Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град
Свиленград, 12.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 87 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-001151
от 04.12.2020 година на Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Х.Д.Щ. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.А., за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят Х.Д.Щ. моли за пълна отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и необоснован - издаден при
съществени нарушения на процесуалните правила (Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) не съдържал задължителните реквизити съгласно
ЗАНН, съставен бил от некомпетентен орган, имало нарушения при връчването му,
не било доказано нарушението, било налице противоречие между описаното
нарушение и посочената като нарушена правна разпоредба; НП бил издадено в
нарушение на чл. 52 от ЗАНН, липсвали задължителните реквизити съгласно чл. 57
от ЗАНН, НП било необосновано, издадено било от некомпетентен орган; правната
квалификация била неточна и неправилна; не бил извършил процесното
нарушение; не била извършена преценка дали деянието не е маловажно). Оспорват
се истинността на констатациите в АУАН. Претендират се разноски по делото.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Щ. не се явява. За
него се явява адвокат Д.А., който пледира за отмяна на обжалвания акт.
Представя Писмено становище, в което сочи, че поддържа посочените в Жалбата, по
повод на която е образувано настоящото производство, възражения и допълнително
сочи, че не били посочени трите имена и ЕГН на свидетеля по Акта, както и дали
е очевидец, нарушението не било описано коректно, неправилно било наложеното
наказание и не било посочено кой е собственика на процесния
лек автомобил. Претендират се разноски по
делото. Не е представен Списък на разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -
Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП. Направеното
е възражение за прекомерност на изплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 28.11.2020 година в 06.17 часа в град Свиленград,
област Хасково, на улица „Д-р Страшимир Дочков”, до МБАЛ
- Свиленград, свидетелите Г.Г.Г. и М.С.С. ***) при изпълнение на служебните си
задължения извършват проверка на моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка „ВАЗ 2121”, модел „Нива 221” с държавен регистрационен номер Х
04 00 ВА – собственост на ЕТ „Х.Щ.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Свиленград, ул.„Комуна” № 7, област Хасково, представляван от Х.Д.Щ.
(видно от Справки от системата АИС-КАТ и от Търговския регистър) и управлявано от жалбоподателя, движещо се в посока към автомагистрала
„Марица”, весп. Село Пъстрогор,
област Хасково. Констатирана е липсата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за текущата 2020 година,
респ. към датата на проверката, за процесното МПС. Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен
договор, потвърждава в показанията си разпитаните
свидетели Г.Г.Г. и М.С.С.. В този смисъл е и служебно
извършената справка в общодостъпния и публичен интернет-сайт на Гаранционния
фонд.
Предвид констатираната липса на
задължителна застраховка на автомобилистите по отношение на посоченото МПС и в
кръга на службата си, на дата 28.11.2020 година, свидетелят
Г.Г.Г. – „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен контрол”,
група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по Закона за
движението по пътищата (ЗДвП)), съставя против жалбоподателя Щ. и в негово присъствие
АУАН серия GA с бланков № 192975. Това
процесуално действие извършва и с участието на М.С.С.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС – лек автомобил,
при неизпълнение на задължение за сключване на валиден Договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му, посочва качеството на нарушителя Щ. – шофьор на МПС. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която вписва за нарушена. АУАН е
редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Х.Щ., който сочи, че
няма възражения против констатациите, изложени в него, което е вписано в АУАН.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава
процесното НП № 20-0351-001151 на 04.12.2020 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и налага на
жалбоподателя Щ., в качеството му на физическо лице, както и на водач на процесното МПС, административно наказание „Глоба” в размер 2
000 лв. НП е редовно връчено -
лично на жалбоподателя, на 01.02.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана
в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за
нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е
видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена
в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по КЗ, се доказва от приетите
по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-260/05.12.2018
година на Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки
предвид факта, че Г.Г.Г. заема длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен, в звено
„Пътен контрол”, група
„Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково и от Писмо с
рег.№ УРИ.351000-1005
от 12.02.2021 година, видно от което
Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
чл. 647, ал. 2 от КЗ – Директора на ОДМВР -
Хасково
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, видно от която има множество наложени наказания за нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП и Фишове и няма налагани принудителни административни мерки
(ПАМ).
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1,
б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
647, ал. 2 от КЗ. Актовете, с които се установяват
нарушенията по цитирания нормативен акт, се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 28.11.2020 година актосъставителят Г.Г.Г. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ
степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от , а
група „Охранителна полиция” е структурно звено и
част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Г.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 08.03.2021 година. Предвид
изложеното актосъставителят Г.Г.Г. безспорно
се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от и по чл. 647, ал. 1 от КЗ, т.е. да съставя
Актове, с които се установяват нарушения по КЗ. Лицето, подписало НП е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник
на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”
и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Допуснати са съществени нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП, а именно:
- в НП АНО санкционира нарушителя на
основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, който предвижда наказание „Имуществена
санкция”, а налага наказание „Глоба”. Санкционираното
лице следва да е наясно както с вмененото му административно нарушение, така и
със законните разпоредби, които АНО счита за нарушени;
- предвидената в чл. 638, ал. 1 от КЗ
санкция „Глоба” е в размер на 250 лв., а определеният от АНО размер е 2 000 лв.
Въпросната „неточност” при определяне на размера на санкцията не е „техническа
грешка”, а съставлява съществено нарушение на закона и не може да се санира в хода на съдебното производство с изменение на НП,
тъй като ще доведе до подмяна на волята на АНО, което е недопустимо и
- в НП и в АУАН при описание на
нарушението се извежда извода, че е извършено от физическото лице – водач на процесното МПС, а при посочване на нарушената правна норма се
сочи, че дeянието е извършено от юридическо лице, респ. ЕТ. Констатираното
противоречие между изложените факти и посочената законова
разпоредба, която се твърди, че е нарушена, е съществено процесуално нарушение,
от една страна внасящо неяснота относно правнорелевантните
факти и състава на извършеното административно нарушение, които подлежат на
доказване в административнонаказателния процес, а от друга – ограничаващо
правото на защита на санкционирания, който няма възможност да разбере какво
точно нарушение се твърди, че е извършил и да организира защитата си в пълен
обем.
Всяко едно от констатираните
от Съда, както и от адвокат А. в Писменото му становище, противоречия и
несъответствия представлява само по себе си съществено процесуално нарушение
при издаване на НП и съставлява
самостоятелно основание за отмяната му, тъй като води
до нарушаване правото на защита на санкционираното лице (както вече бе
посочено). Всяко едно от посочените очевидни разминавания съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността
нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за
да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за
отмяна на НП.
По
разноските:
По делото се констатираха действително
направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО (, направено от
по-горестоящия ръководен орган), направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне
размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл.
36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7,
ал. 2, т. 2 е 370 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се
състои в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на Писмено становище, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 370 лв.
С оглед изхода на делото е частично
основателно искането, направено от страна на жалбоподателя за присъждане на
разноски, като в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят част от направените такива
по
делото в размер на 370 лв., изчислени след съответното намаляне на
адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал
чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на РУ –
Свиленград е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не
поделението й (доколкото само ОДМВР
е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да
заплати сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на
Решението в частта за разноските жалбоподателят не може да иска изменение, тъй
като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният
актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание,
съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за
НП. Действително в АУАН не
е посочено ЕГН и пълните три имена на свидетеля С. (както правилно отбелязва
адвокат А. в Писменото си становище), но тези реквизити следва да са налична в
Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид
факта, че са посочени двете имена на свидетеля и коректно, точно и ясно е
посочена местоработата му е налице пълно индивидуализиране на посочения
свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна
констатираните пропуски не биха представлявали съществени процесуални нарушения,
тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице.
За пълнота на настоящото изложение и във връзка с изложеното от процесуалния
представител на жалбоподателя в Писменото му становище, би следвало да се
посочи, че посочването на това дали свидетелят М.С. е очевидец или друг не е
сред задължителните реквизити на АУАН, посочени в чл. 42 от ЗАНН.
Правилна
би била
и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел
ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към
КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1
от КЗ. От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33
от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение
на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или
водачът на МПС, който във връзка с притежаването или
използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано
на територията на Република България и не е било спряно от движение.
Нормата
на чл. 638, ал. 1 от КЗ
санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение, във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Свидетелските
показания, кредитирани от Съда, биха обосновали извод относно обективният
факт, че към дата 28.11.2020
година, в 06.17 часа,
жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил,
за което не е
имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която е
задължителна. Видно от данните по делото МПС не е било спряно от движение. Данните относно собствеността на процесния лек автомобил биха се извели от наличната в АНП
Справка, която не е оспорена от страна на жалбоподателя. Поради
това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна
на нарушението - установени от показания на разпитаните свидетели и писмените доказателства, същият правилно
и законосъобразно би бил наказан от АНО и на
посоченото правно основание ангажирана админиситративнонаказателната му
отговорност.
Осъщественото от Щ. деяние,
във форма на бездействие, би
било съставомерно и по субективен признак, извършено би било виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят,
който управлява процесното МПС по обществени пътища е бил
длъжен и е следвало да знае
изискването и задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съотв.
да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като
общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди
тяхното настъпване, но не е положил необходимата грижа
преди предприемането на управленито на процесното МПС, а такава възможност е
имал в рамките на субективните си прояви и ако беше положил по-голямо внимание,
най-малко с оглед обстоятелството че е можел да
направи справка в интернет-сайта на Гаранционния фонд.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания
и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от
АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането
на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало
маловажен случай. И това би било така,
както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден
и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не
само на смекчаващо (не са му
налагани ПАМ), но и на
отегчаващи (наличието на множество наложени
наказания за нарушения по ЗДвП с влезли в сила НП и
Фишове, които явно не са произвели своя поправителен и превъзпитателен ефект)
обстоятелства. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране
на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Административното наказание би било правилно и
законосъобразно определено
в предвидения от
закона фиксиран размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би съществувала, предвид фиксирания размер на
санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало
основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Съдът
би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа
обстановка, се установява от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 08.03.2021 година, свидетели Г.Г.Г. и М.С.С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните (с изключение на истинността
на констатациите в АУАН, чиято доказателствена сила не би се приело,
че се опроверга
от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на
жалбоподателя Съдът би приел, че не бе проведено успешно) и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Г.Г.Г. и М.С.С.. Не се установява посочените свидетели да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания на Г.Г.Г. и М.С.С.
не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество – служители в
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би
било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.
Относно разноските:
При
този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се дължали
разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 20-0351-001151 от 04.12.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково,
с което на Х.Д.Щ. с ЕГН ********** ***, за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2 000 лв.
На основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР -
Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Щ. с ЕГН **********
***, сумата от 370 лв., представляваща част от извършените от последния
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 87/2021 година на Районен съд –
Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 370 до 800 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)