РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2460
гр. Пловдив, 15 декември
2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2994 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.
чл.84, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по
жалба на Б.Д.З., ЛНЧ **********,
гражданка на Ливан, с адрес: ***, чрез адв. Г.В.,
със съдебен адрес:***, БХК – бежанци, срещу Решение № 35-ОК
от 21.10.2021г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците (ДАБ)
при Министерски съвет, с което на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ не е
допусната последващата молба с рег. № УП-20345 от 11.10.2021 г. на Б.Д.З. до производство за предоставяне на международна закрила.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на решението с доводи, че същото е постановено в нарушение
на чл.76б, ал.1 от ЗУБ и чл.42, пар.2 от Директива 2013/32/ЕС. Изразено е
несъгласие с доводите на интервюиращия орган, че данните от представените нови
доказателства не са от съществено значение. Жалбоподателката изтъква, че едно
от тях е писмо от 28.08.2021г. от началника на лабораторен отдел в клиника Айн
Уазейн в Ливан и изобщо не е обсъдено. Посочва също, че страда от не толкова
рядко и лечимо заболяване глаукома, но не може да бъде лекувана адекватно в
страната й на произход Ливан. Твърди, че липсва релевантен анализ на ситуацията
в страната на произход към момента на издаване на обжалваното решение, от който
да става ясно дали състоянието на здравеопазването в Ливан е такова, че да
позволява адекватно лечение и в този смисъл да се прецени допускането на
последващата молба за закрила. Сочи, че липсва коментар относно последиците от
експлозията от 04.08.2021г., а именно рухнала здравна, социална и икономическа
система. Иска отмяна на решението и връщане на преписката за ново разглеждане в
общо производство.
В с.з. адв. В. поддържа жалбата, а
жалбоподателката З. заявява, че тъй като нейното око е с малък диаметър, с 11.6
мм., а нормалното око е с диаметър от 13 мм. до 15 мм., като не всеки лекар
може да я лекува, но тук в България успяла да намери лекар, който да я лекува.
Поради това жалбоподателката моли да остане по хуманитарни съображения, за да
се лекува.
Ответникът – Интервюиращ орган в ДАБ при МС, чрез
процесуалния представител юриск. П., оспорва жалбата като неоснователна с
доводи, че причините които се изтъкват са извън обсега на ЗУБ. Сочи, че има
предходно производство, като по този случай са се произнесли АССГ и ВАС.
Подробни съображения излага в постъпила по делото писмена защита.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител.
С оглед изричната молба на жалбоподателката и с оглед
обстоятелството, че същата е чужд гражданин и не владее български език, съдебното
заседание по делото е проведено в присъствието на преводач от арабски език – Б.
Х.С..
Съдът, като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка,намери
за установено следното:
Оспореният
акт е връчен надлежно на своя адресат на 03.11.2021г. (така както е отразено в
самото решение), а жалбата, въз основа, на която е образувано настоящето
производство е депозирана чрез административния орган на 08.11.2021 г.
(поставен печат на ДАБ при МС), то същата е подадена в предвидения
за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
Няма
спор по делото, че с решение № 1391/22.05.2020 г. на председателя на ДАБ при МС
(лист 55-60 по адм.д.№ 11309/2021г. на АССГ), на основание чл.75, ал.1, т 2,
вр. чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 от ЗУБ, на Б.Д.З. и малолетното й
дете А.А.С. е отказано предоставяне на статут на
бежанец и хуманитарен статут по молба на Б.Д.З. от 16.09.2019
г. (лист 105 по адм.д.№ 11309/2021г. на АССГ). Посоченото решение на
председателя на ДАБ е оспорено по съдебен ред, като жалбата е отхвърлена с
решение № 6796 от 27.11.2020 г. по адм. дело № 5000/2020г. на АССГ, което е оставено в сила с решение № 5950 от
18.05.2021 г. по адм. д. № 3606/2020 г. на ВАС, ІV
отделение.
Жалбоподателката
е сезирала ДАБ с последваща молба за предоставяне на международна закрила рег.
№УП-20345 от 11.10.2021 г. (лист 27 по адм.д.№ 11309/2021г. на АССГ), в която
твърди, че са налице новооткрити доказателства, касаещи бежанската й история в
страната по произход. Посочила е, че не може да се завърне в Ливан, защото там
неможе да получи ефективно и достъпно лечение за заболяването си. Изложила е,
че това я излага на риск от нарушаване на правата й гарантирани от чл.3 на
ЕСПЧОС, както и тези по чл.9 от ЗУБ. Към молбата са приложени: копие от писмо
от 28.08.2021г. от началника на лабораторен отдел в клиника Айн Уазейн, Ливан и
епикриза ИЗ 985/2021 от Специализирана очна болница „Пентаграм“.
