РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. З., 08.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на осми септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно
наказателно дело № 20245420200056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.4 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
Образувано е по Акт за констатирана проява на дребно хулиганство, съставен от
длъжностно лице от състава на ОД МВР С., срещу Л. Ю. М., роден на 08.08.1992 г. в
гр. З., живущ в гр. Неделино, ул. Б. Ш. №*, български гражданин, неженен, неосъждан,
работи като шофьор-тираджия, с ЕГН **********, затова че на на 07.09.2024 г. около
05.20 ч. в гр. Неделино, на ул. „Н.“, на паркинга до СУ „Св. Св. К. и М.“ и на ул. „А.
С.“ до дом №130, в нетрезво състояние извършва непристойна проява, на публично
място, нарушаваща обществения ред и спокойствието на гражданите, показваща явно
неуважение към обществото, съпроводена с оскърбително отношение към
полицейски орган при изпълнение на служебните му задължения.
В съдебно заседание, вносителят РУ З. – редновно призован не изпраща
представител и не се представлява. Р. С. – редовно уведомен не взема становище, не се
представлява.
Нарушителят се явява лично, не оспорва фактическите констатации по акта, като
сочи, че съжалява за извършеното.
В лична защита сочи, че е извършил нарушението под въздействие на алкохол и не
помни много от случилото се.
В предоставената му последна дума сочи, че съжалява за извършеното, моли за
наказание глоба.
Съдът, след като разгледа събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.09.2024 г. около 05.20 ч. в гр. Н., между лицето, срещу което е повдигнато
1
административното обвинение и свидетеля Е. З. И. се разменили думи на висок тон,
което направило впечатление на дежурните полицаи Б. и Н., който в същото време
правели обод на района. Полицейският служител Н. указал на М. да се оттегли и да се
прибира вкъщи. М., заедно с други свои приятели си тръгнал, а полицейските
служители продължили да ипълняват възложените им задачи по осигуряване на
обществения ред.
Малко по-късно, свидетелят Н. получил телефонно обаждане от непознат за него
телефонен номер, със сигнал за сбиване в района на бившия бар „К.“ на адрес: гр. Н.,
ул. „А. С.“ № *. Свидетелят споделил сигнала с колегите си Б., С. и Д. и всички те се
насочили към мястото за проверка. Там те установили свидетелите Д. и Г., заедно с
момичета, за които Д. и Г. казали, че съжителстват с тях. Свидетелите Д. и Г.
разказали, че по път се срещнали с М., който започнал да се държи агресивно най-
напред с Д., като го ударил по брадата, след това го захапал по лявата гърда. Опитали
се да го разтърват, но той продължил да се държи агресивно, което наложило намесата
и на други лица, които да успокоят М.. Докато свидетелите разговаряли се появил
ненадейно и нарушителя М. с дървена летва в ръка. Свидетелите Н. и С. го
приближили до парапета към моста, взели му летвата и я хвърлихме встрани. След
това успели да задържат М. към парапета, за да не доближи Д.. В този момент
нарушителят започнал да вика, използвайки думите „п...“. Служителите Н. и С.
удържали М., а другите двама свидетели Д. и Б., удържали другата група.
М. направил опити да се измъкне от служителите на реда и те преценили, че следва
да бъде задържан. Използвали технически средства-белезници, след което го
транспортирали да сградата на полицейския участък в град Н., а след това и в
сградата на РУ З..
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява посредством
изслушаните свидетелски показания на лицата Е. И., С. Г., С. Д., В. Н., В. С. и И. Д..
Свидетелските показания са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът им
дава пълна вяра.
По отношение вменените административни обвинения относно словесно
пререкание между нарушителя и лицето Е. З. И. от гр. Н. не са събрани доказателства
в хода на производството, които да ги потвърждават. Показанията на свидетелят И. са
общи, неконкретни и от тях не може да бъде извършен конкретен извод.
Същевременно и свидетелят Н. не е възприел коинкретни факти, а единствено „глъч“.
Свидетелят прави предположения за случилото се, но не излага конкретни
възприятия. Останалите свидетели, разпитани в рамките на производството по делото,
обесктивно не са могли да възприемат факти и обстоятелства във връзка с евентуално
възникнала ситуация в гр. Н., на ул. „Н.“, на паркинга до СУ „Св. Св. К. и М.“.
Недоказани са и фактическите твърдения на акта за констатирана проява на
дребно хулиганство по отношение на вмененото посягане от нарушителя към
свидетеля С. Т. Г. от гр. С.. Самия Г. ясно сочи ,,мен не можа да наближи....аз вървях
по-напред“. Свидетелят Д. също не сочи конкретни преки действия, извън словесни
изрази, от страна на нарушителя към Г. или друго лице. Същевременно следва да се
посочи, че тези факти и обстятелства обекктивно не са могли да бъдат възприети и от
2
свидетелите Н., С. и Д., които към този момент все още не са били на място.
Освен посоченото, недоказано е и административното обвинение в частта му
относно твърдяната саморазправа с дървена летва от страна на нарушителя спрямо
свидетелите Д. и Г..
Безспорно по делото се установява, че нарушителят се появил на ул. „А. С.“ с
дървена летва – пръчка, но безд противоречиво свидетелските показания са
единствено в насока за наличието й, но не и за употребата й. Действията по физическа
саморазправа не следва да бъдат единствено предполагаеми, мислими или очаквани
според субективните възприятие на едно и/или повече лица. В случая липсва каквато и
да е била конкретика, проява в реалната действителност на едно физическо действие
по самоуправа – нападение, насоченост или друго експлицитно поведение. В тази
връзка, житейски оправдана е реакцията на служителите на реда, след като са
възприели, че нарушителят разполага с подобно средство в ръцете си, но въпреки това
непроменен остава изводът за недоказаност на административното обвинение в тази
му част.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Повдигнати са административни обвинения срещу пълнолетно лице, за което няма
данни да се счита, че е оборена презумпцията за вменяемост или че са налице други
обстоятелства, водещи до невъзможност да понесе административнонаказателна
отговорност.
По делото са събрани данни относно опит на нарушителя да избегне задържането
му от полицейските служители Н. и С.. Свидетелят С. сочи, че нарушителят е
причинил нараняване на крака на свидетеля Н., в резултат на което последният
получил синини. С категоричност свидетеля сочи, че нараняването е в резултат на
ритник от М. в десния крак на Н..
Съдът не дава вяра на свидетелските показания в тази им част, поради следното-
самият Н. сочи, че е налице охлузване, за което сочи невъзможност да конкретизира по
какъв начин е настъпило. Св. Н. сочи, че левият му крак е всъщност този, с който
нарушителят е могъл да осъществи контакт. Свидетелят сочи - ,,На левия ми крак беше
замърсен панталона ми от движенията на нарушителя, който вероятно правеше опити
да ме ритни, а нараняването ми на десния ми крак пак е възникнало в същия период,
но не мога да кажа по какъв начин. Нямам идея дали това охлузване е в резултат на
охлузване във вещ, предмет или е причинено от действията на нарушителя.“ Съдът
намира за житейски оправдано обяснението на св. Н., че е възможно охлузването му
да е причинено по друг начин, предвид че е установено на десния му крак, а всъщност
левият му крак е бил в съприкосновение с нарушителя.
Уточняването на горното обстоятелство е свързано с преценка относно
допустимостта на настоящото производство, предвид чл.1, ал.5, т.2 от УБДХ, съгласно
който Указът не се прилага при нанесена телесна повреда на служител на
Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на служебните
му задължения.
По-нататък, съставеният Акт за констатирана проява на дребно хулиганство е
редовен и съставен при спазване изискванията относно неговото съдържание.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от УБДХ, дребно хулиганство по смисъла на този указ е
непристойна проява, изразена чрез поведение, с което се нарушава общественият ред и
спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. Предвид по-ниската си
обществена опасност от хулиганството по НК, дребното хулиганство е
административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Според цитираната
разпоредба на УБДХ проявите на дребно хулиганство са конкретизирани в три групи:
3
употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред
повече хора, оскърбително отношение към гражданите или органите на властта или на
обществеността; скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава
общественият ред и спокойствие. За да е осъществен състав на дребно хулиганство,
следва да е извършено деяние, което с оглед своите обективни и субективни признаци,
да попада към една от посочените групи.
Въз основа на описаната по-горе фактология, съдът счита, че нарушителят е
извършил от обективна и субективна страна проява на дребно хулиганство по смисъла
на чл.1, ал.2 от УБДХ, изразяваща се във физическа саморазправа със С. Р. Д. от град
Н., като му нанася удар с юмрук в лицето в областта на брадичката, дърпа го за
дрехите, захапва го в областта на лявата гърда, и използване на обиди и псувни към
полицейските служители В. Н. и В. С., а именно „П...“, с което е нарушил обществения
ред и спокойствие. Това се потвърждава от разказа на свидетелите по делото.
Същевременно няма данни за престъпление по чл. 325 от НК. Действията са
извършени публично, демонстративно и изразяват явно пренебрежение към
обществения ред. Съдът приема, че причина за поведението на нарушителя е
алкохолното опиянение, което е занижило значително възможностите му за
самоконтрол и преценка на ситуацията, макар и пияното състояние не е извинително
обстоятелство. От субективна страна деянието му е осъществено виновно.
По вида и размера на наказанието:
В този смисъл, след като е налице деяние, което осъществява обективните и
субективните признаци на състава на дребното хулиганство, очертани в разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 УБДХ, е налице и визираното административно нарушение, за което
следва да бъде наложено едно от наказанията по чл. 1, ал. 1 от указа, предвидени
алтернативно – Задържане в структурни звена на МВР до 15 денонощия или Глоба в
размер от 100 до 500 лв.
При индивидуализиране вида и размера на наказанието съдът отчете конкретните
действия на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и
неговия извършител. Като отегчаващо вината обстоятелство се прие това, че проявите
на нарушителя са извършени в присъствието на множество лица, включително жени,
ненадейно, без какъвто и да е било повод или провокация. Освен това действията на
нарушителя са били настъпателни, повтарящи се. Съдът отчете като отегчаващо
вината обстоятелство и това, че нарушителят в некратък период от време е проявил
негативно поведение към множество лица, премествайки се от едно място на друго,
както и това, че с действията си той е осъществил всички възможни прояви на дребно
хулиганство – по чл. 1, ал.3, пр.1-4 от УБДХ.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление за
извършеното, както и това, че действията му не разкриват някаква по-висока степен на
обществена опасност от обичайните прояви на дребно хулиганство. Освен вече
посочените, като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема и сравнително
младата възраст на нарушителя, както и че е трудово ангажиран, поради което следва
да бъде санкциониран с предвиденото наказание „глоба“ в максимален размер от
500,00 лв.
Съдът приема, че това административно наказание ще въздейства възпиращо и
превъзпитателно, и ще мотивира нарушителя за в бъдеще да спазва установените в
страната норми и правила за поведение, като се въздържа от други подобни прояви
По разноските:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, намираща приложение по
аналогия в настоящия случай, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда
да заплати сторените по делото разноски.
В конкретния случай в производството пред съда са сторени разноски в размер на
45лв., от които – 25лв. пътни разходи на св. Д. и 20лв. дневни на същия свидетел.
Въпреки, че нарушителят е оправдан в отделни части от повдигнатото му
административно обвинение, същият дължи разноски в пълен размер, предвид че
показанията на свидетеля Д. касаят доказване на административното обвинение, в
което нарушителят е признат за виновен.
Съобразявайки изложеното и на основание чл.6 от УБДХ, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителя Л. Ю. М., роден на*** г. в гр. З., живущ в гр. Н., ул. Б.
Ш. №*, български гражданин, неженен, неосъждан, работи като шофьор-тираджия, с
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.09.2024 г. около 05.20 ч. в гр. Н., на ул.
„А. С.“ пред дом №130, в нетрезво състояние извършва непристойна проява,
изразяваща се във физическа саморазправа със С. Р. Д. от град Н.о, като му нанася удар
с юмрук в лицето в областта на брадичката, дърпа го за дрехите, захапва го в областта
на лявата гърда, и използване на обиди и псувни към полицейските служители В. Н. и
В. С., а именно „П...“, с което поведение на публично място нарушил обществения ред
и спокойствие пред свидетелите присъствали на нарушението, поради което и на
основание чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 500.00 лв.
ОПРАВДАВА нарушителя Л. Ю. М., роден на *** г. в гр. З., живущ в гр. Н., ул. Б.
Ш. №*, български гражданин, неженен, неосъждан, работи като шофьор-тираджия, с
ЕГН **********, за това, че на 07.09.2024 г. около 05.20 ч. в гр. Н., на ул. „Н.“, в
нетрезво състояние извършва непристойна проява, изразяваща се в словесно
пререкание с лицето Е. З. И. от гр. Н.
ОПРАВДАВА нарушителя Л. Ю. М., роден на *** г. в гр. З., живущ в гр. Н., ул.
Б.Ш.№*, български гражданин, неженен, неосъждан, работи като шофьор-тираджия, с
ЕГН **********, за това, че на 07.09.2024 г. около 05.20 ч. в гр. Н., на „А. С.“ пред
дом №*0, в нетрезво състояние извършва непристойна проява, изразяваща се в
посягане към лицето С. Т. Г. от гр. Садово.
ОПРАВДАВА нарушителя Л. Ю. М., роден на 08.08.1992 г. в гр. З., живущ в гр. Н.,
ул. Б. Ш. №*, български гражданин, неженен, неосъждан, работи като шофьор-
тираджия, с ЕГН **********, за това, че на 07.09.2024 г. около 05.20 ч. в гр. Н., на
„А.С.“ пред дом №*0, в нетрезво състояние извършва непристойна проява, изразяваща
се физическа саморазправа с дървена летва спрямо лицата С. Р. Д. от град Н. и С. Т. Г.
от гр. С..
ОСЪЖДА Л. Ю. М., роден на *** г. в гр. З., живущ в гр. Н., ул. Б. Ш. №*,
български гражданин, неженен, неосъждан, работи като шофьор-тираджия, с ЕГН
**********, да заплати по сметка на Районен съд З. сумата от 45лв., представляващи
направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в срок до 24-часа от постановяването му
пред Окръжен съд – С..
НАСРОЧВА делото пред Окръжен съд – С. в случай на обжалване за 11.09.2024 г.
от 14.00 часа.
5
Съдия при Районен съд – З.: ____А.Ч.___________________
6