Р
Е Ш Е
Н И Е № ……
Гр. София, 17.05.2021
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНO ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав,
в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
Съдия : Мария Малоселска
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. И. в. гр. д. № 4105 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 70396 от 20.03.2019 г. на СРС, 68 с - в, по гр. д. № 80973/2015 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
отменена заповед № 41/27.10.2015 г. на директора на НГДЕК „К.К.Ф.“, с
която Н.И.Г., ЕГН: ********** е уволнена
дисциплинарно и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същата е
възстановена на заеманата от нея
преди уволнението й длъжност „библиотекар“ Национална гимназия за древни езици
и култура „К.К.Ф.“, като изцяло е отхвърлен иска по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане
на ищцата без работа поради незаконното й уволнение в размер на 4
455 лв. ведно със законната лихва
върху него от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Страните
са осъдени съразмерно за разноски в производството.
С решение №
126972/29.05.2019 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е
отхвърлена молбата на Н.И.Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното
решението от 20.03.2019 г., допусната при изписване на наименованието на
ответника, което да се чете като Национална гимназия за древни езици и култури „К.К.Ф."
вместо изписаното Национална гимназия за древни езици и култура „К.К.Ф.".
Ищцата оспорва първото
решение с въззивна жалба в срока по чл. 259 ГПК, в частта, в която е отхвърлен
иска по чл. 225, ал. 1 КТ с доводи, че при постановяването му СРС е допуснал
нарушения на материалния и процесуален закон. Съдът не е обсъдил представените
по делото доказателства за оставане без работа на ищцата в срок от 6 месеца
след уволнението, в това число копия от трудови книжки, както и направеното
изменение на иска за период от 6 месеца от 28.10.2015 г. до 28.04.2016 г.
Поддържа, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че за част от времето ищцата е
работила при друг работодател от 07.11.2015 г. до 01.12.2015 г., на по - ниско
платена работа, като не е съобразил заключението на приетата пред него ССчЕ по
този въпрос. Необосновано СРС е разместил доказателствената тежест и е приел,
че в производството е останало недоказано ищцата да е останала без работа за
целия период след уволнението, както и че не е установено да е търпяла
имуществени вреди от неполучаване на трудово възнаграждение. Поддържа още, че
неправилно СРС е приел, че не са доказани всички предпоставки за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 КТ и е отхвърлил
иска изцало. Моли да се отмени решението в оспорената част и искът за
обезщетение да се уважи. Претендира разноски, като прави възражение по размера
на адвокатското възнаграждение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът
НГДЕК „К.К.Ф.“
оспорва жалбата в писмен отговор, подаден в срока и по реда на чл. 263 ГПК от
процесуалния му представител. Ответникът излага съображения, че правилно и
обосновано, в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния
закон, СРС е направил извод, че искът за заплащане на обезщетение е недоказан и
поради това неоснователен. От приетото по делото копие от трудова книжка се
установява, че ищцата е започнала работа при друг работодател след уволнението,
поради което не е останала без работа и не й се дължи обезщетение. Ответникът
поддържа, че ищцата не е посочила кой е последния работен месец преди
прекратяване на договора, както и че не е конкретизирала при коя хипотеза иска
да й се присъди обезщетение - по чл. 225, ал. 1 КТ или по чл. 225, ал. 2 КТ.
Поддържа, че става въпрос за самостоятелни искове и е недопустимо съдът да
приложи нормата на чл. 225, ал. 2 КТ без изрично заявление. Освен това ищцата
не е представила по делото оригинала на трудовата си книжка, за установяване на
вписаните след уволнението обстоятелства, нито удостоверение от НОИ или НАП, че
не е работила по друго трудово правоотношение и е претърпяла вреди от оставане
без работа. Според ответника тежестта на доказване по иска е за ищцата и то не
е пълно проведено, поради което искът основателно е отхвърлен. Моли да се
потвърди решението в оспорената част.
Основното
решение № 70396 от 20.03.2019 г. на СРС, 68 с - в се оспорва и от ответника –
НГДЕК в частите, в които са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
с доводи, че решението е постановено в тези части в нарушение на материалния и
процесуален закон и в противоречие със събраните доказателства. Оспорва се
извода на СРС, че при налагане на процесното дисциплинарно наказание е
допуснато нарушение на закрилата на ищцата по чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като само
синдикалното ръководство в предприятието се ползва от такава закрила. Под
ръководство на синдикалната организация, според ответника, се разбира
председател и секретар, но не и ръководствата на вътрешните секции в рамките на
организацията. Поддържа още, че не се установява ищцата да членува в СБУ към
НГДЕК и да е избрана по съответен ред за секретар по трудово - правна защита.
Излагат се множество съображения, че ищцата не се ползва със закрилата по чл.
333, ал. 3 КТ, нито като председател, нито като секретар на синдикална организация,
както приема СРС. Доказателствата представени от ищцата пред СРС са оспорени от
ответник, като не е проведено пълно доказване на твърденията й. По същество се
поддържа, че в заповедта за уволнение са посочени конкретните нарушения на
трудовата дисциплина, допуснати от ищцата и тя е мотивирана надлежно. Заповедта
е издадена от компетентния орган и в предвидената от закона форма., като при
налагане на наказанието е съобразена тежестта на нарушението, както и
обстоятелствата, при които то е извършено. Сочи се, че описаното в заповедта
нарушение - незавеждане на около 900 бр. книги, може да се вмени във вина на
ищцата. Фактът, че книгите не са потърсени означава, че същите са оставени на
разположение на гимназията и следва да се заведат и опишат и класифицират.
Излага се доводи, че ищцата е била длъжна да предприеме действия за изясняване
на произхода на книгите и за заприходяването им. Според ответника в
производството се установява, че ищцата не е искала съдействие от ръководството
на гимназията за инвентаризацията на библиотеката. Твърди, че ищцата не е
изпълнила трудовите си задължения да организира, подрежда и поддържа отчетна и финансова документация
на библиотеката – инвентарна книга и такава за движение на книгите. Допуснатите
от ищцата нарушения се подкрепят и от събраните по делото свидетелски
показания. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в
оспорените части и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за
двете инстанции.
Ищцата Н.И.Г.
оспорва жалбата на ответника, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който
поддържа, че е неоснователна, а решението в частта по исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1 и 2 КТ е законосъобразно постановено. СРС основателно и в съответствие
с подробно обсъдените от него доказателства е направил извод, че ищцата се
ползва със закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, като законосъобразно не е разгледал
по същество спора за законността на дисциплинарното уволнение. Поради уважаване
на този иск, в съответствие с материалния закон, съдът е уважил и иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност. Моли да
се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението в оспорената от
ответника част.
Ищцата Н.И.Г.
оспорва решение № 126972/29.05.2019 г. по
същото дело, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е отхвърлена молбата й
за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. В жалбата се
твърди, че правилното наименование на ответника е Национална Гимназия за древни езици и култури „К.К.Ф.“, а не както е
посочил в решението си СРС Национална Гимназия за древни езици и култура „К.К.Ф.“,
поради което неоснователно не е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в основното решение. Излагат се множество съображения, че необосновано
съдът не е допуснал поправка, след като са били налице предпоставки за това.
Моли да се отмени решението и да се уважи искането със законните последици.
Ответникът
НГДЕК „К.К.Ф.“ не
е подал писмен отговор по тази жалба в срока по реда на чл. 263 ГПК, както
неправилно е приел настоящият състав при доклада на производството в съдебно
заседание на 18.02.2021 г. В съдебното заседание, чрез представителя си,
ответникът оспорва жалбата и моли да не се уважава.
Въззивният съд, като взе предвид
представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното :
Съдът
е бил сезиран и се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 КТ по повод наложено на ищцата наказание дисциплинарно наказание „уволнение”. Решението
се оспорва и от двете страни в производството, поради което предмет на контрол
е произнасянето на СРС по всички предявени искове, т. е. решението се оспорва в
цялост.
От
страна на ищцата се оспорва и допълнително постановеното по реда на чл. 247 ГПК
решение - за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Според уредените в чл. 269 ГПК
правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът следи и без довод от страните
за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от СРС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е постановено при
изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав не намира
за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, предвид възможността уредена в
чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към спорните по
делото въпроси, поставени за разглеждане във въззивното производство.
По делото не е спорно и
от приетите пред СРС доказателства се установява, че ищцата е работила по трудов договор №
261/18.11.1997 г. и допълнителните споразумения към него по безсрочно трудово
правоотношение на длъжност „библиотекар" в НГДЕК.
Със
заповед № 41/27.10.2015 г. на директора на НГДЕК, на основание чл. 187, т. 3 и
т. 10 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Заповедта е
връчена на ищцата срещу подпис на 27.10.2015 г., поради което основателно СРС е
направил извод, че съгласно чл. 195, ал. 3 КТ и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ това е
датата, от която дисциплинарното уволнение е наложено на ищцата и съответно
прекратеното трудовото правоотношение между страните, поради което срокът за
оспорването му е спазен.
За
да приеме уволнението за незаконно, СРС е уважил направеното от ищцата в
исковата молба възражение за неспазена от страна на работодателя закрила по чл.
333, ал. 3 КТ, като на основание чл. 344,
ал. 3 КТ, съдът не е разгледал по същество законосъобразността на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание.
Основния
спорен въпрос между страните, пренесен и във въззивното производство, извън
наличието на приложеното от работодателя основание дисциплинарно уволнение, е свързан
с преценката дали ищцата е имала право на предварителна закрила преди
уволнението, по смисъла вложен в чл. 333, чл. 3 КТ.
Във
връзка с наличието на такава защита на служителката и в отговор на доводите на ответника в неговата въззивна
жалба, в допълнение към изложеното от СРС, настоящата инстанция намира следното
:
Съгласно
императивното изискване на чл. 333, ал. 3 КТ, на който се позовава и ищцата, в случаите по чл.
328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да
уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в
предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен
синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на
синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната
синдикална организация. Съгласно Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014
г. по тълк. д. № 9/2013 г., ОСГК на ВКС, „в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват
организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени
образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни
работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и
ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към
съответното поделение - самостоятелен работодател“. Настоящият състав намира, че СО на Синдиката на българските
учители към КНСБ в НГДЕК е такава организация.
Следователно
в случай, че към
момента на издаване на заповедта и шест месеца преди това, ищцата е заемала позиция на
член на синдикално ръководство в гимназията, за дисциплинарното й уволнение е необходимо да се вземе предварителното съгласие на синдикалния орган, определен
с решение на централното ръководство, съгласно чл. 333, ал. 3 КТ. Само след
получаване на такова съгласие, работодателят може да издаде заповед за
уволнение на посочените по – горе основания. (така
в решение № 102
от 27.05.2014 г. по т. д. № 1203/2012 г., Г.
К., ІІІ ГО на ВКС).
Главният
аргумент на ответника, който се поддържа и пред въззивната инстанция е, че в производството не се
доказва, пълно и главно, ищцата да е била член на ръководството на СО на СУБ и
от там - да се е ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ.
Легално
определение за синдикално ръководство е дадено § 1 т. 6 ДР на КТ. Според тази дефиниция в това ръководство влизат председателят и
секретарят на съответната синдикална организация.
В
случая от доказателствата се установява, че с писмо изх.
№ РД - 2704/22.10.2015 г. на директора на НГДЕК до ищцата, преди процесното
уволнение, ответникът е изискал от нея информация относно наличието на
обстоятелства, обуславящи закрила по чл. 333 КТ, като и е предоставил 3 дневен
срок за подаването на информация.
Ответникът
не е оспорил, че във връзка с това писмо, с отговор в писмен вид с вх. №
РД-2126/27.10.2015 г., ищцата е уведомила работодателя, че е член на
синдикалното ръководство на СБУ в гимназията и е плащала членски внос, за което
е представила документ, наречен „заверка“, издаден от председателя на СО на СБУ
в НГДЕК - Орлин Йорданов на 22.10.2015 г. Според този документ, ищцата е
заместник - председател по въпросите на трудово правната защита в СО, като е
избрана на заседание на организацията проведено на 19.10.2015 г.
Ответникът
е оспорил заверката, без да сочи конкретни доказателства във връзка с
оспорването, като единствено е поддържал, че документа е създаден с оглед
процеса, тъй като ищцата го е представила към момента на издаване на заповедта.
Съдът
намира това оспорване за неоснователно, доколкото в цитираното по - горе писмо от
работодателя до ищцата, той й предоставя 3 - дневен срок да му подаде информация
и доказателства за наличие на закрила по чл. 333 КТ. Този срок изтича точно на
27.10.2015 г., поради което следва да се приеме, че ищцата е изпълнила
задълженията си в дадения от работодателя срок, като му е предоставила
информация, че е член на синдикалното ръководство на СБУ. В тежест на
работодателя е да установи, че е изпълнил задължението си по чл. 333, ал. 3 КТ
– па поиска предварително съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното
ръководство за уволнението на ищцата.
Пред
СРС е представен и протокола от 19.05.2015 г. от заседанието на СО в НГДЕК, с
нотариална заверка на подписите, съгласно който ищцата е избрана за секретар по
трудово правните въпроси на СО на СБУ в НГДЕК. Ответникът не е оспорвал
автентичността на протокола и подписът на протоколчика, а е направил оспорване
на съдържанието му. Освен това пред СРС е представено копие на протокола с
нотариална заверка на подписа на протоколчика, положен върху документа, като
това официално удостоверяване не е оборено.
Като
частен документ обаче, протоколът няма обвързваща съда материална
доказателствена сила и не може да се оспори по реда на чл. 193 ГПК по съдържание,
в какъвто смисъл са твърденията на ответника. Доказването на установените с
него факти може да стане с всички допустими от закона доказателства. Не се
установяват твърденията на ответника, че протоколът от 19.10.2015 г. е съставен
с оглед процеса и че не удостоверява надлежно избора на ищцата за член на
ръководството на синдикалната организация на СБУ в НГДЕК.
Стойността
на посочените писмени доказателства не е опровергана в производството от страна
на ответника, поради което обосновано и в съответствие с процесуалния и
материален закон СРС е направил извод, че ищцата е сред членовете на
синдикалното ръководство на СБУ, за които законът предвижда предварителна
закрила по чл. 333, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовия договор на някое от
посочените по - горе основания.
Следователно,
преди да я уволни дисциплинарно на посочените в заповедта основания,
работодателят е следвало да получи предварителното разрешение на синдикалния
орган, определен с решение на синдикалното ръководство на СБУ.
По
делото не се твърди и не е спорно, че такова разрешение не е искано, нито е дадено
преди издаване на процесната уволнителната заповед.
След
като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се е
ползвала с посочената предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ и съгласие не
е получено, в съответствие със събраните по делото доказателства, материалния и
процесуален закон СРС е приел, че заповедта за уволнение е незаконносъобразна и
следва да се отмени.
Както
основателно е посочил и СРС, съгласно чл. 344, ал. 3 КТ в случаите, когато за извършване на
уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на
синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това
основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Поради
изложеното не се налага да се обсъжда по същество законосъобразното прилагане
на посоченото в заповедта основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, както
обосновано е приел и СРС.
Като
съобрази изложеното в съвкупност, въззивният състав споделя решаващите изводи
на СРС, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Законосъобразно и в съответствие с материалния
закон този иск е уважен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ,
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Уважаването
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловено от признаване уволнението
за незаконно и неговата отмяна. От
изложеното до момента и доколкото уволнението е признато за незаконно, искът за
възстановяване на служителката на
предишната длъжност също е основателен, както приема и СРС.
По
въззивната жалба на ищцата срещу решението, в частта, в която е отхвърлен иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и като съобрази
възраженията в жалбата и представените по делото доказателства, въззивният състав
намира следното :
Правото
на обезщетение за оставане без работа възниква отново при отмяна на заповедта за уволнение и оставане
без работа за срок от 6 месеца след уволнението. Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение
работникът/служителят има право на обезщетение, поради незаконното уволнение в
размер на не повече от 6 месеца, т. е. работникът и/или служителят се
обезщетява за времето, периода, през който е останал без работа, поради
незаконното уволнение.
Съгласно приетата пред СРС ССчЕ, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира, последното получено от ищцата БТВ за пълен работен
месец, м. 09.2015 г., е в размер на 833, 73 лв. Според експертизата при този
размер на възнаграждението обезщетението за 6 месеца оставане без работа би
било в размер на 5 002, 38 лв.
От представеното копие от трудова книжка, по оригинала на
която е направена констатация пред настоящият състав, се установява, че след
прекратяване на трудовият договор с ответника на 28.10.2015 г., ищцата е
започнала работа при друг работодател „МДМ - 97“ ООД, по срочен договор, за периода
04.11.2015 г. 01.12.2015 г. (според отбелязването по трудовата книжка,
договорът е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ), за който период е
получила БТВ от 547, 38 лв. Това обстоятелство не е спорно и за него са
изложени твърдения от ищцата в производството. То се установява освен от
констатацията по оригинала на трудовата й книжка, така и от заключението на
ССчЕ. От констатацията по ТК на ищцата пред СГС се установява освен това, че
след прекратяване на това правоотношение, тя не е работила при друг работодател
до края на 6 - месечния период и се е вписала в ТП на НОИ на 03.12.2015 г.
Спорен по делото е въпрос, дали за ищцата е възникнало
право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при настоящото уволнение, след
като в 6 месечния период тя е започнала по – ниско платена работа при друг
работодател.
По този въпрос въззивният съд, за разлика от СРС намира,
че обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ обхваща всички имуществени вреди, причинени
на служителя от признатото за незаконно уволнение. Именно поради тази причина законът е
предвидил, че за времето, през което служителят е останал без работа поради незаконно
уволнение, работодателят му държи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение, но за не повече от шест месеца. В чл. 225, ал. 2 КТ изрично е разписано, че когато през този период служителят е работил на по-нископлатена работа,
той има право на разликата в заплатите. На същото основание служителят има
право на разликата в заплатите и когато е работил на четиричасов работен ден. Независимо
дали поради наемането му на по - ниско платена работа или поради наемането му на
половин работен ден, пропуснатата полза за работника, изразяваща се в разликата
между получаваното преди незаконното уволнение трудово възнаграждение и това
коeто е получавал на новата работа в шестмесечния период след уволнението,
следва да се обезщети на основание чл. 225, ал. 2 КТ. (така съгласно решение № 116 от 29.05.2013 г. по гр. д. № 1177/2012 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС)
В същият смисъл е и възприетото становище в Решение № 321 от 05.02.2018 г. по гр. д. №
1159/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. Според него, „ако в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, служителят е
постъпил на работа при нов работодател по трудов договор със срок, изтекъл в
рамките на шестте месеца, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор,
а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена, дължи обезщетение по
чл. 225, ал. 2 КТ“. ВКС е приел
още, че в тази хипотеза причинноследствената връзка между незаконното уволнение и
вреда от неполучаване на трудов доход не е прекъсната, както сочи СРС, защото с постъпването на работа по срочно трудово правоотношение служителят е
ограничил размера на вредите от незаконното уволнение, но не е реализирал
постоянния доход, следващ се при безсрочно трудово правоотношение.
Настоящият състав споделя становищата на ВКС в цитираните
решения и намира, че в полза на ищцата се дължи обезщетение за период от 6 –
месеца след уволнението от 28.10.2015 г. до 28.04.2014 г., от което обезщетение,
следва да се приспадне възнаграждението получено от нея на по - ниско пратена
длъжност в размер на 547, 38 лв., на основание чл. 225, ал. 2 КТ.
При това в полза на ищцата се дължи обезщетение за
оставане без работа за посочения период в размер на 4 455 лв., съгласно
заключението на ССчЕ. За този размер СРС е допуснал изменение на иска, с
определение от съдебно заседание н 13.12.2018 г.
Предвид изложеното до момента в съвкупност, настоящият
въззивен състав, за разлика от СРС намира, че искът по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е основателен за предявения размер и следва да бъде уважен.
Понеже
решаващите изводите на въззивният съд като цяло съвпадат с тези на СРС, решението
по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ е постановено при правилно
приложение на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди, по
жалбата на ответника. Решението на
СРС в частта, в която искът по чл. 344, ал. 1, КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 КТ
е отхвърлен, следва да се отмени и вместо това, искът да се уважи изцяло.
По жалбата на ищцата Н.И.Г. срещу решение № 126972/29.05.2019 г. на СРС, 68
с - в, по гр. д. № 80973/2015 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е
отхвърлена молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка в основното
решение. В жалбата се твърди, че правилното наименование на ответника е Национална Гимназия за древни езици и култури „К.К.Ф.“, а не както е
посочил в решението си СРС Национална Гимназия за древни езици и култура „К.К.Ф.“,
поради което неоснователно не е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в основното решение.
Съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Поправка на очевидна
фактическа грешка може да се допусна само при наличие на несъответствие между
формираната воля на съда в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива
на решението, каквото не е налице в случая. В мотивите и диспозитива на
решението не е налице различие в изписването на ответника. Освен това, както
обосновано приема и СРС, разликата в една от буквите на изписване на пълното
наименование на ответната гимназия, което няма да попречи на установяване на
формираната от съда воля в основното решение и не създава неяснота относно тази
воля, не съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка.
По
тези съображения въззивният състав намира, че решение №
126972/29.05.2019 г. на СРС, 68 с - в, по гр. д. № 80973/2015 г. следва да се
потвърди, както е постановено.
По разноските пред СРС:
С
оглед промяна в изхода от спора, основното решение следва да се отмени и в
частта, в която ищцата е осъдена да заплати разноски в полза на ответника в
размер на 323, 33 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В полза на ищцата следва да се присъдят още 333, 33 лв. разноски за
адвокат за СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СРС още 50 лв. от депозита за вещо лице.
По разноските пред СГС : Предвид изхода от спора, право на разноски по жалбата, която
ще бъде уважена, има ищцата. Като се съобразят доказателствата за реално заплатени
разноски, в нейна полза се дължат разноски за адвокатски хонорар във въззивното
производство в размер на 600 лв.
Ответникът
има право на разноски по жалбата на ищцата срещу решението по чл. 247 ГПК,
която няма да бъде уважена, но не е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение по тази жалба, поради което в негова полза не се
присъждат разноски по втората въззивна жалба на ищцата.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС още
178, 20 лв. държавна такса по уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а на
основание чл. 77 ГПК още 30 лв. държавна такса по неговата въззивна жалба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 70396 от 20.03.2019 г. на СРС, 68 с - в,
по гр. д. № 80973/2015 г., в частта, в която е отхвърлен на Н.И.Г., ЕГН:
********** срещу НГДЕК „К.К.Ф.", с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение в размер на 4 455 лв. за периода - 28.10.2015 г. – 28.04-2016 г., ведно
със законната лихва върху него от предявяване на искова – 18.12.2015 г. до
окончателното плащане на сумата, както и в частта, в която Н.И.Г., ЕГН: **********
е осъдена да заплати на НГДЕК „К.К.Ф." 323, 33 лв. - адвокатско възнаграждение
за СРС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА НГДЕК „К.К.Ф.", с адрес по делото : гр. София, ул. „******,
чрез адв. С. да заплати на Н.И.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. В.,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1, вр. с ал.
2 КТ - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер
на 4 455 лв. за периода 28.10.2015 г. - 28.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху него от предявяване на искова молба - 18.12.2015 г. до окончателното
плащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски, както следва : за
СРС - още 333, 33 лв. за адвокатски хонорар, а за СГС - адвокатски хонорар в
размер на 600 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70396 от 20.03.2019 г. на СРС, 68 с - в, по гр.
д. № 80973/2015 г., в частите, в които, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменена заповед № 41/27.10.2015 г. на директора на НГДЕК
„К.К.Ф.", за налагане на наказание дисциплинарно уволнение на Н.И.Г., ЕГН:
********** и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ тя е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „библиотекар“ в
НГДЕК „К.К.Ф.“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126972/29.05.2019 г. на СРС, 68 с - в, по гр.
д. № 80973/2015 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е отхвърлена
молбата на Н.И.Г., ЕГН: ********** за поправка на
очевидна фактическа грешка в основното решение.
ОСЪЖДА НГДЕК „К.К.Ф.", с адрес по делото : гр. София, ул. „******,
чрез адв. С., да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СГС сумата от 178, 20 лв. държавна такса по уважения
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на основание чл. 77 ГПК – още 30 лв.
държавна такса по жалбата, а по сметка
на СРС - още 50 лв. за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на 280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.