Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 17.01.2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на шести декември през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното
от съдия М.Апостолова гр.дело № 5091
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от „Ю.Б.“ АД срещу М.Д.М. обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 33015,10шв.
франка, частичен иск от обща сума от 115466,46шв.франка
– главница по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL36100/22.04.2008г. и допълнително споразумение
от 22,04,2010год. към него или в условията на евентуалност, тяхната еврова равностойност -
30 677,51 евро, както и сумата от 975,38лв.
– разноски по кредита за нотариални такси и подновяване на ипотека.
Релевират се доводи за сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL36100/22.04.2008
г. по силата
на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя
равностойността в швейцарски франкове на 68000,00 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня усвояване на кредита, както
следва: равностойността на 22500,00 евро в деня на усвояване на кредита за
покупка на недвижим имот и равностойността на
45500,00евро за други разплащания. Кредитът е усвоен на 12,05,2008год.
Страните са договорили срок за погасяване на кредита от 420 месеца или до
12,05,2043год. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, кредитополучателят се
задължил да върне кредита във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. Предвидено е вноските да се изплащат на 9-то число. На
12,06,2008год. ищецът е цедирал вземанията си по договора на „Б.Р.С.“ АД. На
22.04.2010 год. между цесионера „Б.Р.С.“ АД и
ответницата е подписано допълнително споразумение, в което са констатирани
размерите на усвоената и непогасена главница по кредита, както и останалите
дължими суми. Кредитополучателят се съгласил част от дължимата сума да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница, както и
период на облекчено погасяване. С договор за цесия от 27,05,2015год. вземането
било прехвърлено обратно на ищеца „Ю.Б.“ АД, а на 29,11,2019год. „Б.Р.С.“ АД се
вляло в ищцовото дружество. Поддържа се, че
ответницата преустановила плащания по кредита считано от 12,06,2012год. С
нотариална покана на М.И.-нотариус, с район а действие СРС, рег. № 260 на НК,
връчена на 16,01,2018год., банката
обявила предсрочната изискуемост на задълженията по кредита.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-
М.Д.М. в указания законоустановен срок за отговор,
чрез особен представител излага становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Поддържа се да липсва уведомление за извършените цесии.
Посочва се, че към настоящия момент кредитор по договора е „Б.Р.С.“ АД, като
няма доказателства той да е обявил предсрочната изискуемост на задълженията по
кредита. Навеждат се доводи, че доколкото препис на исковата молба е връчен на
особения представител на ответницата, с него не може да бъде обявена
предсрочната изискуемост на задълженията по договора. Излагат се съображения,
че предсрочната изискуемост на задълженията по договора е настъпила от самия
факт на неизпълнение на задълженията, като съгласно чл. 18, ал. 2 от договора
за пораждането на правния ѝ ефект не е необходимо каквото и да е
изявление на страните. Към момента на връчването на нотариалната покана за
обявяване на предсрочната изискуемост, задълженията по кредита са погасени по
давност. Релевира възражение за погасяване по давност
на правото на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковите претенции.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно между страните, а и с оглед
приложените доказателства се установява наличието на сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот с № HL 36100/22,04,2008год.
/л. 8/, сключен
между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, в качеството на кредитодател и
М. Д.М., в качеството на
кредитополучател, относно кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 68000,00 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката към деня на усвояването, а
кредитополучателят се задължава да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете
и при условията на договора-чл.1.
За адрес на кореспонденция на ответника М. М. ***.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че в
деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарски франк на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Съгласно чл. 2, ал.1, разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя
М.М.. Съгласно
чл. 2, ал. 3 усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс
„купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояване, като се превежда
по открита в банката сметка на кредитополучателя и с подписване на договора
кредитополучателят е дал своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебното извършване на горните
действия.
В чл. 3, ал. 1 от договора е
предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1,15пункта, като е посочено, че към момента на
сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
е в размер на 4,5 %.
В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница определена в алинея 1, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта.
С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено,
че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на базовия лихвен процент
за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на
видно място в банковите салони.
В чл. 5, ал. 1 от договора е
предвиден краен срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви от 420месеца,
считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява от подписване
на приложението по чл.1, ал. 4. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че
кредитополучателят погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план/ приложение 2/ към
договора, представляващ неразделна част от него. Съгласно чл. 6, ал. 2
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателите не са
осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката им, но имат средства
в лева или евро по техните сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за
швейцарски франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
С чл. 18, ал. 1 от договора страните
се съгласили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Според, ал. 2 на същия текст, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
В чл. 22, ал. 1 кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро,
както и превалутирането по чл. 20 от договора, може
да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно
приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и
че са съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, дължими по превалутирания кредит. В чл. 22, ал. 2 кредитополучателят е
декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.чл. 20-22
от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Представено е искане за усвояване на
суми по кредит към договора като е посочено
средствата по кредита да са 112350шв.франка; Подписана е и молба относно
сумата в размер на 112 349.07 CHF да
бъде откупена от Банката и евровата равностойност да
постъпи по еврова сметка с IB AN: BG**********.
На 22.04.2010г. между Б.Р.С.АД
и ответника е подписано Допълнително споразумение към процесния договор за кредит, с което страните констатират,
че задълженията по Договор за кредит № HL 36100/2008 към датата на споразумението са
общо в размер на 112 258.33 CHF, по
пера както следва:= просрочена главница136.49CHF = просрочени лихви 1 208.61CHF = редовна главница110652.20CHF = редовна лихва 220.47 CHF = просрочени такси 40.56 CHF. Страните
се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания. Кредитополучателят се задължава да внесе еднократно сумата от 370 CHF, с която кредиторът погасява
задължения по своя преценка. С подписването на споразумението страните се
съгласяват просрочената главница в размер на 136.49 CHF и просрочена лихва в размер на 879.17CHF да бъдат натрупани към
редовната главница, с което се въвежда понятието „общ дълг”. Договаря се
облекчен режим на погасяване за срок от 12 месеца, чрез равни месечни вноски
съгласно погасителен план.
С нотариална покана №
12403/08,12,2017год., връчена на 31,01,2018год.
по реда на чл.47 от ГПК банката уведомява
кредитополучателя, че към 08.11.2017г. има просрочени задължения в размер на 58
667.67 шв.франка, от които шестдесет и пет просрочени
вноски за главница в общ размер на 6 670.42 CHF с падеж на първата просрочена вноска
12.06.2012г. седемдесет и една просрочени вноски за лихви по редовна главница в
общ размер на 46 321.08 CHF с
падеж на първата просрочена вноска 12.12.2011г.,
просрочени лихви по просрочия в размер на 2848.41 CHF с падеж на първа просрочена
вноска 12.12.2011г. и просрочени такси в размер в
размер на 2457.89 шв.франка и просрочени имуществени
застраховки в размер на 369.87 CHF. В поканата е записано, че кредита се обявява
за изцяло предсрочно изискуем, считано от получаване на поканата. В приложената
разписка №149 от 16,01,2018год. е отбелязано посещение на адреса
на кредитополучателя на
08,12,2017год., 30,12,2017 и на 16,01,2018год., като не е открито лице което да
даде информация за адресата.
Предоставеният кредит е
усвоен на 12.05.2008г. със сума в размер на 112 227.00 CHF, представляваща
равностойност в швейцарски франкове на 68
000.00 Евро, при курс „купува” за тази дата 1.650383 CHF за 1 Евро.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде взето предвид при постановяването на съдебния акт се
установява, че датата на усвояване на кредита е 12.05.2008г. Към тази дата приложимият курс „купува” за швейцарския
франк на „Ю.И Е.Д.Б.” АД към евро е 1.650383 CHF за 1 Евро
като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен
лимит в шв.франкове по чл. 1 от Договора е 112
227.00 CHF.
Установява се трайно преустановяване
на погасяването по кредита след 02.09.2011г. В периода до 31,01,2018год. са постъпили суми по кредита в
размер на 29055,50шв.франка. Осчетоводено е погасяване на лихви
за периода от 12,06,2008год. до 12,11,2011год. в пълен размер и част от лихвата с падеж 12,12,2011год.
със сума 26014,52шв.франка, погасена е главница 1574,80шв.франка, наказателна
лихва 2,48франка и такси управление на кредит 1,463,70шв.франка;
Установява се да е извършена промяна
на лихвата по кредита представена в таблица 2, стр.8,9 от Ссче
на основание решение на КУАП, което води до промяна на месечната погасителна
вноска; Извършено е капитализиране на сума от 4814,26шв.франка, включваща 136,49шв.франка-главница, 4676,73-възнаградителна
лихва, 1,04шв.франка –наказателна лихва;
Вещото лице посочва, че размерът на
задължението по договора за кредит при отчитане погасяването на кредита по
номинал на швейцарския франк към датата на сключване на договора, без да се
отчита курсовата разлика от превалутиране на
швейцарски франк към евро/лев, към датата на изготвяне на заключението възлиза
на сумата от 108074,25швейцарски франка, от които 16517,95франка -просрочената
главница към 26,11,2021год. и 91556,30шв.франка -главница с ненастъпил падеж.
В тази хипотеза със стойността на
валутните разлики от покачване стойността на шв.франк
спрямо евро общият размер на платените суми от 28450,23франка биха се погасили възнаградителни
лихви 22843,22шв.франка и
4152,75-главница с падеж до 12,12,2011год. и
част от вноска с падеж 12,01,2012год., погасени месечни такси-1454,26шв.франка.
/ приложение 4/.
Вещото лице посочва банката да е
осчетоводила по сметка на кредитополучателят задължения за такси за връчване на нотариални покана сума в размер на
81,60лв.-08,02,2016год.156,00лв. на 01,02,2017год.; 146,40лв. на
04,05,2017год.; 88,80лв.- на 11,12,2017год. и 660,49лв. на 17,04,2018год.
От изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза се установява допълнително
споразумение от 22,04,2010год. да е
подписано от ответника.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“
АД от една страна и М.М. от друга е възникнало
правоотношение за предоставяне на кредит, по силата на което Банката е
изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума,
чрез превод по банкова сметка, ***.
С оглед обстоятелството, че „Б.Р.С.“
АД е заличен търговец/ 29,11,2019год./ преобразувал се с вливане в И ар би
лизинг Б. ЕАД, заличен/04,02,2020год./, праводател
на ищеца Ю.Б. АД, съдът намира за
безпредметно обсъждането на релевираните възражения
за уведомления до длъжника за извършени цесии между банката и Б.Р.С. АД,
доколкото правоприемник е именно ищеца.
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Кредитополучателят
е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР от ЗЗП/ДВ бр.36/2008год./, а банката е
търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред. към момента на сключване на
договора – 22,04.2008г./, поради което в отношенията им са приложими
разпоредбите на този закон. Последният определя, че „финансова услуга“ е всяка
услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният
договор има характер на потребителски договор, за който се прилагат
разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор. С оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе
по валидността на договорните клаузи и след това досежно
дължимостта на сумите по договора за кредит.
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 68000,00 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката, към деня на усвояване на кредита. В клаузата на чл. 6, ал. 2 е
предвидено, че кредитът се погасява във валутата, в която е отпуснат и усвоен,
а именно - швейцарски франкове. В чл. 22 от договора е уговорено, че кредитополучателят
приема изцяло риска от покачване на валутния курс на швейцарския франк спрямо
българския лев, както и че изцяло разбира икономическия смисъл и последици на
такива изменения. Съдът намира, че доколкото с последната клауза върху ответника
се възлагат последиците от изменение на курса на валутата в която е уговорен
договорът и с оглед защитата на интереса, в качеството му на потребител, на
преценка за неравноправност подлежи чл. 22 от договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно
са посочени някои неравноправни клаузи. Същите, съобразно разпоредбата
на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално
уговорени, а предвид ал.
(2) на визирания текст
не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия.
От
страна на банката и с оглед правилото на чл. 146, ал.
4 от ЗЗП досежно доказателствената
тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи да са в резултат на
индивидуално договаряне с потребителя.
На първо място
съдът следва да се произнесе по действителността на клаузата в договора, с
която валутният риск от сключване на договора във валута се прехвърля на
кредитополучателя, за което в чл. 22 последния дава своето безусловно и
неотменимо съгласие.
Следва да се
прецени доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй като клауза,
която е индивидуално уговорена дори да е неравноправна не е нищожна. Макар
същата да не е част от общи условия,
съдът намира да не е индивидуално уговорена. Предвид чл. 146, ал.2 от ЗЗП не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия.
Т.е. освен общите условия, за които дефинитивно се приема да са такива, върху
които потребителят няма възможност да влияе, то и включена в договора клауза,
ако отговаря на посочените критерии следва да се приема да не е индивидуално
уговорена. Включването на уговорката в
индивидуалния договор не предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена
и съдът дължи потребителска защита по отношение на нея. От ищеца, чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
подобно доказване не е проведено.
С оглед преценка наличието на неравноправност на подобна
клауза и съобразно задължителното за настоящия съд тълкуване дадено с решение на СЕС
С-186/2016год. в компетенцията на националната юрисдикция е да извърши
преценка, доколкото подобна клауза
отразява разпоредбите от националното право, които се прилагат в отношенията
между договарящите страни независимо от волята им, или които са с допълващ
характер и следователно се прилагат по подразбиране, т.е. когато в това
отношение между страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решение от
21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C‑92/11,
EU:C:2013:180, т. 26, и от 10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13, EU:C:2014:2189,
т. 79), поради което се обосновава извод за преценка наличието на
императивни разпоредби от националното право. Подобна нормативна уредба в
националното законодателства настоящия състав намира да не е налице.
На следващо място, следва да се приеме, че клауза в сключен
в чуждестранна валута договор за кредит, която не е била индивидуално уговорена
и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в
обхвата на понятието „основен предмет на
договора“ по смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка
клаузата, с която е уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на
швейцарски франк спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът
съобрази, че това е клауза определяща основните престации
по договора. В този смисъл решение С-186/2016год. на СЕС. Съгласно чл. 145, ал.
2 от ЗЗП не може да бъде извършвана преценка за неравноправност на клауза от
основния предмет на договора, в случай че тя е ясна и разбираема. Изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща
като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм,
за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между
този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици (решения от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné
Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282,
т. 75, и от 23 април 2015 г., Van Hove, C‑96/14, EU:C:2015:262, т. 50). Т.е.
следва да бъдат преценени всички относими фактически
елементи, сред които са публичността и информацията, предоставена от кредитодателят при договаряне на договор за кредит (вж. в
този смисъл решение от 26 февруари 2015 г., Matei,
C‑143/13, EU:C:2015:127, т. 75). По този начин, изискването за „ясен
и разбираем език“ включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от формална и граматическа гледна точка, но
прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията
на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици - Решение № 98
от 25,07,2017год. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от
Решение на СЕС по дело С-186/16год. Финансовата институция следва да предостави
като минимум информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване
на валутата на държавата членка, в която се намира местожителството или
седалището на кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год.,
както и за възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута – т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год., като по този начин даде възможност на средния,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения – т. 51 от Решение
на СЕС по дело С-186/16год. В конкретния случай, в чл. 22 от договора се
посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса
на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не са ангажирани
доказателства на потребителя да е била предоставена достатъчна информация за рисковете
от сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в която
получава доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното
конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която да му
даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически
последици. Не са представени и други доказателства, че на ответника са били
разяснени последиците от разглежданата норма. Предвид това, не може да се
приеме, че клаузата на чл. 22 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин
и по тази причина същата подлежи на преценка досежно
нейната неравноправност.
При извършване на преценка за неравноправност на
разглежданата клауза, следва да се вземе предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи – така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената
разпоредба, преценката за неравноправност на договора се прави към момента на
сключване на договора, като в конкретния случай негативните последици за
потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното
т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16г., че преценката за неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в
стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи
се в увеличаване на стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване
с швейцарски франкове, с които да бъдат погасявани вноските по кредита. В
същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския
франк към еврото/лева към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително,
на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая банката – ищец, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. Банката,
предвид нейната техническа и експертна
обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне
на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния
потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе
предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на очертаната
по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни последици
за последния при промяна на стойността на валутата, в която е уговорен
кредитът. В подкрепа на този извод, следва да се посочи, че не може да се
приеме, че ако ответникът е бил информиран за възможността за широкото вариране
на стойността на швейцарския франк и за вредите, които биха могли да понесат
вследствие на това, би се съгласил с процесната
клауза /в тази насока т. 57 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68 и
69 на Решение на СЕС по дело С-415/11/. Съобразно изложеното предвид
установените рискове и възможни съществени неблагоприятни последици за
потребителя от промяната на валутните курсове, съдът намира, че разглежданата
клауза е уговорена във вреда на потребителите и създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй
като прехвърля изцяло валутния риск от
промяна на валутата на ответника.
Ето защо и съобразявайки горните критерии, съдът намира, че
клаузата на чл. 22, от договора е неравноправна и в този смисъл на основание
чл. 146 от ЗЗП – нищожна, което налага извод, че събрана от банката сума в
резултат на курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаваща се от
номинала към момента на сключване на договора, както и всички събрани въз
основа на служебно извършеното превалутиране такси и
комисионни са недължимо платени и подлежат на възстановяване.
По изискуемостта:
В конкретната хипотеза досежно
претенцията за предсрочно изискуема главница по договора за банков кредит е
налице задължителна съдебна практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото.
Съобразно
даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да изследва настъпване на изискуемостта на претендираното
вземане, като отчете извършени ли са от кредитора действия по упражняване на
правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Когато, както е и в процесния
случай, в договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при
настъпването на определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции кредиторът следва да е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба. В случая
доколкото е заявена осъдителна искова претенция, то уведомяването за
волеизявлението на кредитора може да бъде осъществено и с връчване на препис от
исковата молба.
Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й.
С нотариална
покана, рег. № 12403/08,12,2017год., кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем по отношение на ответника М.М.. Самата
покана е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК, на адр.
Гр.София, жк.********ап.** Съдът намира да са налице
предпоставките за осъществяване на фингираното
връчване по тази разпоредба в редакцията ѝ, обн.
с ДВ бр. 96 от 2017г. и съществувалата преди това съдебна практика по
приложението ѝ - три посещения на адреса с интервал от поне една седмица
в рамките на месец, като едно от посещенията е в неприсъствен ден.
От заключението на назначената по
делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че
като не се отчита курсовата разлика от превалутирането
на шв. франк към лева/евро, последната напълно
погасена вноска за главница е с падеж от
12,12,2011год. и част от вноска с падеж
12,01,2012год. Т.е. към деня,
следващ изтичане на срока по чл. 47 от ГПК – 30,01,2018год. е налице
обективното условие за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 18 от
договора-неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло
или частично.
Съдът намира предмет на претенцията за задължението
по договор за кредит да е заявено на едно основание, а именно предоставена
главница по възникналата облигационна връзка, независимо дали същата се
претендира като просрочена или предсрочно изискуема. Кредитополучателят
дължи изпълнение макар и само на онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните, в случай, че вземането не е изцяло изискуемо
поради непредявената предсрочна изискуемост при условията на закона. По аргумент
на изложеното се обосновава и извод, че при установяване на предсрочна
изискуемост на дата различна от посочената от ищеца, при безспорно установяване
на задължението по договора на заявеното основание /неплатена главница/, съдът
следва да уважи исковата претенция като не може да се обоснове извод за
произнасяне по непредявено основание.
Въпреки, че по
делото не е предявен иск за заплащане на възнаградителна
лихва задължението по същата подлежи на установяване, с оглед преценка каква
част от същото е погасено с извършеното частично плащане от кредитополучателят,
респективно каква е дължимата главница.
Възнаградителната лихва представлява цената на услугата,
предоставена от банката. По отношение
на процесния договор клаузата на чл.3, ал.5 от договора, в частта даваща възможност на
банката да променя БЛП следва да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от
чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10
от ЗЗП
сочи на неравноправна клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на
лихвения процент поради промяна на БЛП не е обвързана с конкретно
условие/причина предвидена в договора, поради което е неравноправна. Липсва
яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно
променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на
условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата
в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146
от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза е тази, която дава право
на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право
в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото се
установява,
че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест
лихвата която ще се плаща, за срока на договора
се завишава многократно. При така установеното съдът приема, че
е налице значително
завишаване на цената в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Установява се и че за потребителя
не е предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се
откаже от договора за кредит.
Т.е. така изложеното е
в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл.
2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар
и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В договора
липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП, а дори да се приеме това
да са условия стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието
на свободния пазар и регулатора на банкова дейност, за да се приложи
изключението на сочената разпоредба,
необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят следва
предварително да е получил информация
как търговецът/Банката/ може едностранно
да промени цената, за да може да
реагира по-най уместния начин /решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело
С-92/11/. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на
СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за
потребителя начин /чл.147, ал.1 и ал.2
от ЗЗП/, поради което настоящият състав намира да не е налице изключението на
чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
Ето защо възнаградителната лихва е
дължима при първоначален лихвен процент.
Едностранно увеличение в размера на лихвата е извършено от
банката, чрез промяна /таблица 2 от Ссче/. Това увеличение е закрепено в представеното по
делото доп. Споразумение към договора,
като е определен размерът на дълга спрямо него. Доколкото клаузите за
увеличение на лихвата са сключени въз основа на неравноправна клауза съдът
намира споразумението, в тази част да съставляват спогодба върху непозволен
договор, която е нищожна на основание чл. 366 от ЗЗД.
По отношение на сключеното допълнително
споразумение към договора, с което е „преоформен“
дълга, чрез капитализиране на лихвата /прибавянето й към главницата/, съдът
намира следното: Договорените клаузи в споразумение от 22,04,2010год., с които се постига
съглашение за капитализиране на изтекли по договора възнаградителни
и мораторни лихви съдът намира за нищожни. Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на
Българската народна банка. Към момента на сключване на споразумението е
действаща Наредба № 9/03, 04, 2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен
риск-/ДВ, бр. 38/11, 04, 2008 г., в сила от 11, 04, 2008 г./, в която въобще
липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на
Наредба № 9 от 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, издадена от
управителя на Българска народна банка, / обн., ДВ,
бр. 40 от 13.05.2014 г. /, приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на
Управителния съвет на Българската народна банка горната Наредба № 9/2008 г. е
отменена. Т.е. и към настоящия момент липсва нормативна възможност за
извършване на соченото капитализиране на лихвата. Ето защо настоящия състав
приема, че към момента на сключване на допълнително споразумение към договора
за кредит не е съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата
делегация на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент.
Налице е действаща материално правна норма, която следва да бъде съобразена. За
разлика от търговското право и нормата на чл. 294 от ТЗ предвиждаща, че между
търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго и възможността предвидена
в, ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена, то в
правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена.
Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е
търговска по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, то правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща
отношения между търговци /при кредитополучател-търговец/, в хипотезата на
страна по сделката физическо лице е приложима общата гражданско правна норма на
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между двете
разпоредби, то съгласно § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите при
противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите. Кредитополучателят безспорно има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, поради което спорното
правоотношение следва да се регулира от по-благоприятната гражданско правна
норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл - Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.
д. № 1504/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и
Решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., Т. К., І Т. О. НА
ВКС.
При определяне на размера на дължимите по договора суми,
следва да се вземе предвид размера на лихвения процент по първоначалния
погасителен план и без да се отчете извършеното капитализиране, без
съобразяване на удължения срок за издължаване на кредита. Съдържанието на споразумението
сочи да е налице капитализиране на
просрочени лихви към главницата, което по изложените по-горе съображения
се основава на нищожна клауза. От друга страна разсрочването на задължението,
съдът намира да е пряко обвързано с поемането на новото задължение основано на
нищожна клауза, доколкото няма данни кредиторът да би разсрочил задължението
при първоначално договорените условия.
Ето защо при определяне на размера на задължението следва да
бъде ценено заключение на ССчЕ по задача 6, вр.задача 3,/ приложение 4/ като дължимата
главница към приключване на съдебното
дирене е в размер на 108074,25шв.франка, от които 16517,95шв.франка- просрочена
главница и 91556,30шв.франка –предсрочно изискуема.
Неоснователно е релевираното от
ответника възражение за погасяване по давност на правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем. По отношение на преобразуващото право за
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита не тече
погасителна давност. В тази хипотеза, стимулирането на кредитора за упражняване
на правата му се осъществява чрез погасителната давност, приложима по отношение
на притезателните му права по договора.
По възражението за изтекла погасителна давност относно
вземането по договор за кредит:
Относно задължението
за главница приложима е общата пет годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена на 11,06,2020г., т.е. погасени по давност са всички
просрочени задължения за главница с настъпил падеж преди 11,06,2015г. Ето защо
от общо дължимата просрочена главница от
16517,95шв.франка следва да се извадят
погасените по давност просрочени задължения възникнали в периода от 12,01,2012год.
до 12,05,2015год. или вноски от 44 до 84 от погасителния план –приложение 5,
задача 6 към съдебно-счетоводната експертиза относно непогасените задължения
или сумата от 4616,14шв.франка. Ето защо
задължението за главница е общо 103458,11шв.франка,
от които 11901,81шв.франка- просрочена главница и 91556,30шв. франка
–предсрочно изискуема главница.
Предвид горните мотиви частичната искова претенция следва да
бъде уважена в пълен размер-33015,10шв.франка.
Като законна последица от основателността на исковата
претенция се дължи и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
По претенцията за
разноски по кредита:
Ищецът претендира заплащането на разноски във връзка със
съобщения по договора. На първо място следва да се посочи, че ответницата не
дължи разноски във връзка с уведомления по чл. 99 от ЗЗД. С поведението си
ответницата по никакъв начин не е дала повод за сключването на процесните договори за цесия и не следва да отговаря за
разходите за уведомяването ѝ. Тя следва да заплати единствено разходите
за връчената нотариална покана, с която е обявена предсрочната изискуемост на
договора. Видно от заключението на ССчЕ е налице
счетоводно отразяване на извършен разход
за сума в размер на 88,80лв. по
фактура №39354/08,12,2017год., но видно
от приложените доказателства платената такса за връчване на НП е 24,00лв., в
който размер исковата претенция е основателна, както и за вземането за
подновяване на ипотека на осн. чл.13, ал.2 от
договора за сума 660,49лв./ не се спори от ответника да е платена/, която
представлява имуществена вреда от неизпълнението на длъжника. Ето защо исковата претенция за
разноски е основателна за сумата от
684,49лв.
С оглед основателност на исковата претенция не подлежи на разглеждане заявеното
при условията на евентуалност вземане по кредита за 30677,51евро.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с
оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 8023,84лв. от общо
8104,89лв., от които 2453,59лв. –държавна такса, 2370,19лв.-ОП, 450,00лв. - в.л. и 2831,11лв.-адв. хонорар.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски
се дължат на ответника, с оглед отхвърлената част от иска, но не се претендират
и не са извършени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Д. М., ЕГН **********,***
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***-6, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата в размер на 33015,10шв. франка – /претендирана частично от главница 115466,46шв. Франка/,
/включваща 11901,81шв.франка просрочена главница/ – дължима главница по Договор
за потребителски кредит № HL 36100/22,04,2008год., както и 660,49лв. –разноски за подновяване на ипотека и 24,00лв.-разноски за връчване на
нотариална покана рег.№12403,/08,12,2017год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба-11,06,2020год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разноски за сумата над 684,49лв. до предявения размер от
975,38лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Д. М., ЕГН **********,***
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8023,84лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: