Р Е Ш
Е Н И Е № 345
23.05.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Елена Драганова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2415 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост
Ищецът твърди, че
между него и ответника са сключени договори за мобилни услуги от 25.04.2016г.,
допълнително споразумение към договора и договор за лизинг от 16.07.2016г.
Ответникът не изпълнил свои задължения по тези договори, начислени му в 4бр.
фактури, издадени в периода м.септември 2016г. – м.декември 2016г. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за
установено наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№1758/2018г. по описа на РС-Хасково против длъжника за
сумата от 526,48лв., представляваща общ сбор на дължимите суми по издадените
фактури, описани в исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131
от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.В.Д. депозира отговор
на исковата молба, като оспорва исковата претенция по основание и размер. По
делото липсвали доказателства за получаване от ответника на покана за
доброволно плащане преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Нямало
доказателства по какъв начин ищецът уведомил ответника за упражняване на
правото си да прекрати договора. Счита, че иска следва да се отхвърли изцяло. В
случай, че се приеме за основателен прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество
заявление е образувано ч.гр.д.№1758/2018г. по
описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 526,48лв. – неизплатени задължения за заплащане цената на получени услуги,
лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договори,
произтичащи от договор за мобилни услуги №********* от 25.04.2016г. и
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
договор за лизинг от 16.07.2016г., сключени между страните, ведно със законната лихва от 18.07.2018г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№1758/2018г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба
договор за мобилни услуги е, че същият е сключен между страните на 25.04.2016г.
Между страните са подписани допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги и договор за лизинг на 16.07.2016г. На същата дата ответникът е подписал
и запис на заповед в полза на ищцовото дружество за сумата от 528,77лв.,
представляваща стойността на закупения мобилен телефон. Представени са също
така издадените фактури на 05.09.2016г., 05.10.2016г., 05.11.2016г. и 05.12.2016г.,
както и общите условия за взаимоотношенията между „Теленор България“ ЕАД и
потребителите на мобилни телефонни услуги. По делото е приложена и изпратена до
ответника покана за доброволно плащане на посочените в нея суми, за която няма
данни да е била получена от последния.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане
на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума от 526,48лв.,
представляваща неизплатени задължения за заплащане цената на получени
услуги, лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договори,
произтичащи от договор за мобилни услуги №********* от 25.04.2016г. и
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
договор за лизинг от 16.07.2016г., сключени между страните. Съдът намира
така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по
чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми
на ищеца по силата на договори за мобилни услуги и за лизинг.
Разгледан по същество иска се явява
основателен. От представените договори, сключени между страните съответно на 25.04.2016г.
и на 16.07.2016г., се установява наличието на облигационни отношения между тях.
Във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по сключените договори на
ответника са издадени фактури за потребените услуги за периода от м.08.2016г.
до м.12.2016г. включително. Именно тези суми се твърди, че ответникът не е
погасил в съответните срокове. Изцяло в тежест на ответника е да установи
извършено плащане на процесните суми. В тази връзка въпреки дадените указания с
доклада ответната страна не представи доказателства, от които да се установи,
че е изплатил дължимата сума за потребени мобилни услуги и лизингови вноски.
Ето защо, така предявения установителен иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълния размер от 526,48лв.
Предвид постановеното Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в заповедното
производство и в настоящото производство в общ размер на 560лв., от които 50лв.
– държавно такса, 360лв. – адвокатско възнаграждение и 150лв. – възнаграждение
за особен представител. Основателно се явява направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
действително същото е определено в предвидения от законодателя минимум, но
предвид ниския размер на исковата претенция и липсата на каквато и да е
фактическа или правна сложност на настоящото производство, следва да се
съобрази размера на адвокатското възнаграждение. Не съществуват пречки да се
определи и заплати и по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, както и
съдът е съобразил гореизложените обстоятелства и възнаграждението за особения
представител е определено под минимално предвидения размер. С оглед
гореизложените съображения съдът намира, че следва да се намали адвокатското
възнаграждение до 360лв. общо за двете производства /заповедно и исково/.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.Л. с ЕГН:********** ***, че дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост
ОСЪЖДА Н.Т.Л. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.