Р
Е Ш Е
Н И Е
4.ІІІ.2020 Разград
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен
съд
21. І 2019
На
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
публично заседание в състав:
Секретар: Светлана Лазарова Председател
2019 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
30
дело номер по описа на РОС за година.
съобрази
следното:
Производство по реда чл.365
и сл.ТЗ.
Образувано е по молба вх.№2951/15.VІІ.2019г.,
подадена от К. Р. Х., чрез проц. представител по
пълномощие – адв.Коев и сезираща съда с обективно кумулативно съединени искове
срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС”АД, ЕИК121265113, със седалище и адрес
на управление по търг. регистрация в гр.София, ОБЩИНА Столична, р-н Искър, бул.
„Христофор Колумб“№43, както следва:
1/ Иск, предявен на осн. чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и сл ЗЗД първоначално в размер на 30 000,00лв.,
увеличен по реда на чл.214 ГПК на
60 000,00лв., дължими й се на
посоченото основание за обезщетяване
на неимуществени вреди, изразяващи се в средни по степен телесни
повреди, претърпени на 27.ХІ.2017г. в резултат на ПТП, признато за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ във
вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ и чл.342, ал. НК с постановено по реда на чл.78аНК и
влязло в сила на 8.ІХ.2018г. Решение №336/22.VІІІ.2018 по АНД №559/2018 на РРС
2/ Иск за дължими й се на осн. чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и сл ЗЗД 2 506,84лв. в обезщетение
за имуществени вреди за разноски във връзка с назначеното й лечение
- закупени медикаменти и имплант.
Претендираните в обезщетение суми
се твърдят като дължими ведно със законна лихва, считано от 27.ХІ.2017г. до окончателното
им изплащане.
Като факти, обосноваващи основателността
на исковата й претенция, с предявяване
на иска, ищцата твърди, че на 27.ХІ.2017г. в гр.Разград, около 16:30, при пресичане кръстовището между
бул.“Бели Лом“ и ул.“Паркова“ в зона на пешеходната пътека“ е била блъсната от л.а.“Фолксваген Пасат“, с рег. №РР
8228 АТ, управляван от М.М..
В резултат на претърпяното ПТП
твърди, че е получила импресионна фрактура на латерален тибиален кондил и
фрактура на проксимална фибула на десен
крак, довели до трайно затруднение в движението на десния й долен крайник за
повече от месец. Лечението на травмата наложило провеждане на
оперативни интервенции по поставяне и
отстраняване на имплант, прием на медикаменти и рехабилитационни процедури,
продължаващи и до днес. В резултат, на което твърди, че ведно с физическите
болки и страдания е получила пост травматичен стрес, проявяващ се в нарушение
на апетита и съня, чести пристъпи на главоболие, тревожност, фобиен страх и
рецидивиращо депресивно разстройство.
Позовано на постановеното и влязло
в сила на 8.ІХ.2018г Решение №336/22.VІІІ.2018 по АНД №559/2018 на РРС, твърди
доказаност на предпоставките, ангажиращи деликтната отговорност на водача на
автомобила.
Относимо към дата на произшествието
твърди наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, учредено при ответното дружество с полица №BG/07/117001829443
за периода 3.VІІ.2017-2.VІІ.2018г; Заявена на 29.ІІІ.2019г. застрахователна
претенция (л.48) за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на
70 000,00лв. и имуществени такива в размер на 2 489,44лв; образувана от
ответното дружество щета
№**********/2019г, която, при
съобразяване на влязлото в сила и постановено по реда на чл.78а НК Решение №336/22.VІІІ.2018
по АНД №559/2018 на РРС, същото уважило частично до
размера на 16 344,57лв. Определената в обезщетение сума е изплатена
на ищцата(л.36).
В
срока по чл.367 ГПК , ответникът се е възползвал
от правото си на отговор, с подаването на който: Признава допустимост на
иска; Признава и моли да бъдат приети за ненуждаещи се от доказване следните,
обосноваващи иска факти: наличие на валидна застрахователна полица към дата на
деликта; заявена и заведена пред застрахователя на 29.ІІІ.2019г. щета; влязло
в сила Решение по чл.78а НК, ползващо се
по см. на чл.30 ГПК със задължителна
сила за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на причинилия деликта и застрахован при ответника
водач. Въвежда спор относно основателността и размера на
предявения срещу него иск; Оспорва същия
по основание и размер поради извършено плащане на застрахователно обезщетение в размер,
съответен на причинените на ищцата увреждания и при отчетен процент на
съпричиняване на търпения от нея вредоносен резултат; Твърди несъответствие, в
смисъл на недължимост, респ. прекомерност на претендираното обезщетение с
реално претърпените от ищцата болки и страдания; Оспорва въведени в основание на иска твърдения за
вида и степента на уврежданията. Твърди
наличие на съпътстващи заболявания, довели до утежняване състоянието на
ищцата; Оспорва по основание и размер иска за обезщетяване на имуществените
вреди - разходи за лечение, позовано на липса на доказателства, удостоверяващи
извършването им; Оспорва начална дата на претендираната върху главницата
законна лихва; Оспорва изискуемост на
предявените до обезщетяването им имуществени вреди и в тази връзка твърди недължимост на
предявената върху тази претенция законна
лихва;
С отговора си въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
В с.з., лично и чрез повереника си
–адв.Коев, ищцата заявява, че поддържа
исковете на предявеното им основание и по размер. Счита, че събраните по делото
доказателства, установяват механизма на процесното ПТП по начин, ангажиращ деликтната
отговорност на водача на застрахованото при
ответното дружество ПТП, респ.
договорната отговорност на последния със заплащане на имуществените и неимуществени вреди, които ищцата е
претърпяла в резултат на инкриминираното,
от застрахования при ответника водач, ПТП. В този смисъл са и депозираните в
срок писмени бележки. На осн.чл.38ЗИ и списък на разноски, претендирани до
присъждането им на осн.чл.78 ГПК. Поради безплатно оказаната на ищцата
адвокатска помощ, на осн.чл.38 ЗА процесуалният й представител-адв.Коев сезира
съда с искане за присъждане на възнаграждение.
В с.з., чрез процесуално
представляващият го юриск. Славов
ответното дружество поддържа въведените в срок за отговор възражения за
доказано съпричиняване на вредите от самата пострадала и заплащане на
същите, по реда и в срока на чл.496 КЗ. Позовано
на извършения от него анализ на
събраните по делото доказателства, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск и за присъждане на сторени в производството
разноски.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да
приеме за установено следното: Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът е допустимо предявен, при
спазване изискванията на чл.38 КЗ(вж. д/ва
на л. 36) и при обективиран от застрахователя отказ за изплащане на
заявената щета в пълен размер .
По делото се следва за безспорно
установено, че ищцата е пострадало и увредено по см. на чл.47 КЗ лице, което по
см. § 1, ал.1, т.1 на Кодекса за
застраховането е и потребител на
застрахователна услуга, тъй като към 27.ХІ.2017г. между собственика на участвалия в ПТП л.а.
и ответното дружество е в сила валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, съгл. полица №BG/07/117001829443 за периода
3.VІІ.2017-2.VІІ.2018г.(вж. на л.47).
Като доказателство на л.8 е приложен Констативен протокол на РУ МВР-
Кубрат за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на 27.ХІ.2017г, около 16:45ч, при управление на собствения си
л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№ РР8228 АТ по ул. „Св. Климент“, на 27.ХІ.2017г, около 16:45ч е блъснал пресичащата платното ищца.
Като доказателство по делото е
приложена преписка по ДП№330ЗМ-302/2017
по описа на ОД МВР Разград. По което, с Постановление от 11.VІІ..2018г.
водачът на л.а. М.М. е бил привлечен към наказателна отговорност по обвинение
за извършено на 27.ХІ.2017г. престъпление –по чл.343а, ал.1, б.“а“ във вр. с
ал.1, б.“б“ и чл.34 НК - осъществил
управление на МПС в нарушение на чл.5 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.116 ЗДвП
и чл.193ПП ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил седна
телесна повреда на ищцата К.Х. като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата.
С Постановление на РРП, на 25. VІІ.2018г. ДП е внесено в РРС и в
условия на чл.357 и сл. НПК срещу М. е било образувано АНД№559/2018 по опис на
РРС. С постановеното
по същото Решение №336/22.VІІІ.2018г., в сила от 8.ІХ.2018г., М. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1,
б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ и чл.34 НК - осъществил управление на МПС в нарушение на
чл.5 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.116 ЗДвП и чл.193ПП ЗДвП, в резултат на
което по непредпазливост е причинил седна телесна повреда на ищцата К.Х. като
след деянието направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата.
На осн.чл.78а НК М. е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
Преценката за
законосъобразността на така постановения
и влязъл в сила съдебен акт е извън компетентността на съда в настоящото
производство. Същият, по императив на предвиденото в чл.300 ГПК е задължителен
за гражданския съд, поради което, в настоящия процес следва да се приеме за
установено, че със сила на пресъдено
нещо са доказани предпоставките на чл.45 ЗЗД, ангажиращи деликтната отговорност
на осъдения по чл.343а НК М. за
настъпилите в резултат на деянието последици, релевирни като такива по предявения от ищцата граждански иск: налице е деяние, осъществено
противоправно и виновно от М. , в съставомерност, на което са
предвидени търпените от ищцата телесни повреди. От което и в съвкупност
с докладваната по горе Застрахователна
полица №BG/07/117001829443, доказваща безспорно наличието на валидно установени
с ответника отношения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ , на осн.чл.432 КЗ се следва ангажиране на договорната
отговорност на последния за обезщетяване на
ищцата, като пострадал от деликта
потребител на застрахователната
услуга.
В диспозитив и мотиви на
постановеното по АНД№559/2018 Решение №336/22.VІІІ.2018 РРС е приел, че настъпилите
при ПТП и съставомерни по см. на чл.129 НК телесни повреди са инкриминирани от водача на л.а. в независимо съпричинителство
с пострадалата Х., която по същото време и място, е предприела пресичане на пътното
платно в нарушение на визираните в чл.113, ал.1 ЗДвП правила за безопасност на
движението. Доколкото, така описаното
поведение на пострадалата не е елемент от съставомерността на деянието, за
което е ангажирана административно наказателната отговорност на водача на
застрахованото при ответника МПС, то в тази си част постановеното по
АНД№559/2018 Решение №336/22.VІІІ.2018 не е задължително за сезирания с гражданските
последици съд, респ. не освобождава ответника от вменената му по см. на чл. 51 ЗЗД във вр. с чл.477 КЗ тежест за
доказване на въведеното в срок за отговор възражение
за съпричиняване на вредите от страна на самата пострадала. Влязлата
в сила присъда на наказателния съд, респ. приравненото й по последиците на
чл.300 ГПК решение по чл.78а НК, няма задължителен характер за гражданския съд
досежно приетото от наказателния съд съпричиняване
на общественоопасните последици от
страна на пострадалия, защото то не е елемент
от състава на престъплението, довело до настъпването им.
В този
смисъл, съобразявайки се с трайно проведената от ВКС практика(вж.Решение №53/2.ХI.1981
г. по н. д. № 41/81 г., ОСНК; Р.№ 55/30.V.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., I т. о., ТК; Р. № 18/ 9.ІІІ.2018 г. по т.
д. № 1512/2017 г., I т. о., ТК и др.) и въз основа на доказателствения анализ, по
отношение механизма на процесното ПТП, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Централният градски площад
„Възраждане“ граничи от западната си страна с ул.“Паркова, а от юг - с ул. „Св.
Климент“. И двете улици са двупосочни . “Паркова“ е улица с предимство, широка 7,5 м и с две ленти за движение на МПС. Ул.“Св.Климент“
е с ширина от 10м, разпределени в три ленти за движение. Кръстовището между двете улици е
известно с интензивното си движение на пешеходци и МПС, особено в пиковите за града часове. За
автомобилите, движещи се от „Св. Климент“ към кръстовището, видимостта е
ограничена от парапетите на дясно отстоящия по посока на движението им мост над
р. Бели Лом. В района на кръстовището, преминаването на пешеходците е организирано
по пешеходна пътека, маркирана от площада към т.нар.“Панчоолу“ мост и в
непосредствена близост до т.нар „зона за изчакване“, обозначена за завиващите
от „Паркова“ към „КВ.Климент“ автомобили със знак „Стоп“.
Разпитан като свидетел, водачът на
участвалия в процесното ПТП автомобил сочи, че на 27.ХІ.2017г., около 16:45 се
придвижвал по ул.“Паркова“ към намиращите се в посока гр.Варна търговски
обекти. За да стигне до целта си трябвало да завие наляво, да премине
въпросното кръстовище и да продължи пътя си по ул. „Кв.Климент“. Времето било
мрачно, дъждовно и тъмно. Кръстовището било натоварено с придвижващи се и в
двете посоки автомобили. Преди да завие наляво, за да навлезе от „Паркова“ по
„Св.Климент“, св. М. твърди, че спрял на поставения на кръстовището знак „Стоп“
за да изчака преминаването на автомобилите с предимство. След, което завил и
продължил по ул.“Св. Климент“. Тъй като пред и до него имало колона от коли,
твърди, че се е движел бавно, с около 15-20км
по най -дясно отстоящата по посока на движението му лента, в близост до тротоара,
разположен по протежение на р.Бели Лом. Допустимата
такава за участъка скорост, като път в
населено място, е била 50км/ч. Същият
сочи, че забелязал преминаващата между колите пешеходка, но възприел излизането
й в негова лента и пред колата му като
внезапно. Твърди също, че в момента на удара с пешеходата, автомобилът му е бил
спрян от движение на отстояние от около 22м от оставащата зад гърба му
пешеходна пътека.
На 27.Х$.2017, около 16:45,
пострадалата с двете си малолетни деца се придвижвала пеша от площада в посока
на насрещния, разположен по протежение на р.Бели Лом тротоар. В показанията си,
депозирани в хода на ДП, същата е посочила, че пешеходната пътека на
кръстовището е била заета от спрелите в две колони коли – „по две коли в
колона, една зад друга“. Решила да
пресече ул.“Св.Климент“, преминавайки с децата зад колоната от автомобили. С
притичване, носейки две годишния си син на ръце и лавирайки между колоната от
автомобили Х. успяла да пресече разположената
до площада и средната пътни ленти .
Описаната по горе пешеходна лента остава вдясно на движението й.
В показанията си на л. 17 от ДП, Х. съобщава: „Около 16:45
тръгнах да пресичам ул.“Св. Климент“ в посока р.Бели Лом. Имаше пешеходна
пътека, но върху нея имаше спрели коли.Спрелите коли бяха в две колони, по две
коли в колона една зад друга. Не видях идваща от ул. „Паркова“, завиваща наляво
кола и реших с двете деца да пресека ул.“Св.Климент“ зад двете колони с автомобили
. Преминах зад втората кола на втората(средна на пътя) колона с автомобили и бях
почти в третата, крайна за мен лента за движение, когато се появи автомобил…
Беше почти тъмно и валеше дъжд.“
В показанията си на л.22 от ДП, Х.
съобщава: “ пресякохме уличното платно на забързан ход, дори бих казала
притичвайки, докато можехме. .., определено нямах видимост от дясната ми
страна. Дъщеря ми беше успяла да пресече улицата. Намираше се на отсрещния
тротоар. Видях фаровете на колата,
последва лек удар в дясното ми коляно, не си спомням да чух звук от спирачки(рязко
задействани). Малкият не пострада, тъй като омекотих удара с тялото си. Самата
аз паднах странично, на дясната си страна“.
Съдът съобразява тези й
показания като доказателство в настоящото производство, доколкото с
депозирането им пред надлежен орган и под страх от нак. отговорност,
пострадалата е заявила неизгодния за нея
факт, а именно, че е извършила пресичането на платното на необозначената за
това пешеходна пътека и по начин, поставящ в риск, както самата нея, така й
двете й малолетни деца. Съгласно
практиката на ВКС показания, снети по предвидения в НПК ред и отразени в
протокол за разпит, в гражданския процес могат да се ценят като извънсъдебно
признание на отразените в него и неизгодни за засвидетелствалият ги факти и
обстоятелства (вж. Решение № 360/ 9.VІІ.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2402/2008
г., I г. о., ГК).
Отчитайки различията в показанията на М. и Х., относно повдигнатия между страните спор за мястото
на удара, назначената по делото САТЕ дава заключение(л.99-118) във варианти: При съобразяване на депозираното
от М., ударът е станал в неговата лента
за движение, на отстояние 2,5 м от десния по посока на движението му тротоар и
на 22,3м от пешеходната пътека, обозначена в заключението като „място на
изчакване” и отбелязана на изготвената от експерта скица с индекс М7. При този
вариант, към момента, в който водачът
твърди да е възприел пешеходката, скоростта на автомобила е 17,1км/ч. ,
а опасната му зона за спиране е 9,3 м.
Според депозираните в ДП показания на Х., ударът е станал в лентата за
движение на автомобила, на отстояние 2,5 м от десния по посока на движението
му тротоар и на 4,7 м от пешеходната пътека. При този вариант, към момента, в който водачът твърди да е възприел
пешеходката, скоростта на автомобила е била
7,47км/ч. При тази скорост,
опасната зона за спиране на автомобила от момента, в който водачът е възприел
пешеходката, е 3,6м.
Вещото лице е категорично, че и в двата
разглеждани варианта, пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране на
автомобил и водачът е можел да избегне
удара при своевременно задействане на спирачките на автомобила. Установеното и
в двата варианта място на удара,
свидетелства и за това, че пострадалата не е предприела пресичането на платното по
пешеходната пътека. Вещото лице е категорично, че произшествието би било
предотвратимо, ако пешеходката бе предприела пресичането на обозначеното за
това място.
Обсъждайки експертното заключение в
съвкупността на изготвените на ДП
огледни протоколи, фотоалбум и скици(вж.
л.2-5 и л.65 ДП), с оглед еднозначно установеното относно разположението на
колоните от автомобили и заявеното от самата пострадала, че предприела
пресичането на платното, лавирайки между автомобилите, съдът приема
установеният от експерта механизъм на ПТП по втория от двата варианта. Изводимо
от заключението на САТЕ, съдът приема за безспорно установено, че поведението
на ищцата на инкриминираната дата е
съпричинило, в степен на провокиране – създаване на ситуация за
настъпване на процесното ПТП , респ. за
търпените в резултат на последното
телесни повреди.
В заключение, назначената по делото СМЕ
установява, че в резултат на процесното ПТП
и в причинна връзка със същото,
ищцата е претърпяла две, средно изразени по степен телесни увреждания:
-вътреставно счупване на горния край на десен
голям пищял-двата кондила(външен и вътрешен) и възвишението между тях;
- счупване на главата на малкия
пищял, последвано от налагане на метана остеосинтеза.
Вещото лице сочи, че по своята
медико-биологична характеристика всяко от счупванията - поотделно и в
съвкупност с останалите, обуславя трайно затруднение в движението на долен
десен крайник на ищцата за срок повече от един месец. Наложилата се
имобилизация е с продължителост от осем до десет седмици. При липса на
усложнения работоспособността се възстановява след 4-5 месеца.
Общата конфигурация на описаните увреждания обуславя получаването им
по прекия механизъм на удар в колянната става. Разгледано изолирано, счупването
на големия пищял се сочи от вещото лице като възможно причинено и при падане на
тялото от собствен ръст на коляно. Заключението
на СМЕ за получаването на увредите по
прекия механизъм сочи на относимост към установения от САТЕ механизъм на
процесното ПТП-удар с лява предна броня в десния крак на ищцата.
На 27.ХІ.2018г. ищцата е претърпяла повторна
оперативна интервенция за отстраняване на имплантираните уреди от големия
пищял, което е било свързано с допълнителни болки страдания, респ. с период за
отзвучаването им.
Като последици от травмата, вещото лице сочи: намаляване мускулната сила
на десен долен крайник; ограничаване функционалността
и обема в движенията на дясна колянна
става, и настъпила дегенерация на латералния минискус, обуславяща
пожизнения характер на тези, свързани с претърпяната травма последици . От
приложените на л.л.13-30 доказателства се установява, че в резултат на
получените при ПТП травми, ищцата е
инвалидизирана и е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за времето
от 19.ІІ.2018 до 12.ІІ.2019, вкл.. Съгласно
последно по време решение на ТЕЛК, относимо към дата на процеса, същата е с
призната 10% неработоспобност при
противопоказани й - тежък физически
труд, натоварване на долни крайници,
влага и ниски температури.
Проследявайки приложената по
делото документация, СМЕ констатира, че удостоверените с нея медикаменти, манипулации
и рехабилитации са относими към доказано проведеното на ищцата оперативно
лечение, болничният й престой и
проведеното й в следоперативния период
медикаментозно, и физиотерапевтично лечение. Приложените и неоспорени
като доказателства ф.№487, ф.№4159/29.ХІ.2017, разписка №566/29.ХІ.2018 и,
фискални бонове(вж. на л. 31-35) установяват извършените по лечението на ищцата
разходи в общ размер на 2507,84лв.
По делото са разпитани свидетели,
които поотделно и независимо един от друг интерпретират в показанията си
преживените от ищцата болки и страдания.
Св.Емил Радославов, брат на ищцата,
сочи, че в продължение на три седмици след катастрофата, сестра му не можела да
се придвижва и била изцяло зависима в ежедневието си от грижите на своите
близки. Майка й поела грижите за децата, поддръжката на домакинството и личната
й хигиена. Обслужвала я в интимните за нея моменти. Продължителен и мъчителен бил за нея и
периода, в който се придвижвала с помощта на патерица. И към момента ходенето й
затруднено и неуверено, губела баланс, наблюдавала се и видима промяна в
походката й – накуцвала. Интервенцията
по премахване на импланта, довела до нов двумесечен период на
обездвижване и зависимост от грижите на
близките й. Свидетелят твърди, че след инцидента ищцата не смеела да излиза и
да пресича улиците сама.
В този смисъл са показанията и на
св.Д. Христов, съпруг на ищцата. Същият твърди, че случилото се със съпругата
му и дължимите й се в ежедневието грижи, наложило завръщането му от чужбина,
където 20 дена преди инцидента бил заминал на работа за да
осигури доход за погасяване на кредит.
При отчетена относимост на така депозираните показания към останалите доказателства, съдът
кредитира същите.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира исковете за доказани по основание и
частично по размер.
Ищцата предявява пряко срещу застраховател осъдителен иск за
обезщетение на неимуществени и
имуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени в резултат на настъпване на застрахователното
събитие, причинено от деликвент, чиято гражданска отговорност е застрахована по
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Правното основание на иска е чл. 432 КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, защото покритото със застраховката събитие е
настъпило при действие на вл. в сила на 1.І.2016г. КЗ .
Съответно на доказателствата, съдът приема, че спрямо процесното
застрахователно правоотношение са налице
визираните в чл. 493 КЗ изисквания
за допустимост на исковата претенция. Към дата на настъпилото
застрахователно събитие, е налице
валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" със собственика на „виновния“ л.а „Фолксваген Пасат“ с рег.№РР8228АТ по
застрахователна полица – №BG/07/117001829443
за периода 3.VІІ.2017-2.VІІ.2018г, в пределите на който е датата на настъпилото
за ищцата застрахователно събитие.
Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
обосновава по категоричен начин извод за
проявлението на всички нормативно установени предпоставки за ангажиране на
деликтната гражданска отговорност на
водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег.№РР8228 АТ, при управление на което
е осъществил търпения от ищцата деликт. На основание чл. 300 от ГПК, в
настоящия процес следва да се приеме за установено, че по отношение на
съставомерните, ангажиращи деликтната
отговорност на прекия причинител предпоставки (деяние, противоправност, вина, субект
на деликтна отговорност, характер на претърпени при ПТП вреди и причинно-следствена връзка между деяние и
настъпилите за пострадалата К. Х.
вреди) е налице сила на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 477,
ал.2 от КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание.
При доказан деликт и
наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за
ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото от закона
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
При установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият
съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по
справедливост обезщетение. Доколкото понесените от
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й
травматични увреди, настъпилата промяна в стереотипа й на живот, подлежат на
репарация, то по арг. от чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968
г., което не е загубило действието си и към момента на настоящия съдебен акт,
справедливостта като критерий за определяне размера на справедливо обезщетение
при деликт не е абстрактно понятие а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност.
В случая като обстоятелства, отразяващи се на размер на обезщетението съдът отчита:
- вида, степента и интензитета на търпените от
ищцата болки и страдания- две, средно изразени по степен телеснни
повреди, всяка от които, сама по себе е обусловила трайно затруднение в
движението на долен десен крайник. Едновременното получаване на двете фрактури се отчита от
съда като обстоятелство, утежняващо състоянието и засилващо интензитета на
болките, които ищцата е претърпяла и
търпи към днешна дата.
- продължителността на оздравителния процес и съпътстващите го неудобства
– продължила в рамките на три седмици пълна иммобилизация; предприетите
хирургични интервенции по имплантиране и изваждане на импланта, продължаващия и съм днешна дата оздравителен процес; Допълнително преживян
психологически стрес и емоционален срив при приложени в хода на оздравителния
процес интервенции, манипулации и физиотерапии.
Ведно с физическата болка и страдание, в продължение на повече от месец ищцата е била физически и материално зависима от
своите близки. Занижено самочувствие
и комплекси, свързани с обективно
настъпилата в походката й промяна, раздразнителност и с
физическата й непълноценност, обсебеност от страх
при пресичане. Като следва да се
отбележи, че тези й страхове не са
резултат от нейни субективни възприятия, а обективно провокирани от
реално съществуващи и към днешна дата здравословни проблеми;
- сравнително младата възраст на
ищцата - 33 години към дата на деликта и
обстоятелството, че в резултат на търпенит от инцидента вреди, считано и към
днешна дата е инвалидизирана
от ТЕЛК с 10% намалена трудоспособност, което ограничава
избора й за професионална реализация.
- доказано невъзвратимия характер на получената в дясното коляно дегенерация на
латералния минискус, обуславяща пожизнено непълноценното функциониране на
десния крак в колянната му област при
движение, натоварване, влошаване на времето .
- Адекватното прилагане на принципа на справедливостта изисква, при
определяне на конкретен размер на обезщетението да се съобразят и конкретните
социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен
стандарт, през периода в който са били претърпени вредите. В конкретния случай,
съдът съобрази публично оповестените данни за утвърдената към дата на деликта минимална работна заплата
- 510.00лв., съгл. ПМС № 316/20.ХІІ.2017
г. и 873.75лв средна работна заплата за
страната по данни на НОИ ; обичайните размери на обезщетенията, платими за
осигурени социални рискове и за деликти, както и лимитите по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" (За
неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000,00 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице).
Съдът намира, че при
съобразяване на тези, релевантни за размера му обстоятелства, дължимата в обезщетение за неимуществените
вреди сума е справедлива в размера
на 60 000,00лв., а по отношение на
имуществените такива, обезщетението се явява
доказано в в предявеният му размер от 2507,84лв.
Въз основа на доказателствата и изводимо от заключението на назначената
по делото САТЕ, съдът намира въведеното в срок за отговор възражение на
застрахователя за съпричиняване от страна на ищцата за доказано. Съгласно трайната
практика на ВКС (Решение № 54/22.V.2012 г. ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т.
о., ТК; ППВС № 17/1963 г. и ТР № 88/1962 г. на ОСГК на ВС) намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
В обясненията си по случая, ищцата е посочила, че към момента на удара,
за да се придвижи от площада до отсрещния
тротоар, е предприела пресичане
на платното на необозначено за пешеходци място. От доказателствата по
делото организирано за пешеходци с маркирана на място пешеходна пътека, тип
„зебра“. По делото е безспорно установено, че към момента на удара, ищцата се е
намирала на 4,7 м от пешеходната пътека.
Това й поведение сочи на грубо нарушение на визираните в чл.113 и чл.114 ЗДвП правила, задължаващи я като пешеходец да предприеме пресичането на
обозначеното за това място. Действията на пострадалата са проява на небрежност спрямо собствената й
безопасност. С това си поведение обективно
е допринесла за вредоносния резултат, създавайки условия и улеснявайки
настъпването му. Като с оглед конкретно установената по делото фактическа
обстановка, съдът приема, че с
неправомерното си поведение на участващ в движението пешеходец, ищцата е
поставила в риск не само собственото си здраве, но и това на малолетните си
деца. Обстоятелството, че пешеходната пътека
е била „заета“ от колоната изчакващи автомобили и че разположението на
последните е ограничавало видимостта й към посоката, от която деликвента се е
придвижвал към мястото на конфликта, ищцата е следвало да съобрази не като мотив да наруши правилата, а като възпиращ
я по см. на чл.113, ал.1, т.1 и на чл.114, т.1 и 2 ЗДвП факт.
Това поведение на пострадалата
очевидно е допринесло за настъпване на тежкия вредоносен резултат. Предвид
установеното по надлежен ред виновно поведение на деликвента, както и всички
конкретни обстоятелства, при които е настъпило ПТП, настоящият съдебен състав
намира, че конкретния принос на пострадалата е в размер на 50%. Поради това
исковата претенция за имуществени вреди, при установен от приложените
доказателства размер от 2507,84лв, с
отчитане на приноса на ищцата следва да се редуцира до размера на 1253,92лв.
Съответно, приетото от съда за
справедливо в размера на 60 000,00лв обезщетение
за неимуществените вреди, с отчитане 50% принос на ищцата в причиняването им, следва
да бъде редуцирано на 30 000,00лв. От тази сума следва да бъдат
приспаднати 16 344,57лв., до размера на които ответникът е уважил подадената
по реда на чл.496 КЗ застрахователна претенция и които са били изплатени на
ищцата. В обобщение, съдът намира иска за обезщетяване на
неимуществените вреди за доказан до размера на 13655,43лв.
Ищцата претендира и законна лихва върху обезщетенията, считано
от датата на увреждането. РОС намира, че
ответникът дължи законната лихва за забава считано от 29.ІІІ.2019
г., а не от деня на ПТП. Предвид разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва се
дължи, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от представените по делото
доказателства, ищцата е предявил своята
претенция на 29.ІІІ.2019 г. Доказателства
за по- ранно уведомяване на застрахователя, не са представени, предвид на което
и съдът приема, че това е най-ранната дата на уведомяване на ответника за
настъпване на застрахователното събитие и от тази дата се дължи лихва за
забава, като претенцията за присъждане.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК таксата върху уважения размер на иска следва да се заплати от
осъдения ответник. Ответникът следва да възстанови на ОС-Разград и
направените разходи за СМЕ в размер на 200 лв. Сумата следва да се внесе по
сметката на Окръжен съд Разград след влизане на решението в сила.
Разноските на страните следва да се определят
по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска.
Установява се, че правната помощ и съдействие към ищцата от адв. Х.Коев е оказана при условията на чл. 38, ал. 2, вр.
с ал. 1, т. 2 от ЗА. Затова съдът следва да му определи възнаграждение при
съобразяване на Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед частичното уважаване на иска и по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при отчитане и на извършените
процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото, следва да се
присъди адвокатски хонорар в размер на 963,40лв, минимално предвиденият такъв
по наредбата за доказано защитения мат.интерес. При присъждане на
възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 от ЗА правна помощ не е предвидено
изключение от общия принцип на съразмерност, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и ответникът има право на възстановяване на
направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Представен е
списък, с който се претендират направени съдебно-деловодни разходи в размер на 693,98лв.,
от които 75,98лв. за гориво. Пътните
разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват и
в тази част претенцията на ответника по чл.78 ГПК следва да бъде отхвърлена( в
този см. вж.Определение № 379/16.Х.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г.
о. на ВКС и цитираните в мотивите съдебни актове в същия смисъл). Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, дължимите за ответника разноски възлизат на
479,00лв. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Съдът намира, че искането е основателно. При съобразяване на чл. 25,
ал. 3, вр. с ал. 1 от Наредба за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, възнаграждението следва
да се определи в размер на 450 лв. Присъдените до посочения размер разноски
съдът преценява като съразмерни с отхвърлената част от иска и дължими от ищцата.
По изложените съображения, Разградски окръжен
съд
Р Е
Ш И:
На осн.чл. 432 КЗ във връзка с
чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД,
ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в
гр.София, ОБЩИНА Столична, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“№43 ДА ЗАПЛАТИ на К.
Р. Х., ЕГН**********,*** в ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ –болки и
страдания, търпими в резултат на причинените й на 27.ХІ.2017г. в резултат на ПТП, признато за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ във
вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ и чл.342, ал. НК с постановено по реда на чл.78аНК и
влязло в сила на 8.ІХ.2018г. Решение №336/22.VІІІ.2018 по АНД №559/2018 на
РРС ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ, сумата от 13 655,43лв.(тринадесет
хиляди шестстотин петдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) ведно със
законна лихва, считано от 29.ІІІ.2019г. до
окончателното й изплащане.
На осн.чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД, ЕИК121265113, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, ОБЩИНА Столична, р-н
Искър, бул. „Христофор Колумб“№43ДА ЗАПЛАТИ на К. Р. Х., ЕГН**********,*** в ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ- разходи, свързани с лечение на причинените й на 27.ХІ.2017г. в резултат на ПТП,
признато за престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“а“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ и чл.342, ал. НК с постановено по
реда на чл.78аНК и влязло в сила на 8.ІХ.2018г. Решение №336/22.VІІІ.2018 по
АНД №559/2018 на РРС
ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ, сумата от 1 253,92лв.(хиляда двеста петдесет и три
лева и деветдесет и две стотинки), ведно със законна лихва, считано от
29.ІІІ.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани исковете, предявени от К. Р. Х., ЕГН********** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД,
ЕИК121265113 за дължимо й се на осн.
чл.43 КЗ обезщетение, съответно за неимущестените вреди за разликата до
първоначално предявения им размер от 60 000,00 и за имуществени вреди за разликата до
първоначално предявения им размер от 2
506,84лв.
На осн.чл.38, ал.2 осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД,
ЕИК121265113, да заплати на адв.
Христо Райков Коев, АК-Велико Търново възнаграждение в размер на 963,40лв., за безплатно оказаната правна
помощ на ищцата К. Р. Х., ЕГН**********.
Осъжда ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД,
ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в
гр.София, ОБЩИНА Столична, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“№43 да заплати по см/ка на РОС държавна такса в
размер на 551,17лвлв. И 200,00лв. разноски за СМЕ.
На осн.чл.78 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете ОСЪЖДА К. Р. Х., ЕГН**********,*** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД, ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр.София, ОБЩИНА Столична, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“№43 разноски
в размер на 479,42 лв. и 450,00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД,
ЕИК121265113 за заплащане на разходи за гориво , както и за разноски за
разликата до предявения им размер от 615,00лв.
Решението може да се обжалва пред ВнАпС
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия: