№ 30
гр. Плевен , 19.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно частно гражданско
дело № 20214400500021 по описа за 2021 година
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано
по повод частната жалба, подадена от „***“ЕООДгр.Стара Загора,
представлявано от управителя Д.П.Д., подадена чрез пълномощникът му адв.
Р. Ж. М. от СтЗАК, против определение № 261030 от 19.11.2020г. на
Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 1153/2020г. по описа на
същия съд, с което е отказано изпращане на делото по подсъдност на РС-
Стара Загора, който е съд по седалището на ответното дружество.В частната
жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на определението, като
жалбоподателят счита, че възражението му за подсъдност е основателно и
неправилно е било отказано прекратяване на делото пред сезирания съд. Тези
доводи черпи от обстоятелството, че няма доказателства посочения от ищцата
нейн адрес да е настоящия или постоянен такъв и че няма изрично
обосноваване в исковата молба на избраната от ищцата подсъдност, а съдът е
действал служебно, прилагайки чл.113 от ГПК. Съображенията са изложени
подробно в частната жалба, като жалбоподателят моли да бъде отменено
обжалваното определение и уважено възражението му за местна подсъдност
на спора.
Ответникът по частната жалба Д. Д. И. не е взела становище по
основателността ѝ.
1
Въззивния съд, като обсъди изложените в частната жалба
оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 1153/20г. на ПРС,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Частната
жалба е допустима, тъй като обжалваемостта на определението във връзка с
подсъдността е изрично предвидена в закона - чл.121 ГПК, поради което
следва да бъде разгледана и по същество.
Гражданско дело № 1153/2020г по описа на Плевенски районен
съд е образувано на 28.02.2020г. по искова молба на Д. Д. И. от гр.Плевен,
подадена чрез пълномощникът адв. Е. П., с която е предявен иск по чл.55,
ал.1, пр. последно от ГПК. В исковата молба се твърди, че претенцията
произтича от развален договор за покупко-продажба на мека мебел от
естествена кожа, която ответникът е следвало да достави на ищцата до края
на м.май 2017г.След изтичане на посочения срок стоката не е била доставена,
а ответникът не е можел да посочи нов срок в който ще изпълни
задължението си. Поради това ищцата се е отказала от договора и е поискала
връщане на даденото/сумата 1800лв./ на отпаднало основание–развален
поради неизпълнение договор с ответното дружество.
С атакуваното определение, постановено в закрито съдебно
заседание на 19.11.2020г., първоинстанционният съд е приел, че предявеният
иск е допустим, и с оглед качеството на ищцата на потребител, съобразно
твърденията в исковата молба, е местно и родово подсъден на Плевенски РС.
Изхождайки от твърдението за наличие на договор за продажба на стока,
който е бил развален и от предмета на дейност на ответното дружество, съдът
е приел, че при преценката си относно подсъдността на делото, следва да
изхожда от твърденията на ищцата, а именно те сочат качеството на
потребител.Приел е, че е приложима специалната местна подсъдност по
чл.113 от ГПК и е оставил без уважение, на основание чл.118, ал.1 от ГПК,
искането на ответника за прекратяване на производството по делото и
изпращането му по подсъдност на РС-Стара Загора.
Въззивния съд намира тези изводи за правилни и
законосъобразни.Съгласно чл.119, ал.3 от ГПК възражението за неподсъдност
на делото по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 може да се прави от ответника
най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от
2
съда до приключване на първото по делото заседание.В случая с отговора на
исковата молба ответникът е оспорил твърденията в исковата молба, като
противопоставил насрещни такива за връщане на заем от страна на Д.И. и за
липса на договор за продажба на мебели. С отговора на исковата молба е
поискано прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност/по чл.105
от ГПК/ на РС-Стара Загора, тъй като седалището на ответника е в съдебния
район на този съд.Правилно РС е извършил преценката си относно
подсъдността на спора, на базата на твърдяното от ищеца, а не въз основа на
защитната теза на ответника, тъй като предмета на делото се определя от
ищеца, въз основа на изложените от него твърдения.Неоснователен е и не
намира опора в закона наведеният в частната жалба аргумент, че ищецът е
длъжен в исковата молба да обосновава наличието на основание за прилагане
на подсъдността по чл.113 от ГПК. Същевременно съдът, които е сезиран с
молбата му, при своевременно направено възражение за неподсъдност на
делото, е длъжен да извърши самостоятелна преценка дали започнатото пред
него дело му е подсъдно - чл.118, ал.1 ГПК. При тази преценка изхожда от
твърденията на ищеца относно релевантните факти, в т.ч. и относно
посочените в исковата молба адреси на страните. Не е задължителен реквизит
на исковата молба представянето на доказателства за постоянен, респ.
настоящ адрес на страните, поради което се взема предвид посочения.Ако
възникне спор, заинтересованата страна следва да представи такива. В случая
частният жалбоподател, който навежда доводи, че ищцата като потребител не
е сезирала надлежния съд по своя настоящ/постоянен адрес, не е представил
доказателства за наличието на друг регистриран от ищцата адрес в друго
населено място. Ето защо и този аргумент се явява недоказан и поради това
неоснователен.
Поради изложеното, обжалваното определение се явява правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди от въззивния съд и делото - да се
върне за извършването на последващи процесуални действия от приелия да
го разглежда съд.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261030/19.11.2020г. на
Плевенски районен съд, с което е оставено без уважение искането на
ответника за прекратяване на производството по делото и изпращането му по
подсъдност на РС-Стара Загора.
ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за последващи
процесуални действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4