Определение по дело №595/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 септември 2022 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20227060700595
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№424

 

град Велико Търново, 14.09.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Г. Чемширов

 

при секретаря………………и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №595 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по подадена жалба от Г.В.В., изтърпяващ наказание в затвора в гр. Плевен, с искане за обявяване нищожността на писмо с рег. №12919/15.12.2021г. на зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието.

С Определение №6767/02.09.2022г.  по АД №7779/2022г. състав на АССГ е прекратил производството по делото и е препратил делото по подсъдност на АС – В. Търново. Като аргумент за този извод съставът на съда е посочил, че постоянният адрес на жалбоподателя е в съдебния район на АСВТ.

Административния съд – В. Търново, в настоящия си състав, намира, че така образуваното дело не му е подсъдно.

На настоящия състав е служебно известно от други разглеждани от АСВТ дела, че понастоящем жалбоподателят Г.В.В. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора в гр. Плевен.

Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Съдът намира, че в случая това е Административен съд – Плевен, доколкото жалбоподателят изтърпява наказанието си в затвора в гр. Плевен /в този смисъл има и практика на ВАС/. Поради тази причина същият принудително живее в посочения затвор, като фактически трайно е установено пребиваването му там. Както е изрично посочено в жалбата, Г.В. получава кореспонденцията си на същото място, което само по себе си е достатъчно самостоятелно основание, за да се определи затвора в Плевен като негов адрес, съгл. чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, независимо от вписването в съответния регистър. В тази връзка следва да се отбележи, че изборът на „постоянен адрес“ по смисъла на чл. 93 от Закона за гражданската регистрация може да бъде направен единствено от лице, което не е с ограничено право на свободно придвижване и може самостоятелно да определя своето местопребиваване. В конкретния случай подобен избор е обективно законово ограничен /доколкото съдържанието на наказанието „доживотен затвор“ е именно ограничаване на възможността лицето да се придвижва на място различно от мястото за изтърпяване на наказанието/. Характерът на наложеното наказание изключва временния характер на престоя на оспорващия в затвора – т.е. същият се е установил да живее постоянно /или поне достатъчно трайно/ в гр. Плевен, независимо дали в регистъра на населението формално има вписан различен постоянен адрес.

Аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че изрично уредените в специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдебни производства, са подсъдни на  административния/окръжния съд по местоизпълнение на наказанието /единствено в чл. 277 от ЗИНЗС е дадена възможност за избор със съда по задържането под стража, но само за производства по Част шеста от закона, каквото не е настоящото/.

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 6 от АПК ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, 4 или 5 за определяне на подсъдността. По тези съображения делото следва да бъде изпратено за определяне на подсъдността на Върховния административен съд, от чиято компетентност е решаването на такива спорове между административните съдилища.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 6 от АПК,  Административният съд – В. Търново

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ИЗПРАЩА делото за определяне на подсъдността му на Върховния административен съд.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните.

 

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :