№ 637
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600526 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по жалба от 29.08.2022 г. на „А.Б.“ ЕООД, чрез своя
процесуален представител адвокат В.Д., срещу определение от 18.07.2023 г.,
постановено по нчд № 11200/2019 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, с което
е потвърдено постановление от 18.06.2019 г. на СРП, за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 15076/2018 г. по
описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. № 25190/2018 г. по описа на СРП, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
С депозираната жалба се излагат доводи на несъгласие с направените от
първоинстанционния съд изводи довели до потвърждаване на
постановлението, с което е прекратено наказателното производство. Твърди
се, че определението на първия съд е неправилно, необосновано, бланкетно и
повърхностно, защото мотивите на съда се изчерпват с това, че след като
договорните отношения са възникнали между юридически лица – търговски
дружества, то и няма как да е възникнала наказателна отговорност за
конкретни физически лица. Според жалбоподателят, дори първоначалните
отношения да са възникнали между юридически лица, то впоследствие след
развалянето на договора, управителят на дружеството „купувач” – свидетелят
Д.К., вече се явява държател на вещите в качеството си на физическо лице,
т.к. правоотношенията между дружествата са прекратени с обратна сила или
1
от този момент вече се манифестира окончателно умисъла у дееца, а именно
да свои противоправно чуждите движими вещи като свои. Твърди се, че
управителят на дружеството „купувач” – свидетелят Д.К. е бил надлежно
уведомен за разваляне на договора, но е отказал категорично да възстанови
движимите вещи на техния собственик. Жалбоподателят поддържа
становище за неправилност и необоснованост и на постановлението на СРП, с
което е прекратено наказателното производство по делото. Моли за отмяна на
определението на първоинстанционния съд, за отмяна на постановлението на
прокурора по съображенията изложени в жалбата срещу последното и за
връщане на делото на покурора със задължителни указания по прилагането на
закона.
Съдът, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваният съдебен акт и
материалите по прокурорската преписка, намери за установено от фактическа
страна следното :
Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от
24.07.2018 г. срещу неизвестен извършител за това, че за времето от
13.12.2017 г. до 15.12.2017 г., в условията на продължавано престъпление с
цел да бъде набавена имотна облага е възбудено у И.Д.К. заблуждение и с
това е причинена имотна вреда на „А.Б.” ЕООД, в общ размер на 5040 лева –
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели М.Т., И.К. и Д.К.. Приложени са писмени документи във връзка с
направени четири броя поръчки от електронен сайт, покана за доброволно
изпълнение без подпис за издател /не подписана/, служебен бон и електронно
изявление на куриерска фирма Еконт, преводни нареждания, протокол за
вземане на образци за сравнително изследване и писмени документи от
фирма „Т.Е.“ ЕООД.
С постановление от 18.06.2019 г., прокурор при СРП е прекратил
наказателното производство по досъдебно производство № 15076/2018 г. по
описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 25190/2018 г. по описа на СРП, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1
НК. За да стигне до този извод, прокурорът е приел, че в случая е налице
неизпълнение на валидно възникнали търговски задължения по сключен
договор между „А.Б.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, поради което е налице единствено
2
гражданско-правен спор между страните, касаещ изпълнение на дължими
парични суми, който спор страните следва да уредят по предвидените правила
в ЗЗД, ТЗ и ГПК. Недопустимо е според прокурора да се използва
наказателния процес като средство за решаване на гражданско правни
спорове. При така изложените от прокурора съображения и установена от
него фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства е прието,
че по делото са налице основания за прекратяване на досъдебното
производство, т.к. разследваното деяние не съставлява престъпление, както по
чл. 209, ал. 1 НК, така и по нито един друг текст на НК, за което са изложени
подробни мотиви от правна страна.
На 01.07.2019 г. е депозирана жалба от ощетеното юридическо лице
„А.Б.“ ЕООД, чрез своя процесуален представител - адв. В.Д., с която се
изразява несъгласие с прокурорския акт и се моли за неговата отмяна.
С определение от 18.07.2022 г., постановено по нчд № 11200/2019 г. по
описа на СРС, НО, 133 състав е потвърдено постановлението от 18.06.2019 г.,
на прокурор при СРП, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 15076/2018 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. №
25190/2018 г. по описа на СРП, което е и предмет на настоящата въззивна
проверка. Първият съд, в мотивите на постановения от него съдебен акт, е
възприел изцяло установената от прокурора фактическа обстановка и е
направил своите правни изводи, при което е стигнал до заключение, че следва
да бъде потвърден прокурорския акт. Контролираният съд е посочил в своите
правни изводи, че в конкретния случай са налице сключени договори между
две търговски дружества, поради което и свидетеля Д.К., който е получил
стоките по тези договори, е действал като представляващ на дружеството
купувач – „Н.“ ЕООД, а не като физическо лице. От страна на първия съд е
посочено още, че стоките са доставени на търговското дружество „Н.“ ЕООД,
което се е задължило да ги плати на търговското дружество „А.Б.“ ЕООД,
поради което и поканата за доброволно изпълнение е изпратена именно до
търговското дружество „Н.“ ЕООД, а не до физическото лице. На основание
на гореизложеното е посочено, че юридическото лице не може да бъде субект
на наказателно преследване. По изложените съображения, първият съд е
заключил, че фактическата обстановка е изяснена правилно и изцяло от
прокурора и не се установяват, както пропуски в разследването, така и
неизвършени процесуално следствени действия, а в случая са налице
3
търговски отношения между страните, които следва да се уредят по реда на
ЗЗД, ТЗ и ГПК.
Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от
правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима – депозирана е от активно
легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен
срок, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивиния съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в
хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и
определението на районния съд намира, че последното следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззивният съд подобно на
първата съдебна инстанция намира, че досъдебното производство е
образувано по неправилно дадена от прокурора правна квалификация, която
не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал, но
независимо от това, крайният извод на прокурора за изхода на воденото от
него наказателно производство е правилен и законосъобразен. Това е така,
защото от събраните по делото писмени материали не може да се установи,
че са налице извършени от обективна страна действия от някое от лицата
разпитани в качеството на свидетели по делото, които да се субсумират под
състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Въззивният съд подобно на
първият съд, изхождайки от събраните по делото гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, не установи да са извършени от обективна
страна действия по възбуждане и поддържане на заблуждение от страна на
свидетеля Д.К. у свидетеля И.К. като представител на „А.Б.“ ЕООД, или така
както държавния обвинител е счел, че следва да бъде водено досъдебното
производство по делото, от неговото образуване до прекратяването му с
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това на
първо място е така, защото от приложените по досъдебното производство
пимени документи е видно, че в конкретния случай са налице възникнали
между две търговски дружества „Н.“ ЕООД и „А.Б.“ ЕООД търговски
отношения, които не са инцидентни по своя търговски характер, т.к.
процесните такива са предхождани от други реализирани между тези
юридически лица търговски сделки по покупко-продажба на движими вещи.
4
Така в конкретния случай се установява, че между търговското дружество
„Н.“ ЕООД и търговското дружество „А.Б.“ ЕООД са сключени четири
договора за поръчка на движими вещи на сайт за електронна търговия, на
следните дати – първите три на дата 13.12.2017 г. и четвъртият на дата
15.12.2017 г., или всички движими вещи са на обща стойност 5039,37 лева.
Движимите вещи по тези четири договора са били предоставени на свидетеля
Д.К., като управител на търговското дружество „Н.“ ЕООД от свидетеля И.К.,
в качеството му на „акаунт мениджър“ в търговското дружество „А.Б.“
ЕООД. Първите три доставки е следвало да бъдат платени от „Н.“ ЕООД на
18.12.2017 г., а четвъртата доставка е следвало да бъде платена на 20.12.2017
г. Плащания на посочените дати не са извършени от търговско дружество
„Н.“ ЕООД, чрез своя управител свидетелят Д.К., поради което и от страна на
свидетеля И.К., изпълняващ длъжността акаунт мениджър в „А.Б.“ ЕООД,
който е обработил поръчките по четирите договора, е направен опит да се
свърже със свидетеля К. за да уредят паричните задължения, възникнали
между двете търговски дружества.
При така изложената фактология на развилите се търговски отношения
между двете търговски дружества е видно на първо място, че в периода, за
който е образувано воденото досъдебно производство, не може да се обсъжда
изначално въпроса за извършено престъпление, т.к. както към дата 13.12.2017
г., така и към дата 15.12.2017 г. те са се намирали в договорни помежду си
отношения, а и към тези дати не е настъпил падежа за плащане на движимите
вещи, за които са били сключени процесните договори. От друга страна, не се
установява не само към посочените на сключване на договорите дати, но и
след това или към датите – на 18.12.2017 г. и на 20.12.2017 г., на които е
следвало да се извърши плащането на движимите вещи от страна на
търговско дружество „Н.“ ЕООД, чрез своя управител свидетелят Д.К., а и
към настоящия момент, свидетелят К. да е въвел в заблуждение свидетеля
И.К., изпълняващ длъжността „акаунт мениджър“ в „А.Б.“ ЕООД и да го е
поддържал, чрез извършени свои измамливи действия, и с това да е
причинена имотна вреда на К. или на другиго - търговското дружество „А.Б.“
ЕООД. Ето защо по изложените съображения, въззивният съд намира, че в
случая не са налице данни за извършено престъпление „измама“ по чл. 209,
ал. 1 НК или такова, за каквото е образувано и водено досъдебното
производство, поради което определението на първия съд в тази насока е
5
правилно и законосъобразно и изводите му се споделят изцяло. Тук е мястото
да се посочи, че и изведените от страна на прокурора правни изводи се явяват
правилни, що се отнася до това, че в хода на воденото разследване не са
установени съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 209,
ал. 1 НК, което от своя страна е довело до прекратяване на наказателното
производство по делото.
Въззивният съд намира за правилни и законосъобразни изводите на
първия съд и в частта, в която този съд е счел, че в случая няма данни за
извършено и друго престъпление или такова по чл. 206, ал. 1 НК „обсебване“,
позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателствени средства и писмени доказателства. Това е така, защото
независимо от неправилно дадената от държавния обвинител при образуване
на досъдебното производство правна квалификация на престъплението, то
той е провел едно пълно и обективно разследване, в хода на което е събрал
необходимия за установяване на действителната фактическа обстановка
доказателствен материал. В случая органа на досъдебното производство при
спазване на принципа на чл. 13, ал. 1 НПК е събрал доказателства, както в
полза на обвинителната теза, така и в интерес на защитата на лицето, което би
могло да бъде привлечено в качеството на обвиняем, ако се съберат
достатъчно доказателства, че това лице е автор на престъплението, а така
също и че виновно е осъществило същото. В тази връзка разследващия орган
е подчинил своите действия изцяло на основните принципи в наказателния
процес, установени от законодателя в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 14,
ал. 1 НПК. От друга страна, така събрания доказателствен материал е бил
внимателно и прецизно анализиран от първия съд в изпълнение на
задълженията му съгласно чл. 243, ал. 5 НПК и чл. 305, ал. 3, изр. второ НПК,
което неминуемо личи от съставения съдебен акт, който е предмет на
въззивна проверка по настоящото дело. Въззивният съд изцяло споделя
фактическите и правни изводи на първия съд, а именно, че от събраните в
хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства и
писмени доказателства не се установява да е осъществен и състав на
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. За да е осъществен от обективна страна
състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК е необходимо деецът
противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази на
годно правно основание – писмен договор или устна уговорка и не я върне на
6
нейния собственик след изтичане на договорения за това срок. В конкретния
случай не се установява да е осъществена нито една от двете форми на
изпълнителното деяние на това престъпление и то от дадено физическо лице,
както от обективна, така и от субективна страна, защото от събраните по
делото доказателствени материали се установява, че сключените четири
договора за електронна покупко-продажба на стоки между двете търговски
дружества „Н.“ ЕООД и „А.Б.“ ЕООД не са прекратени дори и към настоящия
момент, в каквато насока липсват убедителни доказателства по делото. Това е
така, защото, макар сред материалите по досъдебното производство да е
приложен писмен документ „нотариална покана“, която е неподписана, но
адресирана от управителя на „А.Б.“ ЕООД, М.Т. до управителя на „Н.“ ЕООД,
Д.К. и писмен документ на куриерска фирма „Еконт“, с дата 04.05.2018 г. за
извършена доставка до адрес на юридическото лице „Н.“ ЕООД, то от същите
не може да се направи еднозначен и несъмнен за нуждите на наказателния
процес извод, че точно соченият от жалбоподателя писмен документ -
нотариална покана /неподписана/ е била изпратена от управителя на „А.Б.“
ЕООД и точно тя е получена на 04.05.2018 г. от управителя на „Н.“ ЕООД.
Напротив, както вече се посочи по-горе жалбоподателят - „А.Б.“ ЕООД, в
качеството си на собственик на процесните движими вещи не е развалил
сключените четири сделки и не се е противопоставил на упражняваната от
страна на юридическото лице „Н.“ ЕООД фактическа власт върху тях, след
като са били предадени на същото със съгласието на„А.Б.“ ЕООД, т.к. по
делото липсват данни сключените сделки да са били развалени след
20.12.2017 г. Липсата на несъмнени и категорични в случая доказателства за
прекратени между двете търговски дружества договорни отношения във
връзка със сключените четири сделки, както към периода, за който е
образувано и водено разследването, така и към настоящия момент, води до
извод, че между тях все още са налични валидни договорни отношения. За да
е налице престъплението „обсебване” по чл. 206, ал. 1 НК е необходимо от
обективна страна, деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или
пази на някакво правно основание вещ, т. е. чуждата вещ да е в негова
фактическа власт и той да се разпореди противозаконно с нея, като това той
прави в свой или чужд интерес. Вярно е, че това своене на вещта може да
бъде осъществено, както с юридическо, така и с фактическо разпореждане, но
в конкретния случай не се установи, процесните движими вещи, предмет на
7
сключените четири договора между двете търговски дружества, да са
преминали във фактическата власт не само на свидетеля Д.К., но и на друго
лице. Напротив, от събраните по делото писмени доказателства е видно, че
свидетеля К., в качеството си на управител на „Н.“ ЕООД желае да изпълни
своите задължения към търговското дружество „А.Б.“ ЕООД, превеждайки
различни минимални суми по неговата банкова сметка, независимо, че
същите са му връщани. Посоченото по-горе мотивира съда да изведе извод и
за липсата на субективната страна за извършване на престъпление от
свидетеля К., в качеството му на управител на „А.Б.“ ЕООД, защото от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства не се установи,
че процесните четири сделки са развалени, както и липсват доказателства, че
процесните движимите вещи са преминали във фактическа власт на свидетеля
Д.К. и че същия противозаконно ги е присвоил, третирайки ги като свои.
Възражението наведено, като довод от представителя на юридическото
лице „А.Б.“ ЕООД, за осъществен престъпен състав от страна на свидетеля К.
се изразява в твърдението за спиране на плащане от представляваното от него
дружество „Н.“ ЕООД по сключените четири процесни търговски сделки.
Така посочената претенция от юридическото лице, законосъобразно е
определена, като гражданско правна такава от държавния обвинител и от
районния съд, която по своя характер не може да обуслови нуждата от
упражняване на наказателна репресия спрямо свидетеля К., с цел същият да
бъде привлечен в качеството на обвиняем по делото по изложените по-горе
съображения. Недопустимо е наказателното производство да бъде
използвано, за да се осигури на заинтересованото лице един по-лесен и
безплатен път за събиране на свои твърдяни вземания от едно юридическо
лице, което не е изпълнило своите търговски задължения, чрез привличане в
качеството на обвиняем на неговия управител, когато между двете страни все
още са налични и не са прекратени търговските им отношения, по надлежния
ред. Ако юридическото лице „А.Б.“ ЕООД твърди, че за него са настъпили
някакви имуществени вреди вследствие на недобросъвестно изпълнение на
процесните договори от страна на юридическото лице „Н.“ ЕООД, то
успешно би могло тези свои искания да ги предяви срещу своя длъжник, но
по гражданско правен ред, а именно по реда на ГПК, ТЗ и ЗЗД.
В заключение на всичко гореизложено следва да се посочи, че не е
налице извършено престъпление не само по чл. 209, ал. 1 НК, но и по чл. 206,
8
ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна от страна на
свидетеля Д.К., защото същият не е осъществил нито една от двете форми на
изпълнителното деяние на това престъпление, т.к. по делото не се установява
да са налице извършени от него присвоителни действия на чужда движима
вещ в свой интерес, както и не се установява да е налице юридическо или
фактическо разпореждане с такава вещ в интерес на някое друго лице. Не се
установи фактическата власт на чуждите движими вещи – процесните стоки,
предмет на сключените четири сделки между двете търговски дружества да са
неправомерно преминали във владение на свидетеля Д.К., както и не се
установи същия да ги е присвоил противозаконно, с цел да настъпи вреда за
собственика на движимите вещи, юридическото лице „А.Б.“ ЕООД.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд намира определението
на контролираната съдебна инстанция за правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба на жалбоподателя
оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав на
основание чл. 243, ал. 8 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.07.2023 г., постановено по нчд №
11200/2019 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, с което е потвърдено
постановление от 18.06.2019 г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 15076/2018 г. по описа на 08 РУ
СДВР, пр. пр. № 25190/2018 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9