Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа
ч. гр. д. № 4772 по
описа за 2019 г., докладваното от
съдия Иванка Иванова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от О.Ц.срещу постановление от
12.03.2019 г. по изп. д. № 20168480401125 по описа на
ЧСИ Р.А., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. Ю.П.Д.над 200 лв. до определения размер от 1 179,
78 лв. Излага съображения, че неправилно ЧСИ Р.А. е приела,
че е налице хипотезата на чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение. Счита, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи само съобразно нормата на чл.10, т.1 от
посочената наредба, тъй като извършените от взискателя
действия се свеждат до образуване на изпълнителното дело. Отделно от това
изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, а
внесената от длъжника парична гаранция по сметка на ВКС обезпечава изцяло
подлежащото на принудително изпълнение парично вземане на кредитора. Моли съда
да отмени обжалваното постановление в частта, с която е отказано намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискаля до 200 лв. и да
намали същото в посечения размер.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя – „Г.“ ООД, с който оспорва
жалбата на длъжника. Излага съображения, че извършените по изпълнителното дело
действия не се изчерпват с образуване на изпълнителното производство, а са
извършени и такива за събиране на вземането му, за което се е снабдил с изпълнителен
лист. Длъжникът е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителен лист,
както и е оспорил искането на ЧСИ за превеждане на сумата от внесената по
сметка на ВКС гаранция. В тази връзка е ангажирал становище и възражение по
направените оспорвания от длъжника. Счита, че неоснователно длъжникът
обосновава липсата на фактическа и правна сложност на делото с внесената по
сметка на ВКС гаранция, тъй като с депозираната до ВКС молба изрично се е противопоставил
средствата по паричната гаранция да се преведат по сметка на ЧСИ. Счита, че
длъжникът е следвало да оспори размера на адвокатското възнаграждение още с
получаване на поканата за доброволно изпълнение по първоначалния изпълнителен
лист, което не е сторил. Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника,
като му присъди сторените по делото разноски в размер от 400 лв. – част от
заплатения адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
Съдия — изпълнителят Р.А.е депозирала мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е неоснователна. По
делото безспорно е доказано направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение. Също така размерът му е намален до
минималния такъв, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатското възнаграждение. И понастоящем задължението не е
погасено от длъжника.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба
и възражението съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, предвид
представените в производството пред САС доказателства за изпращането й по куриер,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Изпълнително дело е образувано по молба на „Г.“ ООД ***
за сумата от 30 779 лв. – обезщетение за периода 01.07.2012 г. –
15.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2015 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 12 000 лв. – обезщетение за
нанесени вреди върху почивната база на взискателя,
настъпили в периода след м.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
18.05.2015 г. до окончателното изплащане, въз основа на издаден на 28.07.2016
г. изпълнителен лист от АС – гр. Бургас по т. д. № 164/2016 г.
Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв. Ю.Д., както и договор за правна защита и съдействие от
01.08.2016 г. относно процесуално представителство на страната за образуване и
защита за принудително събиране на сумата по горепосочения изпълнителен лист.
Уговорено е адвокатско възнаграждение в размер на 4 950 лв.
На 01.08.2016 г. адв. Ю.Д. е
подписал разписка за сумата от 4 950 лв. – адвокатско възнаграждение по
горепосочения договор за правна защита и съдействие.
До длъжника О.Ц.е изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. № 13339/01.08.2016 г., в която освен сумите по изпълнителния лист
са включени разноски за адвокатски възнаграждение в размер на 4 950 лв.
Поканата е връчена чрез куриер на 04.08.2016 г.
Във връзка с определение на ВКС, постановено по реда на
чл.282 ГПК и постановено спиране на изпълнението на решението на АС – гр.
Бургас, с постановление от 11.08.2016 г. изпълнителното производство е спряно.
С молба от 13.02.2019 г. взисателят
е представил изпълнителен лист срещу същия длъжник от 11.02.2019 г. за сумата
от 30 779 лв. – главница, представляваща обезщетение за периода 01.07.2012
г. – 15.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2015 г. до
окончателното изплащане. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в
сила съдебно решение по т. д. № 323/2017 г. на АС – гр. Бургас. Взискателят твърди, че невлязлото в сила решение на АС –
гр. Бургас, въз основа на което е издаден първоначалният изпълнителен лист, е
прогласено за нищожно, а изпълнителният лист от 11.02.2019 г. е издаден въз
основа на влязлото в сила съдебно решение на АС – гр. Бургас, постановено при
повторното разглеждане на делото. С оглед на това взискателят
е отправил искане да не се предприемат действия за събиране на сумите по
първоначалния изпълнителен лист, а да се предприемат изпълнителни действия за
събиране на вземанията по издадения на 11.02.2019 г. изпълнителен лист. Взискателят е отправил искане и за запориране
на банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, както и за събиране на
дължимите суми от внесената от длъжника по сметка на ВКС парична гаранция. В
подкрепа на твърденията си взискателят е представил по
делото доказателства.
Към молбата е приложен анекс към договор за правна защита
и съдействие от 01.08.2016 г., с който страните са се съгласили, че уговореното
адвокатско възнаграждение е във връзка с принудително събиране на сумата от
издадения на 11.02.2019 г. изпълнителен лист.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение
изх. № 1855/18.02.2019 г. за сумата от 30 779 лв., ведно със законната
лихва от 18.05.2015 г. до окончателното изплащане, адвокатско възнаграждение от
4 950 л и такси за изпълнението и разноски от 90 лв. + 3 681 лв.
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Длъжникът е отправил искане до ЧСИ Р.А. за намаляване на
адвокатското възнаграждение на 200 лв., а в условията на евентуалност – 902 лв.
Прави възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като не е спазено
изискването на чл.427, ал.1, т.5 ГПК.
С обжалваното постановление за определяне на разноските
ЧСИ Р.А. е счела молбата за основателна, като с оглед материалния интерес по
делото от 47 652, 39 лв. е намалила адвокатското възнаграждение на
1 179, 78 лв. от които: 200 лв. – за образуване и 979, 78 лв. – за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. С оглед на
това е намалена и дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ от 3 681,
43 лв. на 3 423, 52 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника
по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността
да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, в частта, с
която е отказано намаляване за сумата над 200 лв. до определения размер от
1 179, 78 лв. Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение
задължителни разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от длъжника е
процесуално допустима. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че длъжникът
е следвало да възрази още при връчване на първоначалната покана за доброволно
изпълнение, тъй като в случая не се оспорват разноските, инкорпорирани в
поканата за доброволно изпълнение, връчена на 04.08.2016 г., а своевременно се
оспорва постановление за разноските на ЧСИ от 12.03.2019 г.
Длъжникът поддържа доводи нарушение на чл.427, ал.1, т.5 ГПК относно местната
компетентност на съдебния изпълнител. Съгласно чл.427 ГПК молбата за изпълнение
се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират движимите или
недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението, или в чийто район е
постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението
е насочено върху вземания на длъжника към него или по постоянния адрес на взискателя или длъжника от вземане за издръжка (решение №
285/11.10.2013 г. по гр. д. № 3929/2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). В случая с молбата за
образуване на изпълнителното производство (за присъединяване), взискателят е поискал ЧСИ Р.А. да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника в банка „ДСК“ ЕАД със седалище ***, както и вземането
да се събере внесено обезпечение по сметка на ВКС, гр. София. Предвид
предложения от взискателя изпълнителни способи,
местната подсъдност не е нарушена.
Взискателят в изпълнителното
производство има право на разноски за един адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК.
Съгласно
нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В
случая извършените от взискателя действия се свеждат до
образуване на изпълнително дело № 20168480401125 по описа на ЧСИ Р.А. посредством депозиране на молбата от
13.02.2019 г., в която са посочени и изпълнителните способи, както и извършване
на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания, за които е издаден
изпълнителния лист – депозиране на становище във връзка с оспорвания на
длъжника относно избрания изпълнителен способ – превеждане на внесеното по
сметка на ВКС обезпечение по сметка на ЧСИ Р.А. по горепосоченото изпълнително
дело, както и депозиране на възражение във връзка с обжалване на разпореждането
за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение.
Също така в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е погасил задължението си
към взискателя.
Предвид
извършените от процесуалния представител на взискателя
действия, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се
определи съобразно изискванията на чл.10, т.1 и т.2 вр.
с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Неговият размер възлиза съответно на 200 лв. – за
образуване на изпълнителното дело за вземанията по изпълнителния лист от
11.02.2019 г., както и 979, 78 лв. – за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания при материален интерес от 47 652, 39
лв. – главница и изтеклите лихви към момента на определяне на разноските с
обжалваното от длъжник постановление. Така общият размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 1 179, 78 лв. С обжалваното постановление ЧСИ Р.А.
е намалила адвокатското възнаграждение от заплатения размер 4 950 лв. на
1 179, 78 лв.
По
изложените съображения съдът счита, че размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение от длъжника е правилно и законосъобразно определен от ЧСИ Р.А.,
поради което не са налице основания за намаляване на адвокатското
възнаграждение до размера на сумата от 200 лв. Това обуславя неоснователност на
жалбата, поради което същата следва да се остави без уважение.
По разноските по производството:
При
този изход на делото взискателят има право на
сторените разноски в настоящото производство. Същият не е ангажирал
доказателства относно заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство в настоящото производство, поради което такова
не следва да се присъжда. Сторените разноски в производството пред ЧСИ не могат
да се присъдят за настоящото производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника ОБЩИНА Ц.,
ЕИК *******, с адрес гр. Ц., ул. „*****, депозирана срещу постановление за
разноските от 12.03.2019 г., постановено по изп. д. №
20168480401125 по описа на ЧСИ Р.А.,
рег. № 848 КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. Ю.П.Д.над 200 (двеста) лв. до определения размер от 1 179, 78 (хиляда сто седемдесет и девет лева и седемдесет
и осем стотинки) лв., като неоснователна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.