Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от адвокат Кирил Аргиров от АК – Кърджали пълномощник на "Технопрогрес - М" ЕООД – Момчилград срещу Решение №1 от 09.03.2006г. на Крумовградския районен съд по гр.дело №77 по описа на съда за 2005г., с който първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на "Технопрогрес - М" ЕООД – Момчилград, че не е собственик на недвижим имот, находящ се в Крумовград и съставляващ парцел V в кв.71 по плана на града, ведно с намиращата се в него недовършена производствена сграда с разгърната застроена площ 2152 кв.м., и е отменил притежавания от упълномощителя му нотариален акт за собственост на недвижим имот № 68, том 1, нот.дело № 70/2003г. по описа на РС-Крумовград, като е осъдил ответника да заплати на "ДЗУ” АД – Стара Загора направените по делото разноски. Атакуваният съдебен акт бил необоснован, несъобразен с доказателствата по делото и материалния закон, както и с процесуалните изисквания, което го правел субективен и тенденциозен, ерго - незаконосъобразен. Излага съображения, че решението на първоинстанционният съд е постановено при конфронтиране с материалния закон - разпоредбата на чл.188 ал.1 от ГПК, съгласно която съдът преценявал всичките доказателства по делото и доводите на страните. Изводите на съда се базирали на непоследователен и фрагментарен прочит и тълкуване на доказателствения материал. Съдът не обсъдил договора за строителство между страните по делото от 06.05.1988г. на готов строителен продукт с явен инвеститор – купувач. Изводът на съда за това, че "следва да бъде прието за установено по отношение на ответника "Технопрогрес-М" ЕООД – Момчилград, че същият не бил собственик" на процесния имот, не бил подкрепен с необходимата аргументация и бил без необходимия базис - годни и убедителни доказателства. Тъкмо обратното изплатеното от СО "ДЗУ" - Стара Загора обезщетение на Автокомбинат Кърджали в размер на 64 867,50 лева не бил титул за собственост и следвал да се обсъжда и преценява само и единствено в контекста на цитирания договор и в частта му, касаеща задълженията на купувача. Заповед № 299 /26.05.1988г. на Председателя на ИК на ОбНС - Крумовград била само за отчуждаването на парцел V в кв.71 по регулационния план на града, но не и титул в полза на С0"ДЗУ"-Стара Загора, чийто правоприемник бил „ДЗУ” АД, както погрешно се твърдяло в исковата молба. Не можело да бъдат възприети като такъв титул и вписването на процесния имот в баланса на „ДЗУ” АД и внасянето на дължимия данък по ЗМДТ, както и Удостоверението за данъчна оценка № 10905000225/20.05.2005г. При тези обстоятелства се налагала тезата за недоказаност на съдебния акт, която недоказаност го опорочавала, превръщайки го в незаконосъобразен. Твърдението на ищеца, съдържащо се в исковата молба, че "ДЗУ"АД е собственик" на процесния имот правела ревандикационният иск по чл.108 3С безалтернативен в конкретния казус, а установителния иск - процесуално недопустим. Отменявайки нотариалния акт за собственост при обстоятелства, извън приложното поле на чл.431 от ГПК, съдът постановил един неправилен акт. Моли да бъде отменен изцяло атакувания съдебен акт и да се постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена с произтичащите от това последици по отношение на съдебните и деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Oтветникът по иска – “”ДЗУ” АД - Стара Загора не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена защита процесуалния представител на въззиваемия посочва, че интересът на дружеството бил продиктуван от констативния нотариален акт за собственост на ответника за имот, собственст на дружеството. Процесният имот не се намирал във владение на ответното дружество, с оглед на което бил налице интерес за завеждане на отрицателен установителен иск. Доказателсвата по делото изяснявали ролята на двета страни по договора, а именно - “”ДЗУ” АД - Стара Загора като собственик и възложител, а ответника като предприемач. Липсвали доказателства за собственост на ответника на процесния имот, като единствено такова бил удостоверение от Община Момчилград, издадено въз основа на няколко писма, които нямали конститутивен характер и не били годни да го легитимират като собственик. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени на въззиваемия адвокатско възнаграждение по реда на чл. 64 ал.5 от ГПК. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. С Решение№1 от 09.03.2006г. по гр.дело №77 по описа на съда за 2005г. Крумовградения районен съд приел за установено по отношение на "Технопрогрес - М" ЕООД – Момчилград, че същият не е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр.Крумовград, парцел V, кв. 71 по плана на града, ведно с намиращата се в него недовършена производствена сграда, с разгъната застроена площ от 2 152 кв.м., като на основание чл. 431 ал.2 от ГПК е отменил НА № 68, том 1, нот.дело № 70/2003г. по описа на РС-Крумовград, като е осъдил ответника да заплати на "ДЗУ” АД – Стара Загора направените по делото разноски. От фактическа страна съдът достигна до следните изводи: Със Заповед № 485 от 23.20.1987г. на Общински народен съвет – гр.Крумовград е одобрено образуване на парцел V в кв.71 и отреждането му за предприятие за електроника. Със Заповед № 299 от 26.05.1988г. на Общински народен съвет – гр.Крумовград Ýа основание чл.95 и 98 от ЗТСУ е отчужден парцел V в кв.71 по регулационния план на гр.Крумовград, отреден за строеж на цех към СО „Дискови запеметяващи устройства” – Ст.Загора в гр.Крумовград, собственост на Автокомбинат – Кърджали и е определена стойността на обезщетението, с която Автокомбинат – Кърджали да бъде обезщетен. С платежно нареждане № 644 от 15.06.1988г. СО „ДЗУ” – Стара Загора е превел на Автокомбинат – Кърджали стойността на обезщетението в размер на 64 867.50 лева. На 06.05.1988г. е подписан договор за строителство на готов строителен продукт с явен инвеститор – купувач между СО „ДЗУ” – Стара Загора, в качеството на инвеститор – купувач, и СП „Технопрогрес” – Момчилград, в качеството на предприемач, с предмет на договора: купувача поръчва, а предприемачът приема да изпълни и предаде на купувача строителните, монтажно – сградоинсталационните и монтажни работи за извънсградните комуникации на обект „Предприятие на електрониката” – Крумовград, като изграждането на обекта е следвало да се извърши на предоставения от Общински народен съвет – Крумовград терен, намиращ се в гр.Крумовград в кв. 71 парцел V. С констативен акт от 08.10.1991г. инвеститора „ДЗУ” – Стара Загора и изпълнителя - СП „Технопрогрес” – Момчилград, след оглед на магнитни глави – Крумовград, констатират, че всички строително – монтажни работи са изпълнени съгласно документите, като решават да се извършата довършителни работи – остъкляване фоайе на първи и втори етаж, да се боядисат панелите, покриващи фугите по фасадата, и да се завърши полагането на тапети под и над прозорците. В Удостоверение за данъчна оценка по чл. 226 от ДПК № ********** от 20.05.2005г. за собственик на имот, находящ се в парцел V в кв.71 по плана на гр.Крумовград се посочва „ ДЗУ” АД. В скица № 272 от 25.07.2000г. на Община Крумовград на имот, находящ се в парцел V в кв.71 по плана на гр.Крумовград, е посочено, че имота е записан на „ДЗУ” АД– Стара Загора на основание Заповед № 299 от 26.05.1988г. С Решение от 08.03.1989г. на Окръжен съд – гр.Стара Загора е регистрирана фирма с държавно имущество „ДЗУ” – Стара Загора, което поема активите и пасивите на следните организации по баланса им към 31.12.1988г., както и другите им права и задължения, като между изредените организации е посочено СО „ДЗУ” – Стара Загора. На 25.04.2003г. с нотариален акт № 68. том 1, н.дело № 70 от 2003г. съдия при Районен съд – Крумовград е признал „Технопрогрес - М” ООД – Момчилград за собственик на недвиим имот, представляващ УПИ състоящ се от дворно място с площ 6279.70 кв.м., закупено и платено съгласно писмо изх.№ 27/10.02.1992г. на фирма „Автотранспорт юг” – Кърджали, за което е учреден парцел V в кв.71 по ПРЗ на гр.Крумовград, ведно с построена в двпрно място незавършена сграда със стопанско предназначение – предприятие за електроника / цех за електроника/, със застроена площ 2160.00.кв.м. Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа на представените и приложени по делото писмени доказателства. От правна страна съдът достигна до следните изводи: От представените по делото доказателства се установява, че в полза на „ДЗУ” АД – Стара Загора със Заповед № 299 от 26.05.1988г. е отчужден процесния имот, като същият е платил дължимото обезщетение на Автокомбинат – Кърджали. С оглед на това и рапоредбата на чл.95 и 98 от ЗТСУ/отм./ действащи към момента на отчуждаване, ищецът е станал собственик на недвижимия имот. Съгласно разпоредбата на чл.105 ал.1 от ЗТСУ/отм./ действащ към момента на отчуждаване, „Недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите съгласно с този закон.” С оглед на това с превеждане на сумата за обезщетение с платежно нареждане № 644 от 15.06.1988г., с което СО „ДЗУ” – Стара Загора е превел на Автокомбинат – Кърджали стойността на обезщетението в размер на 64 867.50 лева, като собственик се е легитимирало СО „ДЗУ” – Стара Загора. Действително ал.2 на чл.105 от ЗТСУ /отм./ посочва, че заемането става с мотивирана заповед, но липсата на такава не опорочава прехвърлителния ефект на имота. От приетата фактическа обстановка безспорно се установява, че „ДЗУ” АД – Стара Загора е правоприемник на СО „ДЗУ” – Стара Загора и като такъв се легититма като собственик на процесния имот. От друга страна, представените по преписката за издаване на нотариален акт № 68. том 1, н.дело № 70 от 2003г. от 25.04.2003г. от съдия при Районен съд – Крумовград документи не могат да легитимират ответника / въззивник в настоящото производство/ като собственик на имота. На първо място не бяха представени доказателства на какво основание е посочено, че въззивника е закупил от „Автотранспорт – юг” Кърджали процесния имот, на какво основание продавача се легитимира като собственик и дали е правоприемник на Автокомбинат – Кърджали, първоначален собственик на имота. Самото цитирано писмоне може да играе ролята на титул на собственост. Другите доказателства, представени при издаването на НА също не са от естество да прехвърлят правото на собственост. Единствено разрешение за строеж № 59 от 15.04.1988г. може да бъде индиция за право на собственост, но самостоятелно и неподкрепено с други доказателства то не може да служи като основание за приемане за титул на собственост. С оглед на това, правилно първоинстанционният съд е заключил, че ответникът не е собственик на процесния имот. Не може да се споделят наведените от процесуалния представител на въззивника доводи за недопустимост на иска. Безспорно е налице правен интерес от установяване на собствеността върху процесния имот, след като ищецът сам се легитимира като собственик. От друга страна и пред двете инстанции не бяха събрани доказателсва относно факта, кой владее/държи имота към настоящия момент. С оглед на това установителния иск е единствената форма за защита на правото на собственост на ищеца. В правомощията на ищеца е да прецени дали да заведе положителен или отрицателен установителен иск. Вярно е, че с положителния установителен иск ищеца би получил по – пълна по обем защита. Но за него може да бъде достатъчно да бъде отречено правото на собственост на ответника. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим. Не може да се сподели и доводът на въззивника, че решението противоречало на разпоредбата на чл.188 от ГПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото, относими към спора. Правилно Районен съд – Крумовград е посочил, че договорът от 06.05.1988г. има изцяло облигационни отношения, както и последващите анекси към него. Същият е обсъден и е разгледано качеството на всяка от страните. Аргументиран от горното съдът намира, че не е налице нарушение на процесуалните правила водещо до необоснованост на решението. Не може да се сподели и доводът в жалбата, че искът бил недоказан. От представените писмени доказателства се установява, че праводателят на „ДЗУ” АД – Стара Загора - СО „ДЗУ” – Стара Загора е бил собственик на имота, което прави и правоприемника му такъв. При този изход на делото и с оглед искането на процесуалния представител на въззиваемия за присъждане на разноски, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.64 ал.5 от ГПК във вр.с чл.36 от ЗА във вр.с чл. 9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения следва да се осъди жалбоподателя да му заплати сумата в размер на 1402.00 лева, представляваща юрисконсултско възнагараждение. Като е достигнал до същите правни изводи, Районен съд – Крумовград е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛАРешение №1 от 09.03.2006г. по гр.дело №77 по описа на съда за 2005г. на Крумовградския районен съд. ОСЪЖДА „Технопрогрес – М”, ЕООД със седалище – гр.Момчилград и адрес на управление: ул.”Момчил войвода” № 3, рег. по ф.дело № 1971/91г. на Окръжен съд – гр.Кърджали да заплати на „ДЗУ” АД – Стара Загора, със седалище – гр Стара Загора и адрес на управление: бул.”Никола Петков” № 10 сумата в размер на 1402.00 лева, представляваща юрисконсултско възнагараждение. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: Членове : 1.
2. |