№ 33
гр. Провадия, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130101204 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗГР
Образува се по молба на В. Х. Р., с която иска от съда да допусне промяна на трите
му имена, съответно на В.К.Х..
Молителят твърди, че се ражда в семейство на етнически турци и се записва в акта за раждане с имената
В. Х. Р.. По време на възродителния процес молителят сменя трите си имена на В.К.Х., като по-късно по съдебен
ред си връща имената В. Х. Р.. В тази връзка посочва, че постъпката му е била лекомислена и че независимо от
промяната на имената продължава да се представя в обществото с българските си имена и че всички го познават
като В.К.Х..
Поради тази причина, молителят желае да промени собственото си име на „В.“, бащиното – на „К.“, и
фамилното име – на „Х.“.
В открито съдебно заседание молителят не се явява лично, представлява се от
упълномощения от него процесуален представител, който поддържа молбата. Моли за
уважаването й.
Заинтересованите страни не изразяват становище.
По фактите и доказателствата:
Видно от представените писмени доказателства и събраните гласни такива,
първоначалните имена на молителя при раждането му, респективно имената, които
родителите му са избрали са В. Х. Р., като при всеобщата промяна на имената през 80-те
години на 20-ти век, имената на молителя се променят на български такива – В.К.Х..
Неговият баща получава, съответно имената К. Х. К.. Впоследствие бащата и синът
възстановяват предходните си турски имена по съдебен ред през 1990 г. Въпреки промяната,
1
обаче, молителят продължава да се представя с българските си имена. Всичко негови
приятели се обръщат към него с името „В.“, включително неговото семейство. Това
фактическо положение продължава над 30 години.
От гореустановената фактическа обстановка съдът стига до правния извод, че са
налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР за промяна на имената на
молителя от В. Х. Р. на В.К.Х.. Молителят е известен сред общественото в България с
български имена, а не с официалните си турски такива. Ето защо, съдът счита, че
установената фактическа обстановка изпълва хипотезата, предвидена в закона за наличието
на важни обстоятелства, налагащи промяна на имената на молителя, поради което съдът
намира, че няма пречки това лично желание да бъде уважено. В случая турските имена на
молителя са само формални, по документи. В Република България българските граждани
имат три имена – собствено, бащино и фамилно. Собственото име следва да бъде В., така
както е известен в обществото; бащиното – К., което е българското име на баща му преди
съдебната промяна; фамилното – Х., което е бащиното име на бащата му преди съдебната
промяна.
По изложените съображения и при липсата на възражения от заинтересованите лица,
съдът намира, че следва да бъде допусната исканата промяна в трите имена на молителя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собственото, бащиното и фимилното имена на
лицето В. Х. Р., ЕГН:**********, като ПОСТАНОВЯВА в актовете за
гражданско състояние и регистъра на населението вместо собствено име „В.“
да бъде вписано името „В.“, вместо бащиното име „Х.“ да бъде вписано името
„К.“, вместо фамилното име „Р.“ да бъде вписано името „Х.“, на основание
чл. 19, ал. 1 от ЗГР;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 537, ал.1
ГПК;
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностните лица по
гражданско състояние от съответната Община за отразяване на промяната в
регистрите на населението.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
2