Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав в публично заседание на 18 февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
При секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
356 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.
Молителката Р.И.Й. твърди, че с ответника Й.А.Й. са сключили брак на
31.10.1965г., от който имат родна една дъщеря А., която понастоящем е на 53
години.
Твърди още, че с времето живота й с Й. ставал нетърпим. Била подлагана системен
психически и вербален, а в последствие и на физически тормоз. Работела като
медицинска сестра, а той като шофьор. Боят, скандалите и изневерите от негова
страна съпътствали живота й.
Живеели във време, в което "семейството бе основна клетка на обществото",
разводът бил табу и нещо много лошо, партията и профсъюзите се ангажирали с
"оправяне на взаимоотношенията" им. Децата носели прозвището
"деца на разведени родители" с последващо "негативно обществено
отношение" към тях. Отделно и възпитанието на поколението им, съобразено с
"какво ще кажат хората …“. Случващото се помежду им молителката подтискала
и криела, включително и с мисълта, че така предпазва и детето им. По- късно смятала,
че ще се изложи на тази възраст да искам развод.
Дъщеря й А. си осиновила момиченце- Р. А. Й.. А. била музикант и когато имала
ангажименти извън Русе молителката помагала в отглеждането на детето, което било
вече на 4,5 години.
Съпругът й, макар и на тази преклонна възраст не се променил – продължавал
да отправя закани и обиди, да предизвиква скандали и да й нанася побои.
На 16.01.2020г. внучката им била при тях. Около 22.00ч. обяснила на детето,
че е време да си ляга и помолила съпруга си да излезе, тъй като трябвало да
съблече и подготви Р. за къпане.
Същевременно детето започнало да капризничи и не искало да спи. Ответникът скочил
и се опитал да я удари. Молителката гушнала детето, за да го предпази и
съпругът й започнал да й нанася удари с юмрук по тялото - по главата, шията, като
същевременно крещял и я обиждал.
Обадила се на дъщеря си и напуснала семейното жилище. И понастоящем живеела
в дома на дъщеря си и внучката си, на
адрес: гр. Р., кв. "Ч. Ю.", бл. М. ., вх... Била в непрекъсната паника
и стрес, страхувала се за здравето и живота си. Не можела да спи и се
тревожела. Счита, че много години търпяла, изпълнявала и криела всичко, само за
да не бъде тормозена и бита, да не страда дъщеря им. Заявява, че всичко гореизложено,
както и случилото се на 16.01.2020г. се отразило на психиката, здравето и емоционалното
й състояние.
Моли да бъде постановена спрямо ответника
заповед за защита, с която да му бъде разпоредено, да не извършва актове на
домашно насилие спрямо нея, да бъде отстранен ответника от жилището, находящо
се в гр.Р., кв.В., ул.“Т.а“, №., вх..,
ет.., да не доближава апартамента в гр.Р.,
кв.В., ул.“Т.“, №.., вх.., ет..,
и апартамента на дъщеря й, находящ се в гр. Р., кв. "Ч. Ю.",
бл. М. ., вх.., както и местата за социални контакти и отдих на същата, за срок
от 18 месеца.
В съдебно
заседание ответникът Й.А.Й., не се явява и не взема становище, не е депозирал и
отговор на подадената молба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Молбата е депозирана в
съда на 27.01.2020 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от извършване на акта на домашно насилие на 16.01.2020г., от процесуално
легитимирано лице /чл.8, т.1 ЗЗДН/ и против ответник, който е пасивно
процесуално легитимиран да отговаря по нея /чл.3, т.1, пр.1 от ЗЗДН/, поради
което е допустима.
Пострадалото лице Р.И.Й.
твърди, че ответника е неин съпруг и от брака им имат родена една пълнолетна
дъщеря- А. Й. Ангелова, на 53 години.
В хода на
производството са събрани писмени доказателства.
По делото са разпитани
свидетелите А. Й. А. (дъщеря на страните) и В. П. Т. (позната на страните). Показанията
на А.а, намираща се в роднински връзки със страните се кредитираха от съда в
съответствие с разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид тяхната възможна
заинтересованост от изхода на делото. И двамата свидетели възпроизвеждат
преките си впечатления от случая, въведен с молбата, а отделно споделят други
случаи с участници молителя и ответника, като заключават че изминалите години
лошото отношение на ответника към молителката не се е променило към добро и
понастоящем Й. продължава да е много уплашена и се страхува от ответника. Както по отношение случилото се на 16.01.2020г.,
така и досежно отношенията между страните, показанията на свидетелите не се
различават по същество. Показанията им са последователни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се, а са и в унисон с останалите писмени доказателства
– декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и съдебно медицинско удостоверение.
При липсата на други
обективни доказателства, опровергаващи съдържанието на декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, следва да се приеме за безспорно доказан фактът, че Й.А.Й.
е осъществил акт на домашно насилие, изразяващо се във физическо насилие
–нанасяне на удари по тялото с юмрук и психически тормоз - отправяне на обиди и заплахи за живота и
здравето на Р.И.Й..
Уважаването на молба за
защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде установен осъществен спрямо
молителя конкретен акт на домашно насилие, изразяващ се във физическо или психическо
насилие от страна на ответника по молбата- чл.2 от ЗЗДН. Съобразно общите правила
- 154, ал.І от ГПК приложими и в производствата по ЗЗДН- чл.§1 от ЗР на ЗЗДН доказателствената тежест е на молителката да установи
обстоятелствата, на които основава молбата си за защита от осъществено спрямо нея
домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. На декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само
на основание така приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и
ясно описание на извършения акт: датата, мястото, времето, съответно и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН,
тъй като в много от случаите актовете на насилие са извършвани, без да има свидетели.
Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за защита лежи на ответника
в производството. Ответникът е този, който следва да проведе успешно насрещно доказване,
което да обори изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена
сила. В конкретният случай представената от ищеца декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона.
В нея са посочени конкретни фактически действия / удряне с юмруци по главата,
шията и тялото, отправяне на обиди, закани и заплахи за живота и здравето на молителя/. Действията на ответника представляват
домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН. Безспорно е, че страните не са в състояние
да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите
на реда и съда. Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие
се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази
причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на жертвата на домашно
насилие, макар и при липса на безспорни доказателства. В конкретният случай
ответникът не проведе такова насрещно доказване на изложените факти в
декларацията, още повече, че от събраните доказателства, по безспорен начин се
установи, че на твърдяната дата и място действително е бил осъществен акт на
насилие върху ищцата.
Поради което,
събраните по делото доказателства, сочат на извода за осъществено домашно
насилие спрямо молителката, което е основание за налагане на мерки за защита по
ЗЗДН. Съдът намира, че по никакъв начин не може да се оправдае извършваните от
ответника актове на насилие, изразяващ се във физическо и психическо насилие
спрямо лице, с което е в брак /чл.3, т.1, пр.1 от ЗЗНД/, поради което в случая
са налице предпоставките за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН
и ответникът следва да понесе отговорността, предвидена в закона.
По делото няма данни
спрямо ответника по молбата да са налагани и друг път мерки по ЗЗДН, същият не се
води на диспансерен отчет в ЦПЗ-Русе, няма данни за образувани срещу него
преписки, от приложената справка за съдимост на Районен съд -Русе, лицето не е
осъждано.
По изложените причини
съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени мерките по чл.5,
т.1, и т.3 от ЗЗДН за един средно продължителен срок от 12 месеца /чл.5, ал.2
от ЗЗДН/, през който съдът намира, че същият би могъл да свикне да съобразява
поведението си със закона и правилата на морала и най-вече с оглед
предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на
извършваното спрямо молителката от ответника домашно насилие.
С оглед императивната
разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника задължително следва да бъде
наложена и глоба, която съдът определя в минималния посочен в закона размер от
200 лева.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и дължимата
за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3 от ТДТССГПК,
определя в размер на 50 лева, вносими по сметка на РРС. В негова тежест са и
разноските по делото, претендирани от молителката Р.И.Й. за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и същите следва да бъдат присъдени, предвид
направеното искане от последната за това.
Така мотивиран и на
основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, Русенският районен съд
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие,
извършено спрямо Р.И.Й., ЕГН **********, от Й.А.Й., ЕГН **********– неин съпруг,
като
ЗАДЪЛЖАВА Й.А.Й.,
ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.И.Й.,
ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Й.А.Й., ЕГН **********
от
съвместно обитаваното жилище с Р.И.Й., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА за
срок от 12 /дванадесет/ месеца на Й.А.Й., ЕГН **********, да приближава
пострадалото лице – Р.И.Й., ЕГН **********, както и да приближава жилището, в
което същата живее – апартамент в гр.Р.., кв.В., ул.“Т.“, №., вх.., ет..3, апартамент
на дъщеря й -находящ се в гр. Р., кв. "Ч. Ю.", бл. М.., вх..,
както и местата за социални контакти и отдих на Р.И.Й., ЕГН ********** .
ПРЕДУПРЕЖДАВА Й.А.Й.,
ЕГН **********, на осн.чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта на
съда, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, за което
ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА, на
основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, Й.А.Й., ЕГН ********** да плати глоба в размер на
200 лева, както и държавна такса в размер на 50 лева, по сметка на
Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Й.А.Й.,
ЕГН **********,*** да заплати на Р.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***,сумата
от 300 лева – разноски по делото.
Да се издаде заповед
за защита срещу Й.А.Й., ЕГН **********, по реда на чл.15, ал.2 ЗЗДН, в която се
впишат последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 ЗЗДН.
Решението и заповедта
за защита, на осн.чл.16, ал.3 ЗЗДН, да се връчат на страните.
Препис от решението и
заповедта да се изпрати до ОДМВР – гр.Русе за изпълнение.
Решението може да се
обжалва пред Русенския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Районен съдия: