Решение по дело №216/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			22.05.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18.05.		2020

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		216		2020

 

дело №                                    по описа за                                    година. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление № 3 от 13.02.2020 г., издадено от Директор на ОБДХ-гр. Кюстендил, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Серрдика“, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие“ №1А, представляванот от „Кауфланд България“ ЕООД, с управители И.Ч.и М.П., с ЕИК: *********, на основание чл. 48, ал. 2 ЗХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 20, ал.1, т.3 от ЗХ.

        Недоволно от НП е останало санкционираното дружество, което чрез редовно преупълномощен юрисконсулт го е обжалвало в срок. В жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразността на атакувания акт. Заявява, че приложен неправилно материалния закон и са допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че не е направена преценка, дали случаят е маловажен. Иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, процесуалният му представител представя писмено становище, в което поддържа жалбата и наравените в нея искания и възражения.

         Въззиваемата страна редовно уведомена, се представялва от упълномощен процесуален представител – адв. Петров, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 20.09.2019 г., в гр. Дупница, в търговски обект за търговия на дребно с хранителни стоки Хипермаркет Кауфланд, стопанисван от дружеството жалбоподател служителите на АНО – свидетелите Б. и К. извършили проверка в присъствието на управителя на обекта – Нина Колева относно продаваните в обекта хранителни стоки. При проверката било установено, че дружеството жалбоподател извършва пускане на пазара на  храни негодни за консумация, на щанд за обосовен за био храни, където се съхраняват и предлагат за продажба следните храни,  както следва:

-  Био ориз жасминов кафяв, - 6 бр. опаковки по 500 гр., със срок на годност 09.08.2019 г.;

-  Био ориз жасминов бял, - 1 бр. опаковка от 500 гр., със срок на годност – 27.08.2019 г.;

-  Био дългозърнест кафяв ориз – 3 бр. опаковки от 500 гр., най-добър до 31.08.2018 г.;

-  Био елда – 12 бр. опаковки по 500 гр., най-добър до 28.04.2019 г., като

описаните храни  не са били обозначени като бракувани или негодни за консумация. Същите се съхраняват и предлагат за продажба, заедно с други храни, които са в срок на трайност, подробно описани по вид, производител и краен срок на трайност. За констатациите от проверката на място бил съставен от служителите на ОБДХ-Кюстендил Доклад от 20.09.2019 г., връчен и подписан без възражения от представителя на дружеството, на когото е връчено и издаденото на място Предписание №7/20.09.2019 г., с които е забранено транспортирането, търговията и пускането на пазара на гореописаните био храни – ориз и елда.

            По-късно била изпратена покана за явяване на представител на дружеството при съставяне на АУАН по повод констатираните обстоятелства, която е получена от служител в седалището на дружеството на 28.10.2019 г. На 12.11.2019 г. бил съставен от актосъставителя Ю.Б., в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател и в присъствието на свидетелите – А.К. и Л.Д. процесния АУАН с № 01794/12.11.2019 г. На същата дата била изпратена и на 13.11.2019 г. била получена от жалбоподателя покана за предявяване и връчване на АУАН, на която не се отзовал представител на дружеството. АУАН е бил връчен от служители на ОДБХ-гр. София, срещу разписка и на упълномощено от дружеството лице – П.П., на 21.01.2020 г.

            Въз основа на АУАН е издадено по-късно и обжалваното Наказателно постановление с № 3 от 13.02.2020 г., издадено от Директор на ОБДХ-гр. Кюстендил, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Серрдика“, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие“ №1А, представляванот от „Кауфланд България“ ЕООД, с управители И.Ч.и М.П., с ЕИК: *********, на основание чл. 48, ал. 2 ЗХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 20, ал.1, т.3 от ЗХ.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и в наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Б., К. и Д., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства /доклад, предписания, справки от ТР, пълномощни, обратни разписки, покани и др./, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните трима свидетели, тъй като същите се подкрепят напълно от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни. Наред с това не са налице данни за някакви предходни взаимоотношения, конфликти или каквато и да е друга предубеденост на някой от свидетелите спрямо дружеството-жалбоподател и неговите представители или служители. И тримата свидетели  са изпълнявали служебните си задължения спрямо жалбоподателя. Всички добросъвестно заявяват това което си спомнят за проверката и действията по съставяне на АУАН, като отчитат добросъвестно обстоятелствата, за които не си спомнят, с оглед изтеклия продължителен период от време.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съгласно чл. 20, ал. 1, т.3 от ЗХ „Не се разрешава пускането на пазара на храна, която: 3. е негодна за консумация от хората.”.

Дефиниции на употребените от законодателя понятия „пускане на пазара“ и „негодна храна за консумация от човека“ са дадени, съответно в пар.1 т. 53 и пар. 1, т. 34 от ДР на ЗХ. Същите са изцяло в синхрон с приложимото с директен ефект европейско законодателство – Регламент /ЕС/ №1169/2011г.

От обсъдените в своята съвкупност доказателства се установява безспорно и категорично, че на посочената дата и място, служители на ОДБХ - Кюстендил са установили наличието на подробно описаните по-горе храни. Същите безспорно не са били обозначени като бракувани или негодни за консумация от хора и са били съхранявани и предлагани, достъпни за покупко-продажба от клиенти на търговския обект, заедно с други храни, които са били в срок на годност, като са поставени на щанд обособен за био храни в магазина. Цялостният анализ на наличния по делото доказателствен материал, преценен ведно с безспорното между страните обстоятелство, че дружеството-жалбоподател е "търговец на храни" по смисъла на § 1, т. 61 във връзка с т. 60 от ДР на ЗХ, обосновава неоспорим извод за допуснато от санкционираното юридическото лице обективно и безвиновно нарушение на нормата на чл. 20 ал. 1 т. 3 от ЗХ, регламентираща забрана за пускането на пазара на негодна за консумация от хората храна. В НП правилно е преценено съхраняването и предлагането на посочените храни като нарушаващо правилото на чл. 20 ал. 1 т. 3 от ЗХ, забраняващо пускането на пазара на храна, негодна за консумация от хората. В тази насока за изводите на съда, особено важно е обстоятелството, че всяка една от храните е била с обозначен и обективно изтекъл „срок на годност“, респ. маркирана „най-добър до:“, които дати са поне няколко седмици, месеци или дори повече от година /за био дългозърнест кафяв ориз/ преди датата на проверката /31.08.2018 г. - 27.08.2019 г./. Всичко това абсолютно определя според съда нейната негодност за употреба от човека, каквато такива пакетирани храни може би биха имали няколко дни след маркирания върху тях срок /най-добър до/, но не и седмици, месеци или година по-късно. Именно двете храни маркирани с обозначение „най-добър до:“, което оспорва жалбоподателя са и най-старите такива с посочени върху тях крайни дати 31.08.2018 г. и 28.04.2019 г. и лиспващи други дати определящи тяхната окончателна годност.

В дефиницията по §1, т. 53 от ДР на ЗХ "пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните, а в дефиницията по §1, т. 34 от ДР на ЗХ понятието "негодна храна за консумация от човека" включва храна, която не е подходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на определени дейности и състояния, между които е изтеклият срок на трайност. В конкретния случай без съмнение този срок е бил изтекъл. Според т. 60 от същия параграф "Търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни. Описаните подробно в НП храни са били предназначени за продажба  по смисъла на цитираната разпоредба и обективно са били с отдавна изтекъл срок на трайност. Поведението на търговеца правилно е санкционирано по текста на чл. 48 ал. 2 от ЗХ, който е общ състав на отговорността, поради липса на специален такъв.  В този смисъл виж актуалната практика на АС-Кюстендил - Решение № 10 от 16.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 288 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 118 от 21.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 59 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил.

Наложеният размер на санкцията е определен при спазване на критериите по чл. 27 ал. 1 - 3 във вр. с чл. 83 ал. 2 от ЗАНН в неговия минимум поради което се явява справедлив.

Не са налице предпоставки за третиране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото са били застрашени в сериозна степен обществени отношения свързани със здравето на хората.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски възниква единствено в полза на въззиваемата страна. Същата чрез процесуалния си представител адв. Петров е заявила претенция за заплащане на такива по повод платено адвокатско възнаграждение, в размер на 360 лв. В подкрепа на искането са представени Договор за правна защита и съдействие между АНО и адвоката, в който е посочено изрично, че сумата от 360,00 лева е била заплатена по банков път. Представени са допълнително списък за разноски, пълномощно и удостоверение, но липсва преводно нареждане или друг банков документ, от който да е видно, че твърдението за заплатен по банков път адвокатски хонорар е вярно. В този смисъл и с оглед на нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН, която препраща към отговорността за разноски по АПК, чл. 143 и чл. 144 от АПК, в последния за неуредените в този дял въпроси се сочи императивно, че се прилага Гражданският процесуален кодекс и за съда е налице задължение да приложи постановките на задължителната тълкувателна практика на ВКС отразена в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. Според т. 1 от същото се заявява „Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 . Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.“ Поради горното и разноски в ползва на въззиваемата страна, поради тяхната абсолютна недоказаност, не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3 от 13.02.2020 г., издадено от Директор на ОБДХ-гр. Кюстендил, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Серрдика“, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие“ №1А, представляванот от „Кауфланд България“ ЕООД, с управители И.Ч.и М.П., с ЕИК: *********, на основание чл. 48, ал. 2 ЗХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 20, ал.1, т.3 от ЗХ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

: