Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.09.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета
Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3890 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 58008/ 2010 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 73 състав, Н.Г.А. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на
ЗАД „Б.В.И.Г.“- гр. София /ЕИК ******/ на основание чл.213, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата 4 272.80 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените на 24.04.2007 г. в гр. София
имуществени вреди от собственика на л.а. с peг. № ******, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка- полица № 50053283592, срещу причинителя на вредата, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 29.11.2010 г., до
изплащане на главницата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 001.89 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 9.07.2007 г.- 29.11.2010 г.; и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 530.17 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете. Предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.“ искове по чл.213, ал.1 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени в останалата им част: относно
главницата- за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 4 546.13
лв., и относно лихвите за забава- за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 1 984.54 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“
е осъден да заплати на ответника Н.А. сумата 55.79 лв.- разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
С
решение от 27.08.2019 г. на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на
очевидни фактически грешки в решението от 12.12.2014 г., като вместо израза:
„ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 29.11.2010
г., до изплащане на главницата“, в диспозитива на същото е вписан израза: „ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба- 29.11.2010 г., до изплащане
на главницата“, и вместо израза „обезщетение за забава за периода 9.07.2007 г.-
29.11.2010 г.“, в диспозитива на същото
е вписан израза: „обезщетение за забава за периода 29.11.2008 г.- 29.11.2010
г.“.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.Г.А. /ответник по делото/, в която
са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
на 12.12.2014 г. решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените срещу жалбоподателя
искове, с присъждане на разноски по делото.
Подадена
е въззивна жалба от ответника Н.Г.А. и срещу решението по чл.247 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната му като неправилно.
Въззиваемата
страна ЗАД „Б.В.И.Г.“- гр. София /ищец
по делото/ оспорва жалбите и моли постановените от СРС решения /първото-
в обжалваната част/ като правилни да бъдат потвърдени, като претендира разноски
за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.213, ал.1 КЗ /понастоящем отменен/ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани
по същество са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение от
12.12.2014 г. е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество това решение- в обжалваната част,
е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.“- гр. София
регресен иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
горепосочените суми /главница и лихви за забава/ са основателни.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд за наличие на визираните в чл.213, ал.1 КЗ /отм./ предпоставки за
възникване регресното право на застрахователя- ищец и за наличие на визираните
в чл.45 ЗЗД предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника,
причинил имуществени вреди на застраховано при ищеца лице.
Според събраните в процеса доказателства при
настъпване на процесното ПТП на 24.04.2007 г. отговорността на ответника Н.А. не
е била покрита от действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, поради което и пречката по чл.213,
ал.1, изр.4 КЗ /отм./ за реализиране регресното вземане на суброгиралия се в
правата на увреденото лице ищец срещу прекия причинител на вредите в случая не
е налице. Осъществяването на
горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната
отговорност, е установено по делото, което обосновава извод за доказаност на
иска по основание.
Правилно е прието от първоинстанционния
съд, че въз основа на ангажираните от ищеца доказателства- неоспорен Протокол
за ПТП от 24.04.2007
г. и свидетелски показания на участвал в ПТП водач, се установяват механизма на
ПТП и причиняване на вредите
вследствие виновното и противоправно поведение на ответника, респ.
наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите
за застрахованото при ищеца лице вреди, потвърдена с неоспореното заключение на
изслушаната по делото автотехническа експертиза. Изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение- до размер на определената от СРС сума от 4 272.80
лв., покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид
настъпилата съобразно чл.213, ал.1 КЗ /отм./ суброгация, подлежат на възстановяване
в посочения в обжалваното решение размер.
Спорни
пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ответника
доводи, са размерът на дължимото на ищеца регресно обезщетение, предвид твърдението,
че не е доказана причинно- следствена връзка между всички посочени по делото
увреждания по застрахования при него лек автомобил и процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.273, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава
действителната стойност на причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП
лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл.273, ал.2 КЗ /отм./, означава, че обезщетението има за цел да
постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди
увреждането- да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение
техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на
цитираната норма съдебна практика на ВКС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг.
дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№
652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010
г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./. Действителната
стойност на вредата по смисъла на чл.273, ал.2 и чл.203 КЗ /отм./ /респ. и по
чл.208, ал.3 КЗ /отм.// е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по
търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
В случая от ищеца са представени по делото
фактури за извършени в сервиз ремонтни дейности по увредения при процесното ПТП
лек автомобил „Сузуки Вагон“, придружени със съответни калкулации, според които
стойността на ремонта, включая вложени материали и труд, възлиза на 4546.13 лв.
/с включен ДДС/ общо. Не е спорно по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че по процесната щета застрахователят- ищец е заплатил
за увредения при ПТП на 24.04.2007 г. лек автомобил „Сузуки Вагон“ /чрез
сервиза, на който е възложен ремонтът му/ застрахователно обезщетение от 4
546.13 лв. /преводно нареждане от 9.07.2007 г./.
Според даденото в първоинстанционното
производство заключение на изслушаната авто- техническа експертиза, прието като
неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и
обективно дадено, механизмът на пътно- транспортното произшествие, описан в
протокола за ПТП, съответства на описаните от застрахователя- ищец повреди по
автомобил "Сузуки Вагон“, които се намират в зоната на удара и са в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилото произшествие. Средната пазарна
стойност за възстановяване на щетите, нанесени на лек автомобил „Сузуки Вагон“
с peг.№ ******, който към датата на застрахователното събитие е бил на 1 година
и 6 месеца, които са в причинно- следствена връзка с произшествието, към датата
на ПТП на 24.04.2007 г. възлизат на общо 4 272.80 лв., а именно в определения
от първоинстанционния съд размер. Разликата между изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение и определеното от експерта обезщетение се дължи на
разлика в остойностяването на труда за извършения ремонт на автомобила.
При това положение действителната стойност на
причинената вреда /чл.273, ал.2 КЗ /отм.// към датата на настъпване на
застрахователното събитие, до която ответникът дължи плащането на съответно обезщетение
за обезвреда /чл.51, ал.1 ЗЗД/, следва да бъде определена на 4 272.80 лв.
Наведеният във въззивната жалба на ответника
довод за несъответствие между претендираното от ищеца регресно обезщетение и
действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието е
неоснователен.
Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства-
писмени, гласни и експертно заключение, обосновава извод за правилно определена
от първоинстанционния съд действителна стойност на причинената вреда към датата
на настъпване на застрахователното събитие, до която ответникът дължи плащането
на обезщетение за обезвреда.
Обстоятелството,
че в протокола за ПТП не са описани детайлно всички увреждания по автомобила,
констатирани при огледа му непосредствено след произшествието, не рефлектира
върху този извод, тъй като повечето увреждания се констатират едва след
разоборудване на предната част на превозното средство.
Недоказано
е твърдяното от ответника обезщетяване на увреждания по автомобила, които не са
били причинени при процесното ПТП, за които отговорността му не следвало да
бъде ангажирана. Според събраните в тази насока доказателства към датата на ПТП
увреденият лек автомобил „Сузуки Вагон“ бил експлоатиран като такси, като в приложеното
по делото Удостоверение от 28.05.2012 г., издадено от СДВР- Отдел „Пътна
полиция“, е посочено, че освен процесното ПТП за него е регистрирано още едно
ПТП, настъпило на 26.06.2007 г. на територията на гр. София „с участието на
неизвестен автомобил“. Освен, че посоченото второ ПТП е настъпило повече от 2
месеца след процесното, към 26.06.2007 г. процесните вреди вече са били
отремонтирани, видно от приложените по делото възлагателни писма, фактури,
приемо- предавателен протокол от 31.05.2007 г., опис- заключения по щета и
доклад по щета.
При
така установената фактическа и правна обстановка признатата за дължима от СРС
сума от 4 272.80 лв., която е в по- малък от претендирания от ищеца размер, е
определена при зачитане принципа за пълната обезвреда, поради което и
регресната претенция на застрахователя- ищец правилно е уважена в този размер.
При тези съображения, тъй като заявената от ЗАД
„Б.В.И.Г.“ регресна претенция е обоснована и посоченият размер на
претендираното регресно обезщетение съответства на заплатеното от дружеството
застрахователно обезщетение, а релевираните от ответника доводи за
несъответствието му с действително причинените вреди са неоснователни и като
краен резултат не могат да доведат до намаляване на определеното на ищеца регресно
обезщетение, първоинстанционното решение, което е правилно в обжалваната част,
следва да бъде потвърдено. Доводи относно периода на забавата и размера на
определеното на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение във въззивната жалба на
ответника не са релевирани, поради което и въззивният съд не дължи излагането
на самостоятелни мотиви в тази насока.
Неоснователна е и подадената от
ответника въззивна жалба срещу решението по чл.247 ГПК, в която не са изложени
никакви съображения относно неговата правилност. Повторени са доводите срещу
правилността на решението от 12.12.2014 г., поради което и предвид бланкетния й
характер, таза жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна. Обжалваното
решение от 27.08.2019 г. по чл.247 ГПК при това положение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на въззивното производство на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното
производство има въззиваемото дружество, но тъй като претендираните от същото
разноски не са надлежно документирани, не следва да бъдат присъдени с
настоящото въззивно решение. Не са представени доказателства между дружеството
и процесуалния му представител адв. Б. да е било договорено заплащането на
адвокатско възнаграждение в претендирания размер за производството пред СГС,
вкл. заплащането и на ДДС; липсва договор за правна защита и съдействие,
сключен между страните по мандатното правоотношение, а приложената електронна
фактура, издадена от адв.- пълномощника, неподписана от клиента на услугите, не
изпълнява изискването за доказване на сторените по делото разноски /арг. ТР № 6
от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.12.2014
г., постановено по гр.д.№ 58008/ 2010 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73
състав, в обжалваната част, в която Н.Г.А.
/ЕГН **********/ е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“- гр. София /ЕИК ******/
на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД сумата 4 272.80 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 24.04.2007 г. в гр. София имуществени вреди от
собственика на л.а. с peг.№ ******, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане
на застрахователното обезщетение по договор за застраховка- полица №
50053283592, срещу причинителя на вредата, ведно със законната лихва от
29.11.2010 г. до изплащане на главницата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 001.89 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 29.11.2008 г.- 29.11.2010 г.; и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 530.17 лв.- разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
27.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 58008/ 2010 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 73 състав, с което на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидни
фактически грешки в решението от 12.12.2014 г.
Решението
от 12.12.2014 г. по гр.д.№ 58008/ 2010 г. на СРС, 73 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.