Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. П., 27.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4298/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Р.Т.П.,***, ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. В.К., адрес: ***, срещу „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, с която при условията на обективно съединение са предявени
отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от общо 2296,98 лева, от – главница и
евентуално лихви, за периода 01.09.2008 г. до 30.04.2011 г., представляващи
стойност на претендирана от ответника за доставена,
измерена и потребена топлинна енергия за недвижим
имот, доставена до недвижим имот, находящ се в гр. П.,
ул.“Г.“, бл**ап*ет*
В
исковата молба се твърди, че цитираните суми, са погасени по давност и същите
не се дължат от ищеца. Изложени са подробни съображения в тази насока, като
ищецът твърди, че при ответника са му отказали справка за проверка дължимост на сумите, дали се касае само за главница или и
лихви. Ангажира писмени доказателства към молбата.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание ищецът, не се явява и не изпраща представител. Съдът е докладвал
постъпила молба рег.№ *****/26.11.2019г., с която адв.К.
- процесуален представител на ищеца, моли делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие. Сочи, че няма възражения по проекто-доклада. Моли да приемат правния интерес на
основание факта, че ответното дружество в отговора е посочила, че само по
силата на съдебно решение вземанията биха могли да бъдат отписани. Посочва, че
ответното дружество е депозирало
заявление по чл.410 ГПК, като е образувано ч.гр.д., по което заповедта е била
обезсилена, поради нередовен адрес на връчване на доверителката й. Моли се
респективно за извършване на справка, досежно
обстоятелствата по частното гр. дело и
прилагане на същото. Претендират се разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК.
За ответното дружество- редовно призовано, се явява юк.
С. с пълномощно по делото, която заявява позиция, че няма възражения по
доклада. Оспорва иска. По доказателствените искания,
в молбата предоставям на съда. Не оспорва обстоятелството, че е било подадено
заявление от наша страна по реда на чл. 410 ГПК за задължението на ищцата. Няма доказателствени искания. Съдът е докладвал делото съобразно проекто-доклад, обективиран в
определение от 10.10.2019г., в което е обективиран проекто-доклада и е дал указания на ищцовата
страна да уточни правния интерес на иска и конкретизира исканията си, като в
посочената и цитираната в съдебно
заседание молба, процесуалният представител на ищеца, съдът приеме, че е уточнил правния си интерес от завеждане на
иска, като е посочила, че само по силата на съдебно решение вземанията биха могли
да бъдат отписани, за които се твърди, че длъжник е ищцата. При вземане
становище от страна на процесуалния представител на ответното дружество, същата
сочи, че не оспорва факта за заведено честно гражданско дело и обезсилената
заповед по същото, като съдът е намерил,
че следва да допълни доклада си в този смисъл, като е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че е било
заведено ч. гр. д. 3139/2012 г. по описа на РС-П. и издадената заповед за
парично задължение е била обезсилена. По делото то страна на процесуялния
представител на ищеца и била представена и приета от съда справка за блокирана
сметка, касаеща ищцата.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при
които в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита –
отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
същите, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на
съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват
и процесуално допустими.
Между
страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в приетите
по делото извлечение от сметка, че ищцата е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Видно от справката по блокирана сметка на
ищцата /стр.26 от делото/ се установява, какви са начислените задълженията на титуляра на партидата – ищецът
Р.П. за топлинна енергия към 27.11.2019 г. Видно от справката, то като дължими
са начислени именно сумите, предмет на исковата молба- 2296, 98 лева.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че отразяването на тези суми като задължения
на ищеца към ответното дружество, в частност чрез отнасянето им по блокирана счетоводна
сметка, с посочен абонат и неотписването им като такива от партидата за процесния
имот, с титуляр ищецът -Р.П., поражда правния интерес на същия да поиска
признаване на недължимостта им, в т. ч. чрез заявеното в процеса основание –
погасяването им по давност, започнала да тече след настъпването на
изискуемостта им и изтекла към датата на образуване на производството. В тази
връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответното дружество, насочени
към опровергаване интереса от търсената защита. Само по себе си
обстоятелството, че тези вземания съществуват при „Топлофикация – П.“ АД като
парични притезания за топлинна енергия с насрещно задължено лице ищеца Р.П. дава
възможност на дружеството да потърси същите от длъжника и обуславя интереса му
да отрече сумите с цел да бъде установено със силата на пресъдено нещо, че
същият не ги дължи на ответника, като гарантира, че този спор е разрешен между
страните. Наред с това, продължаващото начисляване на вземанията прави възможно
тяхното погасяване чрез извънсъдебно плащане, респ. чрез извършване на прихващане,
поради което доводът на ответника за невъзможността да ги реализира по
принудителен ред също не е от естество да лиши ищеца от интерес от търсената
защита чрез отричането им.
Изясни
се, че основанието, на което ищецът оспорва дължимостта на вземанията е погасяването
им по давност.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо цена на доставена топлинна енергия в
размер на сумата от 2296,98 лева, от – главница и евентуално лихви, за периода
01.09.2008 г. до 30.04.2011 г., представляващи стойност на претендирана
от ответника за доставена, измерена и потребена
топлинна енергия за недвижим имот, доставена до недвижим имот, находящ се в гр. П., ул.“Г.“, бл**ап*ет.1,
има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него
е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим и по отношение
на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания
предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД
погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от
погасяването по давност на главницата.
По
делото не се твърди и не се установява за вземанията по реда на чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./, вр. чл. 109, ал. 3 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./ да е бил издаван изпълнителен лист въд основа на т. нар.
несъдебно изпълнително основание, същите да са удостоверени във влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК или да са установени
с влязло в сила съдебно решение, което да обуславя прилагането на давностен
срок с различна продължителност или начален момент, поради което остава
приложим тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Напротив, като безспорен
факт по делото е посочено, че издадената заповед по чл.410 ГПК, е била
обезсилена, поради което и гр.д 3139/2012 г., по което същата е била издадена
не е приобщено към доказателствата по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от публикуваните и с това публично достъпни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация–П.“
ЕАД на потребителите в гр. П. /приложими към процесния период/ е предвидено
задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в
клаузата на чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание да се
приеме, че вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец
става изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане. През
това време притезанието е само ликвидно – определено по своето основание и
размер, а едва след изтичането му същото става изискуемо и от този момент
започва да тече законоустановеният тригодишен давностен срок. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 70 ЗЗД, при тълкуването на която може да се направи извод,
че в случаите при които срокът е уговорен в полза на длъжника /каквато е
настоящата хипотеза, доколкото друго не следва от волята на страните или от
естеството на задължението/ кредиторът не може да иска изпълнение преди
изтичането му.
Изложеното
води до извод, че вземането за главница в размер на сумата от 2296,98 лева, от
– главница и евентуално лихви, за периода 01.09.2008 г. до 30.04.2011 г.,
представляващи стойност на претендирана от ответника
за доставена, измерена и потребена топлинна енергия
за недвижим имот, доставена до недвижим имот, находящ
се в гр. П., ул.“Г.“, бл**ап*ет.1, които суми са претендирани от ответното дружество, чрез включването им като
дължими в блокирана сметка, поради погасяването им по давност, принципно се
погасява по давност на 31.05.2014 г.Изискуемостта на това притезание
за целия период е настъпила на първия ден след изтичане на 30-дневния срок след
края на месец април 2011 г., явяващ се краен период, за който се отнася
задължението по см. на чл. 34, ал. 1 от приложимите Общи условия или на 31.05.2011
г. Оттогава е започнал началният момент на тригодишния давностен срок, който за
цялото вземане е изтекъл на 31.05.2014 г. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването
по давност на главницата следва да се считат за погасени и акцесорните по
характера си вземане за лихва за забава, които също са погасени по давност.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
В
настоящия случай, въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответното
дружество не ангажира доказателства, а и не наведе твърдения, за предприемането
на конкретни действия, които да са довели до спиране и/или прекъсване на
давностния срок за вземанията на основание чл. 115, чл. 116 ЗЗД. Следователно,
процесните притезания се явяват погасени по давност към 31.05.2014 г., а с това и преди момента на образуване на
настоящото производство с депозирането на исковата молба от 18.07.2019 г.,
което обуславя уважаване на процесните искове. Следва
да се посочи, че съдът не следва да изчислява давността от друг момент, тъй
като по делото предвид обстоятелството, че фактът за обезсилената заповед за
изпълнение е бил обявен за безспорен и не са ангажирани доказателства в
посочения смисъл, както и от ответната страна, за процесни
факти, допълнително касаещи същата, то до такова обсъждане не следва да се
стига, като не са били ангажирани доказателства, още повече, че само при
положение, че същата би влязла в сила /каквато хипотеза в случая не е налице/,
би си стигнало до броенето на по-дълъг давностен срок
от пет години. При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от значение е не само изтичането на
предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този период, което да
има за последица погасяване на правото му за принудително събиране на паричните
притезания.
Ответникът,
чиято е тежестта да установи, че в негова полза са възникнали и съществуват
паричните притезания, предмет на исковите претенции
по чл. 124, ал. 1 ГПК, въпреки дадените му указания, не ангажира доказателства
за това, нито конкретно за настъпване на основание, довело до спиране и/или
прекъсване на давностния срок.
С
оглед на горното, предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
основани на твърдението за недължимост на сумите от
ищцата като погасени по давност, се явяват изцяло основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
При този
изход на спора – основателност на исковите претенции, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сума в
общ размер от 491, 28 лв., от които 91,28 лв. за внесена държавна такса и 400
лв. за адвокатско възнаграждение. Заплащането на последното следва от
отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие,
представен по делото, като е представен и списък за разноски по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Р.Т.П.,***, ЕГН **********,
чрез
пълномощника им адв. В.К., адрес: ***, срещу
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. Мошино обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Мартин Петров Нейчев не дължи на „Топлофикация
– П.“ АД сумата от 2296,98 лева, от – главница и евентуално лихви, за периода
01.09.2008 г. до 30.04.2011 г., представляващи стойност на претендирана
от ответника за доставена, измерена и потребена топлинна
енергия за недвижим имот, доставена до недвижим имот, находящ
се в гр. П., ул.“Г.“, бл**ап*ет.1, които суми са
претендирани от ответното дружество, чрез включването им като дължими в
блокирана сметка, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р.Т.П.,***, ЕГН **********, сумата от 491,28 лв., представляваща сторени разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: