Решение по дело №322/2017 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 287
Дата: 26 октомври 2017 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20177240700322
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 265

 

гр.Стара Загора, 26.10.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд в публичното  заседание                                       на        трети октомври

през     две хиляди и  седемнадесета година в състав:

 

       Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ                                                                                    

 

при секретаря  Пенка Маринова

и в присъствието на  прокурора                 

като разгледа докладваното от  СТИЛИЯН МАНОЛОВ                                                                                    адм.дело     322   по описа  за 2017г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. 

 

Образувано е по жалба на Сдружение „Център за независим живот“ гр.София, представлявано от К.П., чрез адв.М.Д., против Решение №10-23-22 от 14.06.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, с което е отказано предоставянето на информация по искане с рег.№10-21-22/30.05.2017г. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби, при неспазване на установената форма и в несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че исканата информация касае дейността на кмета във връзка със задълженията му по чл.169, а.6 от ЗУТ, а посоченото в оспорения акт заключение противоречи на дефиницията за обществена информация (по смисъла на чл.2 от ЗДОИ), както и на текста на посочената законова норма – чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Твърди се също, че оспорения акт е издаден в нарушение на разпоредбите на чл.37 от ЗДОИ, който изрично изброява случаите, в които може да бъде отказан достъп до обществена информация. Обосновава се, че са в издаденото решение е налице липса на правни и фактически основания. По подробни съображения, изложени в жалбата, е направено искане за отмяна на оспорения отказ за получаване на достъп до обществена информация. Претендират се разноски по делото.

     

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Производството по реда на ЗДОИ е образувано по заявление с рег.№ 10-21-22/30.05.17г. (л.31), подадено от К.П. – Изпълнителен директор на „Център за независим живот“ гр.София, с което е поискано предоставяне на следната информация: „за всяка година поотделно – 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. 2015г. и 2016г. – колко програми по реда на чл.169, ал.6 от ЗУТ са изготвени и внесени от Вас за одобрение в общински съвет Стара Загора. Информацията за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. е в съответствие със старата редакция на ЗУТ – чл.169, ал.6 (ДВ, бр.61 от 2007г.) във връзка с изменената ал.2 (ДВ, бр.61 от 2007г.) от ЗУТ. Информацията за 2015г. и 2016г. е във връзка с актуалния чл.169, ал.6 (ДВ, бр.101 от 2015г.) от ЗУТ“. Заявителят е посочил, че желае да получи исканата информация в следната форма: копия, предоставени по електронен път на посочен в заявлението електронен адрес.

 

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 10-23-22/ 14.06.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, постановено на основание чл.28, ал.1 и ал.2 от ЗДОИ, е отказан достъп до исканата със заявление вх.№ 10-21-22/30.05.2017г. информация. Административният орган е приел, че за да възникне задължение за предоставяне на определена информация е необходимо да са изпълнени при условията на кумулативност предпоставките по чл.2, ал.1 от ЗДОИ – съответната информация да е обществена и на чл.3, ал.1 от ЗДОИ – за задължения субект следва е налице законово задължение да създава или съхранява съответната информация във вида, в който се иска и това задължение да е изпълнено. Обосновано е, че по отношение на исканата информация посочените предпоставки не са изпълнени при условията на кумулативност, като в случая исканата информация не е създадена във вида, в който е поискана от заявителя.

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на постановения отказ за предоставяне на достъп до информация и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. С оглед на което оспорването е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.3 от ЗДОИ, като кметът на общината в качеството си на орган на изпълнителната власт в общината (чл.33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация) се явява задължен субект по смисъла на закона, съобразно нормативно определената му компетентност. Искането има за предмет информация относно дейността на Кмета на Община Стара Загора, следователно Решение № 10-23-22/14.06.2017г. е издадено от компетентен орган.

 

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата форма по чл.38 от ЗДОИ и съдържа посочване фактическите съображения за непредоставяне на информацията, предмет на заявения достъп, а именно, че същата не се съхранява във вида, в който се иска и не са изпълнени в кумулативност предпоставките на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Неизпълнение на изискването на форма и съдържание би било непосочването на фактически и правни съображения, като с оглед съдържащите се в акта такива, съдът приема, че акта е достатъчно мотивиран.

 

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

 

Административният акт обаче е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Исканата от жалбоподателя информация е „обществена“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като с оглед нейния предмет – колко програми по реда на чл.169, ал.6 от ЗУТ за изготвени и внесени от кмета на Община Стара Загора в Общински съвет Стара Загора за годините 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., е възможно съставянето на собствено мнение относно дейността на задължения субект. Заявителя се е позовал на разпоредбата на чл.169, ал.6 от ЗУТ, като по силата на цитираната норма органите на изпълнителната власт (какъвто териториален орган кмета на общината) ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното реализиране, а Министерският съвет и общинските съвети приемат програмите и осъществяват контрол по изпълнението им.

 

Заявената информация е служебна по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, тъй като съхраняването й е във връзка дейността на кмета на общината. По правилото на чл.13, ал.1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Съгласно последният законов текст достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. В конкретния случай никоя от тези хипотези не е налице.

 

Със процесното заявление за достъп до обществена информация не се иска създаване на нова информация, която да съдържа мнение, оценка или становище на задължения субект във връзка със съхранявана при него информация, а напротив – предоставяне на съхранявана при органа информация, касаеща ежегодното разработените програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващите отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждането средства за тяхното реализиране, за период от 6 години. В тази връзка обобщаването на данни от съществуваща документация, за да се предостави информацията за това колко програми по реда на чл.169, ал.6 от ЗУТ са изготвени и внесени от Кмета на Община Стара Загора за одобрение в Общински съвет Стара Загора, не изисква създаването на качествено нов (по съдържание) документ като носител на информация, а само систематизирането на вече съществуваща такава информация.

 

По тези съображения съдът намира, че подадената жалба се явява основателна и Решение № 10-23-22/14.06.2017г. на Кмета на Община Стара Загора следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото от К.П. – Изпълнителен директор на „Център за независим живот“ гр.София заявление с рег.№ 10-21-22/30.05.17г. При постановяване на административния акт задълженият субект следва да има предвид, че исканата информация представлява обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ, а ограничаването на достъпа до нея следва да бъде обоснован (и доказан) с конкретни факти и обстоятелства, включително и липсата на надделяващ обществен интерес.

 

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер от 10 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по представен договор за правна защита и съдействие /л.40/, или общо 510 лева. Не се констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед направеното възражение от страна на пълномощника на ответника, тъй като адвокатското възнаграждение по настоящото дело следва да бъде определено по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в дължим размер от 500 лева. Относно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за пътни разходи, същото не следва да се уважи, тъй като чл.143 от АПК, предвиждащ присъждане на разноски, няма предвид направени пътни разноски от страна по делото или от адвоката й, а се отнася само за възнаграждение за адвоката.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, във връзка с чл. 173, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, по жалба на К.П. – Изпълнителен директор на „Център за независим живот“ гр.София, Решение № 10-23-22/14.06.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, което е отказано предоставянето на информация по искане с рег.№10-21-22/30.05.2017г., като незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по заявление вх.№ 10-21-22/30.05.2017г. на К.П. – Изпълнителен директор на „Център за независим живот“ гр.София при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на „Център за независим живот“ гр.София, БУЛСТАТ *********, сумата от 510 /петстотин и десет/ лв. –  направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                     СЪДИЯ: