Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 356 30.04.2018г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и осми
септември две хиляди и седемнадесета година
В открито заседание в
следния състав:
Председател: Симеон М.
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа
докладваното от Симеон
М.
търговско дело по
несъстоятелност номер 159 по
описа за 2016 година.
Производството
по делото е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ. С оглед изтичане на дадения от съда
с определение № 1059/ 27.10.2017г. месечен срок, в който кредиторите следваше
да заявят писмено дали ще предплатят необходимата сума за покриване на началните разноски в
производството, без никой от известните кредитори да внесе сумата, съдът
пристъпи към разглеждане на молбата по същество.
Производството
по делото е образувано по повод молбата на „Ховард” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас, ул.Чайка № 37,
представлявано от управителя Филип Ховард, с посочен съдебен адрес:***, адв.Мартин
Богдев за откриване производство по обявяване в несъстоятелност спрямо „Тотем-1“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Св.Влас, Община Несебър, област
Бургас, ул.Чайка № 37, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Татяна К. Тенева, със съдебен адрес за
връчване на призовки и ***, офис 1, адв.Христо Минчев ***, поради
неплатежоспособност, да обяви началната й дата, да открие производство по
несъстоятелност, да назначи временен синдик, да определи дата на първо събрание
на кредиторите, да прекрати дейността на ръководните органи на дружеството и да
ги лиши от правото да се разпореждат с имуществото на длъжника.
С
определение № 830/ 26.07.2016г., като кредитор в производството е присъединен И.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и посочен съдебен адрес:***, адв.Здравка Марчева.
С
определение № 1025/ 26.09.2016г., като кредитор в производството е присъединено
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.Георги Бенковски № 5, представлявано от главния изпълнителен директор
Виолина Маринова Спасова и изпълнителния
директор Доротея Николаева Николова, чрез пълномощник юрисконсулт П.А.А..
В предоставения
срок постъпи отговор на исковата молба от ответното дружество, в който се
твърди, че молбата е неоснователна тъй като „Тотем 1“ ЕООД винаги е имало
достатъчно имущество за покриване на задълженията си. Ако е имало финансови
трудности, то те са били временни. Ищцовото дружество пък изобщо не разполага с
изискуемо и ликвидно вземане, тъй като приложения договор е недействителен.
Претенцията на И.М. е изцяло неоснователна, тъй като решението на арбитражния
съд е било отменено. Спрямо кредитора „Банка ДСК“ ЕАД се твърди, че вземанията
на банката са свръхобезпечени с ипотеки върху имоти на дружеството, вкл.чрез
обезпечения върху имот в Св.Влас на поръчителите – физически лица. Приложени бяха
доказателства.
В съдебно
заседание пълномощникът на „Ховард” ООД поддържа направеното искане, като твърди, че
са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
В съдебно
заседание пълномощникът на „Банка ДСК“ ЕАД поддържа направеното искане за
обявяване в несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност,
като твърди, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ. В подкрепа на
искането ангажира съдебно-икономическа експертиза.
Процесуалният
представител на И.М. счита, че исковата молба е доказана и дружеството –
ответник следва да бъде обявено в несъстоятелност.
Дружеството-длъжник
чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание изрази становище за
неоснователност на исковата молба, тъй като не са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност.
Бургаският окръжен съд съобрази отправените от страните
доводи и искания, представените по делото доказателства и като взе предвид
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а видно и от справка в ТР, на основание
договор от 06.02.2006г. е било прехвърлено търговското предприятие ведно с
всички права, задължения и фактически отношения, от ЕТ“Тотем – Г. Н.“ с Булстат
********* на „Тотем 1“ ООД с ЕИК *********.
На 08.09.2005г. е бил подписан договор между „Ховард“ ООД
и ЕТ“Тотем – Г. Н.“ за маркетингово проучване и управление на ресторант, като
едноличния търговец като възложител се е задължил да заплати по 2000 лв.
годишно за периода 2006 -2009г. и по 40 000 лв. за менажиране на
ресторанта, като до 2013г. трябвало да заплати сумите за първите 3 години. С
протоколно определение на съда от 24.11.2016г. този договор, както и подробно
посочени документи, бяха изключени от доказателствените материали по делото на
основани чл.183 от ГПК /л.281/. Приложен е изпълнителен лист против ответното
дружество и Т. К. Т.с ЕГН ********** за сумата от 1 353 000 евро,
дължими в полза на „Инвестбанк“ АД, издаден от РС-Несебър по ч.гр.д.№
16/2016г., втори изпълнителен лист против същите лица и същия кредитор за
сумата от 917 102 евро по ч.гр.д.№ 9/2016г. и трети изпълнителен лист за
сумата от 730 425 евро по ч.гр.д.№ 57/2016г. по описа също на РС-Несебър,
както и за суми представляващи разноски по делата. Според удостоверение от ЧСИ
с район на действие ОС-Бургас /л.70/, НАП и „Банка ДСК“ЕАД също са кредитори на
дружеството и физическото лице. Удостоверение за размера на дълга от
06.04.2017г. /л.484/ показва, че към тази дата по изп.д.№ 20168010400240 по
описа на ЧСИ с район на действие ОС-Бургас, задълженията към кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД на длъжниците „Тотем 1“ ООД, Т. Т.и Г. Н.са в размер на общо
941 983.28 лв. главница, лихви, разноски и такси.
На 11.03.2003г. е бил сключен договор между ЕТ“Вики –
Парашкева Николова“ Булстат ********* и ЕТ“Тотем – Г. Н.“ за предоставяне право
на строеж, срещу задължението на втория да заплати сумата от 87 000 лв. на
отделни вноски /л.342-344/. На 04.10.2004г. е бил сключен договор за цесия,
като ЕТ“Вики – П.Николова“ е цедирала в полза на И.М. вземането си от
87 000 лв. спрямо длъжника ЕТ“Тотем – Г. Н.“ /л.346/, който също е
подписал договор като уведомен. На 17.01.2006г. е бил подписан анекс между И.М.и
ЕТ“Тотем – Г. Н.“ за разсрочване на задължението на последния и е била
уговорена арбитражна клауза. С решение № 69/ 28.06.2017г. по т.д.№ 2033/2016г.
на ВКС, ТК, І о., е било отменено приложеното по делото арбитражно решение от
08.04.2016г. постановено по арб.д.№ 1/2016г. от арбитър Красен Василев Василев
и върнато на арбитъра за ново разглеждане /л.508-509/.
На 14.12.2015г. е бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 1117/2015г. по описа на РС-Несебър против „Тотем 1“ ООД, Г. Н.и Т. Т.–
двамата като поръчители /договор – л.219-225/ за сумата от 375 581.95 евро
главница, 11 616.96 евро договорна лихва, 9447.52 евро наказателна лихва и
разноски дължими в полза на „Банка ДСК“ЕАД, като е приложен и договор за
учредена договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот с
идентификатор 51500.505.143 по кадастралната карта на гр.Несебър, собственост
на дружеството и с идентификатор 11538.501.298 ведно с изградената сграда,
собственост на физическите лица.
С договор от 01.02.2009г. /л.514/ и анекс към него
/л.515/, Т. Т.е предоставила на „Тотем 1“ ООД заем в размер на 60 000 евро
със срок на плащане – друг заем, който дружеството щяло да сключи с „Общинска
банка“ АД. Било е издадено разрешение за ползването на строеж № 214/
23.12.2004г. /л.279/ на офис сграда с търговска част в УПИ п-л Х, кв.27 по
плана на КК Слънчев бряг – изток с възложител ЕТ „ Тотем – Г. Н.“. Приложени
бяха подадени пред НАП ГФО по чл.92 от ЗКПО от „Тотем 1“ ООД за 2014, 2015 и
2016г. /л.299-337/. Справка от МВР /л.349/ показва, че дружеството е собственик
на 2 бр. леки автомобили.
Според заключението
на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /л.573-590/, размерът на задълженията,
посочени от „Тотем 1“ ООД към 31.08.2016г., са в размер общо на 1063 хил. лв.,
от които задължения към фин.предпр. 751 хил.лв. и „други“ 311 хил.лв. Краткотрайните
финансови активи включващи вземания от клиенти /125 хил.лв/, стоки /5 хил.лв./
и парични средства /3 хил.лв./ са на стойност 133 хил.лв. В касата дружеството не
е известно да притежава парични средства. Ответното дружество притежава ДМА:
земя с балансова стойност 115, съотв. 20 хил лева и сгради /хотел „Роял
централ“/ с балансова стойност 1 035 хил.лева. Вещото лице е изчислило
коефициентите в резултат на дейността на дружеството съобразно събраните
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския
закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане, т.е. при наличието на някоя от трите предвидени в
цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на
неплатежоспособност. В конкретния случай ищцовата страна и присъединилите се
кредитори твърдят, че са налице парични задължения на ответното дружество към тях
в посочените в молбите им размери, произтичащи от договор за маркетингово
проучване сключен с „Ховард“ ООД, влязло в сила арбитражно решение за И.М.,
договор за кредит с „Банка ДСК“ЕАД. Съдът следва да разгледа всяко от
исканията, като прецени дали са налице предпоставките за уважаването им.
По отношение претенцията на „Ховард“ ООД
Представеният с исковата молба договор за маркетингово
проучване и управление на ресторант от 08.09.2005г. беше оспорен като
недействителен, вкл. несъществуващ, от ответното дружество и предвид
постановеното протоколно определение на съда от 24.11.2016г., с което на
основание чл.183 от ГПК този договор, както и подробно посочени документи, бяха
изключени от доказателствените материали по делото, иска на „Ховард“ ООД следва
да бъде отхвърлен, тъй като ищецът изобщо не доказа, че притежава качеството на
кредитор спрямо ответника. Съотв.не е налице и изискуемо парично задължение по
търговска сделка между дружествата.
По отношение претенцията на И.М.
Физическото лице се легитимира като кредитор по силата на
договор за цесия от 04.10.2004г. /л.346/, като търговския характер на сделката
явства от сключения договор от 11.03.2003г. между ЕТ“Вики – Парашкева Николова“
и ЕТ“Тотем – Г. Н.“, която без съмнение е търговска. С оглед констатираното неизпълнение на
договорните задължения по анекс № 1/ 17.01.2006г. /л.345/, в полза на И.М. е
бил издаден изпълнителен лист от 29.07.2016г. по т.д.№ 6183/2016г. по описа на
Софийски градски съд /л.240/, с който „Тотем 1“ ООД е осъдено да му заплати
сумата от 1 055 700 лв. като част от цялото вземане от
11 427 000 лв., ведно със законната лихва от постановяване на
арбитражното решение. Въпреки постановеното решение № 69/ 28.06.2017г. по т.д.№
2033/2016г. на ВКС, ТК, І о., този изпълнителен лист няма доказателства да е
бил отменен, респ.обезсилен, както и да е бил атакуван по реда на чл.407 от ГПК
и следователно е годно изпълнително основание. Поради това и съдът приема за
доказано, че „Тотем 1“ ООД дължи на И.М. сумата от 1 055 700 лв. като част
от цялото вземане от 11 427 000 лв., ведно със законната лихва от
08.04.2016г.
По отношение паричните задължения към „Банка ДСК“ ЕАД
„Тотем 1“ ООД дължи суми и на присъединения кредитор „Банка
ДСК“ ЕАД. По договор за преструктуриране кредит № 2681/ 22.07.2009г. и анекс №
1/ 08.11.2010г. и анекс № 2/ 05.04.2012г. към него, ответното дружество е получило
кредит в размер на 722 000 евро. Предвид неплащането на договорените
вноски, банката се е снабдила с изпълнителен лист № 1393/ 14.12.2015г. издаден
по ч.гр.д.№ 1117/2015г. по описа на РС-Несебър за следните суми:
375 581.95 евро главница; 298.80 евро разноски; 11 616.96 евро
договорна лихва за периода 24.07.2015 – 09.12.2015г.; 9447.52 евро наказателна
лихва за същия период; законната лихва за забава от 11.12.2015г. до
окончателното изплащане на главницата и 27 692.52 лв. разноски в
заповедното производство. Тези вземания на банката са обезпечени с договорна
ипотека върху хотелски комплекс „Роял централ“ и с лично поръчителство от Т. Т.и
Г. Н.. Въпреки това и към настоящия момент дружеството не изпълнява
задълженията си по кредита. По този договор, според банката крайният срок за
издължаване е 22.07.2015г., но порди неплащане всички вземания са били обявени
за предсрочно изискуеми и банката е предприела принудително изпълнение въз
основа на издадени в нейна полза изпълнителен лист. След като доказателства за
извършени погасявания на дължимите суми не бяха представени, съдът приема за
дължими от „Тотем 1“ ООД в качеството му на длъжник в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
на описаните по-горе суми.
Поради презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския закон, спирането
на плащанията предполага изпадане на длъжника в състояние на
неплатежоспособност и това е една оборима презумция, установена в полза на
кредитора – последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не
неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията.
Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна
невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три категории
задължения, но това не е еднозначно с липса на имущество. Възможно е длъжникът
да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това
той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които
да погасява паричния си дълг. Спирането на плащанията следва да се разглежда и
обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и несъмнен начин и по-специално от заключението на вещото лице по
допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза, че ответното дружество
изобщо не е плащало на И.М.и банката. По делото се установява, че заведените в
баланса на ответника парични средства са в общ размер на 3 хил. лева към 31.08.2016г.,
но дали и към момента на изследване са налични, няма данни. Към 31.08.2016г.
коефициентът на съотношение между собствения и чуждия капитал е 0.22, а за
предходната 2015г. – 0.14, за 2014г. – 0.12, при препоръчителни стойности над
1. Съотв. коефициентите за рентабилност на собствения капитал са 0.57 към
31.08.2016г., 0.06 за 2015г. и 0.05 за 2014г. при желателни стойности над 1,
което също показва изключителната зависимост на дружеството от кредиторите му.
Коефициентите за обща ликвидност са със
стойности значително под 1 /0.43 към 31.08.2016г., 0.08 за 2015 и 0.12 за 2014г.
при приемливи стойности между 1.2 и 2/, което показва невъзможност ответното
дружество да погасява текущите си задължения. Такива са и коефициентите за бърза ликвидност – 0.41 към
31.08.2016г., 0.07 за 2015г. и 0.12 за 2014г., при препоръчителни стойности
между 1 и 1.2. Коефициентите за абсолютна ликвидност са 0.01 към 31.08.2016г.,
0.04 за 2015г. и 0.01 за 2014г. при препоръчителни стойности между 0.3 и 0.6,
което не позволява собствения капитал да покрие натрупаните пасиви, тъй като
капиталът към 2016г. е бил 283 хил.лева, а пасивите са 1 346 хил.лева. Анализът
на вещото лице показва, че съотношенията между задълженията на дружеството – за
2016г. – 1 036 хил.лв. и вземанията за същия период за 283 хил.лв., съотв.
цифрите за предходната 2015г. са 1117 хил.лева към 179 хил.лева, указват на
трайна тенденция, водеща към фалит. Впрочем
към дължимите суми следва да се прибавят и задълженията на дружеството към
„Инвестбанк“ АД в размер на 6 446 664 лв. главница и лихви, видно от
приложената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ /л.15 по делото/, както и
жалбата от самата банка и приложените към нея писмени доказателства /л.136-161/.
Съпоставката на тази сума със заключението на вещото лице указва, че тя не е
била взета предвид при изчисляването на съотв.коефициенти.
В този смисъл съдът счита, че конкретното спиране на
плащанията към двамата кредитори се дължи на трайна невъзможност за изпълнение
на неговите парични задължения и липса на възможност за плащане, в това число
на липса на парични средства. След като това е така, то и безспорно по
отношение на ответника, върху който лежи тежестта да докаже извършените от него
последни плащания, в съответствие с посочено по-горе, следва да намери
приложение презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския закон. Ответникът е спрял
плащанията, респ.изобщо няма доказателства да е извършвал такива спрямо
кредитора Ил.М., много преди депозиране на молбата, по повод на която е
образувано настоящото производство и поради това обстоятелство следва да се
приеме, че неплащането на задължението към кредиторите е съпроводено с трайни
икономически затруднения на ответното дружество, при положение, че липсват
каквито и да са доказателства той да погасява другите си задължения или че той
е в състояние за изпълнява своите задължения, включително и това към двамата
кредитори.
Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника,
определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки -
качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично
задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и
общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо
нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на
определени правни действия. В конкретния случай при съобразяване на датата на
последното извършено от ответника плащане, както и обстоятелството, че договора
за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД е с последна дата 22.07.2015г., мотивира съда да
приеме именно тази дата за началната дата на неплатежоспособността. Тези изводи
съдът прави въз основа на приложените по делото доказателства и заключенията на
вещото лице. Липсват доказателства след тази дата ответника да е извършвал
плащания.
Предвид горните доводи и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на ответника
е възникнало към момента на настъпване крайният срок на договора за кредит с
банката, поради което и именно датата 22.07.2015 година следва да бъде обявена
за начална дата на неплатежоспособността. Установено извършено плащане от
длъжника към „Банка ДСК“ ЕАД след тази дата няма.
С оглед на така изложеното по-горе, по силата на
презумпцията по чл.608 от Търговския закон следва извода, че ответното
дружество е в състояние на неплатежоспособност. Съдът намира, че ответникът,
върху който лежи тежестта за доказване, не е оборил посочената по-горе
презумпция. Анализът на изложените факти налага единствения извод, че
финансовото състояние на длъжника е лошо или с други думи, търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично
задължение към търговски дружества и физическо лице. Или предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника са
налице.
Възраженията на „Тотем 1“ ООД са неоснователни. Дали е налице свръхобезпеченост спрямо един
кредитор /“Банка ДСК“ЕАД/, е без значение. Законодателят е приел, че е
достатъчно неплащането и по едно задължение към един кредитор за установяване
на предпоставките по чл.608 от ТЗ. Впрочем молбата на „Банка ДСК“ ЕАД за
присъединяването й като кредитор опровергава тази теза, още повече, че се
установи наличието и на други изпълнителни дела, образувани против „Тотем 1“ ООД
за дължими суми.
Правният интерес от предявяване на молба по чл.625 от ТЗ
е по преценка на кредитора. Каквито и обезпечения да е получило „Банка ДСК“ ЕАД,
факт е, че вече 10 години след настъпване на изискуемостта на вземането по
посочената фактура, няма погасяване на дължимата сума.
Твърдението за наличие на достатъчно имущество, за
покриване на задълженията на „Тотем 1“ ООД, се опроверга от заключенията на
приетите съдебно-икономически експертизи. Ако дружеството беше водило редовно
счетоводство, беше подавало редовно годишни финансови отчети и беше
предоставило изисканите неведнъж с определения на съда писмени доказателства, с
помощна на вещото лице съда би придобил по-пълна представа за икономическото
състояние на дружеството. Но изпадането му в забава за дължими суми още през 2015г.
по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, указва на трайни икономически затруднения,
непреодоляни и към настоящия момент.
От правна страна, наличието на достатъчно имущество е
въпрос по същество и подлежи на доказване от длъжника. Такива доказателства по
делото не бяха представени. Наложените от ЧСИ обезпечителни мерки в
производството напр. по изп.д.№ 593/2016г. са в кръга на задълженията му да
направи необходимото за събиране на дължимите суми. Запорите на банковите
сметки на длъжника биха довели до погасяване на задължението изцяло или
отчасти, ако в тях имаше налични суми. Недвижимият имот /хотел/ е ипотекиран от
„Тотем 1“ ООД в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и е предмет на вероятна публична
продан.
При съобразяване на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че следва да постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския
закон, с което да обяви
неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по
несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието,
да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. На основание
чл.632 ал.1 от Търговския закон, съдът следва да се увери, че продължаването
дейността на длъжника би увредило неговото имущество, било защото е небрежен
търговец или поради друга причина. В тази връзка следва да се отбележи, че
независимо от това, че производството по несъстоятелност е провокирано от
молбата на един кредитор, а друг се е присъединил, то е предназначено да
удовлетвори интересите на всички кредитори, поради което и възможността за
плащане следва да бъде преценена с оглед възможността за погасяване на
задълженията към всички тях. При това тази възможност следва да бъде преценява
с оглед единствено стойността на краткосрочните активи, а не с цялото имущество,
т.е. за да не бъдат поставени в опасност интересите на кредиторите,
имуществото, с което могат да се погасят задълженията, трябва да бъде извън
дълготрайните активи на предприятието - длъжник /към разпродажба на тези активи
ще се стигне само в производството по несъстоятелност/. В конкретния случай за
изследваното имущество при липсата на доказателства представени от ответника, е
определено от вещото лице на горепосочените суми от 283 хил.лева, при изискуеми
краткосрочни задължения общо в размер на 1 063 хил. лева. От изложеното следва
извода, че ответника не е установил, че разполага с имущество, достатъчно да
погаси задълженията му и в този смисъл безспорно съществува опасност за
интересите на неговите кредиторите. При това положение и след като наличните парични
средства са в минимален размер – 3 хил.лв. /ако изобщо такива са налице/, то и
не биха могли да се покрият разноските по производството по несъстоятелност, а
освен това за извършване на всички последващи действия по издирване на
евентуалното имущество на ответника, възнаграждението на синдика и всички
останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги
покрият. Същевременно, никой от кредиторите не заяви, че има готовност и желае да предплати необходимата сума, което
мотивира съда да приеме, че са налице предпоставките на чл.632 ал.1 от
Търговския закон.
Ето защо и по изложените съображения, тъй като са налице
материалните предпоставки, ответното дружество следва да бъде обявено за
неплатежоспособно, като освен това и предвид посоченото относно стойността на
активите му и липсата на данни за съществуване на друго имущество, той следва
да бъде обявен и направо в несъстоятелност и производството по делото да бъде
спряно при условията на чл.632 ал.1 от Търговския закон.
Направените от И.М.и „Банка ДСК“ ЕАД разноски в
настоящото производство следва да бъдат възложени върху длъжника. Съобразно
приложените платежни нареждания и адвокатско пълномощно, в полза на И.М. следва
да бъдат присъдени общо 261.31 лв., от които 250 лв. внесена държавна такса и 11.31
лв. деловодни разноски. Доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение
липсват. В полза на банката сумата е общо 1100 лв., от които 250 лв. внесена
държавна такса, 450 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение и 400 лв.
изплатено възнаграждение на вещо лице, както е видно от приложения списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис
от настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския
регистър.
Ето защо и по изложените съображения и на основание
чл.632 ал.1 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ховард” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас,
ул.Чайка № 37, представлявано от управителя Филип Ховард, с посочен съдебен
адрес:***, адв.Мартин Богдев за откриване производство по обявяване в
несъстоятелност спрямо „Тотем-1“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас, ул.Чайка № 37, с ЕИК *********, представлявано от управителя Татяна К.
Тенева, със съдебен адрес за връчване на призовки и ***, офис 1, адв.Христо Минчев
***, поради неплатежоспособност, да обяви началната й дата, да открие
производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да определи дата
на първо събрание на кредиторите, да прекрати дейността на ръководните органи
на дружеството и да ги лиши от правото да се разпореждат с имуществото на
длъжника, като неоснователни.
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Тотем-1“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас,
ул.Чайка № 37, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Татяна К. Тенева, със съдебен адрес за
връчване на призовки и ***, офис 1, адв.Христо Минчев ***.
ОПРЕДЕЛЯ 22.07.2015 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на „Тотем-1“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас,
ул.Чайка № 37, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Татяна К. Тенева.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху
движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите
имоти на „Тотем-1“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Св.Влас, Община
Несебър, област Бургас, ул.Чайка № 37, с ЕИК *********, представлявано от управителя Татяна К. Тенева.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Тотем-1“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Св.Влас, Община Несебър, област
Бургас, ул.Чайка № 37, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Татяна К. Тенева.
ОБЯВЯВА „Тотем-1“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас, ул.Чайка № 37, с ЕИК
*********, представлявано от управителя Т.
К. Т.в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото дело по несъстоятелност № 159/2016 година по
описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Тотем-1“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас, ул.Чайка № 37, с ЕИК *********, представлявано от управителя Татяна К.
Тенева, със съдебен адрес за връчване на призовки и ***, офис 1, адв.Христо Минчев
*** да заплати в полза на И.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** и посочен
съдебен адрес:***, адв.Здравка Марчева сумата от 261.31 /двеста шестдесет и
един лева тридесет и една ст./ представляваща направени в производството
разноски.
ОСЪЖДА „Тотем-1“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас, ул.Чайка № 37, с ЕИК *********, представлявано от управителя Татяна К.
Тенева, със съдебен адрес за връчване на призовки и ***, офис 1, адв.Христо Минчев
*** да заплати в полза на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул.Георги Бенковски № 5, представлявано от главния
изпълнителен директор Виолина Маринова
Спасова и изпълнителния директор Доротея Николаева Николова, чрез
пълномощник юрисконсулт П.А.А. сумата от 1100 /хиляда и сто/ лв.,
представляваща направени в производството разноски.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на
Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския
регистър.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: