№ 6514
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20231100501811 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 30.11.2022г., постановено по гр.д. № 87178/2017г. на СРС,
ГО, 123 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу П. Х. Н. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу
ответника за следните суми: за сумата от 1 188, 72 лева – стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
жк “******* бл. ******* абонатен номер *******, през периода от
м.02.2012г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва от 21.04.2015г. до
окончателното изплащане; за сумата от 191, 14 лева – обезщетение за забава в
размер на законната мораторна лихва за периода от 31.03.2012г. до
27.03.2015г.; за сумата от 12, 24 лева – стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.02.2012г. до м.04.2014г., ведно със законната
лихва от 21.04.2015г. до окончателното изплащане и за сумата от 2, 74 лева –
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода на забава от 31.03.2012г. до
1
27.03.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21894/2015г. по описа на СРС, ГО,
123 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са
изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди неправилна
преценка на доказателствената сила на приетите по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е
приел, че не следва да кредитира експертните заключения, тъй като същите са
изготвени от вещите лица на база оспорени в процеса документи и на база
документи, които не са приети като доказателства по делото. Жалбоподателят
счита тези доводи за неоснователни, тъй като всички документи, въз основа
на които са изготвени заключенията по приетите в производството пред СРС
експертизи, се базират на приети по делото като писмени доказателствени
средства документи. От същите се установявало по несъмнен начин както
съществуването на облигационно правоотношение между страните по
договор за продажба на топлинна енергия, така и количеството на доставената
и потребена от ответника топлинна енергия. По тези съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери.
Въззиваемата страна П. Х. Н. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателство и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. Поддържа всички релевирани възражения срещу основателността на
предявените искове.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно
2
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на същото намира следното:
Между страните по делото не е спорно, че процесният имот,
представляващ ап. № 38, находящ се в гр. София, жк “*******, е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Ответникът е
придобил правото на собственост върху имота с договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 10.02.2012г., обективиран в нотариален акт № 61, том 1,
рег. № 2415, дело № 51 от 2012г. Впоследствие с договор за дарение на
недвижим имот от 13.09.2012г., обективиран в нотариален акт № 156, том 5,
рег. № 18590, дело № 827 от 2012г., П. Н. е дарил на съпругата си Ю.Д. Н.а
1/3 ид. част от правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Предмет на предявените искове е вземане, представляващо /съобразно
уточнението в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК/ ¾ част от целия размер на неплатената за
исковия период стойност на доставената топлинна енергия, цена на услугата
дялово разпределение и мораторна лихва, съответстваща на квотата на
ответника в съсобствеността върху имота.
По отношение размера на вземането за главница:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
3
имоти.
Установено е въз основа на неоспореното от ищеца заключение по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки
за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване.
Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с
действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ,
Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена
топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. В
имота е извършен отчет на монтираните уреди на 13.05.2012г. и на
20.05.2014г., а за периода 2012/2013г. не е бил извършван отчет поради
неосигурен достъп. Въз основа на формулярите за главен отчет вещото лице е
направило извод, че в жилището през исковия период няма присъединени към
отоплителните инсталации отоплителни тела – всички били демонтирани.
Потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване била
отчитана въз основа на показанията на 1 брой водомер. За отчетен период
2011/2012г. на абоната била начислена топлинна енергия по служебен разход
на максимална мощност за един радиатор по реда на т. 6.7. от Наредба №
169334/06.04.2007г. – поради демонтиран топлинен разпределител.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била
определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в
съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като същата е
изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения.
С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на наведените
от ответника възражения, че дяловото разпределение е било извършвано
неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна
енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи на
4
абонатната станция. Представени са и изготвените от фирмата за дялово
разпределение дялови разпределения за потребената топлинна енергия в
процесния имот и документи за главен отчет, които не са оспорени от
ответника. В същите са посочени резултати от изравняването за исковия
период и показанията на уредите за дялово разпределение. В този смисъл
наведените от ответника възражения за липса на доказателства за
количеството на реално доставената топлинна енергия в имота са
неоснователни.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според отговаря на метрологичните изисквания и е
годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените
на ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод
е направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни
документи, но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, свидетелства за проверка на средство за търговско
измерване и индивидуални справки за отопление и топла вода.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за
исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период
ответникът се явява задължено лице за стойността на потребената топлинна
енергия.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се
установява, че начислената по фактури за процесния период стойност на
доставената топлинна енергия е в размер на общо 448, 83 лева, от която 210,
93 лева – сума за отопление /начислена за сградна инсталация/ и 237, 90 лева
– за подгряване на вода, а с включени изравнителни сметки /с изравнителни
сметки за периода от м.02.2012г. до м.04.2014г. в размер на 762, 47 лева –
сума за доплащане от абоната/ възлиза на 1 234, 90 лева. Вещото лице е
5
посочило, че в претендираната със заявлението по чл. 410 от ГПК главница от
1 584, 96 лева е включена и стойността на изравнителна сметка за периода от
м.05.2011г – м.04.2012г. от 532, 28 лева за доплащане и 254, 84 лева -
начислена лихва за забава за периода от 31.03.2012г. до 27.03.2015г. За
периода от 21.04.2012г. до м.04.2014г. дължимата сума за абонатния номер
възлиза на 1 007, 04 лева главница /от която 990, 72 лева за топлинна енергия
и 16, 32 лева сума за дялово разпределение/ и лихва за забава в общ размер на
103, 56 лева /от която – 99, 91 лева върху главницата за топлинна енергия и 3,
65 лева върху сумата за дялово разпределение/.
По релевираното възражение за погасяване на вземането по давност:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово
разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.
София от 2008г., доставената топлинна енергия е следвало да бъде
остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според
нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е нужно
отправянето на покана/. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в
забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се
6
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. В конкретния
случай всички вземания, които са станали изискуеми до 21.04.2012г. са
погасени по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Размерът на
непогасената част от претендираното вземане за главница съобразно
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза възлизана
990, 72 лева.
При съобразяване на притежаваната от ответника квота в
съсобствеността от ¾ ид. части се налага извод, че той следва да отговаря за
задължението в същия размер от ¾ части, т.е. предявеният иск по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е основателен до размер на сумата от 743, 04 лева.
Първоинстанционното решение като неправилно следва да се отмени в
посочената част – до размер на сумата от 743, 04 лева и за периода от
22.04.2012г. до 30.04.2014г.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.
София от 2008г., доставената топлинна енергия е следвало да бъде
остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според
нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е нужно
отправянето на покана/. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в
забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
Общият размер на вземането за обезщетение за забава според
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза възлиза на
сумата от 99, 91 лева, т.е. ответникът следва да отговаря до размер на ¾ от
тази сума или за 75 лева, начислена за периода на забава от 31.03.2012г. до
27.03.2015г.
Обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени в
7
частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер
на сумата от 75 лева – обезщетение за забава и вместо него да се постанови
друго, с което претенцията да се уважи в посочения размер.
По отношение на вземането за главница за стойността на услугата
дялово разпределение:
Ответникът дължи заплащане на цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Основанието за възникване на това задължение е
нормата на чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР и чл. 22 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, съгласно които дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв.
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Настоящият съдебен състав счита, че липсата на сключен договор
между клиентите на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна
собственост и лице по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ не може да обуслови извод за липса
на договорна връзка между клиентите и топлопреносното предприятие, нито
за незаконосъобразно отчитане на топлинната енергия, стига същото да е
извършено съобразно нормативните изисквания. Чл. 139в, ал. 1 ЗЕ вменява
задължение за клиентите в сграда - етажна собственост да изберат лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение, като решението се взема по реда на ал. 2. Според ал. 3 на чл.
139в, клиентите са длъжни да уведомят писмено топлопреносното
8
предприятие за резултатите от избора. В случая ответникът не твърди
клиентите в сградата да са избрали друго лице, различно от третото лице
помагач, нито да са уведомили ищеца писмено за такъв нов избор, поради
което ищецът правилно е начислявал сумите за топлинна енергия въз основа
на данните от дяловото разпределение, извършвано от "Т.С.” ЕООД,
последното вписано в публичния регистър в Министерство на енергетиката
по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ.
В случая по делото е установено въз основа на заключението на
съдебно-техническата експертиза, както и от представените и неоспорени от
ответника документи за годишен отчет и за дялово разпределение, че за
процесния период „Т.С.“ ООД е извършвала услугата дялово разпределение,
поради което потребителят дължи заплащане на нейната стойност в
претендирания размер от 12, 24 лева, представляваща ¾ от общия размер на
вземането за исковия период от 16, 32 лева. Конкретният размер на цената на
услугата дялово разпределение е установен в заключението на неоспорената
от страните съдебно-счетоводна експертиза.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за устовяване
съществуване на вземане, представляващо обезщетение за забава върху
главното вземане за цена на услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащане
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
Задължението за заплащане на услугата дялово разпределение не е
възникнало като срочно – не е определен ден за изпълнение, поради което за
да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен от кредитора /от
ищцовото дружество/ съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като
ищецът не е ангажирал доказателства за отправена покана до ответника за
заплащане на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, не е
установено поставянето на същата в забава спрямо това вземане. Предявеният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен, както е приел и
9
първоинстанционният съд.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно
на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от общо 81,
67 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /при определен
общ размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лева/.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на
сумата от 161, 90 лева за адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените в
първоинстанционното исково производство съдебни разноски в размер на
498, 35 лева и сторените в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, които възлизат на сумата от 252, 90 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски за сумата
над 182, 13 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20069512 от 30.11.2022г., постановено по
гр.дело № 87178/2017г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу П. Х. Н. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществунането на следните вземания: до
размер на сумата от 743, 04 лева – главница, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от 22.04.2012г. до 30.04.2014г.; до
размер на сумата от 75 лева – обезщетение за забава в размер на законната
10
мораторна лихва върху главното парично вземане за стойността на
потребената топлинна енергия за периода на забава от 31.03.2012г. до
27.03.2015г. и за сумата от 12, 24 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.02.2012г. до м.04.2014г., както и в частта, в
която ищецът ”ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е осъден да заплати на
ответника П. Х. Н. съдебни разноски в първоинстанционното производство за
разликата над 182, 13 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* срещу П. Х. Н., ЕГН
**********, гр. София, жк “******* ******* ******* обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на ищеца съществуват вземания за следните
суми: за сумата от 743, 04 /седемстотин четиридесет и три лева и 04 ст./ лева
– стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, жк “******* бл. ******* абонатен номер *******, през периода
от 22.04.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение - 21.04.2015г. до окончателното изплащане; за сумата от 75
/седемдесет и пет/ лева – обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва за периода от 31.03.2012г. до 27.03.2015г. и за сумата от 12,
24 /дванадесет лева и 24 ст./ лева – стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.02.2012г. до м.04.2014г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 21.04.2015г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21894/2015г. по описа на
СРС, ГО, 123 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20069512 от 30.11.2022г., постановено
по гр.дело № 87178/2017г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, в останалата
част.
ОСЪЖДА П. Х. Н., ЕГН **********, гр. София, жк “******* *******
******* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78,
11
ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 498, 35 /четиристотин деветдесет и осем лева и
35 ст/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното исково производство,
както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 252, 90
/двеста петдесет и два лева и 90 ст./ лева – съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 21894/2015г. по описа на СРС, ГО, 123 състав.
ОСЪЖДА П. Х. Н., ЕГН **********, гр. София, жк “******* *******
******* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 81, 67 /осемдесет и един лев и 67
ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* да заплати на П. Х.
Н., ЕГН **********, гр. София, жк “******* ******* ******* на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 161, 90 /сто шестдесет и един лев и
90 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12