Определение по дело №788/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

    № 183

 

гр. Пловдив, 18.06.2020 година

 

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                     

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                                     ЕМИЛ МИТЕВ

                                                                                    

разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов  въззивно частно търговско дело № 788 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното                                                        

          Производството е по чл. 248, ал. 1  ГПК.

Образувано по молба с вх. № 1448 от 20.02.2020 г. от Р.Е.Б. за изменение на определение № 543/23.12.2019 г., постановено по в.ч.т.д. № 788 от 2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за присъдените в тежест на Б. и в полза на „П.и.“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лева за същото производство. В молбата се излагат съображения, че разноски в производството по чл. 248 ГПК не се дължат, включително и за въззивното производство, поради което се иска определението в тази част се отмени, като се остави без уважение искането на „П.и.“ ООД за присъждане на разноски, евентуално размерът на същите да бъде намален, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 във вр. с § 13 ПЗР на ЗИДЗЗ /ДВ 13.05.2020 г./, не е постъпил отговор по молбата от „П.и.“ ООД.

          Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

          Действително производството по чл. 248, ал. 1 ГПК няма самостоятелен характер, тъй като, както е отбелязано в цитираната от частнния жалбоподател съдебна практика на ВКС, това производство е функционално свързано с производството по предявения иск в съответната съдебна инстанция и затова разноските за този процесуален спор се обхващат от разноските по спора по същество, също за съответната инстанция.

В конкретния случай, предмет на въззивното производство е единствено определението на първоинстанционният съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, доколкото постановеното решение по съществото на материално-правния спор не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

Следователно, случаят представлява самостоятелен процесуално-правен спор, който не е обвързан от спора по същество и се осъществява  пред друга инстанция, поради упражненото от недоволната от постановения съдебен акт страна право на обжалване – чл. 248, ал. 3 ГПК. В това производството частният жалбоподател е установил сторените разноски, свързани с внасяне на дължима държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, поискал своевременно присъждането им, поради което и  въззивният съд се е произнесъл по това искане, съгласно с изричната императивна разпоредба на чл. 81 ГПК.

 Неоснователно е съдържащото се в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК евентуално искане за изменение на определението в частта за присъдените на частния жалбоподател разноски чрез намаляване на техния размер, основаващо се на възражението за прекомерност на заплатеното за въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Искането на „П.и.“ ООД за присъждане на разноски за настоящото производство се съдържа в частната въззивна жалба на дружеството, към която са приложени договор за правна помощ и доказателства за заплащането на разноските. Препис от жалбата със съдържащите се в нея искания, включително и това за разноски, е изпратен и получен от възиваемия Р.Е.Б., който в отговора си на въззивната жалба не е изразил становище по това искане, включително и чрез възражение относно прекомерността на разноските, поради което въззивният съд не е обсъждал такова възражение.

Целта на производството по чл. 248 ГПК е поправянето на допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за разноските, както и допълване на решението в същата част, при условие, че съдът не се е произнесъл по своевременно направените от страните искания и възражения свързани тази отговорност. Възможността за инициирането на такова производство е ограничена с разпоредбата на чл. 80 ГПК, като предвиденият в нея срок се отнася не само до искането на страната за присъждане на разноски, а и за всички искания и възражение на страните във връзка със спора по разноските. Щом страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и изрази становище по направеното от насрещната страна искане за разноски в рамките на съответното производство производството, преди съдът да се произнесе по това искане, то тя не би могла да въвежда такова възражение едва в производството по чл.248 ГПК.

От изложеното следва, че не са налице условия за изменение на определението в частта за разноските в искания от страната смисъл, поради което молбата следва да се остави без уважение.

В съответствие с изложеното

 

   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :                 

 

ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 1448 от 20.02.2020 г. от Р.Е.Б., за изменение на определение № 543 от 23.12.2019 г., постановено по в.ч.т.д. № 788 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд в частта за присъдените в това производство разноските.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

                            

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.