Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, _12.08._ 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _тридесети юли_ две хиляди и двадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА       

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_202_ по описа на съда за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от С.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу електронен фиш за налагане глоба серия К, №3372855, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който му е наложено наказание глоба в размер на 400 лв. за установено нарушение по чл.21, ал.1 и на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва изцяло посочения ЕФ както по отношение на неговото основание, така и по отношение на размера на наложените санкции. Счита същия за незаконосъобрвазен и неправилно издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, при подробно изложени съображения.

 Позовава се на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като твърди, че заснемането на нарушението в случая съвпадало с извършването му, то фишът следвало да бъде издаден не по – късно от една година от заснемане на нарушението, поради което ЕФ е следвало да бъде връчен на жалбоподателя в срока от една година от извършване на нарушението, който изтекъл на 03.04.2020г.

Навежда аргументи, че предвид използването на мобилна система за видеоконтрол от типа АТСС TFR1 - М 585 при установяване на нарушението бил приложим редът по ЗАНН – съставяне на АУАН и издаване на НП, а не олекотената процедура по ЗДвП – издаване на ЕФ.

Сочи, че към ЕФ не му била предоставена снимката, на която се виждало установеното нарушение и невярно във фиша било посочено, че той е собственик на превозното средство, след като автомобилът бил собственост на неговия брат Петър М., за което била подадена декларация.

Оспорва точността на измерване на скоростта и техническата изправност на АТСС TFR1 – М, което представлявала мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Счита, че скоростта от 1 км не била точно измерена и доказана и неправилно била посочена по – високата санкция от 400 лв. глоба, вместо 100 лв. за превишаване на скоростта до 30 км/ч.

Моли съда да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

            За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител. Изразено е писмено становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

            Видно от представените по делото доказателства е, че против жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на 03.04.2019г. в 16:22 часа, в населено място, път І-3, (Бяла – Ботевград) км. 48+200, с.Българене, ул. Васил Левски, с посока на движение с. Обнова. Нарушението установено с АТСС TFR1 - М 585/12 и отчетен толеранс от – 3 км/ч, с МПС *****, вид лек автомобил, рег. № ***, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR 1-M 585; разрешена скорост - 50 км/ч.; установена скорост - 81 км/ч.; превишение на разрешената скорост с 31 км/ч.

За описаното в електронния фиш нарушение на С.М.М. е наложено на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в случая не са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, които се прилагат при издаване на ЕФ. Следва да се посочи, че предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове касаят образуване на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН и последващото издаване на наказателното постановление. Производството по чл. 189, ал.4 – ал.11 от ЗАНН е специфично и същото не предвижда съставяна на АУАН и издаване на НП. Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо средство, датата на издаване на ЕФ е тази на установяване на и заснемане на нарушението – 03.04.2019г.  След действието на установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общия срок за административнонаказателното преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, който не е изтекъл от датата на нарушението.

 Предвид това съдът не споделя аргументите на жалбоподателя относно сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Към електронния фиш е приложен снимков материал, в който отразена измерена скорост в км/ч. е 84. В обжалвания електронен фиш е изписано, че разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената – 81 км/ч,  превишената – 31 км/ч. Безспорно е, с оглед приложените от АНО писмени доказателства, че в случая движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил на посоченото място и в посоченото време е заснето с техническо средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол тип TFR 1 – М 585.

Ответникът е депозирал в РС – Левски протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR 1 – М 585, с посочена дата на използване 03.04.2019г. и удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835.

Съдът намира, че не е доказано по несъмнен и безспорен начин нарушението. В конкретния случай нарушението е установено с АТСС TFR1 – М/585, която е от тип №4835, с оглед протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. Липсват данни за техническата годност на АТСС, тъй като нарушението е установено на 03.04.2019година, а протокол от последващата проверка на техническото средство е от 25.10.2019г., като и административно наказващият орган е вписал, че прилага протокол от последваща проверка на TFR 1 – М, с фабричен номер 585/12 №6-30-19/25.10.2019г.    

Към датата на установяване на нарушението не са ангажирани доказателства от административнонаказващия орган за техническата годност на системата за видеоконтрол и по този начин не може да се докаже, че установената скорост е измерена от годно техническо средство и да се ангажира отговорност на водача за управление на МПС със скорост над разрешената за населено място. 

 

На основание изложеното, съдът

 

                                                                 РЕШИ:

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане глоба, серия К, №3372855, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на С.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на четиристотин лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: