Р Е Ш Е Н И Е № 57

гр. Сливен, 17.02.2023  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в заседание при закрити врати на шестнадесети февруари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                                  Ваня Фърчанова                            и с участието на прокурора                                                                                             като разгледа докладваното от                 съдията           административно  дело № 51     по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 46а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А.Ю.А.А. против Заповед № З-290/01.02.2023 г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ, Заповед № З-289/01.02.2023 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ за налагане на принудителна административна мярка „е.“ спрямо А.Ю.А.А., както и предвид наличието на о. ч.да се у. е н. п. в С.д. за в. н. на ч.към Дирекция „Миграция“- МВР ч.А.Ю.А.А., г. на Д. Л., р. на *** г. в гр. З., за срок до 6 месеца, с цел организиране на е. му от Р. Б.

В жалбата се твърди, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, не били налице и предвидените в §1, т.4в от ДР на същия закон предпоставки. Заповедта била получена на 03.02.2023 г. в Дирекция „Миграция“ гр. С. и веднага била връчена, тъй като постоянно п. и р. в гр. С. и не се у.. Същият бил на възраст … години и повече от … г. живеел в РБ. и гр. С.. Имал с. б. г., както и адресна регистрация в гр. С.. Имал множество к. в РБ. и работел като „к.“ в гр. С.. Цитира разпоредбата на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. Заявява, че жалбоподателят никога не се е у. и не е правил опити да з.контактите си с органите на Дирекция „Миграция“. Счита, че целта можела да бъде постигната и чрез някоя от мерките предвидени в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, като н. му в С. д. за в. н. на ч. не съответствало на целта на закона. Дори и да влезела в сила заповедта за е., т. п. и и. положение в Л. можели да доведат до значително увеличаване на срока по организиране на е. на жалбоподателя.

В с. з. жалбоподателят не се явява. В писмено становище представено от пълномощника му адв.С.Р. поддържа жалбата. Представя допълнителни справки за дружества, на които с. и у. е жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалвания административен акт. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, в с. з. се представлява от Т.П., с.с ю. о. в Държавна агенция „Национална сигурност“, която оспорва жалбата. В изпълнение указания на съда представя писмени доказателства. В хода по същество моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Ч.с имена на латиница E. Y. E. A. и имена на кирилица: А.Ю.А.А. е г. на Д. Л., роден на ***г. в гр. З.. Същият е със с. на п. п. в Република България, с разрешение за п. № *********, издадено от ДБДС на 28-12.2018г., валидно до 16.11.2023г., ЕГН **********, ЛНЧ **********. ч.притежава национален паспорт № ********, издаден на *** г.

Оспорващият А. има завършени множество к. в Република България и е работил като „к.“ в гр.С.. Същия е б. на А. Ю. А. Т., род. на *** г., у. в … клас на ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“ гр.С.. ч.е е. с. на капитала и у. на „Биел инвестмънт“ ЕООД, „ЕЗК“ ЕООД и „КЗК“ ЕООД всички със седалище ***. Същият е с. съвместно с „ЕЗК“ ЕООД по договор за кредит с „Интернешънъл Асет Банк“ АД.

Със Заповед № З-289/01.02.2023 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ на основание чл.42 ал.1 т.2 във вр. с чл.10 ал.1 т.1 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ спрямо А.Ю.А.А. е наложена на принудителна административна мярка „е.“, като е отнето п. на п. и е наложена з. за в. и п. на територията на държавите –членки на Европейския съюз, тъй като с действията си ч.може да постави в о. с. на б. държава. (л.44 от делото). На съдът е служебно известно, че против тази заповед има депозирана жалба към 13.02.2023 г. по която е образувано адм.дело № 50/2023 г. на АдмС Сливен.

Със Заповед № З-290/01.02.2023 г., на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ, Заповед № З-289/01.02.2023 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност, и като е взел предвид изложеното в доклад рег.№ СЛ-6-464 от 31.01.2023 г., че е налице о. ч.да се у., оспорващият А. е н. п. в С. д. за в. н. на ч. към Дирекция „Миграция“- МВР, за срок до 6 месеца, с цел организиране на е. му от Република България. (л. 43 от делото).

Не се твърди по делото и не се представят доказателства спрямо А. да е образувано производство по реда на ЗУБ и към настоящия момент същият е със статус - ч.

По делото са представени извлечения от доклад рег.№ СЛ-6-463 от 31.01.2023 г. и доклад рег.№ СЛ-6-464 от 31.01.2023 г. отделени в самостоятелен к том № 1 с ниво на к „П", получени с вх. № Р-02-2 от 16.02.2023 г. и вх. № Р-02-4 от 16.02.2023 г. по описа на Административен съд - Сливен.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена чрез административния орган, в преклузивния срок по чл. 46а, ал.1 от ЗЧРБ, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт.

Като прецени доказателствата по делото и обсъди основанията, посочени от жалбоподателя, както и извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на оспорения административен акт в съответствие с чл. 168 от АПК, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, а жалбата за неоснователна.

П. н. на ч. в с. д. за в. н. на ч. не представлява по същността си принудителна административна мярка и не е сред тези, посочени в чл. 39а от ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал.10 от ЗЧРБ н. на ч.в с. д. се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване на ч., издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от н. и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал.6.

Съгласно чл. 44, ал.7 от ЗЧРБ към дирекция "Миграция" се създават с.д. за в. н. на ч., на които е издадена заповед за п.о. до границата на Република България или за е.. Н. на ч.се извършва въз основа на заповед за п. н., издадена от компетентни длъжностни лица, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от н. и законовото основание. Заповедта, с която е наредено п. н. в с. д.за в. н. на ч., е издадена от името на Председателя на ДАНС, в режим на заместване т.е от компетентен орган, в кръга на правомощията, предписани му от закона – чл.44 ал.6 във вр. с ал.1 от ЗЧРБ. Издателят на административния акт е надлежно оправомощен да изпълнява функциите на титуляра на длъжността със Заповед ЧР-з-55 от 26.01.2023 г. (л.45)  Заповедта е мотивирана - в същата е посочено, че е издадена във връзка със Заповед № З-289/01.02.2023 г. на Председателя на ДАНС и изложеното в доклад рег.№ СЛ-6-464 от 31.01.2023 г.. В заповедта е посочено и правното основание за издаването й - чл. 44, ал.6 и ал.10 от ЗЧРБ В оспорената заповед изрично е посочено, че п. н. в с. д. за в. н. на ч. се налага с цел е. на ч. от Р Б., но не повече от 6 месеца. В оспорената заповед е посочена необходимостта от н. и законовото основание за издаването й, с което е спазена разпоредбата на чл. 44, ал.10 от ЗЧРБ. При издаването на заповедта не са били допуснати нарушения на административно производствените правила, актът съдържа мотиви - в обстоятелствената му част има позоваване на правнорелевантните факти, а удостоверяващите ги доказателства са приложени към административната преписка. Законът възлага в тежест на административния орган да обоснове (т. е. да подкрепи с убедителни доказателства) необходимостта от издаването на заповедта по чл. 44, ал.6 от ЗЧРБ.

При наличието на законовите предпоставки - Заповед № З-289/01.02.2023 г. на Председателя на ДАНС за е. на жалбоподателя от т. на д. –членки на Европейския съюз, която ПАМ е подлежала на предварително изпълнение, административният орган е имал законово право да нареди п. н. в с. д.за в. н. на ч.по чл. 44, ал.6 от ЗЧРБ. Не са налице нарушения на материалноправни разпоредби.

Като мотив за издаването на обжалвания административен акт, е посочена о. ч. да се у., което би възпрепятствало изпълнението на заповедта.

Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "о. да се у. ч., спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се о. от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни н. на обществения ред, на предходни о. на лицето, независимо от р., не е н. страната в рамките на предоставения му срок за доброволно н., ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е у., не е спазило з. за в. и други.

По правната си природа п. н. в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на п. о. до границата на Р Б. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. З. следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на и., което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена о. ч.да се у. или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ.

В случая посочените критерии, обуславящи н. в СДВНЧ, са налице. Изпълнени са изискванията на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на ч.ПАМ по чл. 39а, ал.1 т.3 от същия закон и съществуваща реална опасност от у. му. Законосъобразно са упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от п. н. на ч. гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на е. му от Р Б. Данните по делото сочат на обосновано предположение, че лицето ще се опита да се о. от изпълнението на наложената мярка. Същият не е намерен на декларирания пред българските власти адрес, което съобразно дефиницията на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, следва да се квалифицира като о. да се у., респ. за възпрепятстване на организацията и подготовката на и. или за з. или о. изпълнението на ПАМ.

Съдът намира за нужно да отбележи, че не е налице нарушение на чл. 15, §4 Директива 2008/115/ЕО, която норма установява изрично общото задължение на държавите - членки допуснатото по чл. 15, §1 ограничаване на с. в рамките на процедурата по п. и., да бъде само и единствено с оглед на тази специална цел – и., и да бъде пропорционално за постигането на тази цел. Нормата поставя това изискване, за да се установи изрично необходимостта от своевременна преценка за наличие на предпоставките на з.. Езиковото и логическото й тълкуване сочат, че тя визира вече надлежно постановено з. - в противен случай европейският законодател не би употребил израза "засегнатото лице се освобождава незабавно". Следователно чл. 15, §4 Директива 2008/115/ЕО има отношение към преценката за законосъобразността на вече постановеното з. на ч., а не към преценката за законосъобразността на акта, с който това з. се налага. Преценката за законосъобразността на акта, с който се налага з. се извършва с оглед на визираните в чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО предпоставки и специална цел, а те, с оглед на доказателствата по делото, са налице.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед същата е мотивирана първо, с наложена принудителна административна мярка "е. ". Т.е. налице е процедура за в. по смисъла на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО на ч., на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал.1 т.3 от ЗЧРБ, по смисъла на българския закон. П. до страната на п. на ч. не може да се осъществи н., а следва да бъде подготвено от компетентните власти. Това означава, че исканата от европейската норма и визирана в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ специална цел за з. на гражданина на т. страна е надлежно установена. Второ, органът мотивирал акта си с о. жалбоподателят да се у., изискване, което също е визирано и в националната, и в европейската норми. В конкретния случай, цялостното поведение на жалбоподателя описано в доклад рег.№ СЛ-6-464 от 31.01.2023 г., действително в своята съвкупност представляват факти, които изграждат о. с. за о. от у. по смисъла на §1, т. 4в от ЗЧРБ.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният орган е длъжен да не засяга правата и законните интереси на адресатите на акта в по-голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът е издаден. Съгласно ал. 3 на чл. 6 АПК административният орган е длъжен да приложи тази мярка, която е по - благоприятна за адресата, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. От данните по делото е безспорно, че лицето не е намерено на декларирания съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧРБ адрес. Този факт наред с дейността му описана в горепосочения доклад водят до извода, че по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на е.. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, обосновани от събраните доказателства, е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че т. и. и п. положение в Л. би могло да увеличи значително срока на е. на жалбоподателя. В случай, че действително съществуват такива пречки, те следва да се установят ежемесечно от директора на дирекция "Миграция", съгласно чл.44 ал.8 от ЗЧРБ. В случай, че не съществува разумна възможност по правни или технически причини за п. и. на ч., лицето се о. незабавно.

Като прецени доказателствата по делото и обсъди основанията, посочени от жалбоподателя, както и извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на оспорения административен акт в съответствие с чл. 168 от АПК, съдът намира Заповед № З-290/01.02.2023 г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“за законосъобразна, а жалбата - за неоснователна.

При този изход на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. По делото не се претендират разноски от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 46а, ал.1 от ЗЧРБ, вр. с чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба А.Ю.А.А., г. на Д. Л., роден на *** г., против Заповед № З-290/01.02.2023 г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :