Определение по дело №16654/2019 на Софийски градски съд

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

             

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, съдия- докладчик Р. Коджабашева, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, като разгледа гр. дело № 16654 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод подадена от „И.“ АД- гр. София /ищец по делото, правоприемник на ТБ „В.“ АД/ жалба срещу постановено на 15.10.2019 г. по гр.д.№ 38993/ 2016 г. на СРС, 119 състав решение, обозначено като „допълнително решение“ по чл.250 ГПК.

При извършване преценка за допустимостта и редовността на подадената по делото жалба Софийски градски съд констатира, че същата е неправилно администрирана като въззивна жалба, въз основа на нея неправилно е образувано въззивно гражданско дело, като наред с това т.нар. жалба е преждевременно изпратена на въззивния съд.

С постановено на 28.07.2017 г. по гр.д.№ 38993/ 2016 г. на СРС, 119 състав решение, по предявени от ТБ „В.“ ЕАД- гр. София /ЕИК ******/ установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Д.В.В. /ЕГН **********/ дължи на ТБ „В." ЕАД- гр. София /ЕИК******/ претендираните със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК вземания, а именно: вземане в размер на 2 356.37 лева- по Договор за потребителски кредит от 1.12.2008 г. под № SL-136-08, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2015 г. /дата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане, договорна възнаградителна лихва за времето от 1.04.2015 г. до 1.12.2015 г.- в размер на 125.95 лева, и наказателна лихва за времето от 1.05.2015 г. до 10.12.2015 г.- в размер на 165.54 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на 22.01.2016 г. по ч. гр. дело № 76697/ 2015 г. на СРС. С решението ответницата Д.В. е осъдена да заплати на ищеца ТБ „В." ЕАД сумата 602.96 лв.- разноски за исковото производство, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 88.33 лева.

С въззивно решение от 10.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 16551/ 2017 г. на СГС, ІІ- Б състав /окончателно/, цитираното по- горе първоинстанционно решение е отменено в следните части, в които са уважени исковете по чл.422 ГПК: относно главницата- за горницата над сумата 1 867.65 лв. до уважения размер, относно възнаградителната лихва- за горницата над сумата 86.26 лв., и относно наказателната лихва- за горницата над сумата 122.13 лв.; в частта относно присъдените на ищеца ТБ „В.“ АД разноски- над сумата 593.24 лв., а също и в частта относно присъдената по сметка на СРС държавна такса от 88.33 лв., платима от ответницата Д.В., като вместо това е постановено решение за отхвърляне на исковете в посочените части. Решението на СРС е потвърдено в останалата обжалвана част. Въззивницата Д.В. е осъдена да заплати на въззиваемата страна ТБ „В.“ АД сумата 78.40 лв.- разноски за въззивното производство, и сумата 294.52 лв.- разноски за заповедното производство. Ищецът- въззиваема страна ТБ „В.“ АД е осъден да заплати на ответницата- въззивник Д.В. сумата 129.57 лв.- разноски за въззивното производство, и сумата 140.37 лв.- разноски за първоинстанционното производство.

С молба от 5.06.2018 г. ищецът ТБ „В.“ АД е поискал издаването на изпълнителен лист за присъдените му по делото разноски, а именно за сумите: 593.24 лв.- разноски за първоинстанционното производство, 78.40 лв.- разноски за въззивното производство, и 294.52 лв.- разноски за заповедното производство.

На 7.06.2018 г. е разпоредено от СРС издаването на изпълнителен лист „според съдебното решение“, като видно от поставения върху въззивното решение на СГС печат, на 15.06.2018 г. на молителя- ищец е издаден изпълнителен лист за сумите: 1 867.65 лв. + 86.26 лв. + 122.13 лв. + 78.40 лв. + 294.52 лв. Липсва отбелязване посоченият изпълнителен лист да съдържа диспозитив за плащане и на сумата 593.24 лв.- разноски, присъдени на ищеца за първоинстанционното производство.    

С молба от 20.06.2018 г. ищецът ТБ „В.“ АД е поискал извършването на поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на издадения от СРС изпълнителен лист чрез включване в същия и на присъдените му за първоинстанционното производство разноски от 593.24 лв.

С постановен от СРС на 15.10.2019 г. съдебен акт, наименуван „допълнително решение“, на основание чл.250 вр. чл.406, ал.4 ГПК е отхвърлено искането на ТБ „В.“ АД за допълване на издадения на 15.06.2018 г. изпълнителен лист, като са изложени съображения, че искане за издаването на изпълнителен лист е заявено от ищеца относно присъдените с въззивното решение на СГС разноски, и доколкото претендираните с молбата по чл.250 ГПК разноски от 593.24 лв. са присъдени с постановеното по делото първоинстанционно решение и молба за издаването на изпълнителен лист за тях липсва, искането му по чл.250 ГПК за допълване на издадения на 15.06.2018 г. изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено.  

При така установената фактическа и правна обстановка образуваното пред Софийски градски съд въззивно производство като неправилно образувано /липсват както въззивна жалба, така и подлежащ на обжалване по реда на чл.258 и сл. ГПК съдебен акт на СРС/ следва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по искането на ТБ „В.“ АД- с правоприемник „И.“ АД, съдържащо се в цитираната по- горе молба от 5.06.2018 г., за издаването на изпълнителен лист за сумата 593.24 лв.- присъдени с постановеното по делото първоинстанционно решение разноски за исковото производство по чл.422 ГПК.

Не се касае за допълване на издадения по делото изпълнителен лист, а за самостоятелно искане за издаването на изпълнителен лист за присъдени в полза на ищеца разноски, за които до момента изпълнителен лист не е бил издаден, за каквито процесуални действия ГПК не съдържа забрани и ограничения. Няма пречка на страната да бъде издаден втори изпълнителен лист за сума, чиято дължимост произтича от изпълнителната сила на друг постановен по делото съдебен акт. Освен, че не е необходимо в случая извършването на процедура по чл.250 ГПК, следва да се има предвид, че съдебният акт, постановен по повод искане за издаването на изпълнителен лист, е разпореждане, а не решение, нито „допълнително решение“, като обжалваемостта му е предвидена в чл.407 ГПК и разглеждането на насочената срещу такъв съдебен акт частна жалба се извършва по реда на чл.274 и сл. ГПК, а не по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Поради изложеното Софийски градски съд

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :       

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 16654/ 2019 г. по описа на  Софийски градски съд, ГК, ІV- Б въззивен състав.

 

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 119 състав- за произнасяне по молбата на ищеца „И.“ АД- правоприемник на ТБ „В.“ АД, за издаването на изпълнителен лист за присъдени по делото разноски, при съобразяване мотивите на настоящото определение.

 

Определението не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по- нататъшното развитие на делото.

 

 

 

                                                            СЪДИЯ :