На лист 30 и сл. по адм.д.№ 11309/2021г. на АССГ са
приложени Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила,
за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, подписана на 11.10.2021г. и
съобщение рег.№ УП20348/11.10.2021г. с което жалбоподателката е уведомена, че преди
да се пристъпи към разглеждането по същество, ще бъде преценена допустимостта
на последващата й молба за международна закрила по чл.13, ал.2 от ЗУБ и е
указана възможността за предоставяне на допълнителни доказателства пред ДАБ –
МС.
С обжалваното в настоящето производство решение №
35-ОК от 21.10.2021 г. на интервюиращ орган при ДАБ, на основание чл.76б, ал.1,
т.2 от ЗУБ не е допусната последващата молба с рег. № УП-20345 от 11.10.2021 г.
на Б.Д.З. до производство за предоставяне на
международна закрила. В мотивите на административния акт е посочено, че молбата
с рег. № УП-20345 от 11.10.2021 г. е последваща по смисъла на пар.1, т.6 от ДР
на ЗУБ, като има предходни молби за закрила на Б.З. и
приключили с влезли в сила решения две производства, като се цитира едно, а
именно: решение № 1391/22.05.2020 г. на председателя на ДАБ при МС.
Посочено е още, че като ново доказателство молителката е представила единствено
епикриза от Специализирана очна болница „Пентаграм“ и че видно от него в случая
става въпрос за новопредставено писмено доказателство, но то не представлява
новонастъпили обстоятелства. Според мотивите, глаукомата не е рядко и нелечимо
заболяване, по което да се приеме, че в Ливан няма да бъде приложено адекватно
лечение на чуждата гражданка. Коментирано е и проведеното интервю в предходното
производство и е изтъкнато, че кандидатката изрично е посочила, че търси
сигурна държава в която няма бомбени атентати и че не се нуждае нито от
финансова, нито от каквато и да е друга помощ. Според ответния орган в хода на
обжалването пред две съдебни инстанции молителката не е посочила като мотив за
получаване на закрила здравословното си състояние, въпреки че е била наясно с
него. Направено е позоваване на справка от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ
при МС, като се набляга на политическата обстановка в Ливан от 2016г. до края
на 2020г. Посочена е и опустошителната експлозия на 4 август 2020г. на
пристанището в Бейрут, броя на жертвите и ранените, както и последвалите улични
протести и оставката на министър-председателя. Според ответния орган към
настоящия момент на територията на Ливан не е налице неблагоприятна промяна по
отношение на общото положение или сигурност, с оглед на което не може да се
приеме, че единствено въз основа на пребиваването си на територията на страната
молителката би била обект на безогледно насилие. Посочено е още, че липсата на
опасения от тежки и лични заплахи в случай на въоръжен конфликт се потвърждава
от страницата на Министерство на външните работи на Република България, където
по отношение на сигурността в Ливан е посочено, че ситуацията по сигурността в
страната е нестабилна, във връзка с влошената икономическа ситуация и
протичащите протестни действия, както и вероятност от блокиране на основните
пътни артерии в големите градове. В заключение, ответния орган е направил
извод, че в последващата си молба Б.Д.З. не се позовава на никакви нови
обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно
държавата й на произход. Молбата е приета за недопустима, поради което не е
образувано и производство за предоставяне на международна закрила.
По делото от
страна на ответника е представена Заповед
№ РД05-783 от 09.12.2020г. на председателя на ДАБ при МС, с която на основание
чл.48ал.1 т.10 от ЗУБ, К.Й.И. – главен експерт в РПЦ – гр.София, ПМЗ – кв.“Овча
купел“, за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ(лист
17 по адм.д.№ 11309/2021г. на АССГ); Справка от ДАБ при МС, дирекция „Международна
дейност“, относно Ливан (лист 20-26 по адм.д.№ 11309/2021г. на АССГ); Справка
от ДАБ при МС, дирекция „Международна дейност“, относно Ливан (лист 14-25 по
делото), в която е описано общото положение в страната, актуалната политическа
и икономическа обстановка, както и състоянието на здравеопазването след
експлозията от 04.08.2020г.
Със жалбата
са представени два броя печатни
материали от средствата за масова информация (лист 9-13 по адм.д.№ 11309/2021г.
на АССГ).
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът.
Оспореното решение за недопускане на последващата
молба е издадено на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ от компетентен
административен орган съгласно Заповед № РД05-783 от 09.12.2020г. на
председателя на ДАБ при МС, с която на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, К.Й.И.
– главен експерт в РПЦ – гр.София, ПМЗ – кв.“Овча купел“, за интервюиращ орган.
Решението е в установената форма.
Молбата на Б.Д.З. с рег.
№УП-20345 от 11.10.2021 г. отговаря на определението за последваща молба по
пар. 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, доколкото предходното производство за предоставяне
на закрила по ЗУБ по общия ред е приключило с акт по чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, потвърден с влязло в сила съдебно
решение. При тези случаи нормите в раздел III от глава шеста на ЗУБ (чл. 76а и сл.) уреждат т. нар.
производство по предварително разглеждане на молбите за закрила. Съгласно чл.
76а от ЗУБ Преди да се пристъпи към
разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се
преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Последната разпоредба касае
случаите, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на
никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или
относно държавата му по произход.
Съгласно чл.76б, ал.1 от ЗУБ производството по
допустимост се провежда единствено въз основа на писмени доказателства,
представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, което изискване е
спазено. В обжалваното решение е
посочено, че представената от Б.З. епикриза е новопредставено писмено
доказателство, но според ответния орган, то не представлява новонастъпили
обстоятелства. Обсъдено е и самото заболяване глаукома. Настоящия съдебен
състав счита, че формираните от интервюиращия орган изводи са необосновани и неправилни.
Според съображение 36 от Преамбюла на Директива
2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане
на международна закрила, когато един кандидат подаде последваща молба, без да
представи нови доказателства или нови основания, би било ненужно да се
задължават държавите-членки да стартират нова процедура по пълно разглеждане на
молбата. В такива случаи би следвало държавите-членки да бъдат в състояние да
отхвърлят молбата като недопустима в съответствие с принципа за пресъдено нещо.
А съгласно чл. 40, пар. 2 от Директива 2013/32/ЕС, с цел вземането на решение относно допустимостта на
молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, буква г)
първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на
предварително разглеждане с цел да се
определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата
нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали
кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна
закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС. Според пар. 3 от същата
разпоредба, ако в предварителното разглеждане по параграф 2 бъде заключено, че
са установени или представени от
кандидата нови елементи или факти и те увеличават в значителна степен
вероятността кандидатът да бъде признат за лице, на което е предоставена
международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, разглеждането на
молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава II.
Нови обстоятелства по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗУБ
следва да се приемат, не само тези, които са възникнали след приключване на
предходното производство по предоставяне на закрила по ЗУБ, но и такива, които не
са били изложени в него и същите да са от съществено значение за личното
положение на чужденеца или страната му на произход.
Неправилно интервюиращия орган се е позовал на проведеното
интервю в предходното производство и е посочил, че ставало ясно, че
кандидатката търси сигурна държава в която няма бомбени атентати и че не се
нуждае от финансова или каквато и да е друга помощ. Несъстоятелно е и посоченото
от ответния орган, че в хода на обжалването пред две съдебни инстанции
молителката не е посочила като мотив за получаване на закрила здравословното си
състояние, въпреки че е била наясно с него. Последният извод е необоснован,
доколкото няма данни по преписката в кой момент
е установено заболяването глаукома на Б.З..
В основното производство по молбата от 16.09.2019 г.
нито административният орган, нито съдът са се произнесли и разгледали фактите
относно здравословното състояние на жалбоподателката, още по-малко възможността
или липсата на такава за лечението й в Ливан. Отделно от това съдебното
заседание по адм.дело № 3606/2021г. на ВАС е проведено на 11.05.2021г., а
епикризата приложена към последващата молба е от 04.10.2021г. за лазерно
лечение на глаукома на дясно око.
За пълнота следва да се отбележи, че производството по
допустимостта на последващата молба от 11.10.2021 г. не е такова по същество за
преценка основания за закрила. Обсъждането на новопредставените писмени
доказателства в производството по допустимост не изпълнява задължението за
разглеждане по същество на новите факти, на които се позовава жалбоподателката.
Ето защо са неоснователни доводите на органа, че в хода на обжалването на
решение за отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут пред
две съдебни инстанции молителката не е посочила като мотив за получаване на
закрила здравословното си състояние.
Съгласно справка вх. № МД-323/02.07.2021 г. на
Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, където са обсъдени бележки на
немската федерална служба за миграция и бежанци от 21 юни 2021г. се посочва, че
икономическата криза в Ливан се влошава през последните седмици, вносът на
гориво е почти невъзможен поради липсата на чуждестранна валута и недостигът
води до още по-често спиране на тока. Посочено е, че секторът на медицинското
обслужване също е засегнат от кризата, а фармацевтичните и други медицински
материали са в недостиг, като болничния персонал може да извършва само спешно
лечение. Пак според посочената справка, някои болници отлагат плановите
операции за да спестят жизненоважни медицински консумативи като
анестетици. Според съображение 34 от
Преамбюла на Директива 2011/95/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за
определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица,
на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците
или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за
съдържанието на предоставената закрила е необходимо да се въведат общи
критерии, въз основа на които да се признава, че лицата, подали молба за
международна закрила, отговарят на условията за субсидиарна закрила. Тези
критерии следва да бъдат определени на основата на международните задължения,
произтичащи от актовете за правата на човека и вече съществуващите практики в
държавите-членки. РА според разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ, според който никой не
може да бъде подложен на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или
наказание, урежда абсолютна забрана за нечовешко и унизително отношение.
В случая следва да се съобрази и тълкуването, дадено в
т.57 на Решение на Съда (голям състав) от 24 април 2018 година по дело C-353/16
(MP срещу Secretary of State for Home Department), че запитващата юрисдикция е
тази, която следва да провери, в светлината на всички актуални и относими
данни, включително докладите на международни организации и на неправителствени
организации за защита на човешките права, дали в случая, ако бъде изпратен
обратно в страната си на произход, MP може да се окаже изложен на опасност от
умишлено лишаване от грижи, подходящи за лечението на физическите или
психичните усложнения, дължащи се на изтезанията, на които е бил подложен от
властите в посочената страна. Такава опасност би била налице и ако се установи,
че властите в тази страна имат дискриминационно отношение, когато става въпрос
за достъпа до медицински грижи, което затруднява за определени етнически групи
или категории лица, към които евентуално спада MP, достъпа до грижи, подходящи
за физическите или психичните усложнения, дължащи се на изтезанията, на които е
бил подложен от тези власти.
В настоящия случай, решаващия орган избирателно е
цитирал данни от справка № МД-323/02.07.2021 г. на Дирекция "Международна
дейност" на ДАБ и изобщо не е ценил състоянието на здравеопазването в
Ливан след експлозията от 04.08.2020г. и не е изследвал конкретните данни за
достъп до здравни услуги във връзка със заболяването глаукома на
жалбоподателката. В случай като настоящия даденото от СЕС задължително
тълкуване в решение от 24 април 2018 г. по дело С-353/16 изисква при новото
разглеждане на молбата за закрила решаващият орган да провери, в светлината на
всички актуални и относими данни, включително докладите на международни
организации и на неправителствени организации за защита на човешките права,
дали в случай, че бъде върната обратно в страната си на произход, Б.З. може да бъде
изложена на опасност от умишлено лишаване от грижи във връзка със установеното
й заболяване - глаукома.
Що се отнася до възраженията на ответника посочени в
постъпилата по делото писмена защита, с позоваване на представената по делото
актуална справка с рег.№ МД-610/01.12.2021г., че Ливан е известен с това, че
произвежда едни от най-добрите здравни работници в Близкия изток, съдът намира
че това цитиране е избирателно. Именни в последно цитираната справка е
посочено, че през последните две години животът става непоносим за много
ливанци, което кара лекарите и медицинските сестри да напускат страната (според
Световната здравна организация 40% от лекарите и 30% от медицинските сестри са
напуснали от м. октомври 2019г.). Освен медицинския срив в справката е посочено
и, че Ливан изпитва отчаян недостиг на лекарства и други доставки. Изтъкнато е,
че недостигът на електроенергия и потенциалният срив на водоснабдяването
засягат критични услуги, включително болници.
Изложените обстоятелства, наред с данните от
административната преписка, че Б.З. разполага с ново доказателство, приложено
към последващата молба за закрила, което не е било предмет на обсъждане в
предходното производство, оборват тезата на административния орган за наличие
на основание по чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ за недопустимост на разглеждане до
производство за предоставяне на международна закрила на последващата молба.
Доколкото в последващата молба на Б.З. са налице нови елементи или факти, които
следва да бъдат разгледани в производство по общия ред със съответните
процедурни гаранции за кандидата. Ето защо съдът намира, че следва да отмени Решение № 35-ОК от 21.10.2021г.на
интервюиращ орган на ДАБ-МС като неправилно и незаконосъобразно. Доколкото
съдът не е овластен да реши въпроса по същество, съгласно чл.173, ал.2 от АПК
вр. чл.91 от ЗУБ, преписката следва да бъде върната на административния орган
за ново произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила рег.
№УП-20345 от 11.10.2021 г., съобразно указанията по тълкуването и прилагането
на закона. При разглеждането на последващата молба в общото производство по ЗУБ
следва да се обсъдят новопредставените документи – епикриза от Специализирана
очна болница „Пентаграм“, справките за актуалната политическа и икономическа
обстановка в Ливан, както и възможностите за лечение на заболяването глаукома в
страната по произход.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 35-ОК от 21.10.2021г. на интервюиращ орган
при Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на
основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ не е допусната последващата молба с рег. №
УП-20345 от 11.10.2021 г. на Б.Д.З. до производство за
предоставяне на международна закрила.
ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за
изпълнение на указанията по прилагането и тълкуването на закона, в 14-дневен
срок от получаване на решението.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.85, ал.3 от ЗУБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: