Решение по дело №2096/2019 на Районен съд - Търговище

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 151,                    20.03.2020 година,                                 град Търговище,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД                                                   ОСМИ  СЪСТАВ

 

На двадесет и първи февруари                                две хиляди и двадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

            Секретар: Михаил Пенчев,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2096 по описа за 2019 г. на РСТ,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с иск от „Петрол 3“ ЕООД гр.Търговище, ЕИК:*********, представлявано от Управителя Т.Р.И., със съдебен адрес ***, чрез адв. К.В.-***, против “Автопласт” ООД гр.Търговище, ЕИК: *********, представлявано от управителя Х.Я.С., с предявени обективно съединени искове по чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 10000.01лв. главница и 252.78лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 31.08.2019г. до 29.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е търговец на петрол и петролни продукти и като такова юридическо лице е доставяло на „АВТОПЛАСТ“ ООД гр. Търговище е ЕИК ********* дизелово гориво през 2013 и 2014година, за което е издавало данъчни фактури с данни за съответните количества и цена на горивото.

Поради изпадане на ,АВТОПЛАСТ“ ООД в трайни финансови затруднения и неизпълнение на задълженията за заплащане на доставеното гориво в срока по чл.303а от ТЗ, както и след отправена на 22 май 2017година нотариална покана за плащане, на 23 май 2017 година сключили с управителя на ответното дружество, спогодба с нотариална заверка на подписите на управителите на страните, за разсрочено плащане на задължението. Общото задължение на „АВТОПЛАСТ“ ООД към момента на сключване на спогодбата е в размер на 94 355,01лв., поето за погасяване по вноски и падежи по общо съгласие на двете спогодили се страни.

„АВТОПЛАСТ“ ООД е започнало изплащане на задължението си чрез реални плащания по банковата сметка на „ПЕТРОЛ 3“ ЕООД както следва: 3245,00лв. на 30.05.2017г.; 4400,00лв. на 30.06.2017г.; 4400,00лв. на 26.07.2017г.; 4500,00лв. на 30.08.2017г.; 4250,00лв. на 28.09.2017г.; 4250,00лв. на 26.10.2017г.; 4250,00лв. на 24.11.2017г.; 5375,00лв. на 01.02.2018г.; 3360,00лв. на 27.02.2018г.; 3360,00лв. на 30.03.2018г.; 3360,00лв. на 26.04.2018г.; 3047,50лв. на 30.05.2018г.; 3047,50лв. на 28.06.2018г.; 3047,50лв. на 24.07.2018г.; 3047,50лв. на 30.08.2018г.; 4410,00лв. на 29.10.2008г.; 4410,00лв. на 28.12.2018г.; 4475,00лв. на 27.02.2019г.; 4475,00лв. на 26.03.2019г.; 4475,00лв. на 27.05.2019г.; 5170,00лв. на 30.08.2019г.

Към настоящия момент остава неиздължена сумата от 10 000,01лв., разлика от общото задължение в размер на 94355,01лв. за което са се спогодили за разсрочване на плащанията на 23 май 2017г. и платената до момента сума от ответника в размер на 84355,00лв. Този остатък е установен в счетоводствата на двете дружества след справка по телефона, но ответника отказва да го заплати позовавайки се на това, че го е изплатил по банков път.

Твърдят, че сключената на 23 май 2017г. спогодба между „ПЕТРОЛ 3“ ЕООД и „АВТОПЛАСТ“ ООД, като последствие на отправената нотариална покана до ответника, получена от него та 22 май 2017г., в общ размер на задължението от 94355.01лв., сума която фигурира както в спогодбата, така и в нотариалната покана и задълженията на ответника към този момент са изискуеми и не са погасени по давност.

Поради техническа грешка в изписването на последното задължение в спогодбата, същото е изписано в размер 5170,00лв., вместо 15170,00лв., като задължението от 10 000лв. е по фактура № 1375/12.08.2014г.. Считат, че извършените от ответника плащания по спогодбата по същността си представлява признание на размера на задължението по смисъла на чл.116 б.“а“ от ЗЗД, както чрез конклудентни действия, така и по аргумент на противното - поради липса на каквото и да е оспорване на общия размер на задължението, направено в рамките на давностния срок и отправено до кредитора по съществуващо задължение.

На това основание, считат че от датата на спогодбата 23 май 2017 година започва да тече нова погасителна давност за задължението на ответника в общ размер от 94355,01лв., която към момента на предявяване на настоящия иск не е изтекла.

В нито един момент от подписването на спогодбата и последвалите плащания, ответника не е отричал размера на общото си задължение, напротив с осъществените банкови преводи - 20 на брой от 30.05.2017г. до 30.08.2019г., чрез конклудентни действия е потвърдил размера на задължението си, в тази връзка Решение № 100/20.06.2011г. по търг. Дело №194/2010г. на П-ро търг. отд. на ВКС; Решение № 49/04.04.2017г. по т.д. № 50236/2016г. IV гр. отд. на ВКС; Решение № 98/26.07.2013г. по т.д. № 851/2012г. I т.о. на ВКС .

Остатъка от задължението в размер на 10 000,01 лева е признато от ответника и чрез направена справка в счетоводните му записвания от съпругата на управителя на „АВТОПЛАСТ“ООД - Е.  С., която води и разчетите с контрагентите на дружеството. Същото е изразено нееднократно в разговор по телефона със счетоводителя на „ПЕТРОЛ 3“ ЕООД г-жа Г. Г.  с уверение и намерение за плащане в срок до два месеца.

В този смисъл и доколкото с всичките си твърдения и действия ответника не е оспорил размер на задължението си, няма отправени претенции към доставчика на горивото „ПЕТРОЛ 3 “ЕООД, започнал е изпълнение на поетото от него разсрочено плащане на задължението, поддържам, че за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявените обективно съединени искове. Молят съда да уважи предявените искове в претендираните размери, ведно със законните последици. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа исковете. Претендира разноски.

            С отговора ответника „Автопласт“ ООД оспорва исковете, позовавайки се на първо място на изтекла кратка погасителна давност съгл. чл. 111 б.”в” предл.3 от ЗЗД, за вземанията за периодични плащания, каквито са в случая търсените. В условията на евентуалност се позовава и на изтекла пет годишна давност  по чл.110 от ЗЗД на претендираните вземания.

Оспорват факта на получаване на стоката-гориво от ответника, доколкото, липсват представени доказателства в тази насока. Сами по себе си фактурите не представляват доказателство за реалното получаване на стоката от ответното дружество, тъй като не са и подписани от страна на получателя.

Оспорват твърдението на ищеца за техническа грешка в изписването на последното задължение в спогодбата, че същото е изписано в размер на 5 170лв., вместо 15 170лв.

Считат, че в случая става въпрос за неописана фактура, непотвърдено обстоятелство, респективно непотърсено вземане, непотвърдено задължение. Няма как да се касае за техническа грешка, тъй като фактура с номер 1375/12.08.2014г. е на обща стойност 10 000лв., но тъй като гориво за тази стойност не е получено, страните подписват спогодба за заплащане на сума в размер на 5 170лв., която сума е и преведена на сметка на ищеца с основание номера на фактурата, а имено № 1375/2014г.

Съгласно константната съдебна практика, когато направиш частично плащане на задължение по определена фактура, това не означава, че признаваш цялото задължение, напротив давността за непотвърдената сума не се прекъсва. Давностният срок се прекъсва само, тогава, когато като основание за заплащане на частичната сумата е записано, че то представлява ДДС за общата сума. В конкретния случай това не е така. Следователно признаване на цялата фактура и произтичащото от нея задължение не е направено, давността спрямо сумата в размер на 4830лв. не е прекъсвана.

Фактура с номер **********/07.02.2014г. въобще не е описана, нито в нотариалната покана, нито в спогодбата, следователно за сумата в размер на 5 170лв. давността започва да тече от момента на издаването на основанието и и не е прекъсвана в нито един момент, респективно потвърждавана от ответника.

Оспорват твърдението на ищеца за общ размер на задължението на ответника да е в размер на 94 355,01лв. Задължението е в размер на 84 355,01лв.

Оспорват твърдението на ищеца, по силата на спогодба, страните да са се задължили за претендираната от ищеца сума в размер на 10 000,01лв., да бъде изплащана, както описаното конкретно задължение в размер на 84 355,01лв., на вноски.

Оспорват твърдението на ищеца, че извършените от ответника плащанията по спогодбата по същността си представляват признание на размера на задължението по смисъла на чл.116 б”а” от ЗЗД. Същите представляват признание на задължението му в размер на 84355,01лв, за което реално се е задължил и което реално е потвърдил. По аналогия на противното кредиторът изрично и нотариално заверено удостоверява отказа си вземането му в размер на 10 000,01лв. да бъде изискуемо, тъй като правопораждажщите го факти, от които то произтича не са описани в спогодбата, изготвена от него и същото не е включено в погасителния план на плащанията. Оспорват твърдението на ищеца за прекъсната погасителна давност.

Излагат фактически твърдения, че страните са били в търговски отношения през 2013г. и 2014г, като двете страни са сключили договор за доставка на петролни продукти, по силата на който за „АВТОПЛАСТ” ООД са договорени определени преференциални цени при условие, че закупува ежемесечно минимално определено количество гориво. По това време счетоводството и на двете фирми е било водено от счетоводител Г. Г. , която е и едновременно семеен партньор на управителя на „ПЕТРОЛ 3” ЕООД Т.Р.И. и като такава е заинтересовано лице от изхода на настоящето производство, следователно нейните изявления не могат да имат сила на доказателства в процесния казус. Г. Г.  е била лично обвързана с управителя на ищцовата фирма през 2013г. и 2014г., както е обвързана лично с него и в момента.

Тъй като фирмите са били осчетоводявани от едно и също служебно лице, фактурите за горивото са издавани фиктивно за целите и на двете счетоводства, като стойността в тях не отразява действително полученото количество гориво от „АВТОПЛАСТ” ООД. Често пъти са издавани първо данъчни фактури, а после е предавано горивото на получателя, а в някои случаи въобще не е получавана насрещната престация. Такъв е случаят със заведената претенция от ищеца в размер на 10 000,01лв. За тази сума няма насрещно получен продукт, следователно ответникът не дължи плащане на претендираното вземане.

Поради възникналия конфликт на интереси опосредствен от противоположните лични и професионални интереси на счетоводителя на „АВТОПЛАСТ” ООД, през 2017г. управителите решават да сменят служебното лице, което отговаря за счетоводните разчети на дружеството, а имено лицето Г. Г.  и счетоводството им започва да се води от „Одит Актив Инвест” ЕООД.

Оспорват предявения иск по основание и по размер. Претендираната сума в размер на 10 000,01лв. е неизискуема и недължима от ответната фирма. По отношение на предявените искове за присъждане на сумата в размер на 252,78лв., представляваща лихва за забава, както и на законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, моли съда да ги отхвърли също като неоснователни, доколкото последните се явяват акцесорни задължения спрямо основния иск. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора. Претендира разноски.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: И двете дружества са търговски, поради което отношенията им се уреждат по реда на Търговския закон. По делото не се спори, че страните са били в търговски отношения през периода 2013г. и 2014г, във връзка с продажба и доставка на доставка на петролни продукти. За доставените количества ищецът е издавал съответните данъчни фактури, съдържащи данни за съответните количества и цена на горивото.

            С нотариална покана връчена на ответното дружество на 22.05.2017г. ищецът е претендирал заплащане общо на сумата от 94355.01лв., представляваща неизплатени задължения по 10 бр. фактури, издадени в периода 19.11.2013г. – 12.08.2014г.

            В самата покана обаче са описани само 9 бр. фактури, на обща стойност 84355лв., като всички те са приложени с исковата молба.

            По делото страните не оспорват факта на сключена спогодба на 23.05.2017г. между страните с която ответното дружество е признало съществуване на задължение към ищеца в размер на 94 355.01лв.

             С Уведомление от 07.11.2019г. ищецът е предоставил 7 дневен срок на ответното дружество да изплати остатък от задължение в общ размер на 94355.01лв. по спогодба между страните от 23.05.2017г. в размер на 10 000лв.

            В отговор на това ответникът е изпратил възражение за недължимост на претендираната сума, поради пълно плащане задължението по споразумението.

            От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че размерът на задължението на ответното дружество по счетоводни записвания при ищеца към 22.05.2017г. е бил 94355.01лв.

Няма данни какъв е бил размерът на задължението по счетоводни записвания при ответника към 22.05.2017г.

Между страните е подписана спогодба за разсрочено плащане от 23.05.2017г., въз основа на Нотариална покана от 22.05.2017г., по фактури описани от вещото лице на стойност 84355.01лв.

ССЕ е установила, че има извършени плащания по процесиите фактури, който са извършени от ответното дружество изцяло по банков път.

 

Фактура № 10000000001/07.02.2014г.за сумата от 5170.00лв.не фигурира в нот.покана, а фактура №1375/12.08.2014г. в нот.покана е отразена като сума от 5170.00лв., макар реално общата стойност по фактурата да е 10 000лв./десет хиляди/лева.

Задълженията при ищеца по счетоводни данни към 31.10.2019г.са в размер на 10000.01лв. формирани от фактура №1375/12.08.2014г., за сумата от 4830.00лв.,  и фактура №10000000001/07.02.2014г.за сумата от 5170.00лв..

Процесиите фактури са осчетоводени и включени в дневник на покупките за съответните данъчни периоди, което показва, че ответното дружество е ползвало данъчен кредит.

            По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г. Г. А. – счетоводител дълги години и на двете фирми и св.И. С. З. . Предвид заинтересованост и на двамата от изхода на спора, поради особени отношения с управители на двете дружество, съдът не следва да кредитира показанията им.

            При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е неоснователен. Ищецът претендира плащане на цялото задължение по фактура № 10000000001/07.02.2014г. на стойност 5170лв. и за част от задължението по фактура № 1375/12.08.2014г. на стойност 4830лв.

Искът и по двете фактури е предявен на 03.12.2019г. за възникнали вземания съответно на 07.02.2014г. и 12.08.2014г., с мотив, че те са били предмет на спогодба между страните, по която ответното дружество не е изпълнило задълженията си. Посочените от ищеца аргументи, че е налице потвърждаване на вземанията от страна на ответното дружество и е налице прекъсване на давността, останаха недоказани в хода на производството. В срока на общата давност кредиторът не е предприел действия за събиране на вземането си по фактурата от 07.02.2014г., същата не е била предмет на спогодбата  от 23.05.2017г. и правото да се претендира същото по съдебен ред се е преклудирало на 08.02.2019г. Материалното право съществува и по доброволна воля на длъжника може да бъде издължено, но това не създава процесуалното право на кредитора да го претендира по съдебен ред.

Претенцията за сумата от 4830лв. по фактура с № 1375/12.08.2014г., също се явява погасена по давност. Цялото вземане по фактурата е на стойност 10 000лв., като тя е била включена в спогодбата от 2017г. само за сумата от 5170лв., която е изплатена от длъжника на кредитора. Фактът на извършването на частично плащане по конкретна фактура сам по себе си също не съставлява признание по см. на чл. 116, б. "а" ЗЗД относно непогасената част от дълга, тъй като липсва формирана от длъжника воля относно тази част на вземането на кредитора. Волеизявлението на длъжника при частичното плащане обхваща единствено погасения сегмент от фактурираното вземане. В тази хипотеза липсва манифестиране на воля на длъжника, потвърждаваща съществуването на неплатената част от размера на дълга и не следва да се приема, че е налице прекъсване на давността за остатъка от фактурата.

Записванията в аналитичните, съответно в синтетичните, счетоводни сметки са вътрешен акт на предприятието, като съдържащата се в тях информация е за нуждите единствено на предприятието и не е насочена към външните потребители. То не съставлява признание на осчетоводеното вземане, водещо до прекъсване на течението на погасителната давност.

Ответното дружество „Автопласт“ ООД е направило признание по смисъла на чл.116 б.“а“ от ЗЗД за задължения по фактури на обща стойност 84355.01лв., като в сключената между страните спогодба са конкретизирани и детайлно описани фактурите, по които длъжникът следва да направи и е направил банкови плащания. Двете претенции на ищеца не са били предмет на нотариалната покана от 22.05.2017г., нито са включване като стойности в спогодбата, поради което не може да се приеме, че става въпрос за неволно допусната техническа грешка при изписване размерът на дълга на длъжника.

Претенцията за заплащане на сумата от 252.78лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците за периода 31.08.2019г. до 29.11.2019г. следва също да се отхвърли като неоснователна. Същата е акцесорна спрямо главното задължение и уважаването и зависи от уважаване на основание иск, каквато хипотеза не е налице в случая. 

Предвид това исковете по чл.327, ал.1 от ТЗ и по чл.294, ал.1 от ТЗ,  следва да се отхвърлят изцяло от съда

            На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 830лв., представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

            Водим от горното, съдът              

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Петрол 3“ ЕООД гр.Търговище, ЕИК:*********, представлявано от Управителя Т.Р.И., със съдебен адрес ***, чрез адв. К.В.-***, против “Автопласт” ООД гр.Търговище, ЕИК: *********, представлявано от управителя Х.Я.С., обективно съединени искове по чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 10000.01лв. представляваща главница формирана като сбор от задължения по фактура № 1375/12.08.2014г. за сумата от 4830лв. и по фактура № 10000000001/07.02.2014г. за сумата от 5170лв., както и за сумата от 252.78лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.08.2019г. до 29.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 03.12.2019г., до окончателното изплащане на задължението като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Петрол 3“ ЕООД гр.Търговище, ЕИК:*********, представлявано от Управителя Т.Р.И., със съдебен адрес ***, чрез адв. К.В.-***, да заплати на “Автопласт” ООД гр.Търговище, ЕИК: *********, представлявано от управителя Х.Я.С., със съдебен адрес ***, оф.8, чрез адв.А.С. *** сумата от 830лв., представляваща направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: