РЕШЕНИЕ
№
…………...2020 г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА
въззивно частно гражданско дело № 556 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Постановление от 12.12.2019 г. на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Л.М., с рег. № 785 към Камарата на ЧСИ и район на действие
Софийски градски съд по изпълнително дело №
20197850400369,
с което е отказано да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение в
полза взискателя от 230 лева на 200 лева.
В частната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Излагат се
доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до
минималния предвиден размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за образуване на изпълнителното дело.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя В.Ц.Д., която в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК се е
възползвала от възможността да подаде отговор на жалбата, като счита същата за
неоснователна. В отговора се излагат доводи за неоснователност на подадената
жалба, твърди се, че се дължи възнаграждение и за процесуално представителство,
доколкото по изпълнителното дело са предприети и други процесуални действия
депозирането освен молбата за образуване.
Постъпило е и становище
на ЧСИ М., според което жалбата е
неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че определеното
възнаграждение е съобразено с предприетите от взискателя, чрез неговия
представител, действия в изпълнителното производство.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнителното
производство е образувано на 13.11.2019 г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 07.10.2019 г. на основание съдебно решение по гр.д. № 52127/2016 г.
на СРС, с което „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати
сумата от 52,40 лева на В.Ц.Д.. В молбата за образуване на
изпълнителното производство се моли за налагане за запор на движимите вещи,
възбрана на имоти и запор на дружествени дялове на длъжника. Към молбата е
приложено пълномощно и договор за правна помощ, видно от който страните са
уговорили възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело
в размер на 230 лева. В договора е посочено, че сумата е заплатена по банкова
сметка ***, представена е и вносна бележка за
плащане на адвокатското възнаграждение.
На 14.11.2019 г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същата е получена на 18.11.2019
г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на претендиралото и
приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
На 14.11.2019 г. е
наложен запор на банкова сметка ***, а на 19.11.2019 г. е изпратено съобщение
за вдигане на запора.
На 19.11.2019 г.
длъжникът е депозирал възражение за прекомерност на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено на 200 лв., което е
оставено без уважение с обжалваното постановление от 12.12.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна
поради следното:
При служебна проверка
за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото,
която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
При служебната проверка
за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на
чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д.
5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Предпоставка за
уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги
е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова
може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая по делото е
представен договор за адвокатско възнаграждение, видно от който е уговорено за процесуалното
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело да се заплати
възнаграждение в размер на 230 лева. Представена е разписка вносна бележка от 13.11.2019
г. като доказателство за реалното плащане на възнаграждението.
По делото молби от името
на взискателя е депозирал адв. Л., упълномощен с пълномощно от дата 04.11.2019
г.
По повод релевираното
от жалбоподателя възражение, съдът следва да прецени дължимостта на това
възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ от
13.11.2019 г., е подадена и молба от 14.11.2019 г., с която пълномощникът на
взискателя е оттеглил изпълнителните способи, посочени в молбата за образуване
и е направил искане за извършване на изпълнителни действия – запор на банкови
сметки. Следва да се подчертае, че в молбата за образуване на изпълнително дело
бланкетно са посочени три различни способа за изпълнение – а именно моли се за
налагане на възбрани на имоти, запор на дружествени дялове и запор на движими
вещи. Допълнително самият факт, че още на следващия ден взискателят решава да
„оттегли“ изпълнителните действия и да насочи изпълнението към банковите сметки
на дружеството е индиция за злоупотреба с процесуални права от страна на
процесуалния представител на взискателя. Допълнителната молба следва да се
разглежда по-скоро като уточнителна молба, с която се отстраняват нередовности
на молбата за образуване.
Поради това настоящият
състав намира, че следва да се определи възнаграждение единствено за образуване
на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на
200 лева.
Предвид изричното
искане в частната жалба и основателността на същата следва да се коригира и
размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. Следва да се
намали таксата следва да се намали до сумата от 25,24 лева.
По разноските:
Предвид характера на
спора – а именно спор по повод разноските в изпълнителното производство - не
следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя в настоящото
производство.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от
12.12.2019 г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М., с рег. № 785 към
Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело №
20197850400369 и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, което
длъжникът „Т.С.“ ЕАД следва да заплати на взискателя по изпълнително дело № 20197850400369
по описа на Л.М., с рег. № 785 към Камарата на ЧСИ, до сумата от 200 лева, както и таксата по т. 26 от
Тарифа към ЗЧСИ до сумата от 25,24 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.