№ 16127
гр. София, 07.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110127105 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „..........“ ЕАД срещу Н. Г. К. с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149
от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 2620.63 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2015 г. и с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване
съществуване на вземане за сумата от 377.61 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 28.02.2013 г. до 03.02.2016 г., ведно със
законната лихва, върху главницата от датата на заявлението- 22.02.2016 г. до окончателното
изплащане.
Предявени са искове от „..........“ ЕАД срещу Т. Г. Ш. с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149
от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 2620.63 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2015 г. и с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване
съществуване на вземане за сумата от 377.61 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 28.02.2013 г. до 03.02.2016 г., ведно със
законната лихва, върху главницата от датата на заявлението- 22.02.2016 г. до окончателното
изплащане.
1
Ответниците Н. Г. К. и Т. Г. Ш. са получили препис на исковата молба и в срока по
чл.131 ГПК са подал писмен отговор. Заявяват, че не са потребители на топлинна енергия в
процесното жилище през въпросния период. Твърдят, че липсва облигационна връзка,
между страните по делото. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират
разноски.
С Определение № 9497/12.03.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „.............“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е по делото Договор №0005927/25.07.2000 г., сключен между ищеца и В.
Б.ова Й. (наследодател на ответниците Н. Г. К. и Т. Г. Ш.), видно от който „..........“ ЕАД ще
извърши остойностяването на отчетената от „.............“ ЕООД топлинна енергия.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От приложените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 18.08.1988 г.; Удостоверение (изх.№68-00-
237/15/22.02.2013 г.) от „Географска информационна система-София“ ЕООД и
Удостоверение за наследници- изх. № РИЛ23-ДИ11-124/12.06.2023 г. се установява, че
процесния недвижим имот- апартамент 3, находящ се в гр.София, район “Илинден“,
ж.к.“Гевгелийски“, блок 13 (стар 51-55), вход А, етаж 1 е придобит в съсобственост от
ответниците Н. Г. К. и Т. Г. Ш., на основание чл.5, ал.1 ЗН, по 1/2 идеална част. С Писмения
отговор на исковата молба (вх.№111669/02.06.2022 г.) последните не проведоха обратно
доказване.
Предвид изложеното, ответниците са потребители по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с
„..........“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 3307.14 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 1423.60 лева и сумата от изравнителните сметки (за
доплащане) от 149.84 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 4880.58
лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
сметки (за доплащане).
2
Съдът приема за основателно възражението на ответниците, че част от исковете са
погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя
на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от
ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 22.02.2016 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от
ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна
давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която
изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 21.02.2013 г.).
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза погасена по давност е сумата
в размер на 557.59 лева, представляваща главница за периода от 01.01.2013 г. до 21.02.2013
г., както и сумата от 161.81 лева, представляваща мораторна лихва.
В тази връзка предявения срещу Н. Г. К. иск следва да бъде уважен за сумата от
2161.50 лева, представляваща главница за топлинна енергия и за периода от 01.01.2013 г. до
21.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
22.02.2016 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
2440.29 лева и за периода от 01.01.2013 г. до 21.02.2013 г. следва да бъде отхвърлен.
Предявения срещу Т. Г. Ш. иск следва да бъде уважен за сумата от 2161.50 лева,
представляваща главница за топлинна енергия и за периода от 01.01.2013 г. до 21.02.2013 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.02.2016 г.,
до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 2440.29 лева и
за периода от 01.05.2017 г. до 23.02.2018 г. следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за мораторна лихва срещу Н. Г. К. следва да бъде уважен за сумата
от 296.70 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 377.61 лева следва да бъде
отхвърлен, съобразно чл.119 ЗЗД.
Предявеният иск за мораторна лихва срещу Т. Г. Ш. следва да бъде уважен за сумата
от 296.70 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 377.61 лева следва да бъде
отхвърлен, съобразно чл.119 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. На ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 1032.76 лева ( по
516.38 лева за всеки от ответниците), представляваща разноски- за държавна такса от 253.88
лева, възнаграждения за вещи лица от 655.90 лева и юрисконсултско възнаграждение от
122.98 лева, съразмерно на уважената част от исковете. На ответника Н. Г. К. на основание
чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъди сумата от 18.01 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете. На ответника Т.
Г. Ш. на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъди сумата от 18.01 лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „..........“ ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Н. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Илинден“, ж.к.“Гевгелийски“, бл. 13, вх. А, ет.1, ап.
3, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от
ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 2161.50 лева,
представляваща главница за топлинна енергия и за периода от 01.01.2013 г. до 21.02.2013 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.02.2016 г.,
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2440.29 лева и за периода от 01.01.2013 г. до 21.02.2013 г. и иск
по чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1от ЗЗД, съществуване на вземането за сумата
от 296.70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 28.02.2013 г. до 03.02.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 377.61 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „..........“ ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Т. Г. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Илинден“, ж.к.“Гевгелийски“, бл. 13, вх. А, ет.1, ап.
3, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от
ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 2161.50 лева,
представляваща главница за топлинна енергия и за периода от 01.01.2013 г. до 21.02.2013 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.02.2016 г.,
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2440.29 лева и за периода от 01.01.2013 г. до 21.02.2013 г. и иск
по чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1от ЗЗД, съществуване на вземането за сумата
от 296.70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 28.02.2013 г. до 03.02.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 377.61 лева.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Илинден“,
ж.к.“Гевгелийски“, бл. 13, вх. А, ет.1, ап. 3, да заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата от 516.38 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Т. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Илинден“,
ж.к.“Гевгелийски“, бл. 13, вх. А, ет.1, ап. 3, да заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата от 516.38 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
район “Илинден“, ж.к.“Гевгелийски“, бл. 13, вх. А, ет.1, ап. 3, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 18.01 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на Т. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
район “Илинден“, ж.к.“Гевгелийски“, бл. 13, вх. А, ет.1, ап. 3, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 18.01 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на страната на ищеца на трето лице помагач–
„.............“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5