РЕШЕНИЕ
№ 3301
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330116559 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Йеттел
България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4,
Безнес Парк София, сграда 6, с която е предявен иск срещу И. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес с. В. ул. „***“ № *, по реда на чл. 422 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 59,34 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2019г. -
04.09.2019г., 61,43 лв. – неустойка, съгласно Раздел IV, чл. 3 (а) от
споразумението, и 80,94 лв. – дължима за мобилно устройство марка
PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G Black, съгласно Раздел IV, чл. 3 (б) от
споразумението и трите суми начислени по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****; 88,02 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., 62,46 лв. – неустойка, съгласно
Раздел III, чл. 2 (а) от споразумението, и 28,16 лв. - дължима за мобилно
устройство марка NOKIA 6.1 Black, съгласно Раздел III, чл. 2 (б) от
споразумението и трите суми по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***; 329,85 лв., представляващи
лизингови вноски за отчетен период 05.06.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за
лизинг с предпочетен номер *** за мобилно устройство марка NOKIA 6.1
Black; 389,67 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
1
използвани услуги за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., 92,46 лв. –
неустойка, съгласно Раздел III, чл. 2 от споразумението, и 16,17 лв. – дължима
за мобилно устройство марка LG К8 2017 Gold, съгласно Раздел III, чл. 2 (б)
от споразумението и трите суми начислени по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; и 29,96 лв.,
представляващи лизингови вноски за отчетен период 05.06.2019г. -
04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за мобилно
устройство марка LG К8 2017 Gold, ведно със законната лихва върху сумите
от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 14.05.2021 г., до окончателното им изплащане, за които
суми на обща стойност от 1238,46 лв. е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд Пловдив, ***бр. с-в.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
На ***г. между страните било сключено Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца
с промоционален месечен абонамент в размер на 18,99 лв., като мобилният
оператор предоставил на ответника и устройство марка PRESTIGIO W1ZE
3418 8 4G Black на преференциална цена, посочена в Раздел II, чл. 1 от
споразумението. Ответникът Д. не изпълнил задълженията си по
споразумението в общ размер на 59,34 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., като в
следствие на неизпълнението и съгласно Раздел IV. чл. 3 от споразумението,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 61,43 лв., като се
дължала и сумата от 80,94 лв., представляваща съразмерна част от
направената отстъпка за мобилното устройство.
На ****г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от същата дата „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател, сключил с
И. Д. Д. - лизингополучател, Договор за лизинг за устройство марка NOKIA
6.1 Black с обща лизингова цена в размер на 505,77 лв., дължима чрез внасяне
на 23 лизингови вноски. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане
на сума в общ размер на 329,85 лв., формирана от лизинговите вноски за
отчетен период 05.06.2019г. - 04.11.2019г. На ***г. между страните било
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** за срок от 24 месеца със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв. Ответникът Д. не изпълнил задълженията си
по споразумението в общ размер на 88,02 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., като
вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III. т. 2 от споразумението,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 62,46 лв., като се
дължала и сумата от 80,94 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
На ***г. и по повод Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от същата дата, „Теленор България“
2
ЕАД, като лнзингодател, сключил с И. Д. Д. – лизингополучател, Договор за
лизинг, с който за устройство марка LG К8 2017 Gold с обща лизингова цена в
размер на 160,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски. По
договора за лизинг ответникът Д. дължал заплащане на сума в общ размер на
29,96 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.06.2019г. -
04.11.2019г. На 07.01.2019г. между страните било сключено ново
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на
36,99 лв. Ответникът Д. не изпълнил задълженията си по споразумението в
общ размер на 389,67 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за
отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г., като вследствие на
неизпълнението и съгласно Раздел III. т. 2 от споразумението, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 92,46 лв., като се дължала и сумата
от 16,17 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг.
Относно вземанията за лизингови вноски се твърди, че е настъпила
тяхната изискуемост, като предоставени устройства не били върнати. Посочва
се, че за процесните задължение били индивидуализирани и за тях били
издадени следните фактури: фактура № ***г. за отчетен период 05.06.2019г. -
04.07.2019г., срок за плащане - 20.07.2019г.. издадена за сумата от 273.94 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, от която се претендират 268,46 лв., поради извършено
плащане в размер на 5,48 лв., с което частично е погасено задължението за
абонаментна такса; фактура № ***г. за отчетен период 05.07.2019г. -
04.08.2019 г., срок за плащане - 20.08.2019г., издадена за сумата от 245.58
лв.,представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски; фактура № ***г. за отчетен период 05.08.2019г. -
04.09.2019г., срок за плащане — 20.09.2019г., издадена за сумата от 109.93
лв., представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски;
фактура № **********/***г. за отчетен период 05.09.2019г. - 04.10.2019г.,
срок за плащане - 20.10.2019г., издадена за сумата от 2.00 лв., представляваща
неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер ***; и фактура
№ ***г. за отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г., срок за плащане -
20.11.2019г., издадена за сумата от 612.49 лв., представляваща неплатени
неустойки, дължими суми за предоставени мобилни устройства и лизингови
вноски.
Сочи се, че за процесните вземания било подадено заявление по чл. 410
ГПК и е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
за ищеца е налице интерес от предявяване на настоящия иск. По изложените
твърдения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
Представени са писмени доказателства по опис.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника И. Д. Д., чрез адв. А. К., с който се оспорва иска като
неоснователен и недоказан по основание и размер. Оспорва ответникът да е
3
бил потребител на посочените в исковата молба мобилни услуги и същите да
са доставени, като липсвало и доказателства в тази насока. От представените
с исковата молба писмени доказателства не ставало ясно дали фактурираните
услуги са реално предоставени, дали са правилно начислени и фактурирани.
Счита, че не са налице основанията за начисляване на претендираната
неустойка, както и че клаузата за неустойка в съответните договори е
нищожна поради противоречия с добрите нрави. В тази насока поддържа, че
договорите не са надлежно прекратена, тъй като липсвала покана по чл. 87,
ал. 2 ЗЗД. Развити са и съображения за противоречие на неустойката с
добрите нрави и нарушаване на потребителската закрила, предвид това и че
размера на неустойката не е съизмерим с вредите за оператора от
прекратяване на договора. По същите аргументи счита за неоснователна
претенцията за заплащане на лизингови вноски за пълния срок на договора.
Оспорва ответникът да е придобил собствеността върху мобилните
устройства. Неясен също така бил и начинът, по който е формирана цената за
предоставеното устройство. Счита още, че клаузата, въз основа на която се
претендира разликата между стандартната и преференциалната цена на
мобилното устройство противоречи на добрите нрави. В тази насока сочи
съдебна практика. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, *** гр. с-в., вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл.
47, ал. 1 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си.
Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество, като е налице
идентитет между настоящата искова претенция и заявеното от заявителя с
депозираното заявление по реда на чл. 410 ГПК.
По основателността на исковете:
За уважаване на предявените искове по реда на чл.422 ГПК ищцовата
страна следваше докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение с ответницата по посочените договори
за мобилни услуги и договори за лизинг, че е бил изправна страна по тези
договори, като е предоставял далекосъобщителни услуги за процесния
период, респ. предоставил е на ответника посочените в исковата молба
мобилни устройства. Ищецът следва да докаже претенцията си и по размер.
Изложените от ищеца факти и обстоятелства по възникването между
страните на твърдените правоотношения по договори за предоставяне на
мобилни услуги и такива за лизинг се подкрепят от приложените към
исковата молба писмени доказателства, от които е видно следното. На ***г.
между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** /л.7-14/ за срок от 24 месеца с
промоционален месечен абонамент в размер на 18,99 лв., като ползваната
4
услуга е за мобилен интернет. Операторът е предоставил на ответника и
устройство марка PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G Black. Не са налице обаче
доказателства за сключен договор за лизинг за посоченото устройство, респ.
че същото фактически е предадено на ответника. На дата ***г. и по повод
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от същата дата /л.15-18/
„Теленор България“ ЕАД /сега „Йеттел България“ ЕАД/, като лизингодател, е
сключил с И. Д. Д., като лизингополучател, Договор за лизинг за устройство
марка NOKIA 6.1 Black с обща лизингова цена в размер на 505,77 лв.,
дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски. На ***г. пак между страните е
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** /л.19-23/за срок от 24 месеца със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв. На ***г. и по повод Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
същата дата е сключен между страните Договор за лизинг, с който е
предоставено на ответника устройство марка LG К8 2017 Gold с обща
лизингова цена от 160,77 лв., дължима на 23 лизингови вноски. В тази връзка
са представени от ищеца и са приложени по делото на листове от 24 до 36,
както договора за мобилни услуги, така и допълнителното споразумение, а
така също и договора за лизинг на посоченото устройство марка LG. На ***г.
между страните е сключено ново Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца със стандартен
месечен абонамент в размер на 36,99 лв. /л.37-40/. Към всеки от договорите за
мобилни услуги е приложим и ценоразпис на мобилния оператор – ищец по
делото, които ценоразписи са представени по делото. Също са представени и
приложимите общи условия на „Теленор България“ ЕАД /сега „Йеттел
България“ ЕАД/. Всеки от договорите за мобилни услуги, допълнителни
споразумения към тях и всеки от договорите за лизинг е подписан от
ответника И. Д. Д., като положения подпис не е оспорен по установения за
това ред в ГПК.
В тази връзка и при установените данни съдът приема, че между страните
са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
ищцовото дружество оператор е предоставил на ответника-абонат телефонни
номера, достъп до мобилен интеренет и мобилни устройства срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни
такси и лизингови вноски, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в
настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба.
Договорите отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при
общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с
положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. При тези данни съдът
намира, че страни в материалното правоотношение по процесните договори
за мобилни услуги и за лизинг са именно страните по настоящото дело –
„Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България”
ЕАД), като доставчик на услугите, и ответникът И. Д. като потребител.
5
Доколкото договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните
съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги,
респ. за заплащане на цената за тези услуги.
По делото /л.45-53/ са налични процесните фактура № ***г. за отчетен
период 05.06.2019г. - 04.07.2019г., издадена за сумата от 273,94 лв., от които
244,96 лв. за предоставени мобилни услуги и 28,98 лв. за лизингови вноски;
фактура № ***г. за отчетен период 05.07.2019г. - 04.08.2019 г., срок за
плащане - 20.08.2019г., издадена за сумата от 245,58 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги – 216,60 лв., и лизингови
вноски – 28,98 лв.; фактура № ***г. за отчетен период 05.08.2019г. -
04.09.2019г., срок за плащане — 20.09.2019г., издадена за сумата от 109.93
лв., представляваща неплатени абонаментни такси – 80,95 лв., и лизингови
вноски – 28,98 лв.; фактура № **********/***г. за отчетен период
05.09.2019г. - 04.10.2019г., срок за плащане - 20.10.2019г., издадена за сумата
от 2.00 лв., представляваща остатък от лизингова вноска. Към всяка от тях е
представена и справка за потребените мобилни услуги. Издадена е и крайна
фактура № ***г., където е сумирана общата претендирана сума от 1238,46
лв., начислена за задължения за предоставени мобилни услуги, за лизингови
вноски и за неустойки по процесните договори.
По делото е прието и заключение на СТЕ, вещото лице по която е
посочило, че за процесния период 05.06.2019 г. – 04.08.2019 г. е налице
предоставяне на далеко-съобщителни услуги чрез клетъчната мрежа на ищеца
за предпочетени номера *** и ***, респ. налице е и потребление на
предоставените услуги. Ответната страна е възразила срещу експертизата с
аргументи, че вещото лице се е осланяло единствено на данни и материали,
предоставени му от ищцовото дружество, както и че е изследвало
потреблението по договори, които не са основание на настоящата искова
претенция. Съдът обаче намира тези възражения за неоснователни. В случая
вещото лице Д. е ползвал данни от билинг система, която по негови думи
съдържа детайлна информация за проведените разговори по дата, час,
продължителност и телефонен номер, с който са осъществени. Самото вещо
лице сочи още, че не са налични други технически методи за установяване на
въпросното обстоятелство. По делото липсват и други доказателствени
материали, които да оборват или поставят под съмнение заключението на
експерта. Напротив, същото се потвърждава от съдържанието на
представените фактури. Поради което съдът намира, че не следва да не се
кредитира заключението единствено въз основа на това, че вещото лице е
работило по материали, предоставени му от ищеца. Още повече, че липсват
данни по делото, които да противоречат на експертизата. Касателно това, че
вещото лице е посочило и данни относно потреблението по други договори
между страните, то доколкото тази информация не рефлектира върху
същността на заключението, то няма основание и то да не се кредитира, като
в случая неотносимите приложения към експертизата не се вземат предвид от
съда.
