О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 09.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 435/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
С решение от 14.02.2022 г., обявено в търговския регистър на 01.03.2022 г., е открито производство по несъстоятелност на „Н.Е.И И.Т.“ ЕАД (н.). На 04.07.2022 г. в регистъра е обявен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който са включени вземания на „К.Т.Б.“ АД (н.) в общ размер от 1 931 573,63 лв. (главница, възнаградителни лихви, неустойки, разноски и законна лихва), дължими по договор за кредит от 31.03.2010 г.
Срещу списъка е подадено възражение вх. № 2956453/11.07.2022 г. от длъжника, в което се възразява срещу дължимостта на вземанията и срещу посочените обезпечения. Относно главницата длъжникът твърди, че вземането било погасено чрез прихващане, чийто ефект следвало да бъде зачетен независимо от влязлото в сила съдебно решение за обявяване на недействителността му, тъй като с РКС № 8/2021 г. по к.д. № 9/2020 г. била обявена противоконституционността на разпоредбата на § 8 ПР ЗИД ЗБН от 2018 г., създаваща възможност да се води искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Сочи се, че нормата била с еднократно действие и съответно следвало да се счита за невалидна от нейното приемане, поради което не пораждала правни последици, дори когато въз основа на нея било постановено влязло в сила решение. Наред с това длъжникът оспорва вземанията за лихви, неустойки и разноски при твърдението, че решението за обявяване на недействителността на прихващането действало занапред и акцесорни вземания не следвало да се начисляват преди 20.01.2021 г. Поддържа също, че вземанията били необезпечени, тъй като договорът за особен залог бил заличен след извършеното прихващане, а § 5, ал. 1 ПРЗ ЗИД ЗБН от 2018 г., уреждащ нищожността на заличаването, също бил обявен за противоконституционен. Същевременно през 2017 г. акциите, предмет на обезпечението, били прехвърлени на трето лице. Наред с това длъжникът твърди, че вписаното като обезпечение поръчителство също не съществувало, тъй като било прекратено по споразумение между кредитора и поръчителя, а също и на основание чл. 147, ал. 1 вр. 2 ЗЗД. Отделно от това длъжникът сочи, че поръчителството не било обезпечение от масата на несъстоятелността и поради това не следвало да се отразява в списъка на вземанията.
Оспореният кредитор „К.Т.Б.“ АД (н.) счита възражението за неоснователно и в хода на устните състезания моли за оставянето му без уважение, а евентуално - моли акцесорните вземания да се начислят за периода след влизане в сила на решението за обявяване на относителната недействителност на прихващането.
Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението. Твърди, че обявената противоконституционност не засягала обявения със съдебно решение ефект на прихващането, тъй като това било приключило правоотношение по смисъла на РКС № 3/2020 г. по к.д. № 5/2019 г. Счита също, че се дължат приетите акцесорни вземания поради дължимост на главницата. Твърди, че нямало данни за заличаване на залога, а същевременно той бил и подновен и прехвърлянето на акциите било непротивопоставимо на обезпечения кредитор. Поръчителството не било прекратено на основание чл. 147 ЗЗД, тъй като тази разпоредба била дерогирана в договора за поръчителство, нито имало данни последният да бил прекратен по споразумение с кредитора.
Съдът намира, че възражението е подадено в срок и е частично основателно.
Относно
съществуването на вземанията:
С молба вх. № 283338/28.04.2022 г. кредиторът „К.Т.Б.“ АД (н.) е предявил следните вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 31.03.2010 г.: 645 336,01 лв. – „редовна“ главница, 39165,90 лв. – просрочена главница, дължима за периода 20.06.2014 г. – 17.09.2014 г., 398,06 лв. – възнаградителна лихва върху „редовна“ главница за периода 25.08.2014 г. – 17.09.2014 г., 270,03 лв. – неустойка върху непогасената възнаградителна лихва, 860,45 лв. - възнаградителна лихва върху „редовна“ главница за периода 17.09.2014 г. – 25.09.2014 г., 904 344,62 лв. - неустойка за забава на главницата за периода 17.09.2014 г. – 25.01.2022 г., 6 502,77 лв. - неустойка за забава на главницата за периода 25.01.2022 г. – 14.02.2022 г., 333 814,39 лв. – неустойка за забава на възнаградителна лихва, 881,40 лв. –разноски по кредита, законна лихва от 14.02.2022 г. до погасяването. Евентуално кредиторът е посочил размери на акцесорните вземания, в които те трябва да бъдат приети, в случай че начисляването им е за периода след обявяване на относителната недействителност на извършеното от длъжника прихващане (вариант „Б“).
От представените към молбата писмени доказателства се установява, че на 31.03.2010 г. между молителя и ответника е сключен договор за банков кредит. Съгласно подписания на 25.02.2014 г. Анекс № 7 към датата на подписването му непогасената главница е в размер от 685 106 лв. Безспорно е, че с договор за цесия от 17.09.2014 г. длъжникът е придобил вземане срещу банката в размер от 685 170 лв., произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит, и на 17.10.2014 г. е направил изявление за прихващане на задълженията си по договора за кредит с придобитото вземане.
Това прихващане е обявено за относително недействително с решение, постановено по т.д. № 1496/2017 г. на СГС, ТО, 17 състав, на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., съгласно която за недействително може да бъде обявено изявление както на банката, така и на кредитор. Решението е влязло в сила на 20.01.2021 г., а след това с Решение № 8/2021 г. по к.д. № 9/2020 г. (РКС № 8) е обявена противоконституционността на § 8 ПР ЗИД ЗБН от 2018 г., с който се предвижда разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в актуалната й към този момент редакция да се прилага, считано от 20.06.2014 г., т.е. и спрямо прихващания, осъществени преди изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН от 28.11.2014 г.
При тези факти спорният въпрос, както е посочено и в решението за откриване на производството по несъстоятелност, произтича от различното правно третиране, което страните дават на действието на РКС № 8 по отношение на процесното прихващане. По този спорен въпрос настоящият състав намира следното:
С Решение № 3/2020 г., постановено по к.д. № 5/2019 г. (РКС № 3), е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България в светлината на обявена противоконституционност на ненормативен акт и на закон, както и на нейното приложение спрямо вече приключили отношения и спрямо отношения, предмет на висящи съдебни дела. В мотивите на РКС № 3 е разяснено, че тълкуването на процесната разпоредба ще бъде дадено отделно за всички ненормативни актове в т. 1 на решението, а за всички нормативни – в т. 2.
По отношение на ненормативните актове е прието, че при обявяване на противоконституционността им те стават невалидни от приемането/издаването им. Така е въведено изключение от правилото за действие на решенията на КС еx nunc с аргументи, черпени от действието, което произвеждат ненормативните актове. Обратно, за нормативните актове в мотивите по т. 2 от РКС № 3 е посочено, че „обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред (ex nunc), а възникналите от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, освен ако Народното събрание постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС… Последното е приложимо и за нормативните закони с еднократно действие, което вече е изчерпано преди влизането в сила на решението на Конституционния съд.“ Въз основа на тези мотиви Конституционният съд е приел, че противоконституционният нормативен акт не се прилага само по отношение на заварените от решенията му правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства.
Следователно действието на РКС № 8 спрямо регулираните от закона обществени отношения ще зависи не от вида на нормативния акт (дали е с еднократно действие или не), а единствено от обстоятелството дали е налице неприключило правоотношение или правоотношение, предмет на висящо правоотношение.
От приетите за доказани факти е видно, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията, посочена за действаща със задна дата с обявения за противоконституционен § 8 ПР ЗИД ЗБН от 2018 г., е била приложена с влязло в сила съдебно решение преди влизане в сила на РКС № 8. Следователно правоотношението, регулирано от противоконституционния закон, не е нито заварено неприключено правоотношение, нито правоотношение, предмет на висящ съдебен спор по смисъла на т. 2 от РКС № 3. Съдебният спор, регулиран от противоконституционния закон, е бил този по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН (а не настоящото производство) и той е приключил окончателно с влязло в сила решение. Ето защо, ако в процесните отношения настоящият състав приложи РКС № 8, това би означавало да преуреди отношения, по отношение на които има формирана сила на пресъдено нещо, без да е налице изрична норма за това (без Народното събрание да е постановило друго по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС съгласно цит. мотиви на РКС № 3). Тази последица обаче е забранена от разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, която сама по себе си също е основана на конституционния принцип на правовата държава.
Действително, в мотивите по т. 2 от РКС № 3 е посочено, че „до произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото“. В настоящия случай обаче не е налице правен спор във връзка с приложението на обявената за противоконституционна норма, защото такъв е имало и той е решен, а законът забранява неговото пререшаване.
Поради изложеното съдът е длъжен да приеме, че с влязло в сила решение ефектът на направеното от ответника изявление за прихващане е отпаднал и молителят има отново качеството на кредитор по договора за кредит. Този резултат безспорно е несправедлив, както сочи и длъжникът. За да се избегне несправедливостта като отричан от Конституцията правен резултат обаче, законодателят е предвидил, че органът, издал противоконституционния акт, е длъжен да предприеме действия по отстраняване на възникналите от акта правни последици. Тъй като към настоящия момент законодателят не е приел акт, с който да отстрани последиците от обявената противоконституционност (напр. като регулира ефекта на прихващането и в тези случаи, в които изявлението вече е обявено за относително недействително), настоящият състав е длъжен да приложи влязлото в сила решение, а ответникът ще има вземане за обезщетение срещу държавата на основание чл. 7 КРБ (вж. мотивите на т. 2 от РКС № 3), което би могло да бъде реализирано в производството по несъстоятелност при попълване на масата на несъстоятелността.
Относно
размера на вземанията:
Както е посочено и в решението за откриване на производството по несъстоятелност, според настоящия състав начисляването на лихви не следва да се извършва в периода от прихващането до влизане в сила на решението за обявяване на относителната му недействителност, а само за периода след влизане в сила на решението по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Това е така, тъй като решението по конститутивния иск действа занапред - то внася правна промяна и няма изрична норма, която да придава обратно действие на упражненото потестативно право. Ето защо и поради неоспорване от длъжника на конкретните стойности, посочени във вариант „Б“ на молбата за предявяване на вземанията, съдът счита, че следва да определи размера им според тези стойности и без изслушване на ССчЕ.
Въз основа на изложеното вземанията следва да бъдат приети в следните размери: 645 336,01 лв. – главница, 39 165,90 лв. – главница, дължима за периода 20.06.2014 г. – 17.09.2014 г., 398,06 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.08.2014 г. – 17.09.2014 г., 270,03 лв. – неустойка за забава върху възнаградителна лихва за периода 25.01.2011 г. – 17.09.2014 г., 124 921,60 лв. – неустойка за забава върху главницата за периода 20.01.2021 г. – 25.01.2022 г., 6 502,77 лв. – неустойка за забава върху главницата за периода 25.01.2022 г. – 14.02.2022 г., 6 517,94 лв. – неустойка за забава върху възнаградителна лихва за периода 20.01.2021 г. – 14.02.2022 г., 881,40 лв. – разноски по кредита, законна лихва върху горепосочените вземания за периода от 14.02.2022 г. до погасяването.
Относно
реда за удовлетворяване:
Всички вземания с изключение на законната лихва се претендират с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечени с договор за особен залог на безналични ценни книжа от 07.04.2010 г. и договор за поръчителство от 31.03.2010 г.
От представените с молбата за предявяване доказателства се установява, че на 07.04.2010 г. е сключен договор за особен залог на 829 671 боя акции от капитала на „Е.-Х.“ АД за обезпечаване на вземанията по договора за банков кредит от 31.03.2010 г. Залогът е вписан в ЦРОЗ съгласно заявление вх. № 4155-Х-16.04.2010 г. На 09.08.2018 г. от кредитора е подадено заявление до ЦРОЗ с искане за подновяване, като искането е основано на § 5, ал. 1 ПР ЗИД ЗБН от 2018 г. (вж. вписаното в заявлението волеизявление). От това може да се направи извод, че залогът е бил заличен – както твърди длъжникът – в резултат от извършеното прихващане към момент, в който дългът се е третирал от страните за погасен.
Междувременно с договор от 26.07.2017 г. длъжникът е прехвърлил притежаваните от него акции – предмет на заличения особен залог на третото лице „Д. Н.В.“ - Холандия. Договорът има достоверна дата на сключване, тъй като на същия ден са заверени подписите на участващите в сделката лица.
При тези факти може да се заключи, че вписването за подновяване на залога въз основа на заявлението от 2018 г. не създава за кредитора привилегия и съображенията за това са следните:
С § 5, ал. 1 ПРЗ ЗИД ЗБН от 2018 г. е прието, че заличаванията на учредени от длъжници обезпечения, извършени от името на банката в периода от поставянето ѝ под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване, са нищожни, както и че учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред. С ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че за времето от поставянето на банката под специален надзор до изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на ЗИД по отношение на всички учредени обезпечения не текат предвидените срокове за тяхното действие и банката може да ги поднови до изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на ЗИД.
Тези разпоредби са послужили като основание за вписване на подновяването на процесния особен залог през 2018 г., съответно за заявяването му като противопоставим на всеки приобретател на заложеното имущество съгласно ал. 4 на § 5. Същевременно обаче с горецитираното РКС № 8 същите са обявени за противоконституционни.
Както беше разяснено, обявяването на противоконституционност на нормативен акт има действие спрямо заварените и неприключили правоотношения, основани на противоконституционната разпоредба, тъй като „опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон.“ (цит. РКС № 3). Такова (неприключило) е и правоотношението по учредяване на процесния залог - обезпечителното правоотношение се третира от кредитора като действащо, защото той основава правото си на привилегия на него в настоящия момент и черпи права от едно съществуващо вписване. Т.е. кредиторът се позовава на регулативния ефект на разпоредбите, касаещи нищожността на заличаването и правото на подновяване, но съгласно мотивите на РКС № 3 „по отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон …. решението на Конституционния съд действа занапред, като „отнема“ регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат“.
Поради това съдът е длъжен да приеме, че залогът след заличаването му не е валидно подновен и съответно не може да се противопостави на приобретателя на акциите към настоящия момент. Впрочем, този извод следва и от мотивите на РКС № 8, според които именно обявяването на противоконституционността на § 5 ПРЗ ЗИД ЗБН от 2018 ще възстанови принципа на правната сигурност, на който третите лица-приобретатели са изградили своето правно очакване да придобият имущество, освободено от тежести.
Няма основание за определяне на привилегия за процесните вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и на основание договора за поръчителство, тъй като това лично обезпечение не е сред предвидените в разпоредбата обезпечения, даващи такава привилегия. Отношенията между кредитора и поръчителя следва да се уредят извън производството по несъстоятелност, като съществуването им има само косвено значение във връзка с неговото развитие (чл. 735, ал. 2 ТЗ).
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ по възражение на длъжника обявения на 04.07.2022 г. в търговския регистър списък на приетите вземания на кредиторите на „Н.Е.И И.Т.“ ЕАД (н.), ЕИК ******, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на „К.Т.Б.“ АД (н.), произтичащи от договор за банков кредит от 31.03.2010 г., се считат приети в следните размери и ред на удовлетворяване:
- 645 336,01 лв. – главница с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;
- 39 165,90 лв. – главница, дължима за периода 20.06.2014 г. – 17.09.2014 г. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;
- 398,06 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.08.2014 г. – 17.09.2014 г. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;
- 270,03 лв. – неустойка за забава върху възнаградителна лихва за периода 25.01.2011 г. – 17.09.2014 г. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;
- 124 921,60 лв. – неустойка за забава върху главницата за периода 20.01.2021 г. – 25.01.2022 г. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;
- 6 502,77 лв. – неустойка за забава върху главницата за периода 25.01.2022 г. – 14.02.2022 г. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;
- 6 517,94 лв. – неустойка за забава върху възнаградителна лихва за периода 20.01.2021 г. – 14.02.2022 г. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;
- 881,40 лв. – разноски по кредита с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;
- законна лихва върху горепосочените вземания за периода от 14.02.2022 г. до погасяването с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ,
и го ОДОБРЯВА с горепосоченото съдържание.
НАСРОЧВА на основание чл. 673, ал. 1 вр. чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите с приети вземания за 10.11.2023 г. – 11,30 часа с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 8 ТЗ: избор на постоянен синдик, определяне на реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
Поканата за кредиторите със съдържанието по чл. 675 ТЗ да се обяви в търговския регистър.
Определението да се обяви в търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: