Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
11.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №8533/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.К.С.,
К.И.А., Л.И.А. и А.Г.С., с която са предявени искове както следва:
главни искове срещу Г.Ф.с правно основание чл.288,
ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД, за сумата от 150000
лв. за първата ищца и от по 100000 лв. за останалите ищци, представляваща за
обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществило се на
27.06.2013 г. поради самопотегляне на товарен
автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
при което е настъпила смъртта на М.Г.С.– син на първата ищца и брат на
останалите ищци.
евентуални искове, предявени при условията на
солидарност срещу Я.К.К. и Д.Х.В., с правно основание
чл.45 ЗЗД за сумата от 150000 лв. за първата ищца и от по 100000 лв. за
останалите ищци, представляваща за обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществило се на 27.06.2013 г. поради самопотегляне
на товарен автомобил, собственост на първия ответник и управляван от втория
ответник, при което е настъпила смъртта на М.Г.С.– син на първата ищца и брат
на останалите ищци.
Претендира се и законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумите и направените по делото
разноски.
Ищците твърдят, че на 27.06.2013 г. е настъпила
смъртта на родственика им при обстоятелства, свързани със самопотегляне
на товарен автомобил, спрян на стръмен наклон, като причина за настъпване на
произшествието е техническа неизправност на товарния автомобил и неизпълнение
на задължението на водача му при паркиране и престой на моторно превозно
средство, преди да го напусне, да вземе мерки то да не потегли само. Твърдят,
че за автомобила не е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради това гражданската отговорност на водача и собственика
следва да се покрие от Г.Ф.по реда на чл.288 КЗ (отм.).
Ответникът Г.Ф.оспорва иска по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието, позовава се на съпричиняване – действия на пострадалия, с които сам противоправно е причинил потеглянето на товарния автомобил,
в това число и състояните му на алкохолно опиване, в
което сам се е поставил и благодарение на което не е могъл да разсъждава и
действа адекватно на възникналата опаснопст.
Претендира разноски.
Ответникът Я.К.К. оспорва
исковете, оспорва да е отговорен за настъпване на произшествието.
Ответникът и третото лице-помагач на ответника – Д.Х.В.
не взема становище по иска.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.288, ал.1 КЗ (отм.),
вр.чл.45 и чл.50 ЗЗД:
Установява се от писмените доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум и приетата по делото авто-техническа
експертиза, че на 27.06.2013 г. товарен автомобил марка „Прага“, модел „В3С“ с
рег.№ ******, управляван от Д.В., се е движил в землището на село Врабево,
местността Горно усое, в района на сечище - по коларски (черен) път - без
настилка, в гориста пресечена местност. Процесният
товарен автомобил „Прага” се е движел по черния път, като се е изкачил по стръмен наклон, след което е спрял. Водачът на
автомобила е включил ръчната спирачка и е поставил скоростния лост на първа
бавна предавка. В следващия момент автомобила е бил оставен в паркирано
положение, като работниците, сред които и пострадалият М.Г.С., са се отдалечили
от автомобила. В един момент пострадалия Славчев се е върнал при автомобила, за
да вземе шише с вода, при което се е качил на дясната стъпенка
на автомобила. В този момент, най вероятно скоростния лост на автомобила се е
освободил, при което връзката между двигателя и трансмисията се е нарушила, от
което е последвало намаляване на съпротивителната силата, необходима за
задържането на автомобила в спряно положение. Тъй като ръчната спирачка не е
задържала ефективно автомобила, той е потеглил на заден ход, движещ се по
склона надолу. Когато водачът е паркирал автомобила, той е завъртял кормилното
му колело в крайно ляво положение, при което след потеглянето на автомобила,
той се е движил по дъга. Движейки се самоволно, автомобилът е изминал 10 м,
след което с предната си дясна част странично, се е ударил в крайпътно дърво, с
което притискал пострадалия. Вещото лице сочи, че от материалите по делото няма
точно конкретизирано място, където е изпаднал пострадалия и се е установил и по
тази причина не може а се определи механизма на нанесените му телесни увреждания.
Вещото лице е установило от съдържащите се в делото документи техническото
състояние на процесния автомобил в момента на настъпилото ПТП, а именно:
липсващи цилиндри и маркучите към тях на предния и средния мост, неизправност
на задния мост, неизправности по педала на спирачката, което води до неизправна
спирачна система, състоянието на гумите не отговарят на нормите за безопасна
експлоатация на автомобила, ръчната спирачка не е задържала автомобила при
спирането му на пътен участък с наклон. Според заключението на вещото лице
причина за настъпване на произшествието е наличието на неизправна спирачна
система, което е довело до самоволното потегляне на автомобила по наклона на
терена.
От представените писмени доказателства, съдържащи се в
досъдебното производство, приложено към настоящото дело и аутопсионния
протокол, съдържащ се в съдебномедицинска експертиза-изследване на труп
№41/2013 г., изготвен от лекар от отделението по съдебна медицина на МБАЛ -
Ловеч се установява, че при аутопсията са установени масивни охлузвания
предимно в областта на гръдния кош, счупване на гръдната кост, счупване на
ребра, кръв в гръдната кухина и разкъсване на белия дроб, като след изследване
на телесни течности са установили наличие на алкохол, което отговаря на крайна
фаза на първа степен на алкохолно опиване. Непосредствена причина за смъртта е
острата кръвозагуба вследствие на разкъсване на органи. Поради изложеното съдът
приема, че пряка причина за настъпване на телесните увреждания, довели до
смъртта на пострадалия, е притискането, описано в документите на досъдебното
производство от процесния товарен автомобил.
По изложените съображения съдът
приема, че е осъществен фактическият състав на чл.45 ЗЗД – налице е вреда,
произлязла противоправно поведение на собственика и
ползвателя на вещта товарен автомобил марка „Прага“, модел „В3С“ с рег.№ ******), които не са изпълнили задължението си: единият – да я
поддържа автомобила в изправно състояние, а другият - да не управлява
автомобила при наличие на неизправност, в това число на спирачната система. Доколкото
самопотеглянето на автомобила не е присъща негова
функция, нормално съществуваща и при изправност на машината, отговорността не
следва да се квалифицира по чл.50 ЗЗД (Отговорността се реализира по чл.50 ЗЗД
когато вредите са произлезли от машини, машинни уредби, инструменти и други
вещи и тогава, когато те са предадени от производителя им като обезопасени и
когато не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността
от вреди – ППВС №4/1975 г.).
Безспорно е между страните, че към
момента на процесното ПТП за товарен автомобил марка
„Прага“, модел „В3С“ с рег.№ ******
не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и застрахователно дружество. Ето защо са налице
предпоставките на чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ - претърпени неимуществени
вреди вследствие на смърт, получени при ПТП, което е настъпило на територията
на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България, като виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В този случай дължимите обезщетения се изплащат от ответника Г. фонд.
От
представените писмени доказателства – удостоверение за родствени връзки и
удостоверение за наследници се установява, че починалият М.Г.С.е бил неженен,
ищцата Г.К.С. е негова майка и наследник по закон, а ищците К.И.А., Л.И.А. и А.Г.С. – негови едноутробни
сестри.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите
право на обезщетение се включва по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне „като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение“ за
действително претърпени неимуществени вреди.
От анализа
на приетото в тълкувателната практика на ВС и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се
налагат следните изводи: увредени лица, имащи право на обезщетение при смърт на
пострадало лице са деца, съпруг, родители, включително осиновени и осиновители,
както и лицата, които са във фактическо положение на изброените – партньор във
фактическо съжителство с пострадалия, децата, отгледани от него, макар да не са
осиновени, съответно – отгледалите го като родители, макар да не са му
осиновители. За тези лица законодателят презюмира
наличието на вреди, а тълкувателната практика на Върховния съд извежда, че
обезщетение не се присъжда единствено при наличие на трайно влошени отношения.
Новият момент е, че се признава по
изключение право на обезщетение и за лица извън така очертания кръг, с
които пострадалото лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка, и чиито
продължителни болки и страдания е справедливо да бъдат обезщетени. Основният
въпрос е кои са тези изключителни обстоятелства, при които лица извън
най-близкия семеен кръг, придобиват „по изключение“ правото да бъдат
обезщетени. Бабата и дядото, братята и сестрите са сред най-близките родственици – от втора степен по права и съребрена линия.
Обичайно за българското общество е дори и след напускане на общото семейство
(формално включващо родители и деца до 18-годишна възраст) и създаване на
собствени семейства, родителите да продължават да поддържат близки отношения
със семейството на децата си и да помагат активно в отглеждането на внуците.
Ако това обичайно за обществото ни положение се приемаше от законодателя,
съответно – ВКС (като постановяващ задължителна тълкувателна практика), за
достатъчно, за да обоснове понесени вреди от такова естество, които е
справедливо да бъдат обезщетени, то баба, дядо, съответно – внуци, братя и
сестри щяха да бъдат включени в кръга лица, за които изначално се приема, че
имат право на обезщетение (съпруг, деца, родители и лицата, чиито фактически
отношения ги поставят в идентично положение). След като това не е направено, то
следва да се установят такива отношения между баба и внук и брат и сестра,
които са изключение от обичайното, което изключение обосновава правото на
обезщетение. Следва да се отбележи, че смисълът на ограничаване на кръга лица,
имащи право на обезщетение при смърт, не е за целите на предпазване на
имуществото на делинкванта, а е в закрила именно
на най-близките на починалия, понесли вреди от смъртта му. Това е така,
защото ако кръгът не беше ограничен, обезщетения могат да се присъдят на
много лица, страдащи от загубата – по-близки и по-далечни родственици, приятели, съученици, съседи, които са имали
някаква емоционална връзка с починалия и изпитват страдание от загубата му. В
този случай кредиторите на делинквента биха били
неограничен брой лица, а поради идентичността на вземанията, най-близките
(деца, съпруг, родители) не биха се ползвали с привилегия и биха били поставени
пред опасността да не получат обезщетение или в много ниска степен да
удовлетворят вземанията си. Именно изхождайки от принципа, че селектирането
на кръга от правоимащи да получат обезщетение при
смърт е в защита на най-близките, които нормите на справедливостта изискват да
бъдат обезвредени, съдът следва да извърши внимателен анализ на
фактическите твърдения и представените доказателства, за да обоснове извод
налице ли е онова изключение, което дава право на трети лица да получат
обезщетение за неимуществени вреди. Такова изключение би било налице между
например между братя и сестри, когато са единствените живи роднини и наследници
един на друг, нямат собствени семейства и живеят заедно в общо домакинство,
между баба и дядо и внуци, когато поради ранна смърт или отсъствие на
родителите дядото и бабата са отгледали внуците си, живеят с тях в общо
домакинство и осигуряват възпитанието и образованието им, или между приятели,
които поради отчуждение от биологичните си семейства, са в най-тясна връзка
помежду си - споделят общ живот в едно домакинство и са си единствено семейство
един за друг и т.н. Примерите не могат да бъдат изчерпателно изброени, но
общият критерий за изключителност според настоящия състав е, че тези други
лица, които по изключение е справедливо да бъдат обезщетени, в някаква степен
са заместили обичайния най-близък кръг (деца, съпруг, родители) и са били в
най-близка емоционална връзка приживе с починалия – в този случай, макар да не
са дете, съпруг или родител, изключителността на тази най-близка връзка
обуславя правото им да получат обезщетение. Този извод на съда се опира на
обстоятелството, че съгласно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, а с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
тази постановка не е отменена, а е разяснено, че е възможно лица, които не са
сред посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г., да са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките и тези лица е
справедливо да бъдат обезщетени. По същество с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се разширява кръгът на имащите право
на обезщетение, а се признава правото на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г.
и № 5/69 г. да получат обезщетение, “когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка“ т.е. когато „най-близките
на починалия“ са други лица, извън съпруг, деца, родители.
В този
смисъл се е и съдебната практика, напр. Реш. №1148 от
08.06.2020 г. на САС по гр.д. №5226/2019 г., което приема, че „… за да
възникне активната материална легитимация на ищеца (внук на починалата при
настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в процеса на
доказване да се установи …, че е той изградил със своята починала родственица
(неговата баба) такава духовна и емоционална връзка, сходна с тази между син и
майка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на
по-възрастната родственица да са с по-висок интензитет от обичайните, както и
те да са продължили в относително дълъг период от време. Такъв житейски конекситет би възникнал, напр. когато отношенията между
внук и баба са били сходни с тези, съществуващи между родител и дете - при
смърт на родител (биологичен или осиновител), при лишаване от родителски права,
при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от
неговото дете (вкл. когато виновно трайно не полага грижи за детето и не дава
издръжка), продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се
грижи и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и дядото изцяло
заместват родителската грижа и отговорност. Едва в тази житейска ситуация,
когато внукът възприема своята баба като изключително близък човек, на когото
основно да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на
този близък родственик би довело до травматични последици в психиката на внука,
които би следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо
обезщетение - чрез присъждане на конкретна парична сума.“ Настоящият състав
изцяло споделя посочените съображения.
По въпроса
налице ли е в настоящия случай по изключение такава трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени, съдът намира следното:
От
показанията на свидетеля Е.А.М.– съученик на починалия, израснал заедно с него,
се установява, че починалият и ищците – негова майка и сестри са имали много
близки отношения – живеели са заедно, в една къща, в едно домакинство. Бащата
на М.и сестрите му е починал рано, докато те са били малки и затова починалият
е станал като „родител настойник“ на сестрите си. Ищцата Г.К.С., майка на
починалия, е понесла изключително тежко смъртта на сина си, налага се да приема
медикаменти и да е в грижа на дъщерите си. Ищцата К.И.А. е била бременна към
момента на произшествието и след като е узнала за смъртта на брат си е
започнала да ражда преждевременно, което е довело до поставяне на бебето й в кувиоз. Ищцата А.Г.С. е била ученичка към момента на
произшествието и след като е загубила брат си е прекъснала училище, за да
работи и подпомага майка си. К. и Л., макар и омъжени, са имали много добри
отношения с брат си – след браковете си са продължили да живеят заедно с него в
едно домакинство, като сплотено семейство.
От така
установените факти съдът приема, че ищците и починалият като тяхен син и брат са имали близки отношения на взаимна обич
и уважение, подкрепа и грижа, жевеели са заедно в
един дом, в едно домакинство, като сплотено семейство, като починалият е заел
фигурата на баща за сестрите си поради ранната му загуба и не е изградил
собствено семейство, като е останал да живее в един дом с тях. Грижел се е за майка
си, помагал е в отглеждането на сестрите си. Всичко това води до извод, че ищците
са изградили с починалия най-тесните семейни и емоционални връзки, като той не
е имал друго свое семейство – живеели са заедно в общ дом. Ето защо съдът
приема, че по делото се установяват особени житейски обстоятелства, поставили
ищците и пострадалия в изключителни отношения, превишаващи обичайните за
степента им на родство и сочещи на изключително силна привързаност, при която
смъртта на единия от родствениците да е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Това води до извод, че в
полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на
пострадалия (37 г.), възрастта на ищците (54, 30, 28 и 17 към произшествието),
същността на връзката им син – майка и брат и сестри, невъзвратимостта на
загубата, както и обстоятелството, че ищцата Г.С. е майка на починалия, а
останалите ищци – негови сестри. При преценка на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 100000 лв. за ищцата Г.К.С.
и по 30000 лв. за К.И.А., Л.И.А. и А.Г.С.. Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва
да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията към момента на настъпване
на вредата – 2013 г. Настоящият състав приема, че така определените
обезщетения съответстват на социално икономическите условия и стандарта на
живот през 2013 г. и в пълна степен отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. По делото не се
установява поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Установява се от писмените документи от досъдебното
производство, че към момента на настъпване на произшествието ищецът е бил под
въздействие на алкохол – 1,6-1,8 промила, което съответства на първа степен на
алкохолно опиване (крайна фаза). В същото време не са събрани конкретни
доказателства това негово състояние да е в причинна връзка с настъпване на
произшествието – както се установява от автотехническата
експертиза, пострадалият Славчев е бил качен на дясната стeпенка
на автомобила, за да вземе вода, като в този момент автомобилът е потеглил на
заден ход по склона надолу, по дъгообразна линия и след като е изминал 10 м се
е ударил с предната си дясна част странично в крайпътно дърво, като поради
липса на достатъчно данни няма яснота в кой момент пострадалият е изпаднал и е
бил притиснат. При това положения не може да се приеме, че именно употребата на
алкохол от пострадалия е в причинна връзка с настъпилите вредоносните
последици. По изложените съображения съдът
намира за неоснователно възражението за съпричиняване.
При така установените факти съдът
приема, че исковете следва да се уважат за сумата от по 100000 лв. за първата
ищца и по 30000 лв. за останалите ищци. Исковете за разликата до пълните
предявени размери следва да се отхвърлят до пълния предявен размер от по150000
лв.
На ищците следва да се присъди
законната лихва от датата на увреждането – 27.06.2013 г.
По исковете
по чл.45 ЗЗД срещу евентуалните ответници:
Поради
частичното отхвърляне на иска срещу предпочитания ответник – за разликата над уважените
размери до пълните предявени размери, се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на иска срещу евентуалните ответници. Искът за тази част е
неоснователен – в полза на ищците не е възникнало вземане над сумата от 100000 лв. за първата ищца и по 30000 лв. за останалите ищци. Искът
срещу евентуалните ответници до размера, в който са уважени исковете срещу
предпочитания ответник, следва да се остави без разглеждане, а за разликата над
тази сума – без уважение.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 4446 лв.
На ответника Г.Ф.следва да се
присъди на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата
от 260 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете, платима по равно от ищците.
На ответника Я.К.К.
следва да се присъди на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК сумата от 1000 лв. адвокаствко
възнаграждение.
Ответникът Г.Ф.следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 7600 лв. – държавна такса и 400 лв. –
разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф., ***, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ
(отм.), да заплати, както следва:
на Г.К.С., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М.Г.С.при произшествие, осъществено на 27.06.2013 г. по вина на
лице, управлявало автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва от 27.06.2013 г. до окончателното плащане,
на К.И.А., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М.Г.С.при произшествие, осъществено на 27.06.2013 г. по вина на
лице, управлявало автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва от 27.06.2013 г. до окончателното плащане,
на Л.И.А., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М.Г.С.при произшествие, осъществено на 27.06.2013 г. по вина на
лице, управлявало автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва от 27.06.2013 г. до окончателното плащане,
на А.Г.С., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М.Г.С.при произшествие, осъществено на 27.06.2013 г. по вина на
лице, управлявало автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва от 27.06.2013 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 150000
лв. за първия ищец и от по 100000 лв. за останалите ищци.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.П., ЕГН:**********,
срещу Г.К.С., ЕГН:**********, К.И.А., ЕГН:**********, Л.И.А., ЕГН:**********, А.Г.С., ЕГН:**********, всички с адрес:
***, срещу Я.К.К., ЕГН:**********,
адрес: *** и Д.Х.В.,
ЕГН:**********, адрес: ***, евентуални искове с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над 100000 лв.
за първия ищец и над 30000 лв. за останалите ищци до предявените размери от
150000 лв. за първия ищец и от по 100000 лв. за останалите ищци.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявениte от Д.Н.П., ЕГН:**********,
срещу Г.К.С., ЕГН:**********, К.И.А., ЕГН:**********, Л.И.А., ЕГН:**********, А.Г.С., ЕГН:**********, всички с адрес:
***, срещу Я.К.К., ЕГН:**********,
адрес: *** и Д.Х.В.,
ЕГН:**********, адрес: ***, евентуални искове с правно основание чл.45 ЗЗД до сумата от 100000 лв. за
първия ищец и от по 30000 лв. за останалите ищци.
ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати на адв. В.И.И. – К.,
адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 4446 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН:**********, срещу Г.К.С., ЕГН:**********, К.И.А., ЕГН:**********, Л.И.А., ЕГН:**********, А.Г.С., ЕГН:**********, всички с адрес:
***, да заплатят на Г. фонд, ***, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 260 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН:**********, срещу Г.К.С., ЕГН:**********, К.И.А., ЕГН:**********, Л.И.А., ЕГН:**********, А.Г.С., ЕГН:**********, всички с адрес:
***, да заплатят на Я.К.К., ЕГН:**********,
адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК, сумата от 1000 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 7600 лв., представляваща дължима
държавна такса и 400 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ответника Г. фонд: Д.Х.В., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: