Р Е Ш Е Н И Е № 6
Гр. Разград, 31 януари 2019 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
при секретаря
Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …….. разгледа докладваното от съдията дело № 200
описа за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Агротайм“ ЕООД,
гр.Исперих против отказа на Кмета на Община Самуил да издаде заповед, с която
разрешава да се изработи комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) по
подадено от дружеството искане с вх.№ 2069/17.09.2018 г.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че този отказ е незаконосъобразен,
като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
норми и в противоречие на материалния
закон и преследваната от него цел. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения
акт, ведно с произтичащите от това законни последици, като се претендира и
заплащане на сторените деловодни разноски.
Ответникът по спора, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Поддържа
доводи, че оспореният отказ е законосъобразен, като издаден в условията на
оперативна самостоятелност, от компетентен административен орган и в
съответствие с приложимата нормативна уредба.
Разградският административен съд след преценка на събраните по делото
доказателства, които съобрази с наведените от страните доводи и възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от
активно легитимирано лице
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна.
Събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства
установяват, че административното производство е започнало с подадено от „Агротайм“ ЕООД, гр.Исперих искане с вх.№2069/17.09.2018г.
до кмета на Община Самуил на основание чл.150, ал.1 ЗУТ да разреши
изработването на КПИИ във връзка с изграждането на строеж, съставляващ торохранилище - покрита лагуна с двуслойно изолирано, водоплътно дъно за течна торова маса, в местността „Аралъците“ в землището на с.Хърсово, общ.Самуил. Към него е
приложено мотивирано искане, нотариални актове за собственост върху
земеделските земи, скица на имотите и Становище изх. №РД-06-1833-1/11.09.2018г.
на Областна дирекция „Земеделие“ Разград, в което се сочи, че съобразно наличните данни няма пречки да се
извърши заявеното застрояване без промяна в предназначението на земеделската
земя съгласно Наредба №19 за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им (Наредба №19). Наличните документи са предоставени на
главния архитект на Община Самуил, който е изразил становище, че „искането е
законосъобразно на основание чл. 150, ал. 1 от ЗУТ и положителното становище на
ОД „Земеделие“ Разград..“, видно от ръкописно изписания текст върху Заявление
за създаване на устройствен план (л.41), с посочена дата (25.09.2018г.),
длъжност, име и подпис на лицето. Върху същото заявление, в графата „Разрешение
на Кмета на Община Самуил“ има ръкописна резолюция „Не! Не
са представени необходимите документи по чл.125, ал.1, 2, 3, 6 и 7 от ЗУТ във вр. с чл.124б, ал.1 от ЗУТ“. Под нея са посочени датата
(26.09.2018г.), длъжността (кмет), името на лицето (д-р Б. С.), неговият подпис
и печат. Тази резолюция не е съобщена на заявителя по предвидения в АПК ред, а
той узнава за нея едва в хода на съдебното производство, което първоначално е
образувано по жалба срещу мълчалив отказ. След узнаването той е депозирал и
жалба против писмения отказ, по която е образувано административно дело
№218/2018г. по описа на Разградски административен съд, което е присъединено
към настоящето дело.
При преценка на тези обстоятелства съдът намира, че е налице писмен отказ на
Кмета на Община Самуил да се разреши изработването на КПИИ, обективиран като резолюция
върху цитираното заявление. Той засяга пряко и непосредствено правата на
оспорващия да изработи КПИИ съобразно своето инвестиционно желание и подлежи на
съдебен контрол. Този акт не е съобщен на страната, поради което не е изтекъл и
предвиденият по закон срок за неговото обжалване. Въз основа на това съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни
съображения:
Административното производство е по реда на чл. 150, ал. 1 ЗУТ. Съгласно
тази разпоредба по мотивирано искане на възложителя кметът на общината в кръга
на своята компетентност може да разреши изработването на КПИИ. Според следващите разпоредби (чл. 150, ал. 2 и 3 ЗУТ)
КПИИ съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за подробен
устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е
необходим; инвестиционен проект и разрешение за строеж. По същество всеки от тези
актове има статут на самостоятелен индивидуален административен акт, но по
силата на специалната норма те подлежат на издаване в едно обединено
производство и съответно на обжалване също в едно производство. Тази разпоредба
е създадена с цел процесуална икономия и облекчаване на административните
процедури в полза на инвеститорите. За да се пристъпи към това производство по
чл. 150 ЗУТ обаче трябва да има
разрешение на компетентния административен орган, което поставя началото на
процедурата по изработване на КПИИ.
В цитираната по-горе разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗУТ законодателят определя кои са компетентните
органи и поставя като единствено условие за допустимост на производството наличието
на мотивирано искане. В случая това законово изискване е изпълнено. Всички
други изисквания за допустимост и законност на актовете (проект за подробен устройствен
план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим;
инвестиционен проект и разрешение за строеж) следва да се преценяват на
по-късен етап, след като се допусне изработването на КПИИ и се предприемат
действия от възложителя в тази насока.
С оглед на това съдът намира, че кметът на Община Самуил е бил длъжен да се
произнесе по заявлението, с което е сезиран. Тълкуването на нормата на чл. 150,
ал. 1 ЗУТ, според която съответният административен орган „може“ да разреши изработването на КПИИ, сочи, че в тези случаи той
действа в условията на оперативна самостоятелност. Следователно, в рамките на
своята свободна воля и преценка, той може да разреши или да откаже да се
изработи КПИИ, но постановеният от него акт също подлежи на съдебен контрол,
като съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове по арг. на чл. 169 АПК. При
проверка на оспорения отказ съдът установи, че той е валиден административен
акт, като издаден от оправомощен административен орган, в кръга на неговата
териториална и материална компетентност издаден. Той обаче се явява
незаконосъобразен, като постановен в ненадлежна форма и при допуснато
съществено нарушение на изискването за законосъобразност.
В чл. 150, ал. 1 ЗУТ не е регламентирана формата на акта, с който се
разрешава/отказва изработването на КПИИ. Но както в други разпоредби на ЗУТ,
така и в разпоредбите на ЗМСМА е посочено, че кметът на общината при
упражняване на своите правомощия се произнася със заповеди. С оглед на това
съдът намира, че и в производството по чл. 150, ал. 1 ЗУТ той е следвало да се
произнесе със заповед, а не само с резолюция, както е сторил в настоящия казус.
Оспореният отказ е издаден и при липса на мотиви. По правилото на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни
основания за неговото издаване. Това изискване за законосъобразност е
императивно и общо, тъй като се отнася до всички административно актове,
независимо дали са постановени в условията на оперативна самостоятелност или
при обвързана компетентност. В оспорения отказ не се съдържат фактическите и
правни основания за постановяването му, а само е посочено, че „не са
представени необходимите документи по чл.125, ал.1, 2, 3, 6 и 7 от ЗУТ във вр. с чл.124б, ал.1 от ЗУТ“. Излагането на фактически и
правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само
по този начин адресатът на акта ще може да разбере каква е действителната воля
на административния орган и да организира в пълен обем и достатъчно ефективно
своята защита срещу него. От друга страна изложените мотиви определят и рамката
на съдебния контрол. Правомощието на съда се свежда само до проверка за
законосъобразност на административния акт,
при която следва да прецени правилно ли е приложен закона по отношение
на фактите, възприети и посочени от административния орган и обосновали крайния
му извод. Недопустимо е да се преценява
законосъобразността на един административен акт от гледище на други фактически
и правни основания по издаването му, различни от тези, които е посочил
административният орган. Недопустимо е и едва в съдебното решение да се излагат
съображения, с които се конкретизират, изясняват, допълват или поправят
неговите мотиви. Това би довело до неправомерна подмяна на волята на
административния орган от една страна и накърняване на правата на адресатите на
този акт от друга страна. Липсата на
мотиви в случая препятства възможността на съда да провери дали оспореният
отказ е издаден при спазване на изискването
за законосъобразност на административните актове в който смисъл е разпоредбата
на чл. 169 АПК. Това е съществено
нарушение на процесуалните правила и норми и съставлява самостоятелно основание
за отмяна на оспорения акт съгласно чл. 146, т. 2 АПК.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че постановеният
отказ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне по искането.
При новото разглеждане административният орган следва да съобрази дадените
указания на съда и да издаде заповед, с която разреши или откаже изработването
на КПИИ, като в нея посочи фактическите и правни основания за това.
С оглед на изхода от спора, както и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят
има право на сторените от него деловодни
разноски. Същите са своевременно
предявени и доказани до размер на 1 960 лв., от които платена държавна такса
от 100 лв. и възнаграждение за адвокат
от 1 860 лв. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност по реда и при условията на чл.78, ал.5 от ГПК.
Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който от своя страна препраща към
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредба №1). Настоящето производство е по реда на ЗУТ и минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 600 лв., съгласно чл. 8, ал.3,
т.1 от Наредба № 1. При преценка на действителната фактическа и правна сложност
на настоящия спор, съдът приема, че договореният и внесен размер на
адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, което
обстоятелство налага намаляване на дължимото адвокатското възнаграждение от 1
860 лв. на 1 200 лв., който размер отговаря на характера на производството, на
сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално
осъществените действия от процесуалния представител на ответната страна.
Мотивиран така и на основание чл. 173,
ал. 2 АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на Кмета на Община Самуил да разреши изработването на комплексен
проект за инвестиционна инициатива по подадено от „Агротайм“
ЕООД, гр.Исперих искане с вх.№ 2069/17.09.2018 г., обективиран като резолюция върху приложеното по делото заявление.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
указанията на съда.
ОСЪЖДА Община Самуил да заплати на „Агротайм“ ЕООД,
гр.Исперих сумата от 1 300 (хиляда и триста) лева- дължими разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България
СЪДИЯ:
/п/