Определение по дело №76/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 90
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20223500500076
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90
гр. Търговище, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № 412 от 25.02.2022 година, постановено по ч.гр. дело №
210/2022 година на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил заявление
от заявителя - “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Г.а Станева
и Ярослав Кжищоф Чулак - управители , действащи чрез пълномощник - юрк.
Р. ИВ. ИЛ. , против В. ИВ. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: [населено
място], с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
САМО В ЧАСТТА за сумите: 16.68 лв .- непогасено договорно
възнаграждение за период от 01.02.2021г. до 01.05.2021г. ; 14.48 лв. - законна
лихва за забава от 02.02.2021 г. /дата на изпадане в забава/ до 01.05.2021 г. ;
60 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна
услуга Фаст, дължимо до 01.05.2021 г..; 72 лв. - неплатено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга Флекси, дължимо до 01.05.2021 г.. ; 30 лв. -
непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени на 16.02.2021 г. /изпадане в забава по-голяма от 14 дни/; 28.81 лв. -
законна лихва , дължима от 01.05.2021г. - дата на изтичане на погасителния
план до 24.02.2022г., както и за разноските за възнаграждение на
1
юрисконсулт над размера от 50 лв. до пълния претендиран размер от 180 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и
във вр. чл.26 от НЗПП.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от
заявителя чрез пълномощника си юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ., редовно
упълномощен с пълномощно, с искане за отмяна на разпореждането като
излага следните съображения:
Заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. С чл. 411, ал.2, т.З ГПК законодателят предоставя
правомощие на заповедния съд да преценява дали искането се основава на
неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована
вероятност за това. Според заявителя, за обективиране на първата хипотеза,
клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален
ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкувайки втората хипотеза на
горепосочената клауза, следва да се приеме, че е от събраните доказателства
и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и
да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е
неравноправна. Като тук заповедният съд е длъжен да изследва не само
представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от
ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза,
което, според заявителя, заповедният съд не е сторил.
Отделно се излагат съображения, че видно от начина на сключване на
договора, разписан в Общите условия към кредитния договор, още при
подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо
дължимата сума по договора за кредит, включително закупения пакет от
допълнителни услуги. На няколко места както в искането за отпускане на
кредит, така и в договора за кредит е записано, че закупуването на пакет
допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит.
Според жалбоподателя, процесният договор отговаря на всички законови
императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри,
задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език.
Уговореният годишен лихвен процент в размер на 40.50 % отговаря на
законовите ограничение и не противоречи на добрите нрави. С оглед на
2
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 40.50
% и ГПР в размер на 47.36 %. Известен е фактът, че лихвите при небанковите
институции са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов
ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките
поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. С оглед
на тези обстоятелства меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не
законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
определяща максимален размер на ГПР, в чието изчисляване участват и
дължимите от потребителя лихви. Към момента, предвиден за плащане на
вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната
лихва е бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %. Т.е. в конкретния случай ГПР
не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания
за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на
законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на
„оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави,
защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в
облигационното отношение. Въз основа на всичко гореизложено, моли съдът
да отмени Разпореждане, получено от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД на
01.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 210/2022 г. по описа на Районен съд -
гр. Търговище, Гражданско колегия, с което частично се отхвърля
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. ИВ. Г., като вместо него постанови
да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, претендирани със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима. По съществото на спора съдът приема следното:
Не е спорно, че претендираната от заявителя с депозираното пред районния
съд заявление е за сума в общ размер от 421.97 лв., която се претендира като
сбор от суми за неплатена главница по договор за кредит, незаплатена
договорна лихва, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането. Заявлението е
уважено за сумата от 200 лева главница по договора и е отхвърлено в
останалата част с обжалваното пред въззивната инстанция разпореждане.
3
Параметрите на обсъждания кредит са следните: Сума на кредита: 200
лева, срок на кредита – 4 месеца; ГПР 47.36%, годишен лихвен процент
40.50%, дължима сума по кредита – 216.68 лева. Отделно кредитополучателят
е задължен да заплаща в рамките на тези 4 месеца и месечна вноска от 33 лева
за така наречения допълнителен пакет Фаст и Флекси. По този начин
месечната вноска общо възлиза на 87.17 лева или общата сума, която е
прието, че следва да върне кредитополучателя след като ползва в рамките на
тези 4 месеца кредитен ресусрс от 200 лева е 348.68 лева.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от
ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
се считат за нищожни.
В случая на кредитополучателят е сключил договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт за сумата от 200 лева със срок за погасяване
на задължението – 4 месеца, като месечното му задължение, заедно със
стойността на „закупения“ пакет Фаст е в размер на 87.17 лева или 348.68
лева общо за периода на действие на договора. Ясно е, че по този начин ГПР
реално не е 47.36%, а почти двойно повече, при забрана да не надхвърля 50%.
Настоящият съдебен състав, чрез справка в публичния регистър на КЗП,
установи, че КЗП е била сезирана и се е произнесла по практиката на
заявителя да сключва договори за допълнителни услуги като със Заповед №
1020/17.11.2017 г. на Председателя на КЗП, се забранява на заявителя да
прилага агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в във вр.
с чл.68г, ал.4, във връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите,
изразяваща се в това, че при сключването на договори за потребителски
кредит заявителят принуждава потребителите да закупят пакет от
допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена
4
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Потребителите,
които желаят бързо и приоритетно разглеждане на искането за кредит, не
могат да закупят само тази услуга, тъй като тя е включена в пакет с още
четири други услуги. Посочената заповед на председателя на КЗП е влязла в
сила, считано от 08.07.2019 година, когато с решение № 10606 от 08.07.2019
година на Върховния административен съд по адм. дело № 13144/2018
касационната жалба на заявителя е приета за неоснователна. Прието е, че с
въпросните пакети за допълнителни услуги заявителят осъществява агресивна
нелоялна търговска практика по смисъла на нормите на ЗЗП.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с цел да извлече за себе
си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата
за закупуване на пакет за допълнителни услуги, осъществявайки агресивна
нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до
недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед
конкретните параметри на договора като цялото размерът на ГПР надхвърля
установения законов минимум от 50%. Следва да се приеме, че е налице
сключване на договор за потребителски кредит в противоречие на закона,
което води до предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална
недействителност. В такава хипотеза заявителят има право само на вземане за
връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за
договорна лихва или за заплащане на обсъдените по-горе пакети за
допълнителни услуги.
Що се отнася до претендираната такса от 30 лева за извънсъдебно събиране
на суми по кредита, настоящият съдебен състав приема, че се касае за такса за
управление на кредита. Всички административни действия, които следва да
извършват служителите на кредитодателя с цел регулярно установяване на
5
падежните дати, наличие на преводи и закъснения, уведомяване на
кредитополучателя, че е в забава – писмено или лично, и други подобни – са
все действия по управление на кредита. ЗПК изрично предвижда забрана за
събиране на такава такса, преценявайки, че такава една клауза би била
неравноправна спрямо потребителя.
С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Разпореждането на
Търговищкия районен съд е законосъобразно, тъй като са налице
предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за
претенциите на заявителя извън претенцията за връщане на незаплатената от
длъжника главница по договора за потребителски кредит.
Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев
Николов, Цветелина Г.а Станева и Ярослав Кжищоф Чулак, действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ., частна жалба против
Разпореждане № 412 от 25.02.2022 година, постановено по ч.гр. дело №
210/2022 година на Търговищкия районен съд, като неоснователна.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6