херния, в резултат на което е получил оток на раната,
както и неправомерно използване на белезници по време на престоя на ищеца в
болнично заведение за оперативно лечение за период от 4 дни – от 11.01. до
14.01.2016г., в резултат на което са му
причинени силни болки и страдания.
Първоинстанционният
съд е формирал правен
извод за частична основателност на предявения иск по размер. Приел е доказаност
на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неблагоприятно третиране,
надхвърлящо неизбежното ниво на страдание във връзка с предписано, но неосигурено
медицинско обслужване на 28.01.2016г. Позовал се е на разпоредбата на чл128,
ал.1 от ЗИНЗС, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
се създават условия за опазване физическото и психическото здраве на лишените
от свобода. От представените и приети доказателства по делото е установил, че
ищецът е опериран, като са му назначени два контролни прегледа, които е следвало
да бъдат извършени в лечебното заведение в гр.Дупница – на 21.01.2016г., който
е проведен и медицинските манипулации са отразени в книга за болница на
лишените от свобода и втори на 28.01.2016г., който не е извършен – безспорен
факт по делото. Съгласно нормата на чл.129, ал.3 от ЗИНЗС съдът е счел, че
предписанията на медицинските специалисти са задължителни за началниците на
местата за лишаване от свобода, а медицинското решение се взема единствено в
интерес на здравето на лишения от свобода. В този смисъл е формирал извод, че законът
изключва възможността за преценка от страна на администрацията на затвора
относно необходимостта от провеждане на назначеното лечение. Отказът да се
конвоира Й. до болничното заведение на 28.01.2016г. го е лишил от медицинско
обслужване и е довело до нарушаване на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
По
отношение на втората претенция съдът също е приел доказаност на нарушение на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставяне на Й. в неблагоприятни условия,
вследствие на необоснована употреба на помощни средства по време на престоя му
в болнично заведение от 11.01.2016г. до 14.01.2016г. Прието е от фактическа
страна за доказано, че през целия исков период на лишения от свобода са
поставяни белезници, с които е бил фиксиран крака му към леглото, което е
ограничило движенията му и е възпрепятствало придвижването му. Анализирайки
установените факти към нормите на чл.112, ал.1, чл.114, ал.1 и чл.115, ал.1 от ЗИНЗС съдът е формирал извод, че действията на затворническата администрация
във връзка с използването на помощни средства в разглеждания случай са
извършени без да се отчетат законовите критерии и необходимостта от такива с
оглед личността на Й.. Липсата на доказателства за агресивно поведение на
лицето, показателите за добро поведение на същия, възлагането му на работа без
постоянен надзор, са взети предвид от съда, за да достигне до заключение, че
действията на администрацията на затвора са необосновани и са поставили лишения
от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието.
Съдът е приел, че негативните емоции,
преживени от Й. са установени от гласните доказателствени средства и по
презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Те се намират в пряка
причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на
служители на ответната дирекция.
Размерът на исковата претенция съдът е съобразил
с правилото на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за отчитане на кумулативния ефект на
всички условия, при които пребивава лишения от свобода, както и с вида и характера
на вредите и продължителността им – принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
В този смисъл е определил дължимо обезщетение по първото нарушение в размер на
300 лв. и 800 лв. за второто нарушение. За разликата до 10 000 лв.
претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлил иска като
неоснователен. Приел е, че основателността на главния иск предопределя и
уважаване на акцесорната претенция за заплащане на законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба 14.01.2019г. до окончателното изплащане
на сумата. Присъдени са и разноски,
съразмерно уважената част от иска в размер на 102 лв.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на
оспореното решение на КАС. Същото е
и правилно.
Касационната
инстанция счита, че административния съд е приложил правилно материалния закон
на база събраните доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Съгласно разпоредбата на чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона; настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното
/чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда. Съдът счита, че с оглед събрания доказателствен материал по делото,
искът с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан. Съгласно
практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се
увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия,
съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение
на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по
отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите
изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия колектив
само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява
предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са
опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред
затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е
приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява
жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ или „задържането под стража“. В случая отказът за конвоиране на Й.
до болницата в гр.Дупница на 28.01.2016г. е в нарушение на разпоредбата на
чл.128, ал.1 от ЗИНЗС и по този начин същия е поставен в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието, изразяващо се в липса на медицинско обслужване,
което е било дължимо с оглед здравословното му състояние – следоперативно
лечение. Поставянето на помощни средства /белезници/ по време на болничния
престой на лишения от свобода в периода 11.01.2016г. – 14.01.2016г. без отчитане
на критериите по чл.115, ал.1 от ЗИНЗС - конкретната обстановка, характер на
нарушение и личността на нарушителя, също обоснована правилност на извода на
първоинстанционния съд за нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Чрез
доказателствата по делото не е доказано нито нарушаване на реда и дисциплината
по см. на чл.112, ал.1 от ЗИНЗС, нито хипотезите на чл.114, ал.1 от ЗИНЗС. Ето
защо касационната инстанция приема за безспорно доказано незаконосъобразно
действие на служители на ответната дирекция спрямо Й.Й., покриващо
характеристиките на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
При определяне размера на дължимото обезщетение първоинстанционния съд
правилно е съобразил относимите норми на чл.52 от ЗЗД и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС,
както и конкретно установените вид, обем и продължителност на страданията от
неимуществен характер. Присъдените суми от 300 лв. и 800 лв. отговарят на
принципа за справедливост и на кумулативния ефект на неблагоприятните условия, при които ответника по касация е
изтърпявал наказанието лишаване от свобода.
По изложените съображения АС –
Кюстендил, тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по
чл.209 от АПК и ще го остави в сила.
Разноски на ответника не се
присъждат, тъй като не е доказано такива да са сторени.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №198/22.07.2019г. на Кюстендилския административен съд,
постановено по адм.д. №28/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: