№ 71
гр. Шумен, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630102102 по описа за 2022 година
Предявени са два обективно съединени положителни установителни иска,
първият от които с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката – по отношение
на главницата и вторият по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 86 от ЗЗД – по отношение на мораторната лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД, гр. ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***к“
№ 258, *** Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Д.Д. - членове на Управителния съвет,
чрез процесуалния представител – юрисконсулт Е.М. срещу Х. И. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. ***, обл. Шумен, кв. „Свобода“ № 15.
Ищцовото дружество “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр. *** твърди, че между
същите страни, за същото вземане има влязло съдебно решение по заведения от ответника
Х. И. Т., отрицателно установителен иск, с което е признато за установено, че същият дължи
заплащане на процесната сума. Сочи, че в така водените производства по категоричен начин
било установено, че ответникът е клиент на „Енерго - Про Продажби“ АД, за обект на
потребление, находящ се в гр. ***, ул. „Камчия“ № 41, като същият е заведен в регистрите
на ищцовото дружество с клиентски № ***. Излагат, че след направени справки се
установило, че ответника Х. И. Т. е с настоящ адрес: гр. Шумен, с. ***, кв. Свобода, бл.15,
поради което и сезират настоящият състав, с така предявения иск.
При условията на евентуалност, в случай, че съда прецени, че така установените
факти във вече водените съдебни производства не обвързват съда с вече възприетите правни
изводи, твърдят, че наличието на облигационни отношения се обуславят от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, които
били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и били одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР към момента/.
Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да заплати в срок предоставената
мрежова услуга, на основание чл. 410 от ГПК, във вр. чл. 107 от Закона за енергетиката на
11.03.2022 г. ищецът подал в Районен съд – *** заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение срещу Х. И. Т., в резултат на което било образувано ЧГД № 3299/2022 г. по
описа на Районен съд - ***, което с Определение № 2961/16.03.2022 г. било изпратено по
подсъдност на Районен съд - Шумен, където било образувано ЧГД № 1535/2022 г. по описа
на ШРС. Претендираната по заповедното производство сума била в размер на 5 924.17 лева,
представляваща главница за неплатени суми по фактура за незаплатена ел. енергия за
периода от 26.06.2017 г. до 25.05.2018 г. и 123.42 лева - мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на падежа на процесната фактура до 23.02.2022 г. Излага, че доколкото
след издаване на заповедта за изпълнение от страна на длъжника е било депозирано
възражение, за тях е възникнала необходимост от завеждане на настоящия иск.
С настоящата искова молба предявяват два положителни установителни иска, като
молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби”
АД сумата от 5 924.17 лева, представляваща главница за неплатени суми по фактура за
незаплатена ел. енергия за периода от 26.06.2017 г. до 25.05.2018 г. и 123.42 лева -
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на процесната фактура до
23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
молбата за издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Молят също съдът с решението си да осъди ответникът да им заплати разноските по
настоящото и заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител –
юрисконсулт Е.М., като поддържа изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
уважен изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор. В отговора ответникът излага, че счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Сочи, че между страните е безспорно установено, че ответника,
включително и през процесния период, е титуляр на партида при „Енерго - Про Продажби“
АД с клиентски № *** и абонатен № ***, че на 24.06.2019 г. ищцовото дружество е издало
фактура № *** на стойност 6 912.59 лева за доставена през периода от 26.06.2017 г. до
25.06.2018 г. електрическа енергия в размер на 37 255 кВтч, на обект с адрес: гр. ***, ул.
„Камчия“ № 41, както и посоченото задължение, обективирано в счетоводния документ, е
било оспорено от абоната по съдебен път, като с Решение № 975 от 27.05.2021 г. по в.гр.д.
№ 790/2021 г. на ВОС, ГО, искът за горницата над 988.23 лева бил отхвърлен. Излага, че в
процесния случай, ищцовото дружество претендира парично вземане от ответника, на
основание издадена фактура № ***/30.11.2021 г. за 5 924.17 лева - паричен еквивалент на 31
928 кВтч електрическа енергия, потребена за времето от 26.06.2017 г. до 25.06.2018 г. и
предвид това, не е налице твърдението в исковата молба, че по отношение на процесното
задължение е налице влязъл в законна сила съдебен акт, доколкото безспорно двете
претенции имат за предмет различни счетоводни документи. Твърди, че източника на
същите е един и същ - договор за продажба на движима вещ, сключен при общи условия,
като същевременно за част от вземането - настоящето, за същия период, е налице
постановено между страните съдебно решение, поради което и по аналогия с мотивите в
Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че възраженията на ответникът за
недължимост на сумата не подлежат на разглеждане, освен тези основаващи се на
настъпили след постановяване на решението факти или обстоятелства - плащане на дълга,
прихващане и пр. В тази връзка релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на предявените претенции - главна и акцесорна и моли, същите да бъдат
отхвърлени, като излага подробни аргументи. Молят съдът да отхвърлите исковата
претенция, като погасена по давност и да им присъди разноските по настоящото и
заповедното производство.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
2
упълномощен представител. В представени по делото писмени бележки пълномощника на
ответника излага конкретни съображения в подкрепа на становището, изразено в отговора и
моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че ответникът Х. И. Т., ЕГН ********** през процесния
период е титуляр на партида при ищцовото дружество „Енерго - Про Продажби“ АД с
клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес на потребление: с. ***, ул. „Камчия“ № 41.
Безспорно е също, че на 24.06.2019г. ищцовото дружество е издало фактура № *** на
стойност 6 912.59 лева за доставена през периода от 26.06.2017 г. до 25.06.2018 г.
електрическа енергия в размер на 37 255 кВтч, на обект с адрес: гр. ***, ул. „Камчия“ № 41.
Безспорно е между страните, че с влязло в сила Решение № 975 от 27.05.2021 г.,
постановено по въззивно гр. дело № 790/2021 г. на Окръжен съд - *** е отхвърлен
предявеният от Х. И. Т., ЕГН ********** срещу „Енерго Про Продажби“ АД, гр. *** иск за
установяване недължимостта на сумата от 5 924.17 лв., представляваща главница за
потребена, неотчетена и неплатена с стойност на електроенергия за обект с клиентски № ***
и абонатен № ***, с адрес на потребление: с. ***, ул. „Камчия“ № 41 по фактура № *** от
24.06.2019 г. за периода от 26.06.2017 г. до 25.05.2018 г., на основание чл. 124 от ГПК.
След влизане в сила на посоченото съдебно решение, от „Енерго Про Продажби“ АД,
гр. *** била проведена корекционна процедура в съответствие с установените в Правилата
за измерване количеството на електрическа енергия правила и била издадена фактурата с
номер № *** от 30.11.2021 г., с падеж 10.12.2021 г.
Впоследствие, от „Енерго Про Продажби“ АД, гр. *** на основание чл. 410 от ГПК,
във вр. чл. 107 от Закона за енергетиката на 11.03.2022 г. в Районен съд – *** било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Х. И. Т., ЕГН **********, в резултат
на което било образувано ЧГД № 3299/2022 г. по описа на ВРС. Впоследствие, с
Определение № 2961/16.03.2022 г. производството по цитираното ЧГД било прекратено и
изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Шумен, където било образувано ЧГД №
1535/2022 г. по описа на ШРС.
От приложеното ЧГД № 1535/2022 г. по описа на ШРС е видно, че заповедният съд е
сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 5 924.17
лв. В т. 9 от заявлението е отразено, че се касае за главница по фактура, като фактурата е
посочена с номер № *** от 30.11.2021 г. за периода от 26.06.2017 г. до 25.05.2018 г. В б. „а“
на т. 9 е посочено, че се касае за незпалатена ел. енергия, като в т. 12 е посочено, че
обстоятелствата, от които произтича вземането са общите условия за продажба на ел.
енергия и чл. 107 от Закона за енергетиката, а в т. 14 от заявлението страната е посочила, че
дължимата сума е по влязло в сила Решение № 975/27.05.2021 г., постановено по въззивно
гр. дело № 790/2021 г. на ВОС, с което е отменено Решение № 5590/10.12.2019 г. по гр. дело
№ 10264/2019 г. по описа на ВРС, с което се приема за установено, че Х. И. Т. не дължи на
„Енерго Про Продажби“ АД, гр. *** сумата от 5 924.17 лв., представляваща потребена,
неотчетена и неплатена с стойност на електроенертия за периода от 26.06.2017 г. до
25.05.2018 г., за обекти на потребление с Аб. № *** и Кл. № ***, за обект: гр. ***, ул.
„Камчия“ № 41, както и че по смисъла на чл. 299 от ГПК спор, решен с влязло в сила
съдебно решение, не може да бъде пререшаван. Претендира се и мораторна лихва до
23.02.2022 г. видно от изписаното в таблицата „лихва към 23.02.2022 г.“.
По ЧГД № 1535/2022 г. по описа на ШРС в полза на „Енерго Про Продажби“ АД, гр.
*** била издадена Заповед № 713/21.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумата в размер на 5 924.17 лв., представляващи главницата за незаплатена
електрическа енергия по фактура № ***, издадена на 30.11.2021 г. за периода от 26.06.2017
г. до 25.05.2018 г. за абонатен № *** и обект, находящ се на адрес: гр. ***, ул. „Камчия“ №
3
41; 123.42 лева – мораторна лихва за периода от 10.12.2021 г. до 23.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението и направените по заповедното производство разноски.
Тъй като срещу издадената заповед било депозирано възражение от страна на
длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищецът възниква задължение да установи
претенцията си по съдебен ред. Поради това ищецът е предявил установителен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че последният му дължи процесната
сума.
Искoвете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в рамките на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414
ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 1535/2022 г. по описа на ШРС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Копие на извлечение от сметка към
23.02.2022 г. по партида на ответника, за размера на задължението, към датата на подаване
на заявлението за заповед за изпълнение, както и за размера на претнедиранта от нас лихва
към същата дата; Копие от фактури, описани в извлечение от сметка по т. 1; Справка за
консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за процесния период,
Справка по партида на ответника със списък на платените и неплатени фактури, Копие от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД,
Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия
на Енерго-Про Продажби АД, Препис от Решение № 5590/10.12.2019 г. по гр. д. №
10264/2019г. на ВРС; Препис от Решение № 975/27.05.2021 г. по в. гр. д. № 790/2021г. на
ВОС; както и материалите, приложени по ч. гр. дeло № 1535/2022 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената от съда и изготвена
в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
дава заключение, че процесната фактура с номер № *** от 30.11.2021 г. е на обща стойност
5 924.17 лв. и е с падеж 10.12.2021 г., като посочената фактура е отразена по дневник на
продажбите и СД по ДДС с Вх. № 2900-1085059/13.12.2021 г. за данъчен период 01.11.2021
г. – 30.11.2021 г., както и че по процесната фактура не е постъпило плащане. Вещото лице
дава заключение също, че размерът на мораторната лихва по посочената фактура, считано от
датата на падежа – 10.12.2021 г. до 23.02.2022 г. е 123.42 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
На 11.03.2022 г. ищцовото дружество „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Х. И. Т., ЕГН
**********, по което е било образувано ЧГД № 3299/2022 г. по описа на ВРС, като с
Определение № 2961/16.03.2022 г. производството по същото било прекратено и изпратено
по подсъдност на Районен съд – гр. Шумен, където било образувано ЧГД № 1535/2022 г. по
описа на ШРС. Претендираната по заповедното производство сума била в размер на
5 924.17 лв., представляваща главницата за незаплатена електрическа енергия по фактура №
***, издадена на 30.11.2021 г. за периода от 26.06.2017 г. до 25.05.2018 г. за абонатен № ***
и обект, находящ се на адрес: гр. ***, ул. „Камчия“ № 41, съобразно Решение №
975/27.05.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 790/2021 г. на ВОС и 123.42 лева –
мораторна лихва за периода от 10.12.2021 г. до 23.02.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 15.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението и
направените по заповедното производство разноски.
На 21.07.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
713/21.07.2022 г. по ЧГД № 1535/2022 г. по описа на ШРС за посочените суми.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел
4
твърдения, че не дължи посочените суми.
С оглед депозирано от длъжника възражение, в срока по чл. 414 ГПК, кредиторът се е
възползвал от правото си и е предявил установителен иск за вземането по заповедта, в срока
по чл. 415 ГПК.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е основателен, в производството по
установяване на вземането си в тежест на ищеца е да установи съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест дължимостта и размера на вземането, признато
му с издадената заповед за изпълнение. Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
От приложеното ЧГД № 1535/2022 г. по описа на ШРС е видно, че заповедният съд е
сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 5 924.17
лв., като производството е по реда на чл. 410 от ГПК вр. чл. 107 от ЗЕ. В т. 9 от заявлението
е отразено, че се касае за главница по фактура, като фактурата е посочена с номер № *** от
30.11.2021 г. за периода от 26.06.2017 г. до 25.05.2018 г. В б. „а“ на т. 9 е посочено, че се
касае за незпалатена ел. енергия, като в т. 12 е посочено, че обстоятелствата, от които
произтича вземането са общите условия за продажба на ел. енергия и чл. 107 от Закона за
енергетиката, а в т. 14 от заявлението страната е посочила, че дължимата сума е по влязло в
сила Решение № 975/27.05.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 790/2021 г. на ВОС,
с което е отменено Решение № 5590/10.12.2019 г. по гр. дело № 10264/2019 г. по описа на
ВРС, с което се приема за установено, че Х. И. Т. не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД,
гр. *** сумата от 5 924.17 лв., представляваща потребена, неотчетена и неплатена с стойност
на електроенертия за периода от 26.06.2017 г. до 25.05.2018 г., за обект на потребление с Аб.
№ *** и Кл. № ***, за обект: гр. ***, ул. „Камчия“ № 41, както и че по смисъла на чл. 299 от
ГПК спор, решен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван.
Претендира се и мораторна лихва до 23.02.2022 г. видно от изписаното в таблицата „лихва
към 23.02.2022 г.“.
Така посочените обстоятелства, на които се основава претенцията за заплащане
сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение са обективирани и в исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство и са докладвани от съда с
обявения за окончателен доклад в съдебно заседание на 18.01.2023 г., като страните не са
направили възражения за неправилно отразяване на обстоятелствата, на които е основан
иска.
Предмет и на двете производства /заповедното и исковото/ е вземането по фактура №
*** от 30.11.2021 г. за незаплатена ел. енергия, за периода от 26.06.2017 г. до 25.05.2018 г.,
която е издадена въз основа на влязло в сила Решение № 975/27.05.2021 г., постановено по
въззивно гр. дело № 790/2021 г. по описа на Окръжен съд – ***.
Между страните е налице влязло в сила решение по въззивно гр. дело № 790/2021 г.
по описа на Окръжен съд – *** по предявен отрицателен установителен иск от длъжника Х.
И. Т., ЕГН **********, с който искът е отхвърлен, което е тъждествено на уважаване на
положителен установителен иск. Налице е идентичност на делата, поради което ответникът
в настоящето производство може да се брани само с новонастъпили факти след приключване
на устните състезания по въззивно гр. дело № 790/2021 г. по описа на ВОС.
Съдът намира, че с постановеното и влязло в сила решение по въззивно гр. дело №
790/2021 г. по описа на Окръжен съд – *** въведените от ответника възражения за:
дължимостта на начислената сума са разрешени със сила на пресъдено нещо, поради което
повторното им разглеждане в настоящото производство е недопустимо. Всички останали
възражения, които са наведени с отговора, освен възражението за погасяване по давност са
обхванати от силата на пресъдено нещо между страните по въззивно гр. дело № 790/2021 г.
5
на ВОС.
От друга страна, съдът счита, че влязлото в сила решение установява съществуването
или несъществуването на спорното материално право, което е предмет на предявения иск,
като силата на пресъдено нещо обхваща спорното право с неговите характеристики -
юридически факт, съдържание на правото и страните по спорното правоотношение, както и
техните наследници и частни правоприемници.
Налице са, обаче, и изключения от общото правило за обективните предели на силата
на пресъдено нещо, когато същата се разпростира извън спорния предмет. Такива са
хипотезите на отхвърлен частичен иск, при който се приема, че със сила на пресъдено нещо
е отречено цялото вземане, а не само съдебно предявената част от него, както и при
отхвърлен отрицателен установителен иск, с решението, по който се установява със сила на
пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече. Това е
така, тъй като с предявеният иск ищецът цели пълно отричане на претендираното от
ответника право, а последният следва да изчерпи всички основания за съществуването на
това право. В този смисъл е Решение по гр. дело № 6179/2015 г. ВКС, I г. о., Решение по гр.
дeло № 372/2003 г., IV г. о. на ВКС.
Ето защо, съдът намира, че с влязлото в сила решение по въззивно гр. дело №
790/2021 г. по описа на Окръжен съд – *** между страните по делото е установен със сила
на пресъдено нещо факта на съществуване на надлежно вземане на ответника по иска, ищец
в настоящото производство, който надлежно е доказал наличието на основание за
начисляване на процесната сума, както и нейния размер.
Предвид изложеното, съдът счита, че по делото е установено наличието на
предвидените в закона предпоставки, поради което предявеният иск за вземането по
процесната фактура е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно отбелязването в процесната фактура срокът за плащане на сумата, за която
същата е издадена е до 10.12.2021 г., поради което на посочената дата вземането на ищеца
по нея е станало изискуемо, а ответникът, в качеството му на задължено лице е изпаднал в
забава за заплащането й, като дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва до
23.02.2022 г. възлизащо на 123.42 лв.
По отношение на направените оспорвания с отговора на исковата молба за наличието
на разлика в размера на материалният интерес, посочен в двете фактури, следва да се
отбележи, че предмет на производството по въззивно гр. дело № 790/2021 г. по описа на
ВОС е била корекционна фактура № *** от 24.06.2019 г. на стойност 6 912.59 лв., като по
отношение на същата има влязло в сила съдебно решение, с което е призната за частично
дължима, поради което е била сторнирана и издадена нова фактура с № *** от 30.11.2021 г.
за признатото за установено като дължащо се за потребената, неотчетена и неплатена
електроенергия за същия период и същия обект в размер 5 924.17 лв. Видно от посочения в
двете фактури период на потребление е, че става въпрос за едно и също вземане - потребена,
неотчетена и неплатена с стойност на електроенертия за периода от 26.06.2017 г. до
25.05.2018 г., за обект на потребление с Аб. № *** и Кл. № ***, за обект: гр. ***, ул.
„Камчия“ № 41. Разликата в номерата и стойността на фактурите се изразява в това, че
първата фактура с № *** от 24.06.2019 г. е била сторнирана и впоследствие издадена нова
фактура с № *** от 30.11.2021 г. по отношение на вече присъденото с влязло в сила решение
по въззивно гр. дело № 790/2021 г. по описа на ВОС.
Предвид основателността на предявения иск съдът следва да разгледа и да се
произнесе по въведеното от ответника възражение за погасяването му по давност:
Давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск.
При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като в настоящия случай това е 24.06.2019 г. /по корекционна фактура №
*** от 24.06.2019 г. /.
Доколкото вземането предмет на предявения иск е установено в рамките на
6
корекционна процедура, извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
което е отчетено точното количество неотчетена ел. енергия – с първоначално издадената
фактура № *** от 24.06.2019 г., същото не представлява „периодично плащане“ по смисъла
на ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от изложеното, съдът намира, че с оглед
характера на вземането, представляващо обезщетение за вреди по чл. 82 от ЗЗД, същото се
погасява с тригодишна давност, на основание чл. 111 от ЗЗД, която изтича на 24.06.2022 г.
Съобразно трайно установената съдебна практика, обективирана в ТР по гр. дело №
23/1967 г. на ВС, ОСГК и решения по т. дело № 17/2009 г. на ВКС, І т. о., гр. дело №
260/2012 г. на ВКС, І г. о., изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл. 116
от ЗЗД, не дава възможност за разширяването им, тъй като става дума за процесуални
действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма; други действия,
включително покани - устни, писмени и т. н., вън от ограничително посочените в закона, не
могат да прекъснат течението на давността.
От своя страна, прекъсването на давностния срок е такъв юридически факт, с
настъпването на който се заличава юридически периодът от време от възникването на
правото на иск до осъществяването на самия факт и започва да тече нов давностен срок.
Прекъсването на погасителната давност /чл. 116, ал.1, б. „б“ от ЗЗД/ с предявяването на иск
или възражение е поставено под условие: наличие на влязло в сила решение, с което те са
уважени. При отхвърляне на иска, с обратна сила се заличават всички правни последици от
предявения иск – както прекъсване на давността, така и спирането й.
С оглед на така очертаната правна рамка и посочената специфика на предявения
отрицателен установителен иск, разпростиращ силата на пресъдено нещо и установяващ
вземането на ответника – ищец в настоящото производство, съдът намира, че същия попада
в приложното поле на чл. 116, ал. 1, б. „б“ от ГПК и прекъсва погасителната давност за
вземането, предмет на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е пет години, поради което и считано от датата
на влизане в сила на решението по въззивно гр. дело № 790/2021 г. по описа на ВОС
/27.05.2021 г./ е започнала да тече нова давност, която към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 15.03.2022 г. не е изтекла и искът следва да бъде уважен.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание
размер и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство разноски в
общ размер на 636.96 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно
представен списък. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки
предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото производство в размер
на 100 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както фактическата и правна
сложност на делото, така също и че за процесуално представителство на ищцовото
дружество в хода на образуваното заповедно производство е било определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Въз основа на изложените мотиви съдът
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
***, обл. Шумен, кв. „Свобода“ № 15 дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр. ***, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***к“ № 258, *** Тауърс-Г,
представлявано от П.С., Я.Д. и Д.Д. - членове на Управителния съвет, чрез процесуалния
представител – юрисконсулт Е.М., сумата от 5 924.17 лв. /пет хиляди деветстотин двадесет
и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена ел. енергия за периода 26.06.2017 г. до 25.05.2018 г., за която е издадена фактура
№ ***/30.11.2021 г., за за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, с адрес
на обект: гр. ***, ул. „Камчия“ № 41, както и сумата от 123.42 лв. /сто двадесет и три лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на
фактурата от 10.12.2021 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 11.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за
които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
713/21.07.2022 г.
ОСЪЖДА Х. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл. Шумен, кв.
„Свобода“ № 15 да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр. ***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***к“ № 258, *** Тауърс-Г, представлявано
от П.С., Я.Д. и Д.Д. - членове на Управителния съвет, чрез процесуалния представител –
юрисконсулт Е.М., направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски
в общ размер на 636.96 лева /шестстотин тридесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8