РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Сандански, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100021 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 128 КТ и е образувано, въз основа на иск,
предявен от М. ИВ. К. от гр. С**** против „Г*****“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. С***, представлявано от управителя И.В,Д..
Ищецът сочи, че от 30.01.2020 година с ответника по делото са били в трудово
правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжността „Обслужващ бензиностанция
- газостанция“ в обект „Бензиностанция, находяща се в гр. С****, с уговорено основно
трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Сочи, че на 11.12.2021 год. е бил поканен от
ответното дружество да се яви в обекта в гр. С*****за да му бъде връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение и за оформяне на трудовата книжка. Сочи, че на
посочената дата се е явил, но заповедта така и не му е била връчена и няма данни дали
трудовото му правоотношение е било прекратено. Твърди, че на 21.11.2021 год. обектът
„Б***“ в гр. С***** е бил затворен. Твърди, че към момента ответникът му дължи
отработени заплати за два месеца – за м. октомври 2021 год. и за м. ноември 2021 год. в
размер на по 650 лева.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 1 300 лева, представяваща неизплатени 2 работни заплати от по 650 лева
за м. октомври 2021 год. и за месец ноември 2021 година, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането й, както и направените
разноски по делото.
1
Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че не
оспорва наличието на трудов договор с ищеца от 30.01.2020 год. Сочи, че с допълнително
споразумение № 1 към трудовия договор от 06.01.2021 год. трудовото възнаграждение е
било изменено на 650 лева. Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено и са
му изплатени всички трудови възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
от фактическа страна следното:
“Г*****” ЕАД е вписано в Търговския регистър с ЕИК *****. Дружеството е със
седалище и адрес на управление в гр. С**** и се представлява от И.В.Д,.
На 30.01.2020 год. между „Г****“ ЕАД и ищеца М.К. е бил сключен трудов договор №
***, по силата на който К. е приел, считано от 30.01.2020 год. да изпълнява длъжността
„Обслужващ бензиностанция газостанция“ на дружеството, с място на работа обект
„Бензиностанция“ в гр. С***, при пълно работно време осем часа, при петдневна работна
седмица и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева, платимо до 15-
то число на следващия календарен месец. От трудовия договор се установява, че К. е
постъпил на работа на 30.01.2020 год. На 05.01.2021 год. между страните е било сключено
допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което трудовото
правоотношение е било изменено и размерът на уговореното трудово възнаграждение е бил
увеличен на 650 лева, считано от 01.01.2021 година.
На неустановена по делото дата на ищеца е била връчена покана от ответното дружество,
с който е бил уведомен да се яви на 13.12.2021 год. в 13,00 часа на обекта в гр. С**** за
връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и оформяне на
трудовата книжка.
От показанията на свидетеля А.С. се установява, че двамата с ищеца са работели като
„бензинджии“ на обект – бензиностанция на „Г****“ ЕАД в гр. С****. Свидетелят сочи, че
заедно с ищеца са работели в бензиностанцията някъде до 03.12.2021 год. и че получили
покани за връчване на заповедите за прекратяване на трудовия договор, че на указаната дата
13.12.2021 год. двамата са били на място, но не се явил представител на ответника и нищо
не им било връчено. Свидетелят сочи, че през месец октомври и ноември 2021 година и
двамата с ищеца са работели в бензиностанцията, но заплата не са получили.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника/ служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Това задължение на работодателя идва от принципа за възмездност на труда, уреден
в разпоредбата на чл. 242 от КТ. Възмездността на труда се изразява в това, че срещу
изразходваната от работника / служителя работна сила работодателят дължи насрещна
2
престация, която да възмезди изразходваната от работника/ служителя психическа и
физическа енергия, съставляваща съдържанието на дължимия жив труд. Трудовото
възнаграждение се дължи срещу положен труд по трудово правоотношение. Съгласно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от КТ, трудовото възнагаждение се изплаща в пари, а съгласно
разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка.
В настоящия казус се установи, че от 30.01.2020 год. до края на м. ноември 2021 год.
страните са били в трудово правоотношение. По делото не бяха представени писмени
доказателства за датата на прекратяване на трудовия договор, поради което съдът приема, че
същото е продължило до края на м. ноември, тъй като ищецът признава, че
бензиностанцията в гр. С*** е работела до 20.11.2020 год. Установи се, че през м. октомври
2020 година и до 20.11.2021 год. по признание на ищеца в исковата молба, той е полагал
труд в бензиностанцията на ответното дружество, но трудово възнаграждение за този
период не му е било платено. Работодателят, ответникът по делото, чиято беше и
доказателствената тежест, не доказа твърдението си в отговора на исковата молба, че е
платил отработените възнаграждения на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
650 лева, представляваща основната работна заплата за м. октомври 2021 г. и сумата от 443,
18 лева, представляваща трудово възнаграждение за отработени от него 15 работни дни през
м. ноември 2021 год. Сумата е изчислена при дневно трудово възнаграждение за месеца от
29, 54 лева, състоящ се от 22 работни дни, при петдневна работна седмица съгласно
уговореното в трудовия договор (Раздел III на договора). Ответникът ще следва да заплати
на ищеца общо сумата от 1 093,18 лева. В останалата част над уважения размер до
претендирания размер от 1 300 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и уважения размер на иска, съдът присъжда в тежест на
ответника част от направените от ищеца разноски по делото за платено адвокатско
възнагражгдение, а именно до сумата от 336, 36 лева от общо направени разноски от 400
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът ще следва да заплати в полза на РС-
Сандански и сумата от 50,00 лева за държавна такса по предявения иск.
Водим от горното и на основание чл. 128 КТ, чл. 78, ал. 1 и ал.6 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Г****” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.С***, ж.к.
„М*****“, бул. „С*****“ № **, „Г****“, представлявано от И.В.Д. да заплати на М. ИВ. К.
с ЕГН ********** от гр. С***, ул.”Д****“ № ** сумата от 1 093, 18 лева (хиляда и
деветдесет и три лева и 18 ст.), представляваща неизплатени отработени трудови
възнаграждения за периода от 01.10.2021 г. до 20.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 11.01.2022 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 336, 36
3
лева (триста тридесет и шест лева и 36 ст.) за направените разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в останалата му част над уважения размер
от 1 093, 18 лева (хиляда и деветдесет и три лева и 18 ст.) до претендирания размер от
1 300 (хиляда и триста) лева.
ОСЪЖДА “Г****” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С****, ж.к.
„М***“, бул. „С****“ № **, „Г****“, представлявано от И.В.Д, да заплати по сметка на
Районен съд - Сандански сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на иска.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от днес - 31.03.2022 година.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4