Р Е
Ш Е Н И Е
№….........../…………….2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Антоанета Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 11854 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XIII от ГПК. Образувано
е по предявен от Б.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Н.К.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 16 000 лева,
представляваща получена от ответника на неосъществено основание сума по повод
на сключен между страните договор с предмет прехвърляне от страна на ответника
в полза на ищцата на правото на собственост по отношение на идеална част от
поземлен имот с идентификатор***, с административен адрес: град ***, ул. „***“ № ***; която сума е предмет на
Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ***/**0 г. по описа на Районен съд –
***, *** състав.
По твърдения в исковата молба, на 25.02.2015 г.
ищцата осъществила паричен превод по банков път в полза на ответника в размер
на 16 000 лева, като сумата била преведена по неосъществено правно
основание. Заявява се, че съгласно договорка с ответника, ищцата престирала процесната сума срещу
задължение на последния да й прехвърли правото на собственост по отношение на
идеална част от поземлен имот с идентификатор***, с административен адрес: град
***, както и прехвърляне на права по договор за строителство в горепосочения
парцел. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по постигнатото
споразумение, като с оглед невръщане на процесната
сума на ищцата, последната подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което в нейна полза била издадена
Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2020 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – ***, *** състав. Длъжникът по заповедта възразил в законоустановения срок.
По изложените съображения се предявява исковата
претенция. Претендират се направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Твърди, че паричният превод е осъществен на валидно правно основание, а
именно представлява плащане по договор за продажба на идеална част от поземлен
имот с идентификатор***, с административен адрес: град ***, по който
задължението за прехвърляне на правото на собственост по отношение на имота е
изпълнено от страна на дружество с едноличен собственик на капитала и управител
ответника. Направено е възражение за симулация на основанието на паричния
превод, като се сочи, че той е част от действително уговорена продажна цена за
прехвърляне на правото на собственост върху посочения имот, за която страните
били уговорили да се заплати на ответника като физическо лице. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане.
С оглед посочените съображения, ответникът моли
за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на сторените от него разноски.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание, ищцата лично, и чрез процесуалния си представител адвокат Т.
поддържа предявения иск, като твърди, че по делото сe е установило наличието на сложно правоотношение между страните, съдържащо
задължението на ответника за прехвърляне на права по строителство, със
съдействие за ползване на адвокатски услуги и сключване на договор за строителство
с другите собствениците на имота. Сочи, че ответникът не е изпълнил
задължението си, поради което дължи връщане на платената от нея сума. Пледира,
че претенцията не е за разваляне на договор, за разкриване на симулация или за обявяване
на нищожност на нотариалната сделка, а за връщане на сума по неизпълнени
задължения по сключен договор. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Релевира
възражение за прекомерност на разноските на ответника като сочи, че не са
представени доказателства за тяхното заплащане.
Ответникът, чрез процесуалния си представител***,
моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Сочи, че и двете страни твърдят, че
е налице прикрито правоотношение между тях, чието съдържание се установява от
документ, озаглавен „***“, който по съществото си
представлява предварителен договор, доколкото съдържа всички елементи на
предварителния договор. Поддържа възражението си за изтекла давност на
вземането, в случай, че искът бъде приет за основателен. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът е по реда на чл. 422 от ГПК, поради което
правният интерес от търсената защита се извежда
от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – ***, *** с-в, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение в законоустановения
срок. Налице е субективен и обективен идентитет между
вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
При така предявената искова претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ищцата е следвало да установи, че е превела по
банков път сумата от 16 000 лв. на ответника, че последният е получил
сумата, както и че основанието, на което е платена сумата не се е осъществило,
респективно че не е налице правно основание за получаване на сумата от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата на годно правно
основание.
С доклада на делото по реда на чл. 146 от ГПК,
между страните е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищцата е осъществила паричен превод по банков път в полза на ответника, като преведената
сума е в размер на 16 000 лева.
От Нотариален акт за замяна на идеална част от
недвижим имот с движима вещ, се установява, че на 26.02.2015г. между Б.Д.Д. и Н.К.С. е било сключен договор, съгласно който
последният е прехвърлил на ищцата собствения си 1 кв.м. идеална част от
поземлен имот с идентификатор***, с административен адрес: град ***, с данъчна
оценка от 62,50 лв. В замяна на това Д. е прехвърлила на С. монитор 19‘‘
/деветнадесет инча/ на стойност от 325 лв.
От документ наименуван „***“ от 20.02.2015г. се установява, че на същата дата Б.Д., в качеството на
купувач и „***“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Н.К.С.
– продавач, е предала на С. сумата от 1700 лв. като гаранция, че последният ще
й прехвърли 1 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор***, с административен адрес: град ***.
От ръчно съставена от Б.Д. разписка от
26.02.2015г. се установява, че последната е платила в полза на Н.С. следните
суми – 1700 лв. в брой на 20.02.2015г., 16 000 лв. по банка на
25.02.2015г., 500 евро в брой на 26.02.2015г. и 325 лв. в брой, платени на
25.02.2015г. В същата разписка е посочено, че сумите са заплатени за
прехвърляне собствеността на 1 кв.м. от недвижим имот, находящ
се в гр. ***.
От разписка от 26.02.2015г. съставена ръчно от Н.К.С.
се установява, че последният е получил от Б.Д.Д.
следните суми: 1700 лв. в брой на 20.02.2015г., 16 000 лв. по банка на
25.02.2015г., 500 евро в брой на 26.02.2015г. и 325 лв. в брой, платени на
25.02.2015г. В разписката е посочено, че сумите са заплатени за прехвърляне на недвижим имот на ул. „**** в гр. ***
Предвид горното, съдът намира, че по делото се
установява, че процесната сума от 16 000 лв.
действително е заплатена от ищцата, като същата е получена от ответника. Не се
установява обаче, плащането да е направено без основание по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД.
Нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД предвижда три
фактически състава на неоснователното обогатяване, като според първия подлежи
на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на
връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде
осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало
с обратна сила. Така т. 1 от Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
В настоящият случай не е налице нито една от
горните хипотези, тъй като видно от доказателствата по делото, ищцата е имала
основание да преведе сумата от 16 000 лв. по сметка на ответника. Това се
установява както от собственоръчно съставената от нея разписка, така и от
изложените от нея твърдения в уточнителна молба от
08.12.2020г. В същата Д. излага едновременно твърдението, че плащането е
извършено без никакво основание, а в следващия абзац от молбата е посочила, че
е платила сумата, поради постигнати с ответника предварителни договорки.
Доколкото не се установи сумата да е платена без
основание, то следва да се изследва втората хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а
именно даденото да подлежи на връщане, поради бъдещо основание, което не е
могло да се осъществи. За да е налице тази хипотеза, следва за ответника да е
налице обективна невъзможност да изпълни задълженията си по сключен между
страните договор. По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да
се направи извод, че задължение на ответника е станало неизпълнимо по каквито и
да било причини. Нещо повече, не са наведени и такива твърдения. Напротив,
ищцата твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да й прехвърли права
по строителство в процесния недвижим имот, но не и че
същият няма тази възможност.
Тъй като не се установяват първият и вторият от
фактическите състави на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се направи преценка
и за третия, според който на връщане подлежи даденото с основание, което е
отпаднало с обратна сила. За да е налице отпадане на правното основание, то
следва изправната страна по валидно сключен договор да е развалила същия или да
е поискала неговото разваляне от съда. Отново в настоящия случай няма въведени
такива твърдения от страна на ищцата, респективно не са ангажирани и
доказателства в тази насока. Нещо повече, в съдено заседание процесуалният
представител на Б.Д. изрично е заявил, че в конкретния случай ищцата не цели
разваляне на договор между страните, а твърди, че е налице неизпълнение на
задължение по договор от страна на ответника.
Предвид горното съдът намира, че от приобщените
по делото доказателства не се установява липса на основание за извършеното от
ищцата в полза на ответника плащане, в размер на сумата от 16 000 лв.
Напротив, от доказателствата по делото се
установи наличието на основание за получаване на сумата, като същото се извлича
от разкритата между страните сделка по покупко-продажба, прикрита с договор за
замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на
идеална част от недвижим имот с движима вещ от ***. Видно от саморъчно съставените разписки от двете страни, сумите и
основанията в тях се припокриват, като се установява, че сумата от 16 000
лв. е заплатена в замяна на задължението на ответника да прехвърли на ищцата 1
кв.м. от поземлен имот с идентификатор***, с административен адрес: град ***
В настоящия случай ищцата се е домогвала да
установи наличието на поето и неизпълнено от страна на ответника задължение,
съгласно което последният е следвало да й съдейства по реализиране на инвестиционни
намерения в процесния имот, като й прехвърли и право
на строеж, учредено му от останалите собственици. В тази връзка по делото са
разпитани двама свидетели – по един за всяка от страните.
В показанията си свидетелката ***, допусната до разпит в полза на ищцовата
страна, сочи, че познава ищцата като нейна колежка, занимаваща се с недвижими
имоти, както и ответника, като познава като строител. Твърди, че ответникът я
потърсил за съдействие по намиране на купувач на собствения му 1 кв.м. от
недвижим имот на улица „***“, като цената която предлагал
била 15 000 лв. Сивдетелката го попитала какво
предлага за тази цена, като той отговорил, че в цената ще влезе и пълното
съдействие от негова страна за подписване на договори за строителство със
собствениците на парцела. Свидетелката се сетила, че може да предложи това на
ищцата, поради което организирала среща между страните. На срещата присъствали
само свидетелката, Б. и Н.С., които се договорили за цена от 10 000 евро,
в която влизали и неговите задължения по съдействие да се подпишат договори за
строителство между собствениците на парцела и фирмата строител. Впоследствие Б.
й се обадила да каже, че са финализирали сделката.
При така изложените показания съдът намира, че
недоказано остава съдържанието на сключеното между страните съглашение,
доколкото свидетелката не е присъствала на финализирането
на сделката и съответно не е станала свидетел на вида, формата и съдържанието
й.
От друга страна, дори да се приеме, че е налице
и друго задължение, което е било поето от ответника в замяна на получените от
него суми, то отново исковата претенция следва да бъде приета като
неоснователна, доколкото не е налице получаване на сумата без основание,
каквито твърдения са наведени в исковата молба и уточнителни
молби към нея.
В случай че се приеме за установено допълнително
поето и неизпълнено задължение на ответника по сключен между него и ищцата
договор, то следва да се направи извод за неизпълнение на валидно възникнали
договорни задължения, в който случай обаче редът за защита не е този, по който
ищцата е потърсила защита в настоящия процес, а евентуално разваляне на
договора с искане за реституция на престациите. Както
беше посочено по-горе, такива твърдения и искания не са релевирани
в настоящия процес, напротив, процесуалният представител на ищцата изрично в
съдебно заседание е посочил, че не претендира разваляне на договор, нито
разкриване на симулация, а твърди, че процесната сума
е дадена без основание.
В уточнителна молба от
08.12.2020г. ищцата е посочила, че претенцията й се основава на извършено
плащане без основание, като е изразила становище, че искът може да се
квалифицира като такъв по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 59 от ЗЗД. Във
връзка с това следва да се има предвид цитираното Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленум на ВС, в което е прието, че когато
не са налице елементите на някой от фактическите състави на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без
основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. От въведените от ищцата
твърдения в исковата молба, уточнителни молби към
нея, както и в пледоариите по същество обаче става ясно, че същата твърди
наличие на сложно правоотношение, в което всяка страна е поела задължения,
срещу които е следвало да получи насрещна престация.
Тоест ищцата твърди неизпълнение на задължение от страна на ответника по смисъла
на чл. 79 от ЗЗД, както и връщане на даденото от нея по договор, тъй като
насрещната страна не е изпълнила своето задължение. При такива твърдения редът
за защита е изрично предвиден в нормата на чл. 87 от ЗЗД, поради което и не
следва исковата претенция в настоящия процес да бъде разгледана като иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че
между страните е налице валидна облигационна връзка за покупко-продажба на 1
кв.м. от недвижим имот, която е прикрита с договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на идеална част от
недвижим имот с движима вещ, се установява, че на 26.02.2015г., като именно при
изпълнение на задълженията си по това прикрито правоотношение, ищцата е
извършила банков превод в полза на ответника. Горното води до извода за наличие
на правно основание за получаване на процесната сума
от ответника, респективно за неоснователност на исковата претенция, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
При този изход от спора, в полза на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски, претендирани
с инкорпорирания в отговора на исковата молба списък на разноските. Същият сочи,
че е направил разноски в общ размер на 1400 лв., които
представляват заплатен по банков път адвокатски хонорар. Към отговора на
исковата молба е приложен и Договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че ответникът е заплатил в полза на*** сумата от 1400 лв.
В предвидения от закона срок ищцата, чрез
процесуалния си представител е възразила срещу евентуалното присъждане на
разноски в полза на ответника, като на първо място е посочила, че за да се
присъди адвокатско възнаграждение, което е платено по банков път, то следва
страната да е представила изрични доказателства в таза насока. Освен това
ищцата е въвела и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът намира така релевираните
възражения за неоснователни, тъй като ответникът е представил доказателства за
извършен превод за сумата от 1400 лв. по сметка на***, като основание на
плащането е „адв. Възнаграж,
по грд. *** ВРС“ (лист
47). Предвид това и предвид разрешението, дадено в т. 1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди претендираното
възнаграждение, ако страната представи надлежно доказателство за извършване на
плащането на хонорара по банков път. Съдът намира, че не е налице и основание
за намаляване на адвокатското възнаграждение, доколкото същото надвишава
минимално установения минимум по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с 390 лв., което е с по-малко от 30 %.
Фактическата и правна сложност на спора, проведените открити съдебни заседание,
както и депозирането на писмени становища, съобразени с принципа за свобода на
договарянето между страните, водят до извода, че възнаграждението не е
прекомерно, съответно възражението следва да се остави без уважение.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Н.К.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/,
представляваща получена от ответника сума без основание, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № ***/*** г., по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – ***, *** състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на Н.К.С.
с ЕГН **********, с адрес: *** 400
лв. /хиляда и четиристотин лева/,
представляваща заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: