№ 102827
гр. София, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110147781 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 182403/01.09.2022г. на СРС, заявителят „*************“ ЕАД е
поискал издаването на заповед за изпълнение срещу М. С. Т. за суми, сочени като дължими
във връзка с договор за кредит, вземанията за които са цедирани на заявителя. С
разпореждане № 86518/17.09.2022г. съдът е дал указания за представяне на доказателства по
чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване на договора.
Разпореждането е връчено на заявителя на 12.10.2022г. С Молба, вх. № 217786/14.10.2022г.
на СРС, заявителят обосновава, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР,
разяснява начина, по който се изразява съгласието при сключване на подобен вид договори,
излага съображения относно естеството и целите на заповедното производство, както и
липсата на пречки за издаване на заповед за изпълнение по настоящото такова и липса на
изискване и необходимост да изпълнява указанията на съда като представи посочените му
доказателства.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на
сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по заповедното
производство, тъй като, за да прецени наличието на неравноправни клаузи, то следва преди
това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът може служебно да
следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото основание няма
пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В противен случай
биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в заповедното
производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от договори. Съгласно
чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по договор за
цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено съгласието на
потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал съгласието си за
1
сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани. Твърденията на
заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството в нейна полза,
поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с електронен
подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по някакъв
начин съгласие от страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното е практиката на
Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. № 11102/2020г. на
СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І ГО,
Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение №
271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г. по
ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г, и др.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
182403/01.09.2022г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2