С оглед на изложеното съдът намира, че за фактурираните периоди
ответникът, като потребител на мобилни услуги, вкл. и за доставка на
6
мобилен интернет, действително е ползвал същите. Това е видно от
приложените към процесните фактури справки за потребени услуги и се
подкрепя от заключението на вещото лице, предвид горните съображения. За
отбелязване е, че в случая е достатъчно ответникът да е имал възможност да
ползва услугите, а не дали реално се е възползвал от тях, за да се дължи
съответната абонаментна такса. Дължимостта на допълнително начислените
сум над размера на абонаментната такса се извежда пък от данните за
потреблението на мобилни услуги и ценоразписа на ищцовото дружество за
тях, приложим към всеки договор. Предаването на лизинговите вещи –
устройства с марки LG К8 2017 Gold и NOKIA 6.1 Black, се установява от
съдържанието на самите договори за лизинг, служещи за доказателство за
предаване на вещта – чл. 4 от договорите. Стойността на доставените услуги
също се установява от представените от ищеца фактури, приложимите
ценоразписи и данните за осъщественото потребление, като дължимата по тях
сума съответства на изложеното в исковата молба, както и на размера на
настоящата искова претенция. Ответната страна не е възразила срещу размера
на исковата претенция, а единствено оспорва да са били налице
предпоставките за начисляването на сумите, което оспорване обаче се намира
за неоснователно.
При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се
установи плащане на процесните суми за използвани далекосъобщите услуги,
вкл. за мобилен интернет, и на дължими вноски за лизинг. Сумите са станали
изискуеми предвид изтичането на 18-дневния срок след фактурирането на
всяка от сумите, начислена за абонаментни такси – чл. 27 от Общите условия,
както и падежа на последната вноса по всеки от договорите за лизинг.
Касателно претенциите за неустойки, съдът приема следното. В Раздел
IV, чл. 3, букви (а) и (б) по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, респ. Раздел III, чл. 2, букви (а) и
(б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, които са с идентично съдържание,
е предвидено заплащане на неустойка от абоната при предсрочно
прекратяване на договорите по вина или инициатива на абоната. В тези
случай абонатът дължи неустойка в размер до три месечни абонаментни
такси, като в допълнение на тази неустойка потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора /буква
(а)/. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услугите,
абонатът дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето на устройството,
съответстваща на оставащия срок на договора /буква (б)/. Последното е
санкция за потребителя, която същото им неустоечен характер, въпреки че не
се претендира от ищеца като неустойка. В тази насока съдът съобрази къде и
как е уредено задължението за заплащане на сумата – непосредствено след
клаузата за неустойка в размер от три стандартни месечни абонаментни
такси, както и че сумата по буква (б) отново се дължи във връзка с
7
прекратяването на договора. Поради това двата текста от договора формират
обща клауза за неустойка при прекратяване на договора, размерът на която се
формира от два компонента.
По този начин уговорена обаче, дори и с предвиждането на максимален
размер, клаузата за неустойка се явява нищожна, вкл. и като неравноправна.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на
същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед
начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията,
при които тя се дължи, съдът приема, че същата противоречи на чл. 143, ал. 2,
т. 5 и т. 15 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в
потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди
от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин
процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването
на договора, още повече като се има предвид, че доставчикът на мобилни
услуги изрично е предвидил в т. 19д от Общите условия към договора
правото си след прекратяване на правоотношението да предостави
телефонния номер за ползване от друг потребител. Получаването на
неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага
заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да
изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три
месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да
предоставя мобилни услуги за същия период. Уговорката за неустойка в
процесните договори се намира също така за неясна и в противоречие на
изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е ясно посочено и по разбираем
начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито
какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува
волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на
дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от договора, и
дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди
за мобилния оператор. В сходен смисъл са и възраженията на ответната
страна за нищожност на процесната клауза за неустойка, които възражения се
намират за основателни и се споделят от съда.
С оглед на горните съображения предявената искова претенция за
заплащане на суми за предоставени мобилни телефонни услуги и интернет се
намира за доказана по основание и размер, поради което ще се уважи. Като
законна последица от уважаването на иска ще се присъди и законната лихва
върху тези суми от подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане. Като неоснователна ще се отхвърли претенцията за сумите,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
уговорена в Раздел IV, чл. 3 (а ) и (б) по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, респ. Раздел III, чл. 2
8
(а) и (б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски ще
се присъдят на ищеца, съразмерно с уважената част, като в полза на същия на
основание чл. 78, ал. 1 ще се присъди сумата 275,38 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения ДПЗС и сумата от общо 235,51 лв. за
съдебно-деловодни разноски, от които 90,58 лв. за държавна такса и 144,93
лв. депозит за вещо лице по СТЕ. Следва да се присъдят и сторените разноски
в заповедното производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив. В полза на ищецът по съразмерност ще се присъди сумата от
260,86 лв. за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 18,12 лв. за
държавна такса. В полза на ответника съобразно с отхвърлената част на иска и
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ще се присъди сумата от 82,64 лв. разноски за
един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес с. В., ул. „***“ № *, ДЪЛЖИ на „Йеттел
България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4,
Безнес Парк София, сграда 6, следните суми: 59,34 лв. (петдесет и девет лева
и 34 ст.), представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г. по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; 88,02 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г. по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; 329,85 лв. (триста
двадесет и девет лева и 85 ст.), представляващи лизингови вноски за отчетен
период 05.06.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер
***за мобилно устройство марка NOKIA 6.1 Black; 389,67 лв. (триста
осемдесет и девет лева и 67 ст.), представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***; и 29,96 лв. (двадесет и девет лева и 96 ст.), представляващи
лизингови вноски за отчетен период 05.06.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за
лизинг с предпочетен номер *** за мобилно устройство марка LG К8 2017
Gold, ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
14.05.2021 г., до окончателното им изплащане, за които суми на обща
стойност от 896,84 лв. е издадена Заповед №*** г. за изпълнение на парично
9
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, IV бр. с-в., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска на „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4, Безнес Парк
София, сграда 6, срещу И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес с. В. ул. „***“ № *,
за признаване на установена дължимостта от ответника на ищеца на следните
суми: 61,43 лв. (шестдесет и един лева и 43 ст.) – неустойка, съгласно Раздел
IV, чл. 3 (а) от споразумението, и 80,94 лв. (осемдесет лева и 94 ст.) –
дължима за мобилно устройство марка PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G Black,
съгласно Раздел IV, чл. 3 (б) от споразумението и двете начислени по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***; 62,46 лв. (шестдесет и два лева и 46 ст.) – неустойка, съгласно
Раздел III, чл. 2 (а) от споразумението, и 28,16 лв. (двадесет и осем лева и 16
ст.) – дължима за мобилно устройство марка NOKIA 6.1 Black, съгласно
Раздел III, чл. 2 (б) от споразумението и двете суми по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; 92,46
лв. (деветдесет и два лева и 46 ст.) – неустойка, съгласно Раздел III, чл. 2 от
споразумението, и 16,17 лв. (шестнадесет лева и 17 ст.) – дължима за
мобилно устройство марка LG К8 2017 Gold, съгласно Раздел III, чл. 2 (б) от
споразумението и двете суми начислени по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за които суми на обща
стойност от 341,62 лв. също е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № *** г. по описа на Районен
съд Пловдив, IV бр. с-в.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес с. В., ул. „***“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор
България” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, жк Младост 4, Безнес Парк София, сграда 6, съразмерно с уважената
част на иска, сторените от ищеца разноски в исковото производство, а именно
сумата от 275,38 лв. (двеста седемдесет и пет лева и 38 ст.) за платено
адвокатско възнаграждение и сумата от общо 235,51 лв. (двеста тридесет и
пет лева и 51 ст.) за съдебно-деловодни разноски, както и по съразмерност
разноските в заповедното производство – сумата от 260,86 лв. (двеста и
шестдесет лева и 86 ст.) за платено адвокатско възнаграждение и сумата от
18,12 лв. (осемнадесет лева и 12 ст.) за държавна такса.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк Младост 4, Безнес Парк София, сграда 6, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес с. В., ул. „***“ № *,
съразмерно с отхвърлената част на иска, сторените от ответника разноски за
един адвокат в размер на 82,64 лв. (осемдесет и два лева и 64 ст.)
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
11