Присъда по дело №103/2018 на Окръжен съд - Бургас

ПРИСЪДА

 

 №                                              03.12.2018г.                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                               Наказателен      състав

На трети декември                                 две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                                  ЧЛЕН: СВЕТЛИН И.

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.Д.

                                                                               Г.Т.

                                                                               С.Т.

 

                                                

Секретар : Павлина Костова

Прокурор : И.И.

като разгледа докладваното от съдия Св.И.

НОХД № 103 по описа за 2018 година.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия С.Т.А. –ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, български гражданин, с основно образование, местаработа и длъжност – управител на ***********“ със седалище гр.Х. женен, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че на 03.06.2013 г. на ГКПП Малко Търново, обл. Бургас, в съучастие като помагач с Л.М.Д., ЕГН: **********, извършител, умишлено го е улеснил да пренесе без надлежно разрешително през границата на страната ни, при влизане от Турция в Република България, с лек автомобил, марка “***********”, с ДК № ***********, 24.408 килограма високорисково наркотично вещество хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин от 34,7% до 35,2 %, на стойност 1 586 520 / един милион петстотин осемдесет и шест хиляди петстотин и двадесет /лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, предложение първо, във вр. с ал. 2 , предложение първо, във вр с чл. 20, ал. 4 от НК.

ОТНЕМА на основание чл.242 ал.7 от НК в полза на държавата предметът на контрабандата – високорисково наркотично вещество хероин с нетно тегло 24.408 кг.

Припадащата се на подсъдимия С.Т.А. част от направените по делото разноски ОСТАВА за сметка на държавата.

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен съд - гр.Бургас в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                 ЧЛЕН:

 

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                            2.

 

                                                                            3.

 

 

 

 

 

            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      

 

М  О  Т  И  В  И

към Присъда № 291 от 03.12.2018 година, постановена по НОХД № 103/ 2018 година по описа на Окръжен съд-Бургас

 

Съдебното производство е образувано по внесен в Окръжен съд- Бургас обвинителен акт от прокурор в Окръжна прокуратура - Хасково, с който са повдигнати обвинения за следните престъпления:

Против Л.М.Д. ЕГН ********** *** – за това, че на 03.06.2013г. на ГКПП Малко Търново, област Бургас, при влизане от Турция в Република България с лек автомобил марка “******” с ДК № **** в съучастие като извършител с С.Т.А. ЕГН **********, помагач, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната ни 24.408 килограма високорисково наркотично вещество хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин от 34,7% до 35,2 %, на стойност 1 586 520 (един милион петстотин осемдесет и шест хиляди и петстотин и двадесет) лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 предложение първо вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.2 от НК, и

против С.Т.А. ЕГН ********** *** – за това, че на 03.06.2013 г. на ГКПП Малко Търново, област Бургас, в съучастие като помагач с Л.М.Д. ЕГН **********, извършител, умишлено го е улеснил да пренесе без надлежно разрешително през границата на страната ни, при влизане от Турция в Република България с лек автомобил марка “*****” с ДК № ******, 24.408 килограма високорисково наркотично вещество хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин от 34,7% до 35,2 %, на стойност 1 586 520 (един милион петстотин осемдесет и шест хиляди петстотин и двадесет) лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 предложение първо вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НК.

В хода на съдебното производство по реда на чл.384 вр. чл.382 от НПК между подс. Л.Д., защитника му адв. Д.Т. и прокурора е било постигнато споразумение за решаване на делото. На основание чл.384а ал.2 от НПК споразумението е било разгледано и одобрено от друг съдебен състав по НОХД № 895/2018г. по описа на Окръжен съд-Бургас (л.221-224 от съдебното производство), като на подс.Д. при условията на чл.381 ал.4 от НПК вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години, търпимо при първоначален „строг“ режим, и глоба в размер на 100 000.00 лева. На основание чл. 242 ал.8 от НК в полза на държавата е отнето превозното средство – л.а. “*****” с ДК № *******, собственост на осъдения Д., послужило за превозването на наркотичното вещество през границата на страната.

След влизане в сила на споразумението спрямо подс. Д. на 05.10.2018г., в съгласие с разпоредбата на чл.384а ал.3 от НПК, настоящият съдебен състав е продължил разглеждането на делото само по отношение на обвинението, повдигнато на подс. С.А..

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас не поддържа обвинението, което оценява като недоказано по предвидения в закона несъмнен и категоричен начин. Изтъква, че въпреки проведеното по общия съдопроизводствен ред съдебно следствие, по делото не са събрани доказателства за конкретните действия, чрез които подс. А. следва да е подпомогнал осъдения Д. в пренасянето на наркотичното вещество, не са били установени лица, от които подс. А. евентуално е закупил веществото на територията на Република Турция, липсват и доказателства А. да е уговарял Д. да осъществи трафика на наркотиците. Отбелязва, че в делото се съдържат доказателства за контакти между А. и Д. и за вероятно осъществени други доставки от други дестинации, които обаче не са включени в обхвата на актуалните обвинения и не разкриват конкретна връзка с престъплението, за извършването на което е привлечен да отговаря подс. А.. С такива съображения прокурорът предлага А. да бъде признат за невинен и съответно оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, наркотичното вещество хероин да бъде отнето в полза на държава и унищожено, останалите приобщени по делото веществени доказателства да бъдат върнати на лицата, от които са били иззети в досъдебното производство, а деловодните разноски, отнасящи се до обвинението срещу подс. А., да останат за сметка на държавата.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Д. *** изцяло споделя и се присъединява към становището на прокурора за недоказаност на обвинението. В допълнение излага съображения за липса на данни относно лицата, от които осъденият Д. е придобил наркотика на турска територия, нито това да е станало със съдействието на подс. А., не се установява А. да е спомогнал за намиране на собствения на Д. лек автомобил, за да бъде ползван като средство за пренасяне на наркотика в Република България, като липсва негова съпричастност и в действията по изработване на тайниците в купето на превозното средство, за чието отваряне всъщност не са необходими каквито и да е специални инструменти. Защитата се позова на показанията на осъдения Д. и свид. Г.А. в подкрепа на довода, че последната не е носила и най-вече не е предавала на съпруга си в Република Турция специален инструмент за отваряне на тайниците в автомобила, като по делото останало неизвестно къде и как наркотичното вещество е било поставено в автомобила на осъдения Д.. Моли подс. С.А. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подс. С.А.  участва лично в цялото съдебно производство. Възползва се от правото си да даде обяснения по обвинението, в което отрича съпричастност с деянието, предмет на повдигнатото му обвинение. В личната си защита и в последната си дума отново заявява, че няма нищо общо с престъплението, за което е обвинен, и моли да бъде оправдан.

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

След отделна и съвкупна преценка на всички събрани в наказателното производство доказателства и доказателствени средства, съдът възприе извод за установеност на следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.Т.А. ЕГН ********** е роден на ***г***, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, и е българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, работи като управител на *******“-гр.Х.. Към инкриминираната дата и понастоящем, А. е пълнолетен вменяем български гражданин, за когото липсват съмнения, че е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи

Подс. С.А. *** и се занимавал с разнообразна търговска и производствена дейност – изработвал стъклопакети, които продавал и монтирал в Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, изработвал дървени беседки, търгувал с платове и дрехи, които закупувал от Република Турция, по българското Черноморие през летния сезон, и на пазара в гр.Димитровград през останалото време. В тази връзка подс. А. осъществявал чести пътувания до Република Турция и до Кралство Нидерландия, включително от турска територия. През 2012г. А. сключил граждански брак със свид. Г.А., която работела като медицинска сестра в МБАЛ-Хасково. В течение на над 10 години преди процесната по делото дата – 03.06.2013г., подс. А. се запознал и поддържал спорадични и не особено близки контакти с осъдения Л.Д. покрай обстоятелството, че тогава и двамата стопанисвали заведения в гр. Х.. В течение на познанството им двамата няколко пъти се срещали в гр. Истанбул, Република Турция. При тези срещи подс. А. предложил, а осъденият Д. приел да закупи и транспортира до гр. Х. тениски и манекени за дрехи, за които А. да му плати в Република България. На свой ред, при пътуванията си до Република Турция, осъденият Д. пренасял електронни цигари, които не обявявал при пресичане на границата между двете държави, които продавал в Република Турция. Свид. А. и осъденият Д. не се познавали лично.

Междувременно, през м. ноември 2011г. осъденият Л.Д. закупил от свид. А.А., и получил владението на л.а. „*****“ с тогавашен рег. № ******, *** металик. Д. ползвал автомобила лично най-напред с пълномощно (неномериран лист, том ІІ от досъдебното производство), включително при пътуванията си до Република Турция, а с договор с нотариална заверка на подписите от 28.12.2012г. (л.33, том ІІ) формално придобил право на собственост  върху превозното средство. За периода от 02.01.2013г. автомобилът бил регистриран на името на Д. в ОД на МВР-Хасково с рег. № *******, а от 30.04.2013г. – отново в ОД на МВР-Бургас с настоящия си регистрационен номер № *******.

В началото на 2013 година служители в ОД на МВР-Хасково, сред които и свид. О.Б. – тогава и понастоящем служител в посочената дирекция, се сдобили с оперативна информация за пренасяне на наркотични вещества от Република Турция през територията на страната до Кралство Нидерландия. Според информацията, в тази дейност вземали участие и български граждани, като подс. С.А., известен и с прякора „****“, също бил част от споменатия канал. При проверката на оперативната информация свид.Б. установил, че подс. А. често посещавал страни от Европейския съюз и провеждал разговори с телефонни абонатни номера, поддържани от оператори в Кралство Нидерландия, Кралство Белгия и други европейски държави. Наред с това, подсъдимият често пътувал и разговарял по телефона с неизвестни за органите на МВР лица в Република Турция (справката за задграничните му пътувания на л.191, 192, том ІІ от досъдебното производство отразява само част от пътуванията на А. поради обстоятелството, че след 01.01.2007 г. гражданите на Република България, като член на Европейския съюз, подлежат на проверка на ГКПП само по метода „анализ на риска”).

Въз основа на тази предварителна информация, с постановление от 13.02.2013г. (л.2, том І от досъдебното производство) прокурор в Окръжна прокуратура-Хасково образувал досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.242 ал.4 предл. първо вр. ал.2 предл. първо от НК, осъществено през м. май 2012г. на ГКПП „Капитан Андреево“ с предмет – контрабанда на високорисково наркотично вещество-хероин в особено големи размери и случаят е особено тежък.

В хода на така образуваното досъдебно производство, въз основа на искания на разследващите органи, с Разпореждане за използване на СРС рег. *************/ 20.05.2013 г. (том 1 от класифицираните материали); Разпореждане за използване на СРС рег. ****************/ 20.05.2013 г. (том 2 от класифицираните материали); Разпореждане за използване на СРС рег.№ **************/ 22.05.2013 г. (том 3 от класифицираните материали); Разпореждане за използване на СРС рег.№ ************/ 15.02.2013 г., Разпореждане за използване на СРС рег.№ ***************/ 16.04.2013 г. (том 4 от класифицираните материали), и Разпореждане за използване на СРС с рег. №*********** 31.05.2013 г. (том 5 от класифицираните материали), всички издадени от председателя на Окръжен съд-Хасково, по делото били приложени спациални разузнавателни средства и оперативни способи - наблюдение, подслушване и проследяване, по отношение на подс. А., осъденият Л.Д. и свид. Г.А. и ползвани от тях мобилни и стационарни телефонни номера и мобилни телефонни апарати.

През периода 01.05.2013 - 07.05.2013г. подс. С.А. няколко пъти  пътувал от Република България до Република Турция и обратно. След завръщането си на 07.05.2013г.в гр.Хасково, на 08.05.2013г. подс.А. провел серия от разговори с неустановено лице от мъжки пол, използващо турски мобилен абонатен номер ************, когото в разговорите наричал „вуйчо“. При тези разговори, надлежно описани и възпроизведени в изготвените веществени доказателствени средства,  подс.А. уведомил събеседника си, че е изпратил при него в Република Турция неизвестно лице с автомобил, което назовавал „приятеля“, като споменал и конкретно населено място в Република Турция - град Кешан.

На 09.05.2013г. А. отново провел телефонни разговори с неустановено лице от мъжки пол, отговарящо на турски телефонен номер, в които препоръчал „приятелят“ (споменат в разговора от 08.05.2013г.) да остане още един ден в Турция, но да не остава в хотел, за да не бъде регистриран, а да бъде подслонен някъде на гости. Същият ден, подс. А. провел телефонни разговори и с неизвестни за разследването лица от мъжки пол, ползващи холандски телефонни номера, на които съобщил, че скоро щял да им гостува в Кралство Нидерландия.

На 10.05.2013г. в 14.47 часа по контролиран телефонен апарат с ИМЕЙ ************, окомплектован със СИМ карта с абонатен номер ***********, подс. А. започна да обменя кратки текстови съобщения (CMC), а в последствие провел и гласови разговори с осъдения Л.Д., ползващ по това време мобилен телефонен апарат „Нокиа” с ИМЕИ номер ************ със СИМ карта “Prima Mtel” номер *************, с абонатен номер *************, иззет при претърсване и изземване в жилището, обитавано от осъдения Л.Д.. От съдържанието на текстовите съобщения, запаметени в паметта  на мобилен телефонен апарат „Нокиа” с ИМЕИ номер ************ (ползван от Д.), се установява, че към периода на провеждане на текстовата и гласовата кореспонденция, осъденият Д. пътувал с автомобил от Република България към Кралство Нидерландия, преминавайки през Република Сърбия, Република Унгария, Република Австрия, Федерална Република Германия. От протокола за оглед на веществено доказателство - мобилен телефонен апарат „Нокиа” с ИМЕИ номер ************със СИМ карта “Prima Mtel” номер **************, с абонатен номер ************ (л.177-л.180, том ІІ от досъдебното производство), се установява, че в паметта и в СИМ картата на изследвания мобилен апарат „Нокиа” с ИМЕИ номер *************, ползван по това време от Д., в рубрика „Контакти”, ползваният от подс. А. мобилен абонатен номер ***********, упоменат по-горе, бил запаметен под обозначение „S”. По време на пътуването си до Кралство Нидерландия, започнало на 10.05.2013г., Д. приел от номера на А. едно гласово повикване на 11.05.2013г., в 23.59 часа, и пропуснал едно гласово повикване от номера на А. на 11.05.2013г., в 15.03 часа.

Междувременно, докато Д. продължавал пътуването си, чрез роумиращ мобилен номер  *********** със СИМ карта № ************ на холандския оператор Lebara, използван чрез мобилен телефон Нокиа 1280 с ИМЕИ № **************, открити при претърсване в дома му (Протокол за претърсване и изземване от 03.06.2013г. – л.56, 57, том І от досъдебното производство), подс.А. осъществявал контакти с няколко други отделни лица от мъжки пол, ползващи мобилни абонатни номера на турски и холандски мобилни оператори.

Сутринта на 11.05.2013г. осъденият Д. пътувал през територията на Федерална Република Германия, като в течение на деня преминал и през територията на Кралство Белгия. Късно вечерта на същата дата, осъденият Д. пристигнал в гр.Ротердам, Кралство Нидерландия, следвайки указания, давани чрез кратки текстови съобщения (СМС) от упоменатите по-горе телефонни апарати и СИМ карти, ползвани от подс. А.. В самия край на пътуването, Д. провел едно гласово повикване (11.05.2013г., 23.23 часа), и приел едно гласово повикване (11.05.2013г., 23.23.58 часа) към и от мобилен абонатен номер **************, обслужван от холандски мобилен оператор, чийто титуляр и ползвател не са били установени по делото. Междувременно, докато Д. продължавал да пътува, чрез гласови разговори и текстова (СМС) кореспонденция с лицето от мъжки пол, ползващо мобилен номер ***********, подс. А. дал указания да се намери конкретно помещение (гараж), където да се приеме управлявания от Д. автомобил, както и да се търсят и осигурят инструменти (в частност „малко гедоре”, т.е. комплект ръчни инструменти, предназначени за отвиване и завиване на винтове и гайки при ремонти на автомобили и други машини, съдържащо най-малко гаечни ключове и отвертки), включително и чрез търсене на инструменти по бензиностанциите, предвид късния вечерен час. В тази поредица разговори, подс. А. инструктирал събеседника си да се представя с името „*********“, а осъденият Д. да нарича „**********“.

На 11.05.2013г. късно вечерта неустановеното лице от мъжки пол, ползващо горецитирания холандски мобилен номер ************, и осъденият Д., чрез текстови съобщения и гласови разговори самостоятелно и паралелно уведомили подс. А., че са „готови“. Подс. А. на свой ред в гласов разговор на турски език с неизвестно лице от мъжки пол, ползващо телефонен номер ***********, когото А. наричал „вуйчо“, го уведомил, че „ремонтът е свършил“, и чакал „орехите“.

Още преди полунощ на 11 срещу 12.05.2013г., осъденият Д. потеглил с автомобила си обратно от Кралство Нидерландия към Република България. Комуникацията чрез кратки текстови съобщения между подс. А. и Д. продължила и по време на пътуването на последния към Република България. На 12.05.2013г. в 15.02часа Д. уведомил подсъдимия, че се е настанил да пренощува в хотел на територията на Република Унгария, тъй бил много изморен. На 13.05.2013г. Д. благополучно се прибрал в страната.

Междувременно, отново чрез кратки текстови съобщения неустановеното лице, ползващо холандски мобилен номер **********, уведомило подс. А., че е получило „35 500 ев.“ (вероятно парична сума на посочената стойност в евро), и за следващия ден очаквало да получи още 4 500. Подс. А. от номер ******** на свой ред уведомил същото лице, че ще пътува със самолет.

През следващите дни подс.А. заминал най-напред за Република Турция, а от там със самолет пътувал до Кралство Нидерландия. След като пристигнал и докато се намирал там, А. провел няколко телефонни разговора с неустановено лице от мъжки пол в Република България, което осъществявало връзката с подсъдимия посредством улични телефонни автомати в страната. В тези разговори А. и неизвестният му събеседник постигнали съгласие определена парична сума да бъде предадена на събеседника му на 18.05.2013г. чрез съпругата на А. – свид. Г.А., на работното й място в МБАЛ - гр. Хасково. Уговорката включвала предаването на „17” (буквален цитат от ВДС), от които „15“ за извършения вече курс, и 2000 капаро за следващия. Самият А. се прибрал в Република България в късния следобед на 18.05.2013г. Докато траело пътуването му от Кралство Нидерландия до Република България, чрез кратки текстови съобщения и гласови разговори подсъдимият уведомил съпругата си – свид. Г.А., че при нея на работното й място ще отиде лице, което А. наричал „*********”, комуто тя трябвало да предаде парите, според постигнатата уговорка между подсъдимия и неизвестното лице, с което разговарял по телефона, съгласно описаното в този абзац. В тази комуникация подсъдимият изяснил, че самият той е на път да се прибере в гр. Хасково и ще осигури на съпругата си сумата, която тя на свой ред следвало да предаде на „**********“.

Около или малко след 17.00 часа на 18.05.2013г. пред сградата на МБАЛ – гр. Хасково, пристигнал л.а. „********“ рег. № *********, управляван от В.Б. от гр.Х., а като пътник в същия автомобил се возел Н. К. от гр.Х. – последните двама бивши обвиняеми по настоящото дело, по отношение на които наказателното производство било прекратено от прокурора преди внасяне на обвинителния акт в съда. Свид. А. се приближила до автомобила, в който се намирали споменатите двама, веднага след което автомобилът потеглил и напуснал района на болницата, а свид. А. се върнала на работното си място.

След описаните по-горе действия, наблюдавани и възприети лично от свид. О.Б., който осъществил негласно наблюдение на срещата, между подс. А. и неустановено лице от мъжки пол, ползващо отново стационарен телефонен автомат, бил проведен гласов телефонен разговор. При този разговор, А. и лицето се уговорили, че си „остава старата цена”, че А. не искал нищо, нямало да взема комисионна, а „маратонките“ били „25”. В хода на разговора, подс.А. питал събеседника си: „Бетона ще го наливате ли, платната да ги приготвят ли в склада, тия платна не били 35, а 25 и за тях цената на кв.м. не е променена”. След като казаните въпроси били уточнени, А. изразил желание „майсторът” да побърза с връщането, тъй като освен този курс, щели го пращат в командировка другаде и сега предстояло да се вземе капаро.

Междувременно, осъденият Л.Д. отново потеглил на път от Република България към Кралство Нидерландия. На 19.05.2013г. в 13.39 часа Д. чрез изпратено кратко текстово съобщение по телефона уведомил подс.А., че се намира близо до Пасау (Passau – нем.) - град във Федерална Република Германия, но навигацията не работела. Непосредствено след този разговор, от уличен телефонен автомат, базиран в гр. Пловдив, неустановено лице от мъжки пол позвънило на подс. А.. В хода на проведения гласов телефонен разговор, А. и събеседникът му уточнили, че „валките били 25 и половина, поради което на майстора трябвало да се дадат 16 гуми”. По късно на същата дата - 19.05.2013г., подс. А. заминал за Република Турция, а оттам със самолет - за Кралство Нидерландия. Съгласно съдържанието на  регистрираните разговори (Том ІV от класифицираните материали за датите 19.05. и 20.05.2013г.), подс. А. своевременно се придвижил до Кралство Нидерландия, където на 20.05.2013г. лично се срещнал с осъдения Л.Д. при неговото пристигане. В проведен след пристигането на Д. телефонен разговор с лице от мъжки пол, ползващо турски мобилен телефонен номер, подс. А. заявил, че „майсторът е на обекта, но още не са свалили платната“. В по-късен разговор от 20.05.2013г. подс.А. уведомил неустановения си събеседник,  че доставката е осъществена и чака парите от „вуйчото“ (вероятно споменатото по горе неустановено лице от мъжки пол, ползващо турски мобилен телефонен номер, наричано от подсъдимия „вуйчо” в предходни телефонни разговори), за да ги даде на „майстора“. В следващ разговор подс.А. вече заявявил, че е дал на майстора само „10 гуми”, защото последния бързал да се връща.

Липсват документирани разговори и съобщения, както и установени по реда на НПК детайли относно завръщането осъдения Л.Д. от Кралство Нидерландия в Република България, което станало рано сутринта на 22.05.2013г. На 28.05.2013г. самият подсъдим А. се завърнал в Република България и пристигнал в гр.Хасково, лично управлявайки закупения в Кралство Нидерландия на името на съпругата му свид. Г.А., л.а „**********, шаси № **********, регистрационен номер *******, транзитен номер за експорт ********.

На 31.05.2013г. подс.А. отново заминал за Република Турция, откъдето възнамерявал да пътува със самолет до Кралство Нидерландия вечерта на 01.06.2013г. По-късно същия ден - 31.05.2013г. А. разменил множество кратки текстови съобщения и един телефонен разговор със съпругата си  - свид.Г.А., която му съобщила, че „майсторът” нямало да пътува същата вечер, защото инструментите му били в гр.Хасково. Подс. А. останал неприятно изненадан от тази вест, като направил забележка на съпругата си да не споменава имена (видно от съдържанието на съобщенията, свид. А.  споменала името „В.“). Пак при тази комуникация, включително и при разговор с неустановено лице от мъжки пол, проведен чрез телефона на съпругата му, подс.А. потвърдил, че инструментите наистина останали в дома му, като се уточнили на следващия ден свид.А. да му ги донесе в Република Турция. В заключение подс.А. поискал от съпругата си да му достави куфар с инструменти на следващия ден - 01.06.2013г., а „майсторът“ да тръгне на по-следващия ден - т.е. на 03.06.2013г. Подс. А. посъветвал свид. А., ако я спрат за проверка при преминаване на границата, да обясни, че мъжът й е майстор и си е забравил инструментите, които тя сега му носи. А. настоявал инструментите да му бъдат донесени на 01.06.2013г., за да не пропусне полета си до Кралство Нидерландия вечерта на същата дата.

В изпълнение на уговореното в горецитираните разговори и съобщения, на 01.06.2013г. по обяд Г.А. потеглила с лек автомобил за Република Турция, за да предаде на подс. А. исканите от него инструменти. По делото, включително в справката за задгранични пътувания (л.191, 192, том ІІ от досъдебното производство) липсват данни свид. Г.А. да е напускала пределите на Република на България на посочената дата, включително в посока към Република Турция. Съгласно дадените от А. пред съда свидетелски показания на основание чл.118 ал.1 т.1 предложение първо от НПК,  при описаното пътуване автомобилът й прегрял в граничната зона на ГКПП „Капитан Андреево”, след паспортната проверка, но преди да премине българо-турската граница, поради което тя се върнала обратно в гр.Хасково и на практика не осъществила уговореното със съпруга й пътуване до Република Турция.

В документиран чрез веществено доказателствено средство (том ІІІ от класифицираните материали) разговор с неустановено лице от мъжки пол, проведен на 02.06.2013г., чрез мобилен телефонен номер ******, осъденият Д. отклонил покана за среща и гостуване, тъй като рано на следващата сутрин щял да пътува.

На 03.06.2013 г., малко след 04.00 часа сутринта, осъденият Л.Д., с лек автомобил марка „*******” рег. № *******, негова собственост, отпътувал от гр.Хасково за Република Турция и преминал държавната граница на страната през ГКПП „Малко Търново“.

Междувременно, в резултат от експлоатиране на разрешените по делото специални разузнавателни средства и оперативни способи, свид. Б. и колегите му от ОД на МВР-Хасково успели да идентифицират осъдения Д. като кореспондент на подс. А. в част от прихванатите телефонни разговори и кратки текстови съобщения, както и управлявания от него автомобил, с оглед на което поискали съдействие от органите на ГД „Гранична полиция” на ГКПП „Малко Търново”. В електронната система на ГД „Гранична полиция” била заложена задача осъденият Д. и управляваният от него автомобил да бъдат проверени при влизане на територията на страната.

Около 17.30 часа на 03.06.2013г. л.а. „******” рег. № *******, управляван от осъдения Д., подходил на трасе „Вход“ на ГКПП „Малко Търново“ с намерение да влезе на територията на страната от Република Турция. При паспортната проверка на водача, служител на ГД „Гранична полиция” установил, че пътуващият и автомобилът му са обект на оперативна задача, поради което отправил искане за щателна проверка на автомобила. По това време на смяна на ГКПП „Малко Търново” били свидетелите В.Х. – държавен митнически инспектор и отговорник на смяната, Н. К. – главен инспектор в отдел „Рентгенови системи”, и Н.Г. – инспектор в отдел „Рентгенови системи”, които се заели да извършат щателна митническа проверка на Д. и автомобила му. На въпрос дали пренася веши, подлежащи на деклариране, Д. обявил, че пренася дрехи-тениски. В автомобила действително били открити общо 110 бр. тениски, спрямо които били предприети действия за задържане с цел митническо оформяне  (разписка за задържане № 000252 от 03.06.2013, упомената в Акт за установяване на административно нарушение № 197 от 03.06.2013г.  (л.20-22, том І от досъдебното производство). В хода на щателната проверка митническите инспектори  - свидетелите К. и Г., осъществили пролъчване на управлявания от осъдения Д. автомобил с рентгенова система, при което установили наличие на непривично висока плътност в дънната (подова) част на автомобила. При визуален оглед на дъното на пода от дясната задна страна на автомобила, свидетелите открили малка дупка, която разширили до положение, позволяващо им да осветят и погледнат в кухината. Така видели в кухината предмет (пакет) с относително правилна форма, наподобяваща тухла. След тази констатация митническите служители разширили отвора, извадили пакета, от който взели проба за полево изследване, а във вътрешността на кухината открили още множество подобни пакети с форма на паралелепипед, подредени по цялата дължина на автомобила отдясно. Аналогична кухина открили и от лявата надлъжна страна на автомобила, която също била заета от подобни на откритите от дясната страна пакети. Извършеният с техническо средство „Drug Detection kit D4D” полеви наркотест на съдържанието на извадения от укритието пакет реагирал на хероин, с оглед на което проверката била преустановена и за откритото било съобщено на свид. Б.. Осъденият Д. бил задържан най-напред по реда на ЗМВР, а впоследствие, след привличането му в качеството на обвиняем по досъдебното производство, спрямо него била взета по реда на чл.64 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение на Окръжен съд-Хасково

Няколко часа след откриване на наркотика, около 23.30 часа на 03.06.2013г. на ГКПП „Малко Търново” пристигнал разследващ полицай и оперативно-следствена група от ОД на МВР-Хасково. За времето от 00.15 до 01.45 часа на 04.06.2013г. било извършено претърсване и изземване на автомобила на осъдения Д. (протокол и фотоалбум на л.30-46, том І от досъдебното производство), при което в десният тайник в пода на автомобила били открити общо 25 пакета, обозначени условно с номера от А1 до А25 включително, и в левия тайник били открити други общо 25 пакета, обозначени условно с номера от Б1 до Б25 включително, които били надлежно иззети заедно с автомобила. Откритите при претърсването общо 50 пакета с приблизителни размери 22.5 см Х 9 см Х 3 см били претеглени с електронна везна и се установило, че брутното им тегло заедно с опаковките от бежово на цвят тиксо възлиза общо на 26.690 кг. Извършеното претръсване и изземване били надлежно одобрено с определение по ЧНД № 379/2013г. по описа на Окръжен съд- Хасково (л.48, том І от досъдебното производство).

По отношение на съдържащото се в пакетите вещество, на 04.06.2013г. експерт-химик в НТЛ при ОД на МВР-Хасково извършил експертна справка № 13 от същата дата (л.21,22, том ІІ от досъдебното производство), при която били взети представителни проби от 25 бр. пакети от група А, и от 25 бр. пакети от група Б, които поради сходните външни белези на пакетите и еднаквите химически отнасяния на съдържащото се в тях вещество били събрани общо по групи. Първоначалните изследвания установили, че всички опаковки съдържат хероин с примеси, общото нето (чисто) тегло на веществото във всички 50 опаковки възлиза на 24.408 кг. Паралелно бил извършен и оглед на пакетите като веществени доказателства (протокол и фотоалбум на л. 23-31, том ІІ от досъдебното производство), при които били прецизно измерени брутното и нетното тегло на пакетите, опаковките и съдържанието в тях, както и на взетите от двете групи пакети представителни проби.

Пак на 03.06.2013г. по досъдебното производство били извършени в условията на неотложност претърсвания и изземвания в апартамент в гр. Х., ул. „******“ № **, вх.*, ет. *, ап. **, обитаван от осъдения Д. заедно с лицето Н. К. и нейните деца, както и в апартамент в гр.Х., ул. „*******“ №***, обитаван от подс. А. и съпругата му свид. Г.А.. В жилището на Д., в присъствието на Н. К., били открити и иззети множество мобилни телефонни апарати от марките “SIEMENS”, „NOKIA“, „SAMSUNG”, „MOTOROLA“ и „Iphone“, както и множество СИМ карти и плаки от СИМ карти на операторите  “Вивател”, „GLOBUL”, „VIVACOM“ и „MTEL“, сред които упоменатият по-горе мобилен телефонен апарат „Нокиа” ИМЕИ номер ********* със СИМ карта “Prima Mtel” номер ***********, с абонатен номер **********, ползван от Д. при пътуванията му до Кралство Нидерландия (протокол за претърсване и изземване на л. 49, 50, том І от досъдебното производство). В жилището на подс. С.А., в присъствието на съпругата му свид. А., били открити множество мобилни телефонни апарати марка „NOKIA“ (различни модели) и 1 апарат марка „НТС“, множество СИМ карти и плаки от СИМ карти на операторите „Lebara”, „TURKCELL“, „ORtelmobile”, “Вивател”, „GLOBUL”, „VIVACOM“ и „MTEL“, както и фонокарти за предплатени разговори от стационарни телефонни автомати „Булфон“ и „Мобиком“ на оператора „БТК/ VIVACOM“, включително мобилен телефонен апарат „Нокиа 1280“ ИМЕИ № ********, ползван от подс. А. с мобилен абонатен номер *******, чрез който последният провеждал телефонни разговори и текстова кореспонденция по време на първото пътуване на осъдения Д. до Кралство Нидерлания на 10-11.05.2013 г. (протокол за претърсване и изземване на л.56,57, том І от досъдебното производство). Извършените на двата адреса претърсвания и изземвания били надлежно одобрени по реда на чл.161 ал.2 от НПК с определения на Окръжен съд- Хасково по ЧНД № 381 /2013г. и по ЧНД № 380/ 2013г. (л.52, л.60, т.І от досъдебното производство).

Свид. Г.А., както и лицата В. Б. и Н. К. били привлечени в качеството на обвиняеми, както следва – А. за престъпления по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.4 от НК, извършено в съучастие с подс. А. и осъдения Д., за престъпление по чл.253 ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК извършено в съучастие с подс. А., и за престъпление по чл.339 ал.1 от НК с предмет  - държане на огнестрелно оръжие – пушка със заглушител и 36 бр. боеприпаси без надлежно разрешително, извършено самостоятелно; Б. и К.  - за престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.4 от НК, извършено в съучастие с подс. А., свид. А. и осъдения Д.. Спрямо Д., А., Б. и К. били взети мерки за неотклонение „Задържане под стража“ с определения на Окръжен съд-Хасково, потвърдени от Апелативен съд-Пловдив (л.151-248, том І от досъдебното производство).

С постановления от 21.12.2015г. и от 04.04.2016г. (л.12, 13, 20, 21, 22 от материалите по съдебното производство по НОХД № 103/ 2018 г. по описа на Окръжен съд-Бургас), прокурорът прекратил частично наказателното производство по отношение на обвиняемите Б. и К. за престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.4 от НК – поради недоказаност, и по отношение на обв. А. за престъпленията по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.4 от НК и по чл.253 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК – също поради недоказаност, като отделил материалите относно престъплението по чл.339 ал.1 от НК в ново производство, което изпратил по подследственост на Районна прокуратура-Хасково.

Предвид обстоятелството, че подс. А. не бил открит на територията на страната, на 05.06.2013г. той бил привлечен по реда на чл.206 вр. чл.269 ал.3 т.1 и ал. 4 б. „а“ в качеството на обвиняем за престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.4 от НК, извършено в съучастие с обвиняемите Д., А., Б. и К.. На 18.06.2013 г. за издирване и задържане на подс. А. била издадена Европейска заповед за арест. През м. октомври 2013г. наблюдаващият досъдебното производство прокурор бил уведомен от дирекция „Консулски отношения“ в Министерство на външните работи на Република България, че подс. С.  А. бил задържан на 10.10.2013г. на територията на Република Турция от турските власти във връзка с участие в организирана група за международна търговия с наркотици. По този повод, наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково изготвил предложение до ВКП за отправяне на молба за екстрадиция на подс. А. от Република Турция в Република България (единствената неномерирана папка от досъдебното производство). Екстрадиционната преписка, след отстраняване на съответните слабости, била изпратена чрез ВКП на съответните турски власти. Молбата за екстрадиция не била разгледана и решена от турските съдебни власти до 23.01.2017г., когато подс. А. се явил доброволно и лично със защитник в прокуратурата и поискал спряното в този момент производство да бъде възобновено. След привличането на А. в качеството на обвиняем на 24.01.2017г. (л.8, том V на досъдебното производство), спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение по ЧНД № 938 2017г. по описа на Окръжен съд-Бургас, потвърдено с определение по ВЧНД № 28/ 2017г. по описа на Апелативен съд-Бургас (л.12-20, том V от досъдебното производство).

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА

Изложената фактическа обстановка съдът извлече от поотделния и съвкупен анализ на следните доказателствени източници:

Гласни доказателства и доказателствени средства - показания на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие - О.Б., А.А., Н. К., Н.Г., В.Х., отчасти от показанията на разпитаните на основание чл.118 ал.1 т.1 от НПК в качеството на свидетели Г.А. и Л.Д., и отчасти от дадените пред съда обяснения на подс. С.А.;

Писмени доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване на автомобила на Л.Д. и фотоалбум към него (л.30-46, том І от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване в жилището на Д. и Н. К. (л. 49, 50, том І от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване в жилището на подс. А. и свид. А. (л.56,57, том І от досъдебното производство), определения за одобряване на извършените претърсвания и изземвания (л.48, 52, 60, том – от досъдебното производство), протоколи от съдебни заседания и определения за вземане и контрол на мерки за неотклонение (л.151-248, том І от досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства/ наркотични вещества и вземане на представителни проби, и фотоалбум (л.23-31, том ІІ от досъдебното производство), протокол за оглед на веществено доказателство/ мобилен телефонен апарат, и фотоалбум (л.177-180, том ІІ от досъдебното производство);

Писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение № 197 от 03.06.2013г., Протокол за извършена митническа проверка № 323 от 03.06.2013г., разписки №№ 253 и 254, искане за щателна митническа проверка (л.19-29, том I от досъдебното производство), справки за регистрации и собственост на л.а. „********” рег. № ****** (л.182, 184, 185том ІІ от досъдебното производство), справка за задграничните пътувания на осъдения Д., свид. А. и подс. А. (л.187, 188, 191,192, том ІІ от досъдебното производство), експертна справка № 13 от 04.06.2013г. (л.21,22, том ІІ от досъдебното производство), справка за съдимост на подс. С.А., копия от договор за покупко-продажба на моторно превозно средство л.а. “*******”, с ДК № ******* и копие от свидетелство за регистрация-част ІІ на същия автомобил (л.33,34, том ІІ от досъдебното производство), справки за трафични данни по ЗЕС и приложения на хартиен и оптичен носител (том ІV от досъдебното производство), 2 справки от свид. О.Б. до директора на ОД на МВР-Хасково (папка 1 и папка 2 от класифицираните материали), материалите по екстрадиционната преписка на подс. С.А. (неномерирана папка от досъдебното производство);

Веществени доказателства: Високорисково наркотично вещество (хероин) с нетно тегло 24.408 кг. на съхранение в Агенция "Митници”, лек автомобил “*****”, с ДК № ******, на съхранение в Митница Бургас, черно кожено тефтерче, съдържащо телефонни номера и имена, иззето от автомобила при задържането на Д., подробно описаните в приложението към обвинителния акт, в рубрика „Веществени доказателства“, т.3-т. 3.42, и в т.4 – т.4.16 мобилни телефонни апарати, СИМ карти и плаки от СИМ карти.

Веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, изготвени по реда на чл.177 ал.1 от НПК:

Том І - спрямо свид. Г.Ю.А., с разрешени оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване;

Том ІІ – спрямо мобилни абонатни номера и фабрични номера (ИМЕИ) на телефонни апарати за установяване на обектите на контрол, с разрешени оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване;

Том ІІІ – спрямо осъдения Л.М.Д., с разрешени оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване;

Том ІV – спрямо подс. С.Т.А., с разрешени оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване за срок от 60 дни, считано от 22.02.2013г, и разрешено продължаване на срока за прилагане за още 60 дни, считано от 23.04.2013г.;

Том V – спрямо подс. С.Т.А. – с разрешен оперативен способ – подслушване.

Експертизи: Протокол № 222 от 05.06.2013г. за извършена физико-химическа експертиза (л.17-19, том ІІ от досъдебното производство), Оценъчна и техническа експертиза, и допълнителна автотехническа експертиза на лек автомобил „******” рег. № *******(л.35-39, л.42-45, том ІІ от досъдебното производство)

Съдебният състав констатира, че в кориците на досъдебното производство са налични множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и експертизи (протоколи за разпити в качеството на обвиняеми на лицата Г.А., В. Б.и Н. ., на свидетелите Т. Р., Т. Г., И. М., протокол за разпознаване от последния свидетел, протокол за обиск и изземване на свид. Г.А., заключения от извършени балистична експертиза на огнестрелно оръжие и боеприпаси, иззети от А., съдебно-техническа експертиза за изследване и извличане на хартиен носител на наличната информация в мобилни телефони, за писмен превод на документи, касаещи л.а „*******, шаси № *********2, регистрационен номер ******, неправилно наименована експертиза, съдебно-счетоводна експертиза за остойностяване на гореспоменатия л.а „********, протоколи за доброволно предаване на мобилни телефонни апарати от свид. А. и лицето Н. К., молби за връщане на тези предмети, постановления на прокурора за тяхното връщане и разписки за получаването им), които касаят обвинения спрямо лица, които не са подсъдими по делото, не допринасят за изясняване на фактическата обстановка в контекста на повдигнатите с обвинителния акт обвинения и остават извън очертания в чл.102 от НПК предмет на доказване по настоящото производство, поради което съдът не ги обсъжда и ползва при решаване на делото.

От заключението на изготвената в досъдебното производство физико-химическа експертиза (Протокол № 222 от 05.06.2013г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Хасково, л.17-19, том ІІ от досъдебното производство) се установява, че в представителната проба от пакетите в група А (обект № 1) визуално, чрез накапване и по метода на тънкослойната хроматография е установено наличие на наркотичнодействащ компонент диацетилморфин в съотношение 35.2% (тегловни процента), а в представителната проба от пакетите от група Б (обект № 2) е установено съдържание на деацетилморфин в съотношение 34.7% (тегловни процента), или 35 % (тегловни процента) усреднено съдържание на активния компонент общо за цялото количество, което дало основание за извод, че веществото в откритите и иззети от автомобила на осъдения Д. вещество представлява хероин. Хероинът представлява наркотично вещество без легална употреба и подлежи на контрол съгласно Списък 1 от Единната конвенция на ООН  за упойващите вещества от 1961 година, и Приложение 1 към чл.3 т.1  от ЗКНВП „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Стойността на цялото количество наркотично вещество – предмет на обвинението, към инкриминираната дата възлиза на 1 586 520 лева, съгласно Приложение № 1 към член единствен на Постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн. ДВ. бр.15 от 6 Февруари 1998г.).

В хода на досъдебното производство били назначени и извършени Оценъчна и техническа експертиза (л.35-39, том ІІ от досъдебното производство) и Допълнителна автотехническа експертиза (л.42-45, том ІІ от досъдебното производство). Съгласно представените заключения, потвърдени от вещото лице и при изслушването му от съда, стойността на лек автомобил марка „******” рег. № *******, собственост на осъдения Л.Д., към инкриминираната дата е възлизала на 4 726 лева. При огледа на процесния автомобил, след демонтиране и отстраняване на предните две седалки и отстраняване на застилащата декоративна подова облицовка, вещото лице констатирало наличието на гладък метален под без характерното профилиране на подовата ламарина. При почистване (отстраняване) на черното битумно покритие, положено върху металния под, в пространството, предназначено за краката на водача и пътника, са открити два кръгли метални капака с диаметър 20 см, завиващи се към предварително изработени и заварени към пода фланци с резба в посока, обратна на часовниковата стрелка. След демонтиране (развиване) на двата капака с помощта на отвертка и чук, под тях били открити две успоредно разположени (под предната и задната леви седалки, и под предната и задната десни седалки) кухини с дълбочина 10 см, за чието оформяне над фабричния под на автомобила допълнително са били проектирани и изработени метални елементи, които са били термично заварени за фабричния под. Чрез измерване и изчисления са установени размерите на всяка от допълнително обособените кухини: дължина 124 см, височина 10 см и ширина 52 см, като обемът на всяка кухина възлиза на 0.064 куб. см. Дадено е заключение, че изграждането на допълнителните кухини във вътрешността на купето на автомобила, над фабричния му под, представлява сложен процес, който изисква специални знания и умения от квалифициран персонал и специализирана техника монтажно-демонтажни операции, машини за рязани, заваряване и т.н. Касае се за допълнително изработени тайници с предназначение за служат за съхранение и транспортиране на стоки, без да се отразяват на поведението на автомобила при движение. Съгласно заключението от допълнителната автотехническа експертиза, по вътрешната повърхност на допълнително изградените кухини в автомобила на Д., включително в областта на фланците, е установено наличие на самоволно окисляване на метала (ръжда), получено в резултат от взаимодействие между метала и въздуха. Вещото лице е стигнало до невъзможност да отговори кога са били изградени допълнителните кухини в автомобила, и колко време автомобилът е бил експлоатиран с допълнителните кухини, но застъпва становище, че тайниците датират от известно време.

Съдът намира упоменатите експертни заключения за ясни, пълни, компетентни, научно обосновани и обективни, като при съпоставката им с другите доказателствени източници не възникват съмнения за тяхната правилност.

Изброените по-горе писмени и веществени доказателствени средства  - протоколи за претърсване и изземване и за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби, и фотоалбумите към тях са изготвени от компетентни органи, при спазване императивните изисквания на чл.125-132 от НПК за форма и реквизити, поради което съдът ги приема за процесуално годни да установят извършените процесуално-следствени действия и събраните чрез тях доказателства, съгласно установеното в чл.131 от НПК.

Изготвените по реда на чл.177 ал.1 от НПК веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, отговарят на изискванията за законност от гледна точка на наличието на предварителни надлежни разрешения за тяхното прилагане, издадени от компетентния орган – Председателя на Окръжен съд-Хасково, приложени са от компетентния орган - Държавна агенция „Технически операции“ само чрез разрешените оперативни способи наблюдение, подслушване, проследяване, и стриктно спрямо лицата, указани в разрешенията, като не е надвишен и срокът за тяхното прилагане. Получените от прилагането им резултати са съответно обективирани в надлежни протоколи, поради което съдът ги оценява като процесуално изрядни и годни в съдържателно отношение да служат за установяване на фактите, установени чрез тяхното прилагане. Прочее, процедурата по искане, разрешаване и прилагане на специалните разузнавателни средство, както и обективираните в протоколите резултати от тях не са оспорени нито от подс. А. и осъдения Д., нито от техните защитници. В частност, подс. А. не оспорва, че телефонен апарат с ИМЕЙ ******** и СИМ карта с абонатен номер *******, както и мобилен телефон Нокиа 1280 с ИМЕИ № **********със СИМ карта № ****** на холандския оператор Lebara, с мобилен номер  ********, в периода м. май-01.06.2013 г. са използвани именно от него. Осъденият Д. не оспорва, че в същия период лично е ползвал мобилен телефонен апарат „Нокиа” с ИМЕИ номер ******** със СИМ карта “Prima Mtel” номер *********, с абонатен номер *******. Събраните в досъдебното производство трафични данни (том ІV от досъдебното производство) документират по ясен, несъмнен и изчерпателен начин проведените комуникации посредством крайните съобщителни устройства и абонатни номера, ползвани в процесния период от подс. А., свид. А. и свид. Д., и тези факти също не са предмет на спор.

Свидетелските показания по мнението на съда могат условно да се класифицират в две групи според съдържанието и връзката им с обвинението, повдигнато конкретно срещу подс. С.А..

В първата група попадат свидетелите А.А., Н. К., Н.Г. и В.Х.. Показанията на свид. А. предоставят информация относно факта, че процесният по делото лек автомобил „*****“ с тогавашен рег. № *********, син металик е бил негова собственост и именно той го е продал на осъдения Д., както и че извън текущото сервизно обслужване, не е извършвал никакви сериозни модификации и ремонти, включително по подовата част на автомобила за времето, през което го е ползвал. Свидетелите К., Г. и Х. са очевидци на осъщественото от Д. на 03.06.2013г. на ГКПП „Малко Търново“ деяние, където в качество им на митнически инспектори извършили щателна митническа проверка на управлявания от осъдения автомобил и открили пренасяните в нарочно изработените тайници в купето му пакети с наркотично вещество-хероин. От техните показания еднозначно се установява, че евентуалното наличие на контрабандната стоки е установено най-напред инструментално, чрез пролъчване с рентген, както и че след откриването на кръглите отвори с фланци, затворени с кръгли капаци под настилката в предната лява и дясна част на купето на автомобила, са успели да отворят единия от тях само с помощта на отвертка и чук. Показанията на тази група свидетели са добросъвестно дадени, незаинтересовани, обективни, конкретни и  кореспондиращи помежду си, като установените чрез тях релевантни факти се потвърждават и от събраните писмени и веществени доказателствени средства. Ето защо съдът ги кредитира напълно, като отбелязва, че извлечените от показанията им факти са пряко свързани най-вече с осъщественото от осъдения Д. на 03.06.2013г. престъпление по чл.242 ал.4 предложение първо вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.2 от НК, и в далеч по-малка степен могат за способстват за установяване на фактите относно повдигнатото на подс. А. обвинение.

Втората група свидетели включва О.Б., Г.А. и Л.Д., съдържанието на чиито показания е пряко свързано с обвинението на подс. А.. Както бе посочено, свидетелите Г.А. и Л.Д. са дали показания пред съда на основание чл.118 ал.1 т.1 от НПК, след като наказателното производство срещу А. е било прекратено още в досъдебната фаза от прокурора поради недоказаност на обвинението, а Д. е бил осъден по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение с одобрено от съда споразумение за решаване на делото по НОХД № 895/2018г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 05.10.2018г. В не особено конкретните си показания Д. сочи, че познава подс. А. от 10-15 години покрай общите им занимания да стопанисват заведения, пред 5-6 години случайно се срещнали в гр.Истанбул, Република Турция, при която среща по поръка на А. свидетелят пренесъл в република България около 100 тениски, предназначени за продажба в магазин, стопанисван от сестрата на А.. По отношение на пътуванията си до Кралство Нидерландия свид. Д. споделя, че двукратно е пътувал до там, като при първия курс пренесъл по предложение на подс. А. една кафемашина, предназначена за кафенето на познат на А. в гр.Амстердам, а при второто пътуване свързал споменатата кафемашина така, че да може да работи, а познатият на А. стопанин на кафенето му предал сума в размер на 6000 евро, представляваща плащане на стойността на кафемашината. Заявява, че не се е срещал лично с подс. А. при никое от пътуванията си до Кралство Нидерландия, но признава, че е говорил с него по телефона по време на тези пътувания, за да получи инструкции къде да отиде, като добавя, че с А. са разговаряли и за инструментите, необходими за монтажа на кафемашината – отвертка и гаечни ключове № 9 и №12. След съпоставка с останалите доказателствени материали,  съдът кредитира показанията на свид. Д. само по отношение на твърденията за познанството и контактите му с подс. А., двукратните му пътувания до Кралство Нидерландия по поръка на последния и водените помежду им разговори за нуждата на Д. да се осигурят инструменти от посочените видове – отвертки и гаечни ключове. В останалите части, показанията на този свидетел се оценяват като недостоверни, тъй като се оборват от съдържанието на записаните чрез специални разузнавателни средства гласови разговори и текстови съобщения между него и А., които разкриват активна и почти непрекъсната текстова и гласова мобилна комуникация със съдържание и смисъл, които не съответстват на показанията на Д.. Веществените доказателствени средства указват крайна точка на пътуването на свид. Д. в гр.Ротердам, а не в гр. Амстердам, както твърди той. Пренасянето на кафемашина, за каквато изобщо не се споменава в разговорите и съобщенията му с А., поначало не предполага подобна спешност в издирването на гараж на прибиране на автомобила и комплект инструменти (гедоре) в късните вечерни часове на 11.05.2013г., за каквито става дума в разговорите, не изискват ангажирането на други лица в издирване на адрес и инструменти, нито незабавно разтоварване, още по-малко потеглянето на свид. Д. обратно веднага след разтоварването и необходимостта Д. да се представя с друго име – „Ж.“. Налице е очевидно несъвпадение и в сумата, която Д. признава да е получил при второто си пътуване – 6000 евро, докато в разговорите на подс. А. с лице, ползващо турски мобилен номер, подсъдимият споделя, че е предал на Д. „10 гуми“, т.е. 10 000 евро, тъй като бързал да пътува обратно.

Свид. А. в показанията си твърди, че съпругът й в разглеждания период често пътувал до Германия, Холандия и Белгия, а конкретно за случая от 01.06.2013г. сочи, че по заръка на подс. А., който се намирал тогава в Република Турция, тя потеглила с автомобил да му занесе инструменти за рязане на стъкла – елмаз с кръгли резци, но поради струпване на много гастарбайтери на ГКПП „Капитан Андреево“ автомобилът й прегрял и тя не успяла да премине българо-турската граница и не се срещнала със съпруга си. Съпоставяйки показанията на свид. А. с останалите доказателствени материали, съдът не кредитира показанията й в частта относно инструмента, който според нея е следвало да занесе на подс. А. в Турция. Във веществените доказателствени средства са възпроизведени разменени на 31.05.2013г. между свид. А. и подсъдимият текстови съобщения и гласов разговор с участието и на неидентифицирано лице от мъжки пол, според които са касае за куфар с инструменти, т.е. за поне два или повече инструмента, чийто брой и размери изискват пренасянето им в куфар. За сравнение, в показанията си пред съда А. описва елмазът за стъкло като предмет с размерите на химикалка, с кръгли резци вътре в него. По мнението на съда, по делото не бе категорично изяснено и дали свид. А. действително не е преминавала българо-турската граница на 01.06.2013г., както тя самата твърди, тъй както в прихванатите съобщения между нея и подс. А.  в обедните и следобедните часове на тази дата А. заявява, че е преминала границата. Наред с констатираните несъответствия, съдът държи сметка и за факта, че към инкриминираната дата и при депозиране на показанията си в съдебното производство, свид. Г.А. е била и продължава да бъде съпруга на подс. А., поради което иманентно разполага със силен мотив да не му вреди чрез показанията си.

 Свид. О.Б. към инкриминираната дата и при разпита му от съда е бил и продължава да е държавен служител в МВР – група РОИ към ОД на МВР-Хасково. Той няма качеството на разследващ орган по делото по смисъла на чл.52 от НПК, не е извършвал действия по разследването по смисъла на чл.118 ал.2 от НПК, не познава подс. Д. и липсват данни пряко или косвено да е заинтересован от изхода на делото. От формалноправна гледна точка показанията на този свидетел представляват годно доказателствено средство в процеса. Съдържателното изследване на показанията му разкрива, че в огромната си част те се основават и представляват преразказ на веществените доказателствени средства, получени в резултат от прилагането на специални разузнавателни средства, цитирани вече в изложението, а друга част, отнасяща се за деятелност на подс. А. преди 10.05.2013г., възпроизвеждат информация от оперативни източници, които свид. Б. не сочи и не назовава. Безспорно е, че този свидетел не е възприел лично и непосредствено фактите, за които свидетелства, с изключение на проведената на 08.05.2013г. в парк в гр. Хасково среща на подс.А. с бившите обвиняеми В. Б. и Н. К., и проведената на 18.05.2013г. среща между свид. А.,  Б. и К. пред сградата на МБАЛ-Хасково, които твърди да е наблюдавал лично. В останалата си част, показанията на свид. Б. представляват съчетание между оперативни версии и добитите чрез специални разузнавателни средства фактически данни. В контекста на изложеното, съдът кредитира като точни, обективни и достоверни показанията на свид. Б. в частта относно познанството и контактите на подс.А. със свид.Д., техните пътувания до Република Турция и Кралство Нидерландия и съдържанието на разменените помежду им разговори и текстови съобщения, доколкото са подкрепени и от другите доказателствени източници, включително веществените доказателствени средства. В другата част, касаеща деятелността на подс. А. в периода м. април - 08.05.2013г., и твърденията, че свид. Д. е превозвал наркотични вещества при двете му пътувания до Кралство Нидерландия в периодите 10-13.05.2013г. и 19-22.05.2013г. съдът не се доверява на показанията му. Макар да представят стройна и логична хипотеза, в указаната част твърденията на свидетеля не могат да бъдат проверени чрез съпоставка с други доказателства и доказателствени средства, защото такива по делото не са налице. Наред с това, пред съда свидетелят сам признава, че упоменатите твърдения представляват негови собствени изводи, формирани въз основа на оперативни данни и данни от специални разузнавателни средства, като Б. няма лични възприятия за времето, мястото и лицата, участвали евентуално в товаренето на наркотични вещества в Република Турция.

Съдът подходи с повишено внимание към обясненията на подс. С.А., предвид двойнствената им природа като възможен източник на фактически данни, от една страна, и средство за осъществяване на личната му защита, от друга. Констатира се, че депозираните от А. обяснения почти изцяло съответстват на показанията на свид. Д. по отношение на характера на познанството и отношенията им, фактът, че Д. е пренасял за него дрехи-тениски от Република Турция срещу възнаграждение, както и че Д. пътувал два пъти до Кралство Нидерландия, като при едно от пътуванията пренесъл професионална кафемашина, за чието свързване с източници на вода били нужни гаечни ключове, и бележат известни отклонения относно второто пътуване, за което подс. А. твърди, че не знаел и бил потърсен от Д. за насоки, тъй като навигацията му не работела. Подсъдимият отрича да е давал на свид. Д. пари, както и да е карал друго лице да му дава пари, които да пренесе от  Кралство Нидерландия в Република България, и твърди, че Д. бил получил от други лица сума от порядъка на 150-200 евро транспортни разходи, за да пренесе кафемашината до Кралство Нидерландия. По отношение на разговорите със свид. А. и нейното пътуване на 01.06.2013г. до Република Турция, обясненията на А. напълно съвпадат с нейните твърденията както по отношение на инструмента – елмаз с диамантени ножчета, който следвало да му донесе, така и относно несъстоялата се среща помежду им. По съображенията, вече изложени по – горе при обсъждане показанията на свидетелите Д. и А., съдът не кредитира и обясненията на подс. А. в същите части, а именно – относно причината и инициатора за двете пътувания на Д. до Кралство Нидерландия, за това, че А. не е знаел за второто пътуване, че не е давал на свид. Д. парична сума в Кралство Нидерландия да ги пренесе обратно в страната, че на 31.05.2013г. заминал за Република Турция, тъй като имал болен роднина, както и че съпругата му е трябвало да му донесе на 01.06.2013г. инструмент за разяне на стъклопакети – елмаз с диамантени ножчета. В конкретно посочените части, обясненията на А. представляват само проявление на гарантираното му от закона право на защита, но не и източник на достоверни фактически данни, тъй като твърденията му се опровергават категорично от съдържанието на проведените от самия него гласови и текстови комуникации със свидетелите Д. и А., както и с други лица в Република България, Република Турция и Кралство Нидерландия, налични във веществените доказателствени средства, получени от прилагането на специални разузнавателни средства. В подкрепа на възприетото от съда становище е достатъчно да се отбележат разговорите и текстовите съобщения с поредни номера №35-39, 41, 42, 44-46, 48-54, 58, 59, 62, 65, 85 по номерацията на протокола за изготвяне на веществени доказателствени средства (том ІV от класифицираните материали), отразяващи инициираната и поддържана от А. активна комуникация с Д. при първото му пътуване до Кралство Нидерландия, осъществяваните от А. паралелно с това комуникации с лицето, което нарича „вуйчо“ – пореден № 40 в същия том, комуто докладва за докладва за движението на Д., комуникациите, отразени с поредни номера 55 и 57 от същия том с лицето в Кралство Нидерландия, имащи за цел осигуряване на гараж за настаняване на автомобила, инструменти за разтоварване и ангажиране на заплащане за доставката. Неизчерпателно  изброените гласови разговори и текстови съобщения ясно илюстрират  съществената организационна и координираща роля на подс. А. по отношение на действията на свид. Д. и другите участващи в тази комуникация лица.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ

В съдебната фаза на наказателното производство, провеждано по общия съдопроизводствен ред (чл.276 и следващите от НПК), съдът е длъжен да разгледа и реши делото във фактическите и правни рамки на обвинението, посочени от прокурора в обвинителния акт, респективно съобразно измененото обвинение в случай, че е приложен институтът по чл.287 от НПК.

В конкретиката на разглежданото дело, съгласно заключителната част на обвинителния акт, подс. С.А. е обвинен за престъпление по чл.242 ал.4 предложение първо вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НК, осъществено на 03.06.2013 г. на ГКПП Малко Търново, област Бургас, изразяващо се в умишлено подпомагане на свид. Л.Д. (извършител) да пренесе без надлежно разрешително през границата на страната при влизане от Турция в Република България с л. а. “*****” рег. № ******, 24.408 килограма високорисково наркотично вещество хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин от 34,7% до 35,2 %, на стойност 1 586 520 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък. В обстоятелствената част на обвинителния акт, инкриминираното поведение на А. като помагач е дефинирано чрез:  осигуряване на наркотика чрез контактите си в Република Турция, получаването му в Кралство Нидерландия и заплащането на тази дейност; осигуряване на Л.Д. като съучастник - шофьор с автомобил, срещу обещано възнаграждение; осигуряване на инструменти за достъп до тайника в автомобила; даване лично и чрез други лица съвети и указания при пътуването, изпращане на адреси, и по описания начин осъществяване на цялостната координация между неустановените изпращачи от Република Турция и получателите на хероина в Кралство Нидерландия, на получаването и транспортирането на наркотичното вещество, пренасянето му през границата на Република България и превоза му до крайната дестинация - Кралство Нидерландия.

Очертаните с обвинителния акт фактически параметри и съдържание на обвинението, преценени в контекста на събраните доказателства и изградената на тяхната основа фактическа обстановка, разкриват в няколко насоки съществени препятствия пред обвинителната теза, чието наличие изключва възможността за постановяване на осъдителна присъда спрямо подс. А..

Конструкцията на обвинението лежи основно на веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, показанията на свид. О.Б. (които в огромната си част възпроизвеждат съдържанието на ВДС) и на откритото в автомобила на свид. Д. наркотично вещество при проверката и задържането му на 03.06.2013г. на ГКПП „Малко Търново“. Съдът споделя схващането на прокурора, че получените чрез прилагане на специални разузнавателни средства данни, обективиращи разговорите и съобщенията на подс. А. със свидетелите  Д., А. и други неизвестни за съда лица, свидетелстват за активна и целенасочена комуникация, имаща за предмет организиране на превоз с автомобил с начална точка в Република Турция през територията на Република България и други европейски държави да крайна точка в Кралство Нидерландия. Стриктният прочит на съдържанието на записаните разговори и съобщения не оставя място за съмнение, че  подс.А. играе значима роля в тази комуникация, а тя се отличава с използването на кодиран език и висока степен на конспиративност между участниците в нея. В общуването не се използват лични имена (за споменато от свид. А. име „В.“ тя е незабавно упрекната от подсъдимия), едно от лицата, ползващи турски абонатен номер, е назовано от А. „вуйчо“, лице, ползващо холандски абонатен номер при пътуването на 11.05.2013г. по идея и настояване на А. приема да се представя като „В.“, а свид. Д. при същото пътуване отново по настояване на подсъдимия действа под името „Ж.“, в множество други разговори и съобщения Д. е обозначаван като „майстора“. Товаренето и разтоварването на автомобила в прихванатите комуникации се изразява чрез словосъчетания като приключване на  ремонт, наливане на бетон, подготовка на платна в склад, приготвяне на кофраж. Стоката се идентифицира с евфемизми като „25 чифта маратонки“, „бетон“, „валки“, „платна“, „гуми“, „талпи“, а споменаваните в комуникациите парични суми се съобщават само чрез цифри, или с думи като „орехи“, „палки“.

Съдържанието на споменатите комуникации, наред с изнесените от свид. Б. допълнителни данни и откриването на хероин в автомобила на свид. Д. на 03.06.2013г., действително са от естество да породят силно подозрение, че подс. А., свид. Д. и множество други неустановени по делото лица в периода м. май – 03.06.2013г. са били ангажирани в дейност, свързана с превоз на определени стоки, предмети или вещества до Кралство Нидерландия, който превоз вероятно е осъществяван в нарушение на нормативни правила, ако не е и престъпен. Само подозрението, обаче, не е достатъчно за категоричен извод, че при пътуванията на 10-13.05.2013г. и 19-22.05.2013г. свид. Д., подпомогнат от подс. А., е пренасял в тайник в автомобила си именно наркотични вещества, и в частност хероин, каквото е обвинението. Всъщност, съдържанието на обсъдените веществени доказателствени средства не позволява да се установи със сигурност какъв товар е бил пренесен от Д. при пътуванията му през м. май 2013г., а по делото са налице догадки и хипотези, но не и доказателства за това обстоятелство. Следователно твърденията в обвинителния акт, че подс. А. умишлено е подпомогнал Д. да пренесе хероин от Република Турция до Кралство Нидерландия при пътуванията на 10-13.05.2013г. и 19-22.05.2013г. остават лишени от доказателствена опора. Нещо повече – съгласно диспозитивната част на обвинителния акт, подс. А. и свид. Д. са обвинени за участие в контрабанда на хероин само и единствено на датата 03.06.2013г., когато Д. е задържан и в автомобила му наистина е открит наркотик, докато предходната им деятелност от м. май 2013г., отразена само в обстоятелствената част на акта, изобщо не е намерила място в обвинението. Повдигнатото  срещу А. с обвинителния акт обвинение е напълно идентично с фактическото описание на престъплението в последното постановление за привличането му в качеството на обвиняем от 17.01.2018г. (л.96, том V от досъдебното производство), по което подсъдимият се е бранил в досъдебната фаза на производството. При тези обстоятелства, дори ако в съдебното производство бе доказано, че и при пътуванията през м. май 2013г. Д. е пренасял наркотици, за съда е невъзможно за пръв път с присъдата да включи в обвинението факти относно различни деяния, осъществени на други дати, ако прокурорът не предприеме съответно изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК. Същевременно, участващият в съдебното производство прокурор не е разполагал с основание да инициира изменение на обвинението с включване и на предшестващите пътувания на Д. през м. май 2013г., доколкото и към момента на приключване на съдебното следствие не се събраха доказателства какво е било пренесено при тези пътувания.

На следващо място обвинението подс. А. умишлено да е подпомогнал Д. по начина, описан в обвинителния акт, да осъществи контрабанда на хероин конкретно на 03.06.2013г., по мнението на съда също не се подкрепя от доказателствената съвкупност. От справките за трафични данни по ЗЕС, от веществените доказателствени средства и показанията на свид. Б. категорично явства, че не са документирани каквито и да е контакти чрез гласови разговори и текстови съобщения между подс. А. и свид. Д. в периода от 22.05.2013г., когато Д. се е завърнал в страната от второто си пътуване до Кралство Нидерландия, до инкриминираната с обвинението дата 03.06.2013г., когато Д. е задържан на границата. При сравнение с осъществените през м. май 2013г. две пътувания прави впечатление, че в периода 31.05 – 03.06.2013г. липсва проведена от подс. А. комуникация с не само с Д., но и с други лица, с изключение на свид. А. и неустановеното лице от мъжки пол, което говорило с подсъдимия чрез телефона на съпругата му на 31.03.2013г. Естествено, липсата на телефонни разговори и текстови съобщения не изключва възможността А. и Д. да са се срещали лично, или да са общували чрез посредничеството на други лица, но такива твърдения и факти в обвинителния акт липсват. Действително, на 31.05.2013г., когато подс.А. заминал за Република Турция, е налице активна комуникация между него и свид. Г.А. посредством кратки текстови съобщения и телефонен разговор, от които се установява, че „майсторът“ (Д.) няма да пътува същата вечер, а по указание на А. ще тръгне на 03.06.2013г., както и че на А. следва да се донесат в Република Турция инструменти, които се намирали в гр.Хасково. Наред с това в това общуване липсват конкретни факти, годни да обосноват извод, че А. по определен начин с лични действия е участвал в осигуряване, товарене или заплащане в Република Турция на наркотичното вещество хероин, което на 03.06.2013г. е било открито в автомобила на Д. при пресичане на българо-турската граница. Съдът изрично отбелязва, че по делото липсват конкретни твърдения и доказателства Д. да е посещавал Република Турция, преди да предприеме двете си пътувания си до Кралство Нидерландия през м. май 2013г. Тъкмо поради липса на доказателства за такива посещения в Република Турция, въпросът дали Д. изобщо е товарил нещо на турска територия, преди да потегли за Кралство Нидерландия за през май 2013г., не можа да получи обоснован еднозначен отговор. По делото е установено, че на 01.06.2013г. с полет от летище Истанбул подс.А. отпътувал за Кралство Нидерландия, и на инкриминираната дата 03.06.2013г. не се намирал в Република Турция, нито в Република България.

Не следва да се подминава без коментар и въпросът за инструментите, многократно разискван от подс. А. в комуникация със свид. Д. и с друго неустановено лице, ползващо холандски мобилен номер ******* при пътуването на 10-13.05.2013г., както и при комуникацията на подсъдимия със свид. А. на 31.05. и 01.06.2013г. Тезата, че споменатите инструменти – гаечни ключове и отвертки, са били нужни за осигуряване на достъп до изработените в автомобила на свид. Д. тайници, несъмнено представлява съществен елемент в конструкцията на обвинението, но съвкупният анализ на доказателства по този въпрос налага съвсем различни изводи. В показанията си свидетелите Н. К., Н.Г. и В.Х., които разкрили осъществената от Д. контрабанда на хероин на 03.06.2013г., еднозначно и категорично твърдят, че след откриване на първия кръгъл отвор с капак под подовото покритие в купето на автомобила, успели да отворят (развият) снабденият с обратна резба капак само с помощта на отвертка и чук, като застопорили върха на отвертката на самия капак. В същата насока са заключенията на вещото лице С.К. по изготвените от него оценъчна и техническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза. Вещото лице изрично сочи, че е успял да отвори кръглия капак на десния тайник по начина, приложен от митническите служители – с отвертка и чук. На конкретни въпроси вещото лице разяснява, че сенките, видими на снимките на капака във фотоалбума на л.45, том ІІ от досъдебното производство, представляват термична заварка, която не е свързана с изработването или начина на отваряне на капака, а вероятно е съществувала по повърхността на капака отпреди това. По делото не се установява кръглите капаци, с които са били затворените отворите на двата тайника, да са предназначени за отваряне с конкретен специален инструмент, включително чрез гаечни или други видове ключове. Прочее, установеният при огледа и при експертизите диаметър на капаците – 20 см, и правилната им кръгла форма поначало изключват приложение на гаечен ключ за тяхното развиване, най-малко поради липса на съответния многоъгълен профил, както и поради факта, че в завито положение, външната повърхност на капаците е на нивото на допълнително изработения в купето на автомобила под (снимки на л. 41, 42, том І, снимка 3 на л. 45, том ІІ от досъдебното производство). Успоредно с казаното дотук, освен описаните два кръгли отвора в предната част на допълнително изработените тайници, обстойният оглед на автомобила и изследването му с рентген не са установили други точки за достъп до вътрешността на тайниците. Не са открити други тайници, фабрични или допълнително направени кухини, включително поместени в механизми и агрегати на автомобила, достъпът до които да изисква използване на инструменти, и по–специално гаечни ключове. Несъмнено, наличието на гаечни ключове и отвертки в крайната точка е пряко свързано с пътуването на Д. до Кралство Нидерландия (особено първото пътуване), и споменатите инструменти имат отношение към автомобила и/ или пренасяния с него товар, но с категоричност тези инструменти не са били предназначени и обективно не могат да послужат за отваряне или демонтаж на капаците, затварящи отворите на тайниците в автомобила. В изложения смисъл, нуждата от осигуряване на обсъдените инструменти и тяхното конкретно предназначение останаха неизяснени.

По мнението на съда, посочените непреодолими за обвинението проблеми произтичат от самата му конструкция, която не е била съобразена с наличните доказателства относно съставомерните факти. Обвинението срещу подс. А. е изградено на принципа на логическата индукция – от факта на извършената от свид. Д. на 03.06.2013г. контрабанда на наркотици, в съчетание с познанството и документираните контакти между него и подс. А., както и въз основа на установените чести пътувания и активни контакти на А. с лица в Република Турция и държави в Западна Европа, прокурорът извел теза, че извършеното на 03.06.2013г. година престъпление се явява последен елемент от по-широка престъпна дейност с участието на подс. А. и свид. Д., насочена към пренасяне на наркотици, която включва и двете пътувания на последния до Кралство Нидерландия през м. май 2013 г. При използвания индукционен метод за формулиране на обвинението, тезата (условията), които подкрепят дадено твърдение, го определят, но не го доказват напълно. Тезата е необходима, но сама по себе си не е достатъчна за доказване на твърдението.  Подобна аналогия е изначално недопустима в полето на наказателното право, поради изискването на чл.303 ал.2 от НПК обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, а когато то включва две или повече отделни деяния (без значение дали при условията на съвкупност по смисъла на чл.23 от НК, или при продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 от НК), всяко от деянията подлежи на доказване при спазване на същите изисквания за несъмненост и категоричност. Както по-горе бе показано, подс. А. е обвинен да е подпомагал умишлено свид. Д. при извършеното от него на 03.06.2013г. еднократно престъпление по чл.242 ал.4 предложение първо вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.2 от НК, за което още на досъдебното производство не са били налице достатъчни по обем и категорични по съдържание доказателства. Наред с това, прокурорът представя теза, че освен споменатото престъпление, подс. А. престъпно е подпомагал Д. в извършването на поне още две деяния от същия вид през м. май 2013г., без тези предшестващи деяния да са ефективно включени в предявеното му обвинение, и отново в отсъствие на конкретни доказателства, че и при тези две деяния отново се  касае за превозване на наркотици до Кралство Нидерландия.

Следва да се отбележи, че от самото начало на разследването органите на досъдебното производство и подпомагащите ги специализирани органи на МВР са разполагали с множество други процесуални възможности за проверка и разследване на характера и целта на пътуванията, осъществени от свид. Д. на 10-13.05.2013г. и на 19-22.05.2013г. Прилагането на специални разузнавателни средства и оперативни способи спрямо подс. А. и ползваните от него крайни съобщителни устройства и СИМ карти е започнало още на 15.02.2013 г., а от показанията на свид. Б. явства, че служители на МВР са осъществявали оперативно проучване спрямо подсъдимия още от края на 2012 и началото на 2013г., за което ясно свидетелства и постановлението за образуване на досъдебното производство за престъпление, извършено през м. май 2012г. Следователно, за прокурора и разследващите органи е било обективно възможно да ангажират съдействие от компетентните разследващи и съдебни органи в Република Турция, Кралство Нидерландия или друга държава по маршрута на движение на свид. Д.. Това е могло да стане както по предвидения в чл.471-477 от НПК ред за международна правна помощ, така и чрез инструментариума на Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз от 29.05.2000 г., включително чрез съвместен екип за разследване, разследване под прикритие и прихващане на далекосъобщения. Никоя от тези възможности не личи да е била използвана, въпреки очевидната необходимост от наднационално разследване.

Установеният в разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК доказателствен стандарт за постановяване на осъдителна присъда изисква обвинението да е доказано по несъмнен начин. В съчетание с установената в чл.303 ал.1 от НПК забрана присъдата да почива на предположения, удовлетворяването на този стандарт предпоставя доказване, при което фактът на деянието, неговата съставомерност като престъпление, авторството, виновното му извършване и наказуемостта му (аргумент от чл.303 ал.2 във връзка с чл.301 ал.1 т.1, т.2  и т.3 от НПК) се установяват еднозначно от достатъчни по обем и съдържание годни доказателства така, че да се преодолее всяко разумно съмнение и да се изключи всяка вероятност деянието да не е извършено, да не е извършено от подсъдимия, или да не е извършено виновно, или изобщо да не е престъпно. В разглежданият случай повдигнатото срещу подс. С.А. обвинение за извършено на 03.06.2013г. на ГКПП „Малко Търново“ престъпление по чл.242 ал.4 предложение първо вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НК не бе доказано по несъмнен и категоричен начин, което не оставя на съда друга възможност, освен да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по това обвинение.

 

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

            В изпълнение на императивните разпоредби на закона, на основание чл.242 ал.7 от НК и независимо от признаването на подс. А. за невинен, съдът постанови отнемане на предмета на контрабандата – високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 24.408 кг, предадено за съхранение в Агенция „Митници“-гр.София.

 

 

РАЗНОСКИ

С оглед изхода от делото, в съгласие с разпоредбата на чл.19о ал.1 предложение първо от НПК, припадащите се на подс. С.А. деловодни разноски остават за сметка на държавата.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

 

                                                              

 

 

Председател:

 

           

             Член: