№ 131
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20215001000498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №107/28.05.2021г., постановено по т.д. №329/2021г. по
описа на Окръжен съд П. производството по делото е спряно на основание
чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на наказателното производството по
прокурорска №***/2021г. по описа на РП П. във връзка с досъдебното
производство №4/2021 г. по описа на ОД на МВР гр. П..
В срок е постъпила частна жалба от АН. ИВ. Л. – ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител – адв.
Л. М.. Изложени са подробни съображения за необоснованост и неправилност
на обжалваното определение. Тези съображения се аргументират с липсата на
предпоставките за спиране на производството, предвидени в чл.229 ал.1 т.5 от
ГПК, като е цитирана и анализирана съдебна практика, постановена по този
въпрос. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският апелативен съд, след като провери правилността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени
обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като
подадени в срок и от легитимирана страна, а по същество - основателна по
следните съображения:
1
Производството по т.д. №329/2021г. по описа на Окръжен съд П. е
образувано по предявен иск от настоящия жалбоподател против „ЗК Л.И.“ АД
по чл.432 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществените и имуществени вреди, причинени вследствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 22.10.2020г. В исковата молба се
съдържат обстоятелства, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на
застраховано при ответника МПС – Д.С.. С разпореждане №226/12.05.2021г.
първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указания
за отстраняване на констатирани нередовности. Наред с това е дал и указания
за уточняване на какъв етап се намира наказателното производство. В
изпълнение на тези указания с молба вх.№2990/27.05.2021г. ищцата е
посочила, че разследването по образувано досъдебно производство №4/2021г.
по описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ към ОД на
МВР П., прок. Преписка ***/2021г. на РП – П., не е приключило. Приложила
е писмо изх. №219/25.05.2021г. на РП П., съгласно което досъдебно
производство №4/2021г. по описа на Сектор „Разследване на престъпления по
транспорта“ към ОД на МВР П., прок. Преписка ***/2021г. на РП – П., не е
приключило, като са извършени и се извършват необходимите действия по
разследването и процесуални действия по изясняване на фактическата
обстановка – като са описани предприетите и предстоящите
процесуалноследствени действия.
Данните по делото за наличие на образувано досъдебно производство
са мотивирали съда да обоснове наличие на предпоставките за спиране на
производството по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК. Като решаващ аргумент за
наличие на основанието по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК първоинстанционният съд
е посочил, че не е формалният факт на образувано досъдебно производство
срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, а пълното съвпадение между
твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно
поведение на водача, сочен за причинител на вредите и деянието, за което е
предприето наказателното разследване срещу този водач.
Изводите на първоинстанционния съд, че установяването на
разследваните в досъдебното производство престъпни обстоятелства
обуславят изхода по гражданския спор са неправилни.
2
Исковото производство се спира, когато твърдените престъпни
обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на
установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл.229 ал.1 т.4 от
ГПК или когато исковият съд е събрал доказателства за съществуването на
престъпни обстоятелства - чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Това се извежда от
тълкувателните мотиви на цитираното от първоинстанционния съд в
разпореждане №226/12.05.2021г. - ТР №1/09.07.2019г. по тълк.д. №1/2017г. на
ОСГТК. Тълкувателното решение дава отговор на въпроса - какъв е порокът
на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на
производството по чл.229 ал.1, т.4 от ГПК. С посоченото в мотивите на
тълкувателното решение, че разпоредбата на чл.229 ал.1, т.4 от ГПК
предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното
решаване на спора” – се има предвид наказателно дело в съдебната му фаза, а
не досъдебно производство. Цитираното в мотивите на обжалваното
определение ТР №5/05.04.2006г. по тълк.д. №5/2005г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС е постановено по въпроса - висящият наказателен процес, в който не е
бил предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на
обвинението, спира ли теченето на погасителната давност за вземането на
такова обезщетение. Вярно е, че в мотивите на същото е посочено, че до
приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се
спре съгласно чл.182, б. „д“ от ГПК /аналогична на разпоредбата на чл.229
ал.1, т.5 от ГПК/. Но така поясненото е за целите на непогасяване по давност
на субективното право на иск за обезщетение за вреди от деликт /в случай че
досъдебното производство продължи повече от пет години, през който
период от време субективното право на иск ще бъде погасено по давност/. В
същото ТР обаче е посочено, че наказателният процес относно престъпление,
с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по
чл.45 от ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което
произтича от деликта. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в
някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен
състав. Предмет на гражданското производство и конкретно по иск по чл.432
от КЗ е именно установяване на деликт и последиците от този деликт, а не
осъществяване на престъпен състав.
3
Смисълът на разпоредбата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е ясен и по
недвусмислен начин сочи и кумулативното изискване – установяването на
престъпни обстоятелства да е от значение за изхода на гражданския спор.
Спирането на делото по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК има за цел, когато в
производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да
се изчака наказателната присъда относно тия факти, която да бъде съобразена
по гражданския спор - чл.300 от ГПК. Спирането е допустимо и само, ако
фактът на престъплението е относим към спора, не може да бъде установен по
реда на гражданския процес, но спорното право е обусловено от този факт. В
този смисъл, преценката за преюдициалност на дадени престъпни
обстоятелства, от които зависи правилното решаване на правния спор, по
смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, ще зависи изцяло от връзката между
фактите, въз основа на които се прави извод за съставомерност на деянието на
обвиненото лице и значението на тези факти за постановяване на решение по
съществото на гражданския спор.
В случая съставомерността на деянието – престъпление по транспорта
по смисъла на чл.342 и сл. от НК – действително би създало за гражданския
съд обвързващите последици по чл.300 от ГПК. Вярно е и че е налице
съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и
вредоносно поведение на водача – деликвент и деянието, за което е
образувано досъдебното производство. По изричното разпореждане на закона
– чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. Следователно присъдата на наказателния съд ще се ползва със сила
на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК,
обстоятелства. А предмет на установяване в исковото производство по чл.432
от КЗ е наличието на претърпени неимуществени и имуществени вреди,
фактите, свързани с деликта, като следва да се прави разграничението между
деликт в гражданскоправен аспект и престъпно деяние, както и наличието на
валидна застраховка Гражданска отговорност, за да се ангажира
функционалната отговорност на застрахователя. Обстоятелството, дали при
ПТП е налице престъпно поведение от страна на водача на МПС, няма
отношение към функционалната отговорност на застрахователя. Неправилно
4
първоинстанционният съд е посочил, че се касае до установяване на факта на
престъпление, който не може самостоятелно да бъде изследва от гражданския
съд. Всички елементи на деликтната отговорност, която е предмет на
установяване в исковото гражданско производство, могат да бъдат
установени в това производство. Противоправното поведение на
застрахования водач, както и вината му, предпоставящи деликтната
отговорност, не са равнозначни с тези понятия при наказателната
отговорност. Ето защо в конкретния случай евентуалните престъпни
обстоятелства не са от значение за предмета на настоящото дело. Не на
последно място в конкретния случай досъдебното производство е в неговата
начална фаза, като първоинстанционният съд е отчел, че все още няма
привличане на обвиняем в досъдебното производство. Правно и житейски
неоправдано е исковото производство, предмет на което е претенция за
неимуществени и имуществени вреди, да бъде спряно и да изчаква
приключване на наказателно производство, което е в досъдебна фаза и с оглед
конкретното развитие на тази досъдебна фаза да се очаква установяване на
наказателна отговорност.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна, а
обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и
делото - върнато на окръжен съд П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №107/28.05.2021г., постановено по т.д.
№329/2021г. по описа на Окръжен съд П., с което производството по делото е
спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на наказателното
производството по прокурорска №***/2021г. по описа на РП П. във връзка с
досъдебното производство №4/2021 г. по описа на ОД на МВР гр. П..
Връща делото на окръжен съд П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6