РЕШЕНИЕ
№ 1200 дата 23 юни 2016 год. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в
публично заседание на 30 май 2016 год.,
в
следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: К.Л.
Прокурор: …………………….
разгледа
адм. дело № 582 по описа за 2015 год.
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване
е Ревизионен акт № Р-20-1302384-091-01/ 20.11.2014г., издаден от началник
сектор дирекция „Контрол” в ТД на НАП Бургас и главен инспектор по приходите в
ТД на НАП Бургас, частично потвърден с Решение № 60/16.02.2015г. на Директора
на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в
тежест на търговското дружество „Айсберг“ ЕООД, гр.Сливен, ж.к. „Дружба“, ****,
са установени допълнителни задължения за
корпоративен данък за 2012г. в размер на 1214,90лв. и за ДДС за данъчни периоди
м.11, м.12.2008г., м.03, м.05, м.06, м.08, м.11, м.12.2009г., м.01, м.03, м.04,
м.05, м.06, м.08, м.09, м.10, м.11, м.12.2010г., , м.01, м.02, м.03, м.04,
м.05, м.06, м.07, м.08, м.10, м.12.2011г., м.05, м.06, м.07 и 01.08.2012г. –
27.08.2012г. в общ размер от 119207,10лв.
Жалбоподателят
„Айсберг“ ЕООД оспорва ревизионния акт в потвърдените части, като по отношение
на установеното задължение по ЗКПО за корпоративен данък не е изложил конкретни
оплаквания. По отношение на допълнително вменените му задължения за ДДС
възразява, че не са били налице материалните предпоставки за неговото
начисляване, като органът по приходите неправилно е квалифицирал получени от
управителя на дружеството парични суми от трети лица като аванси за изграждане
на жилищна сграда, а също така не е приложил правилно и нормата на чл.111, ал.1
от ЗДДС, тъй като към датата на дерегистрация неправилно е определил ДДС на
налични активи без да изследва дали за тях е бил ползван данъчен кредит. Иска
се отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на
сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч.
свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза, претендира разноски.
Ответникът – директор
на Дирекция „ОДОП“ Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва
основателността на жалбата, оспорва част от констатациите на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, претендира възнаграждение.
Жалбата е процесуално
допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от
закона срок.
Разгледана по
същество е частично основателна.
Със Заповед №
1302384/24.10.2013г. на началник сектор “Ревизии” при ТД на НАП – Бургас е
възложено извършването на ревизия на „Айсберг” ЕООД, гр.Сливен, за установяване
на публични задължения, измежду които - задължение за ДДС за периода
01.10.2008г.-27.08.2012г. и корпоративен данък за периода 01.01.2008г.-31.12.2012г.
Резултатите от
ревизията са обобщени в съставен РД № Р-20-1302384-020-03/12.09.2014г., като
въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният
Ревизионен акт № Р-20-1302384-091-01/ 20.11.2014г., издаден от началник сектор дирекция
„Контрол” в ТД на НАП Бургас и главен инспектор по приходите в ТД на НАП
Бургас, с който, в тежест на ревизираното дружество „Айсберг“ ЕООД, са
установени допълнителни задължения, които при оспорването по административен
ред са частично потвърдени с Решение № 60/16.02.2015г. на директора на Дирекция
„ОДОП“, както следва: за корпоративен данък за 2012г. е установено
задължение в размер на 1214,90лв., както
и са установени задължения за ДДС за данъчни периоди, както следва: м.11.2008г.
– 1235,36лв., м.12.2008г. – 588,36лв., м.03.2009г. – 256,37лв., м.05.2009г. –
472,65лв., м.06.2009г. – 325,96лв., м.08.2009г. – 651,93лв., м.11.2009г. –
1169,35лв., м.12.2009г. – 505,24лв., м.01.2010г. – 488,95лв., м.03.2010г. –
651,93лв., м.04.2010г. – 946,36лв., м.05.2010г. – задължение за лихва в размер
на 420,47лв., м.06.2010г. – 977,90лв., м.08.2010г. – 1142,16лв., м.09.2010г. –
1107,21лв., м.10.2010г. – 651,93лв., м.11.2010г. – 14981,66лв., м.12.2010г. –
650лв., м.01.2011г. – 833,05лв., м.02.2011г. – 146,68лв., м.03.2011г. –
228,17лв., м.04.2011г. – 2344,61лв., м.05.2011г. – 586,74лв., м.06.2011г. –
228,17лв., м.07.2011г. – 6519,33лв., м.08.2011г. – 228,17лв., м.10.2011г. –
325,96лв., м.12.2011г. – 325,96лв., м.05.2012г. – 651,93лв., м.06.2012г. –
880,11лв., м.07.2012г. – 1220,27лв. и 01.08.2012г. – 27.08.2012г. –
77884,63лв. Начислени са и съответните
лихви.
В
хода на ревизионното производство е установено, че в ревизирания период
дружеството извършва дейност по строителството на 13-етажна сграда в гр.Сливен,
кв.”Република”, състояща се от 6 магазина, кафе-аперитив и 39 жилищни имота,
като строителството е започнало в края на 2007г., като сградата е завършен в
груб строеж към 02.11.2011г. През 2012г. „Айсберг” ЕООД е прехвърлило
собствеността на два от апартаментите в изгражданата жилищна сграда, завършени
в груб строеж,а именно - апартамент № 13, на цена 43 417,60 лв. с ДДС,
продаден на „Милков-Маркет”ООД, съгласно НА № 37, том ІІ, рег.№ 2693, дело №
183 от 10.08.2012г., както и продажба на апартамент № 19, на цена от
5 000лв. продаден на лицето Мартин Людмилов Трифонов, съгласно НА № 162,
том ІV, рег.№ 6715, дело № 620 от 23.07.2012г. За първата продажба е било
извършено плащане в размер на 44 000.00лв., за което е издадена фактура №
20/27.05.2011г., с данъчна основа в размер на 36 666.67 лв. и начислен ДДС
в размер на 7 333.33лв., но през 2012г., при оформянето на сделката с
посочения НА № 37 от 10.08.2012г., е издадено кредитно известие към фактурата
със същите стойности, но с отрицателен знак, след което е издадена нова фактура
№ 21/10.08.2012г. с данъчна основа в размер на 35 966.28 лв. и начислен
ДДС в размер на 7 451.32 лв. По отношение на втората продажба към
физическото лице не е установено
издаване на фактура. Органът по приходите е установил, че през 2012г.
жалбоподателят не е отчел приходи от продажбата на тези имоти. В хода на
ревизията не е представена счетоводната отчетност за 2012г., изискани двукратно
с искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с
изх.№ ИТ-00-00-15470/20.11.2013г. и с изх.№ ИТ-00-153/08.01.2014г. констатирано
е също, че в подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО дружеството
е декларирало, че през 2012г. не е извършвало дейност и не са отчетени приходи
и разходи съгласно счетоводното законодателство. При тези данни органът по
приходите е преминал към облагане по реда на чл.122 от ДОПК на основание
наличие на обстоятелството на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно: не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и по т.2 от същата
правна норма – налице са данни за укрити приходи, за което дружеството е
надлежно уведомено. За целите на определяне на данъчната основа за облагане с
корпоративен данък за 2012г. по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК органът по
приходите е ползвал данни за продажните цени и площта на имотите, съобразно
вписаното в нотариалните актове, изискани от Службата по вписванията. След
приспадане на дължимия ДДС за продажбите са определени и приходите от
продажбата на имотите като разлика до продажните цени по нотариалните актове.
Определен е общ размер на приходите от продажбата на двата имота в размер на
40 072,97лв. За определяне
на разходите, свързани с отписването на двата
актива при продажбата им, органът по приходите е използвал данните по
представената от задълженото лице оборотна ведомост за 2011г. за натрупаните
към 31.12.2011г. разходи по изграждането на сградата, част от която са
продадените два апартамента. Разходите са извлечени от крайните салда на
счетоводни сметки 207-разходи за придобиване на дълготрайни активи,
302-материали и 303-продукция, като сумата на трите салда е установена в размер
на 471 792,81лв. Отчетната стойност на двата продадени апартамента е била
определена на база процентното съотношение между тяхната площ отнесена към
общата площ на сградата, или 5.59886 % от 471 792,81лв., т.е.
26 415,02лв. При този алгоритъм на определяне на приходи и разходи по
двете продажби на имоти през 2012г. органът по приходите е определил данъчната
основа за облагане с корпоративен данък в размер на 13 657,95 лв. /40
072,97лв. – 26 415,02лв./ и съответно е установил дължимия корпоративен
данък за 2012г. в размер на
1 365,80лв. съгласно чл.6 и чл.20 от ЗКПО. При оспорването по
административен ред горестоящия орган е съобразил обстоятелството, че
дружеството има натрупани загуби от 2008г., 2009г. и 2010г. общо в размер на
1 509лв., които съгласно разпоредбите на чл.70 от ЗКПО са приспаднати от формирания положителен финансов резултат,
като е формирана нова данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер
на 12 148,95 лв. и съответно е определен нов размер на дължимия
корпоративен данък - 1 214,90лв. Начислени са и съответните лихви.
Ревизионният акт е законосъобразен в
тази негова част. Жалбоподателят по същество не оспорва фактическите
констатации на органа по приходите,
касаещи облагането с корпоративен данък, а предвид обстоятелството за наличие
на данни за укрити приходи, понеже дружеството
е декларирало, че за 2012г. не е извършвало дейност и не е отчел
приходите от продажбата на двата имота, както и поради това, че не е представил
счетоводна отчетност за 2012г., то правилно приходната администрация е
пристъпила към особения ред на облагане по чл.122 от ДОПК, поради което и с
оглед нормата на чл.124, ал.2 от с.к. фактическите констатации се смятат за
верни до доказване на противното. В хода на съдебния процес те не са успешно
опровергани, като в тази насока жалбоподателят не ангажира доказателства,
поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна в тази нейна
част.
При определяне на процесните
задължения за ДДС на основание чл.86 от ЗДДС органът по приходите е констатирал
следното: „Айсберг“ ЕООД е сключил предварителни договори с шест физически лица
за продажбата на обекти в изгражданата от него сграда в гр.Сливен,
кв.„Република”, както следва: предварителен договор от 22.08.2008г. с А.М. В.
за продажба на апартамент № 6 със застроена площ 152,84кв.м., магазин № 3 със
застроена площ 47,67кв.м. и гараж № 4 със застроена площ 13,26кв.м., заедно с
приспадащите се общи части от сградата, срещу продажна цена 96 080 евро.
Представени са вносни бележки, хронология от банкови сметки на управителя на
дружеството С.И. И., от които е установено, че лицето е направило „вноски по
договор за строителство” на обща стойност 9 800 евро през ревизирания
период. Следващият предварителен договор е от 15.08.2008г., сключен с П.Г.В. за
продажба на апартамент със застроена площ 72кв.м. на трети жилищен етаж, заедно
с приспадащите се общи части от сградата, срещу продажна цена 28 800 евро.
Представени са били извлечения от
банковата сметка на съпругата на управителя на търговското дружество - Д. Л. И.,
от които е видно, че лицето е внесло
18 150 евро на вноски. Сключен е и предварителен договор от 08.05.2008г.
с купувача М.Д. Д.а за продажбата на
апартамент № 18, с площ от 71,63 кв.м., на четвърти жилищен етаж, ведно с
избено помещение № 18, ведно с
13,03кв.м. общи части на сградата, срещу продажна цена от 46 940 евро, от която
8 000 евро са били платени напълно
и в брой към датата на подписване на договора, а остатъкът е уговорено да се
плати на продавача на всеки три месеца по 2 000 евро до снабдяването с акт 14
за строежа. От представените извлечения от банковите сметки на управителя на
„Айсберг“ С.И. И., е било установено, че
М.Д. Д.а е направила вноски с основание „по предварителен договор за строителство”
в размер на 20 815,50 евро и 4 500лв. Следващият предварителен
договор е от 29.11.2007г., с който продавачът „Айсберг”ЕООД се е задължил да
продаде на купувача С.Д.Д. апартамент № 13 със застроена площ 89,54кв.м.,
заедно с приспадащите се общи части от сградата, срещу продажна цена от 40 293 евро. Представени са били извлечения
от банковата сметка на управителя С.И. И., от която е било установено, че този
купувач е направил плащане с посочено
основание „вноска по договор за строителство с рег.№13460/2007г.“ в размер на 3
900 лв. Сключен е и предварителен договор от 03.10.2007г. с който дружеството
се е задължило да продаде на купувача П.Т.Р. жилище № 8, със застроена площ
91кв.м., заедно с приспадащите се общи части на сградата, срещу продажна цена от 40 950 евро. От
представените извлечения от банковата
сметка на управителя на „Айсберг“ С.И. И. е било установено, че този
купувач е превел сума в размер на 89
890лв., с основание за „покупка на имот по
договор”. Следващият сключен предварителен договор е от 18.04.2011г. с купувача
Р.П.Г. за продажбата на апартамент № 8 със застроена площ 73,75 кв.м. на втори
жилищен етаж, ведно с избено помещение № 5, ведно с 13,94 кв.м. общи части на сградата,
срещу продажна цена 37 584 евро, от която 5 000 евро са били платени
напълно и в брой към датата на подписване на договора, а остатъкът е договорено
да се плати на продавача в следващите 24 месеца. От извлеченията от банковите сметки на управителя
С.И. И. е било установено, че този купувач е внесъл сума в размер на 9 765лв.,
представляващи вноска за покупка на апартамент, а на 01.07.2011г. е направено и
плащане с посочено основание „вноска по договор за покупка на апартамент 8,
кв.„Република”, бл.44 Сливен” в размер на 20 000 евро.
Въз основа на тези събрани
доказателства органите по приходите са приели, че ревизираното дружеството е
получател на авансови плащания по сключените от него с лицата предварителни
договори за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в изгражданата от
него жилищна сграда в гр.Сливен, кв.”Република”, независимо от факта, че сумите
не са постъпвали по банкови сметки или в касата на дружеството, а по сметките
на управителя на дружеството и неговата съпруга. Обосновали са този извод и въз
основа на посочените от лицата основания за направените от тях плащания -
„вноска по договор“ или „по договор за строителство“, поради което е прието, че
са извършени авансови плащания, направени от купувачите по предварителните
договори, страна по които, на позицията на продавача, е ревизираното дружество.
Прието е, че плащанията представляват цялостни или частични авансови плащания
по доставки на недвижими имоти, с доставчик ревизираното дружество, поради
което и на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.7 от ЗДДС е
обоснован извод, че данъкът за размера на плащането е изискуем от
жалбоподателя. Отделно от това, изрично е отбелязано, че на управителя С.И. И.
и неговата съпруга Д. Л.а И. също са проведени ревизии, съставени са ревизионни
актове, като при тези ревизии е било прието, че постъпилите суми по личните им
банкови сметки от горните физически лица – купувачи, не са участвали при
формиране на паричния поток на ревизираните лица, тъй като също е било прието,
че плащанията са във връзка с продажби на недвижими имоти, собственост на
„Айсберг”ЕООД. Ревизионните актове са влезли в сила като необжалвани от лицата.
С цел изясняване на факти и
обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения по ЗДДС от
дружеството е било изискано представянето на съответната счетоводна
документация. В изпълнение са били представени само издадени от дружеството
фактури, оборотни ведомости, главни книги и хронологични описи на счетоводна сметка
411 за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. и хронологични описи на сметка 601, 602,
604 и 605 за 2008г., като за 2012г. не са били представени никакви счетоводни
документи. При тези обстоятелства органът по приходите е преминал към облагане
по реда на чл.122 от ДОПК поради наличие
на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно - не е била представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане, за което ревизираното лице е надлежно уведомено.
Неоснователно е възражението за редовност на воденото счетоводство, като в тази
връзка жалбоподателят се позовава на извода на органа по приходите направен при
издадени от него АПВ № 801075/19.05.2008г., № 802697/10.11.2008г., №
901644/30.06.2009г. и № 903043/16.12.2009г. Изводът за редовно водено
счетоводство е направен при изследване на счетоводната документация, касаеща
издаването на тези четири АПВ, които се издават по повод на конкретна проверка
и касаят конкретни сделки и в този смисъл изводът е относим само в този
контекст, а не по отношение на цялото счетоводство на дружеството, в какъвто
смисъл е и констатацията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
поради което съдът счете това възражение за неоснователно. Органът по приходите
е пристъпил към доначисляване на ДДС съобразно размера на извършените от лицата
плащания (данъкът е включен в плащанията и е изведен съобразно формулата по
чл.53, ал.2 от ППЗДДС), което е извършено на
основание чл.86, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.7 от ЗДДС и чл.53,
ал.2 от ППЗДДС, както следва: в размер на 3 194,52 лв. за данъчните периоди
м.11.2008г., м. 01.06.2010г., м..01.2011г., м.02.2011г., м.03.2011г.,
м.05.2011г., м.06.2011г. и м.08.2011г. за авансово получените суми в размер
на 9 800 евро от купувача Емине
Файкова Вейзова. Доначислил е ДДС в размер на 5 916,39 лв. за данъчните периоди
м.12.2008г., м.06.2009г., м.11.2009г., м.12.2009г., м.01.2010г., м.03.2010г.,
м.10.2010г., м.01.2011г., м.02.2011г., м.02.2011г., м.03.2011г., м.04.2011г.,
м.05.2011г., м.10.2011г., м.12.2011г., м.05.2012г., м.06.2012г., м.07.2012г.,
за авансово получените суми в размер на
18 150 евро от купувача П.Г.В.. Доначислил е ДДС в размер на 7 538,54лв.
за данъчните периоди м.11.2008г., м.12.2008г., м.03.2009г., м.05.2009г.,
м.08.2009г., м.11.2009г., м.12.2009г.,
м.04.2010г., м.08.2010г., м.09.2010г., м.01.2011г., и м.04.2011г. за
авансово получени суми в размер на 20 815 евро и 4 500лв. от
купувача М.Д. Д.а. Доначислил е ДДС в размер на 14 981,67лв. за данъчния период м.11.2010г. за авансово получената сума в размер на 89
890лв. от купувача П.Т.Р.. Доначислил е
ДДС в размер на 8 146,93лв. за данъчните
периоди м.04.2011г. и м.07.2011г. за
авансово получени суми от купувача Р.П.Г. в размер на 48 881лв. Доначислил е
ДДС в размер на 650лв. за данъчен период м.12.2010г. за
авансово получената сума в размер на 3 900лв. от купувача С.Д.Д..
При
оспорването по административен ред горестоящият орган е коригирал част от
задълженията, като начисленият ДДС за данъчния период м.11.2009г. е намален с
972,69 лв., а начисленият ДДС за данъчния период м.12.2009г. е намален с
456,36лв., както и са коригирани съответните лихви за просрочие в тези периоди.
Също така за м.04.2011г. горестоящият орган е намалил размера на начисления ДДС
с 651,94лв. и съответната за него лихва.
Ревизионният
акт е законосъобразен в тази негова част.
Основните
възражения на дружеството в тази част от установените допълнителни задължения
за ДДС са свързани с това, че извършените от лицата – купувачи на имотите
плащания, не представляват аванс за дружеството, поради което не е възникнала и
необходимост от начисляване на данъка. В тази връзка страната се позовава на
сключени гаранционни договори с лицата, с което обосновава тезата си, че това
са гаранционни плащания, които те са извършили в полза на С.И. (бившият вече
управител на „Айсберг“), с което той да гарантира пред „Айсберг“ ЕООД изпълнението
на строителството на договорените за продажба по предварителните договори
имоти. По делото бяха разпитани лицата, подписали тези гаранционни договори,
чиито показания съдът не кредитира, тъй като дадените отговори бяха несигурни,
уклончиви, а св.В. не успя да разпознае подписа си върху този договор. Изобщо,
сключването на подобни гаранционни договори е лишено от всякакъв смисъл и
остава напълно неясно поради каква причина се е наложило тяхното сключване.
Свидетелите отговаряха еднотипно, че така са искали да им бъде гарантирано
построяването на имотите, тъй като управителят на дружеството „Айсберг“ вече е
бил сменен от друго лице (в хипотеза на прехвърляне на дружеството). Дори и да
е така, изпълнението на договорните задължения не се постига посредством
сключване на гаранционен договор, страна по който е бившия управител на
дружеството, в качеството му на гарант и е пълен non sense да се превеждат пари
на този гарант с цел довършване на строителството. Отделно от това, плащанията
на лицата са били извършвани в периода 2008г.- 2012г., а т.нар. гаранционни
договори са от 2015г., поради което остава неясно дали с тези договори всъщност
се дава нова квалификация на извършените по-рано плащания или се касае за други
последващи плащания. Поради пълната неяснота
относно смисъла и предназначението на тези гаранционни договори, възможно е
тяхното тълкуване от съда да е погрешно.
По
същество съдът приема, че извършените от лицата плащания в периода
2008г.-2012г., подробно описани по-горе, по своята същност представляват
авансови плащания, дължими съобразно сключените предварителни договори с
„Айсберг“ ЕООД за построяването на имотите. Това не се влияе от
обстоятелството, че паричните суми са били превеждани по банковата сметка на
управителя на дружеството, тъй като от една страна вписаните основания за
преводите безспорно сочат, че са били предназначени именно строителството на
сградата и са били превеждани на основание сключения предварителен договор,
страна по който е търговското дружество. От друга страна не се твърди лицата да
са имали някакви други облигационни отношения лично със С.И., които да са били
основанието за паричните преводи, т.е. жалбоподателят не доказва друга
каузалност на плащанията. Също така, вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза подробно разясни в съдебно заседание на 30.05.2016г., че е напълно
възможна такава практика, при която сумите да постъпват по банковата сметка на
управителя на дружеството, без впоследствие да се вземат счетоводни операции по
касовото или безкасово прехвърляне на сумите в полза на дружеството. Това обаче
не влияе върху възможността плащанията да се квалифицират като аванси, защото
това са плащания извършени именно във връзка със строителството, осъществявано
не от физическото лице С.И., а от представляваното от него дружество.
Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че при извършената ревизия на
физическите лица С.И. и неговата съпруга Д. И. (по чиято сметка също са били
превеждани пари от лицата за процесното строителство) органът по приходите не е
включил в паричния им поток процесните плащания, независимо че са постъпвали по
личните им банкови сметки, именно поради факта, че и в тези ревизионни
производства паричните плащания са били възприети като такива в полза на
дружеството по изграждането на сградата. Това не се отрича от жалбоподателя,
като ревизионните актове са влезли в сила като необжалвани от лицата. При тези
фактически данни съдът приема, че правилно органът по приходите е пристъпил към
определяне на допълнителни задължения за ДДС, който данък е бил дължим за
начисляване към момента на получаване на авансовите плащания за доставка на
стоки – недвижими имоти по арг. от нормата на чл.25, ал.7 от ЗДДС, поради което
правилно органът по приходите е начислил данъка на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС в размерите, съответстващи на
авансовите плащания. По делото беше представен съдебен акт – Решение №
192/10.03.2015г. по гр.дело № 4103/2014г. на Районен съд Сливен, видно от
който, едно от лицата договаряли покупка на имот в строящата се от
жалбоподателя сграда М.Д. Д.а е предявила частичен иск за сумата от
20 000лв. против „Айсберг“ ЕООД, представляваща платената от нея цена по
разваления с дружеството предварителен договор, който иск е уважен от съда и
дружеството е осъдено да върне сумата. На това основание жалбоподателят поиска
извършените плащания на това лице да бъдат изключени, поради което при повторно
извършената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице изготви вариант, при който
бяха изключени данъчните периоди, през които това лице е извършвало плащания
към дружеството. Съдът не кредитира този вариант на експертизата, тъй като не
са налице основания плащанията на това лице да не бъдат взети предвид,
независимо от постановения впоследствие съдебен акт, с който дружеството е
осъдено да ги върне. Към момента на извършване на авансовите плащания на този
купувач са били налице основанията за начисляване на данъка върху тях, те са
платени въз основа на действащ тогава договор и е с плащането е настъпило
данъчното събитие, изискващо начисляването на данъка. Постановеният
впоследствие от гражданския съд съдебен акт е неотносим към възникналото преди
това задължение за данъчното облагане и
той има отношение към облигационните отношения на страните, а не към публичните
фискални задължения на дружеството.
Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли в тази нейна част.
С
ревизионния акт е установено допълнително задължение за ДДС в данъчен период
01.08.2012г.-27.08.2012г. на основание чл.111, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят
„Айсберг” ЕООД е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на орган по приходите на
основание чл.176, т.3 от ЗДДС, с акт за дерегистрация №
200991200006186/02.07.2012г. на ТД на
НАП гр.Бургас, който е връчен на 27.08.2012г., не е обжалван и на същата дата е
влязъл в сила. Органът по приходите се е
позавал на разпоредбата на чл.111, ал.1 от ЗДДС, съгласно която към датата на
дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на
всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично
данъчен кредит и които са: 1. активи по смисъла на Закона за счетоводството,
или 2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане,
различни от тези по т.1, поради което е посочено, че дружеството ще дължи ДДС
за наличните активи към датата на дерегистрация, за които е ползвало изцяло или
частично данъчен кредит, като данъкът следва да бъде включен в резултата за
последния данъчен период по арг. от чл.111, ал.3 от ЗДДС, в случая 01.08.2012г.-27.08.2012г.
Органът се е позовал и на действащата през 2012г. разпоредбата на чл.27, ал.3,
т.2 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа е пазарната цена при доставки на
стоки по чл.111 от същия закон, поради което данъкът следва да се начисли върху
пазарните цени на наличните активи. Органът по приходите е констатирал, че „Айсберг” ЕООД не е изпълнил задълженията си
по чл.111, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.77, ал.4 и ал.5 от ППЗДДС, тъй
като заедно със справката-декларация за последния данъчен период от
01.08.2012г. до 27.08.2012г. не е подал протокол-опис за начисляване на данък
при дерегистрация по чл.111 от ЗДДС за наличните активи към тази дата.
Съобразно така установеното, на основание чл.111 от ЗДДС органът по приходите е
доначислил ДДС в размер на 89075,56лв.
за наличните активи към датата на извършената служебна дерегистрация по ЗДДС.
Съгласно представената оборотна ведомост към 31.12.2011г. са били отразени
активи на стойност 64 992,29 лв., в сметка 302 „Материали” – 28 066,01 лв. и
сметка 303 - „Продукция” - 378 734,51 лв., като предвид обстоятелството, че в
подадените дневниците за покупки от м.януари до м.август 2012 г., не са били
отразени фактури за покупки, органът по приходите е приел, че по счетоводни
данни наличните активи, представляващи изградената до груб строеж сграда, са на
стойност 471792,81 лв. От тази сума е извадена стойността на двата продадени
апартамента от процесната сграда по сделките с
НА № 37 от 10.08.2012г. и НА № 162 от 23.07.2012г., която е преценена на
базата на процентното съотношение между тяхната площ и общата площ на сградата
в размер на 26 415,02лв. и по този
начин е определена данъчна основа на наличните активи на стойност 445377,80лв.,
върху която, на основание чл.111 от ЗДДС, е начислен данък в размер на
89075,56лв.
При
оспорването пред горестоящия орган той е констатирал, че не са били анализирани
обстоятелствата, свързани с получените доставки и упражненото право на данъчен
кредит от ревизираното дружество за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2011г., в
който е била изграждана процесната сграда, т.е. доставките с право на данъчен
кредит за този актив. В тази насока е установил, че „Айсберг“ ЕООД е ползвал
данъчен кредит в размер на 82 795,15лв. по доставки на материали и услуги през
периода от 19.12.2007г. до 31.12.2011г. на обща стойност 413 975,75 лв. за строителството на
сградата, поради което е приел, че данъкът, който следва да се начисли на
основание чл.111 от ЗДДС е в размер на 77 884,63 лв., като е определил данъчната основа в размер на 389 423,16лв. на
наличен актив, представляващ изградената до груб строеж процесна сграда, към
датата на дерегистрация по ЗДДС на ревизираното дружество.
Ревизионният
акт е частично незаконосъобразен в тази негова част.
По делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, като констатациите на вещото лице частично опровергаха установеното от приходната администрация, касаещо правнозначимите факти при приложението на чл.111, ал.1 от ЗДДС, който регламентира фикцията, че към датата на дерегистрацията лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на ЗСч или активи по смисъла на ЗКПО, различни от тези по т.1. Горестоящият орган е приел, че в периода 19.12.2007г. – 31.12.2011г. „Айсберг“ ЕООД е получател на доставки на материали и услуги на стойност 413975,75лв. свързани с изграждането на жилищната сграда, която се явява наличен актив към датата на дерегистрацията. Органът по приходите е констатирал налична продукция отразена по с/ка 303 в размер на 378734,51лв., както и материали на стойност 28066,01лв. От сумата 413975,75лв. е приспадната стойността на двата продадени имота – 24552,59лв., поради което е прието, че данъчната основа, върху която следва да се начисли ДДС на основание чл.111 от ЗДДС е на стойност 389423,16лв., в резултат на което е определил данъка за последния данъчен период 01.08.2012г.-27.08.2012г. в размер на 77884,63лв.
Вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза аналогично констатира, че от датата на
регистрацията на дружеството по ЗДДС до датата на дерегистрацията, дружеството
е получател на доставки на стоки на стойност 413975,75лв. В тази сума обаче е
включена и сумата от 64992,29лв. – разходи за придобиване на ДМА, за която
експертът констатира, че те не са отчетени, направени са преди регистрацията по
ЗДДС, за тях не е бил ползван данъчен кредит, както и не е бил съставен и
наличен опис на активите към датата на регистрация по ЗДДС, поради което вещото
лице я изключва от образуването на данъчната основа по чл.111 от ЗДДС. По
отношение на стойността на наличната продукция – 378734,51лв., вещото лице
посочва, че в тази сума е включена и сума в размер на 30108лв. за закупуване на
стоки и услуги отчетени в дневника за покупки и СД за м.01.2008г. без право на
данъчен кредит, както и в стойността на продукцията органът по приходите е
включил и сумата от 11763,05лв., представляваща разходи за заплати и осигуровки
на административния персонал, поради което е направил извод, че разходите без
право на данъчен кредит са в размер на 41871,05лв., която сума е извадена от
стойността на наличната към датата на дерегистрация продукция – 378734,51лв.,
поради което вещото лице калкулира стойността на наличната продукция в размер
на 336863,46лв. към тази стойност е прибавена и стойността на наличните
материали, установена и от органа по приходите – 364929,47лв., поради което
стойността на данъчната основа е
установена в размер на 364929,47лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице
и изготвената от него рекапитулация, при която е съобразил, че не по всички
доставки на стоки и услуги в периода на регистрация по ЗДДС
дружеството-жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит, поради което
правилно стойността на тези доставки е приспадната, както и разходите за
заплати и осигуровки за административния персонал (направено уточнение в тази
връзка при изслушване в с.з. на 07.03.2016г., л.1621). От установената данъчна
основа на наличните активи към 27.08.2012г. - 364929,47лв. вещото лице приспада
себестойността на двата продадени недвижими имота на „Милков Маркет“ и М.Т. –
19188,76лв., както и приспада стойността на актива, за който са приспаднати
получените от лицата по предварителните договори аванси – 48743,42лв. Органът
по приходите не е приспаднал тази стойност, но съдът споделя становището на
вещото лице, че това е необходимо, тъй като в противен случай би се достигнало
до дублиране в облагането – веднъж активът да се обложи със стойността си и още
веднъж с получения за него аванс. В тази връзка съдът взема предвид вариантът
по първата експертиза, където се приспада сумата от 48743,42лв. – стойност на
актива, за който са приспаднати всички получени аванси, в т.ч. и на М. Д., за
който аванс съдът прие, че също подлежи на облагане, докато при вариантът по
допълнителното заключение вещото лице извади от стойността на актива този
аванс. След приспадане на посочените стойности по първия вариант на
експертизата вещото лице определя остатъка на наличните активи към датата на
дерегистрация 27.08.2012г. по чл.111 от ЗДДС в размер на 296997,29лв., поради
което дължимият ДДС на това основание е в размер на 59399,46лв. Дължимата лихва
за периода 15.09.2012г. до 19.11.2014г. е в размер на 13190,43лв. Ревизионният
акт в тази негова част следва да бъде изменен в посочения смисъл.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като към датата на дерегистрацията имотите са били възбранени, поради което не представляват актив на дружеството, понеже не може да се разпорежда с тях и на това основание счита, че тяхната стойност не следва да участва в основата за облагане по чл.111 от ЗДДС. Активите представляват придобити и контролирани от предприятието ресурси в резултат на минали събития, които в процеса на експлоатирането им носят икономическа изгода. Становището на страната е, че щом имотите са възбранени, то дружеството не може да се разпорежда с тях, поради което те губят качеството си на актив. Това разбиране не се споделя от съда. Действително налагането на възбарана върху недвижимите имоти ограничават възможността дружеството да се разпорежда с тях, но това ограничение е в контекста на гражданския оборот. От счетоводна гледна точка възбранените имоти не претърпяват промяна в статута им на актив, те не се отписват на това основание, респ. след вдигане на възбраната не се завеждат отново като активи. Към датата на дерегистрация имотите са все още в патримониума на търговеца, собствеността на не е прехвърлена на трети лица, поради което няма основание да се счита, че са изгубили качеството на актив и на това основание да се претендира тяхната стойност да бъде извадена от данъчната основа по чл.111 от ЗДДС.
На
основание изложените мотиви ревизионният акт следва да бъде изменен в частта
относно установеното задължение за ДДС на основание чл.111 от ЗДДС в данъчен
период 01.08.2012г.-27.08.2012г., като задължението се определи в размер на
59399,46лв., ведно с лихва в размер на 13190,43лв., а жалбата в останалата й
част относно определените задължения за ДДС на основание чл. 86 от ЗДДС, както
и относно задължението за корпоративен данък
за 2012г. следва да бъде отхвърлена.
С
оглед този изход на процеса, при обжалван материален интерес в размер на
154274,28лв., уважена част на жалбата – 22610,32лв., направени разноски от
жалбоподателя в размер на 5590,19лв., от които 50лв. държавна такса, 1300лв.
възнаграждение за вещо лице и 4240,19лв. възнаграждение за адвокат, в негова
полза следва да се присъдят разноски в размер на 1638,59лв. Разноските за
ответника са юрисконсултско възнаграждение в размер на 4072,74лв., като
съобразно отхвърлената част от жалбата – в негова полза следва да се присъдят
разноски в размер на 3475,84лв.
Така
мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,
ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-20-1302384-091-01/ 20.11.2014г.,
издаден от началник сектор дирекция „Контрол” в ТД на НАП Бургас и главен
инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, частично потвърден с Решение №
60/16.02.2015г. на Директора на Дирекция
„ОДОП” Бургас, В ЧАСТТА, в която, в тежест на търговското дружество
„Айсберг“ ЕООД, гр.Сливен, ж.к. „Дружба“, ****, е установено задължение за ДДС
на основание чл.111 от ЗДДС в данъчен период 01.08.2012г.-27.08.2012г. в размер
на 77884,63лв., ведно с лихва в размер на 17315,58лв., като ОПРЕДЕЛЯ задължението в размер на 59399,46лв., ведно с
лихва в размер на 13190,43лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Айсберг“ ЕООД, гр.Сливен, ж.к. „Дружба“, ****
против Ревизионен акт № Р-20-1302384-091-01/ 20.11.2014г., издаден от началник
сектор дирекция „Контрол” в ТД на НАП Бургас и главен инспектор по приходите в
ТД на НАП Бургас, частично потвърден с Решение № 60/16.02.2015г. на Директора
на Дирекция „ОДОП” Бургас в ОСТАНАЛАТА й
ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Айсберг“ ЕООД, гр.Сливен, ж.к.
„Дружба“, ****, с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на
НАП сумата от 3475,84лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ
на НАП да заплати на „Айсберг“ ЕООД, гр.Сливен, ж.к. „Дружба“, ****, с ЕИК
********* сумата от 1638,59лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: