Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 12.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при
секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Станислав Стойков, като
разгледа докладваното от съдия Алексиев
ВНОХД № 3380 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 30.05.2017 г. по
НОХД № 1753/2016 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 5-ти състав, е признал подс. Б.К.М. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр.
1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“, в размер на една година, чието изпълнение, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години, както и на наказание
„глоба“, в размер на 2 000 лева. На основание чл. 354а, ал. 6, вр. ал. 3, вр.
чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК е отнел в полза на държавата веществените
доказателства – наркотични вещества и електронна везна, като е постановил
унищожаването на наркотичните вещества. Осъдил е подсъдимото лице, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски, от които 599
лева в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 120 лева – в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на СРС, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати по пет лева държавна такса за издаване на всеки един от двата
изпълнителни листа, в случай на липса на доброволно изпълнение.
Недоволен от така постановената
присъда е останал подс. М., който, чрез упълномощения си защитник - адв. К.Г.,
САК, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба с допълнение.
Обобщено, в тях се твърди, че първоинстанционната присъда е постановена при
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Като
съществени процесуални нарушения се сочат непредявяването на веществените
доказателства, нарушаване на принципа за непосредствено събиране на всички
доказателства, с което страните са били лишени от лични възприятия,
необоснованост на присъдата. Изтъква се, че първият съд не е направил анализ на
противоречия в показанията на свидетелите А. иХ., както вътрешни, така и с
останалите свидетелски показания. Като довод за необоснованост се сочи и
пестеливата обосновка за некредитиране на показанията на свидетелите П., С. иД..
Желае се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна,
алтернативно, поради явна несправедливост на наложеното наказание –
намаляването му.
С подадената въззивна жалба не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 25.09.2017 г. въззивният съдебен състав, след като
се запозна с въззивната жалба с допълнение и с приложените материали към делото
и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери,
че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетел/и, изслушване на вещо/и лице/а, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на
делото.
С
оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет
години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е
задължително.
В
откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник
на подс. М. - адв. К.Г., САК, поддържа въззивната жалба, по съображенията,
изложени в нея, като навежда доводи, че не е установила мотиви за доказаност на
обвинението. Акцентира на противоречието между показанията на свидетелитеХ.и А.
по въпроса, дали същите са изпълнявали задълженията си като пеши патрул или са
били с личния автомобил на един от тях. Сочи, че в нарушение на изискванията на
процесуалния закон районният съд не е обсъдил противоречията помежду им и с показанията
на останалите, разпитани по делото, свидетели. Изнася, че свидетелитеХ.и А. са
заинтересовани от изхода на делото, с оглед доказване на ефективността им в
работата. Изтъква, че съдът не е изложил каквито и да било мотиви за некредитируемостта
на показанията на свидетелите П., Д. иД. и защо е кредитирал показанията на
свидетелите А. иХ., при констатираните противоречия. Посочва, че протоколът за
оглед на местопроизшествие страда от сериозни пороци по отношение на неговото
съдържание и годност, в каквато насока визира показанията на свидетелите Р. и Б..
Навежда доводи, че по делото не са установени веществените доказателства, тъй
като същите не са предявени на страните, а поемните лица дават различно описание
от приетото в огледния протокол. Заявява, че не е било възможно свидетелите А.
иХ.да са видели, че тъкмо подсъдимият е лицето, което е изхвърлило
инкриминираните вещи. Твърди, че предвид заключението на назначената и
изготвена дактилоскопна експертиза, се изключва авторството на подсъдимия по
отношение на инкриминираното деяние. Посочва, че допуснатите пред първия съд
нарушения обуславят отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане, което и желае от въззивния съд.
Подсъдимият
Б.К.М., при упражняване на правото си на лична защита и на последна дума, желае
да бъде оправдан.
Представителят на
държавното обвинение пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна
и законосъобразна. Посочва, че в производството пред първата инстанция са
събрани достатъчно категорични доказателства в подкрепа на извода за
виновността на подсъдимия. Ангажира доводи, че по несъмнен начин е бил изяснен
механизмът на осъществяване на деянието, въз основа на правилния прочит на
доказателствената съвкупност. Сочи, че правилно първият съд е дал вяра на
показанията на полицейските служители. Ангажира доводи, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, доказателствата са събрани по надлежния ред,
а съдът е дал правилна оценка на същите в мотивите си. Сочи, че по делото е
безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е държал
високорискови наркотични вещества, които изхвърлил и предприел действия по
укриването си.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и
допълнението към нея, както и доводите и възражения, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда,
СРС е провел съкратено съдебно следствие, по реда на глава ХХVII-ма от НПК, в
частност по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 2, вр. чл. 371, т. 1 от НПК. С определение по чл. 372, ал. 3 от НПК, първият съд е одобрил даденото
съгласие от подсъдимия и защитата му да не се провежда разпит на вещите лица,
изготвили назначените физикохимични (л. 47 – л. 53 и л. 66 – л. 67 от
досъдебното производство), дактилоскопни експертиза (л. 57 – л. 60 и л. 70 – л.
71 от досъдебното производство) и съдебно - психиатрична и психологична (л. 76
– л. 82 от досъдебното производство) експертизи, а при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на експертните заключения. На основание чл. 283, вр. чл.
373, ал. 1, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е приобщил, чрез прочитане, посочените
експертни заключения на вещите лица. Отново на основание чл. 283 от НПК, е
приобщил чрез прочитане и събраните на досъдебното производство писмени
доказателствени средства и писмени доказателства.
При
постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, заключения на способи на доказване - експертизи, а
именно : гласни доказателствени средства - показанията на св. К.В.П., снети в
о.с.з. на 08.02.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК (л. 13 от досъдебното производство), показанията на св. Б.Л.Р.,
депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 08.02.2017 г. и тези,
снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 15 от
досъдебното производство), показанията на св. И. Б. Б., депозирани в хода на
съдебното следствие, в о.с.з. на 08.02.2017 г. и тези, снети в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 17 – л. 18 от досъдебното
производство), показанията на св. М.С. Д. и Р.О.Д., депозирани в хода на
съдебното следствие, в о.с.з. на 08.02.2017 г., показанията на св. Д.Г.А.,
депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 30.05.2017 г. и тези,
снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 32 от досъдебното производство) и
показанията на св. И. ГеоргиевХ., депозирани в хода на съдебното следствие, в
о.с.з. на 30.05.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от НПК (л. 22 от досъдебното производство) ; писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие от 21.07.2015 г. (л. 6 – л. 7 от досъдебното
производство), протоколи за разпознаване на лица (л. 26, л. 28, л. 30, л. 33,
л. 33 и л. 38 от досъдебното производство), приемо - предавателен протокол № 37757/08.09.2015 г. (л. 74 от досъдебното
производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на медицинска
документация, по отношение на подс. М. (л. 87 – л. 108 от досъдебното
производство), справка за съдимост на подсъдимия ; веществени доказателствени
средства - снимки, оформени във фотоалбум, към протоколи за
разпознаване на лица (л. 34 – л. 36, л. 39 – л. 41 от досъдебното производство)
; способи на доказване – заключения
на физикохимична експертиза – протокол №
374-Х/2015 (л. 47 – л. 53 от досъдебното производство), физикохимична
експертиза № 15/НАР-294 (л. 66 – л. 67
от досъдебното производство), дактилоскопна експертиза – протокол № 298-Д/2015 (л. 57 – л. 60 от досъдебното
производство), дактилоскопна експертиза №
15/ДКТ-206 (л. 70 – л. 71 от досъдебното производство), съдебно - психиатрична
и психологична експертиза (л. 76 – л. 82 от досъдебното производство) –
последните приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 373, ал.
1, вр. с чл. 372, ал. 3, вр. с чл. 371, т. 1 от НПК, както и приложените по
делото веществени доказателства.
За прецизност,
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че в хода на съдебното
производство първоинстанционният съдебен състав е приобщил чрез прочитането им,
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показанията на св. К.
П., снети на 21.07.2015 г. и приложени на л. 13 от досъдебното производство,
както и по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК – показанията на
св. Б. Р., снети на 21.07.2015 г. и приложени на л. 15 – л. 16 от досъдебното
производство. Въззивният съдебен състав намира, че същите не съставляват годно
доказателствено средство, тъй като не са събрани при условията и по реда на НПК
– лицата не са разпитани от водещия разследването разследващ полицай при 09 РУ
– СДВР, а от ОР В. Т.. За последния липсва изрично възлагане от орган на
досъдебното производство – прокурор или разследващ полицай, по реда на чл. 194,
ал. 4 от НПК, поради което и тези разпити не следва да се ползват от
инстанциите по същество. Ето защо и по-долу няма да бъдат подлагани на анализ.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция (с
изключение на посочените по-горе, които изключи от доказателствената
съвкупност), които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд
намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по
съставомерните факти е формирано въз основата на по съществото си правилен,
макар и лаконичен, анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като в основни линии споделя доводите и съображенията му относно показанията на
разпитаните свидетели, приложените писмени доказателствени средства и писмени
доказателства и използваните способи на доказване – експертизи. Първостепенният
съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото пред него
свидетели, както и посочените по-горе писмени доказателствени средства, писмени
доказателства и заключения на способи на доказване – експертизи, като на базата
на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е
изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото,
която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. СРС не е дал вяра
единствено на показанията на свидетелите П., Д. иД., в частта им, в която
отричат да са видели подсъдимия да носи или да изхвърля процесните вещи, като е
преценил, че същите се оборват от останалите, събрани по делото,
доказателствени източници, поради което и са предназначени да формират
защитната версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
С оглед
горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за
съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй
като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал.
Настоящата
инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се
стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от
първоинстанционния съд, която се изразява в следното :
На 21.07.2015 г., около
16.30 ч., в гр. София, подс. Б.К.М. се срещнал със свидетелите М.Д., Р.Д. и К. П.,
в ж. к. „Люлин“, до бл. № ***. Имали
уговорка да отидат до МОЛ София. Подсъдимият държал в себе си наркотично
вещество – коноп (марихуана), с общо нето тегло 3.52 грама, разпределено в 6 (шест)
броя топчета от станиол и 3 (три) броя ръчно сгънати цигари, поставени в
цигарени кутии, както и една електронна везна.
По същото време и на
същото място, служителите на 09 РУ – СДВР – свидетелите А. иХ., извършвали
обход на района, като подвижна полицейска група. След надлежна легитимация, те
поискали документи за самоличност на лицата, сред които и подс. М.. След като
пристъпили към проверка, подсъдимият побягнал, като изхвърлил държания от него
коноп и везната между две гаражни клетки зад бл. № ***. Въпреки че полицаите го последвали, не
успели да го задържат. Междувременно, на място пристигнала дежурна оперативна
група, която извършила оглед на местопроизшествие, при който били иззети
изхвърлените от подсъдимия два броя цигарени кутии и електронна везна.
Подсъдимият не притежавал
надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), за държане на коноп.
При извършения на място
оглед и полеви наркотест, намереното в пликчето вещество реагирало положително
за коноп. Същото било иззето незабавно, в рамките на извършеното първо действие
по разследването, а именно оглед на местопроизшествие. Впоследствие, след
проведени оперативно - издирвателни мероприятия, подс. М. бил установен и
задържан за изясняване на случая. В съответствие с изискванията на НПК, в
сградата на 09 РУ – СДВР били проведени процесуално - следствени действия, при
които подсъдимият бил разпознат. Свидетелите К. П. и Р.Д. категорично разпознали
подсъдимия като лицето, с което са били заедно при извършената полицейска
проверка. Свидетелят П. категорично сочел, че подсъдимият е лицето, което е
избягало от униформените полицейски служители.
Видно от изготвената
физикохимична експертиза, тревистата маса в шестте броя топчета и трите броя
цигари, иззети при огледа, представлява коноп с общо нето тегло 3.52 грама.
Общата стойност на конопа е 21.12 лева, разпределен в девет обекта както
следва:
обект № 1.1 – коноп (марихуана),
с нето тегло 0.43 грама с процентно съдържание
на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 9 %, на стойност 2.58 лева;
обект № 1.2 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.34 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 7 %, на
стойност 2.04 лева;
обект № 1.3 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.41 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5 %, на
стойност 2.46 лева;
обект № 2.1 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.36 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 13 %, на
стойност 2.16 лева;
обект № 2.2 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.41 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 16 %, на
стойност 2.46 лева;
обект № 2.3 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.39 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 22 %, на
стойност 2.34 лева;
обект № 2.4 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.39 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 15 %, на
стойност 2.34 лева;
обект № 2.5 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.40 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 17 %, на стойност
2.40 лева;
обект № 2.6 – коноп (марихуана),
с нето тегло 0.39 грама с процентно съдържание
на активния наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 18 %, на стойност 2.34 лева.
Подсъдимият Б.К.М. е роден
на *** г., в гр. Кюстендил, българин, български гражданин, неженен, безработен,
средно образование, с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********.
Същият е неосъждан, не
страда от психично заболяване, без формирана наркотична зависимост. По време на
извършване на инкриминираното деяние същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти и събития от съществено значение за
делото и да дава адекватни обяснения по тях.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване.
Без да бъдат преповтаряни
изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, в допълнението към нея
и в съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му
задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да
посочи следното :
Тази инстанция изцяло
споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд относно пълната
кредитируемост на показанията на полицейските служители – свидетелите А. иХ.,
като прецени, че същите са в основни линии единни, еднопосочни, кореспондират
със събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, поради
което и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно. По делото не се установяват каквито и да било данни, от които да
може да се направи извод за каквато и да било предубеденост или
заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото, в какъвто смисъл са
твърденията на защитата. Вярно е, че същите са установили признаците на
осъществен състав на престъпление и в следствие на тяхната активност са
извършени следващите се действия по разследването и оперативно - издирвателни
мероприятия, довели до изземване на веществените доказателства по делото и
задържане на подсъдимия, но това им поведение, явяващо се стриктно
законосъобразно, по никакъв начин не обуславя извод за заинтересоваността им от
изхода на делото. Такава не следва да се предполага, най-малкото поради
служебното качество на свидетелите – полицейски служители и съпричастността им
към поведение по служба, насочено към разкриване на престъпления и установяване
на извършителите им, а да се докаже във всеки конкретен случай.
Действително, между
показанията им, депозирани пред първоинстанционния съд на 30.05.2017 г., както
и между тях и показанията на останалите свидетели – очевидци – свидетелите П., Д.
иД., се констатират известно противоречия и неточности, но същите се обясняват
добре, от една страна, с изминалия продължителен период от време между датата
на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават
показания – 21.07.2015 г., и датата на разпита им пред съда – 30.05.2017 г.,
или близо две години по-късно. Естествено е този дълъг период да рефлектира
върху възможността им да възпроизведат в цялост и пълнота подробности за възприетите
от тях факти и обстоятелства, от една страна. От друга, обстоятелството, че при
упражняване на служебните им функции тези свидетели възприемат ежедневно
еднотипни прояви като инкриминираната, напълно логично обяснява трудности при
пресъздаване на детайли от конкретна проява, свързана с обичайните им служебни
задължения. Тези обстоятелства са преодолени от съда чрез приобщаване на
показанията им, снети на досъдебното производство, към доказателствената
съвкупност, по надлежния процесуален ред. Във всеки случай, обаче, анализът на
показанията на свидетелите А. иХ.сочи, че същите пресъздават вярно, точно и
обективно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, като
показанията им по отношение на основните, подлежащи на доказване съставомерни факти
и обстоятелства, включени в предмета на доказване, кореспондират както помежду
си, така и с показанията на останалите, разпитани по делото свидетели.
Защитата правилно възразява,
че показанията на свидетелите А. иХ.са противоречиви, относно начинът на
придвижването им към момента на възприемане на подсъдимия и свидетелите П., Д.
иД.. Така, св. А. сочи, че към момента на началото на полицейската проверка той
и колегата му – св.Х., били пеши патрул, докато последният сочи, че към този
момент се придвижвали с личния му лек автомобил, марка „БМВ“, сив на цвят. По
отношение на това обстоятелство, съдът безспорно се доверява на показанията на
св.Х., като съобрази, че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин
със съобщеното от свидетелите П., Д. иД. в същия смисъл. Същевременно,
посоченото несъответствие категорично не може да доведе до разколебаване на
извода, че показанията на св. А. също са депозирани обективно и добросъвестно.
Както вече се посочи, подобни несъответствия в подробности, некасаещи
основните, инкриминирани по делото съставомерни факти, добре се обясняват с
изминалия период от време между датата на възприемане на фактите и
обстоятелствата, за които същият дава показания – 21.07.2015 г., и датата на
разпита му пред съда – 30.05.2017 г., от една страна, а от друга - вече
обсъдените спецификите на полицейската работа. Този съд намира за съвсем
нормална възможността у св. А. да е останал спомен, че към инкриминирания момент
със св.Х.са били пеши патрул, тъй като по делото е безспорно установено, че към
момента на проверката двамата свидетеля действително са били извън автомобила,
при останалите трима свидетели. Отделно от това, настоящият съдебен състав
дължи да отбележи, че констатираното от защитата и многократно изтъквано
противоречие, не касае факти и обстоятелства от значение за преценка на
съставомерността на деянието, поради което и не е относимо към предмета на
доказване.
При това и независимо от
констатираното и обсъдено по-горе противоречие, настоящата инстанция намира, че
напълно следва да се довери на показанията на свидетелите А. иХ., относно
датата и мястото на извършване на полицейската проверка, поведението на
проверяваните лица и в частност – на подс. М., както и относно установените
вещи, изхвърлени от подсъдимия при отдалечаването му от мястото на проверката в
посока гаражите до бл. № ***.
Неоснователно се твърди от защитата, че от мястото на което полицейските
служители се намирали, същите не са могли да възприемат твърдените от
обвинението действия по изхвърляне на инкриминираните вещи от страна на
подсъдимия. Напротив, от анализа на показанията на полицейските служители става
безусловно ясно, че след като са възприели отдалечаването на подсъдимия от
мястото на извършване на проверката, същите са поели след него, при което са
могли да проследят добре поведението му, изразяващо се в изхвърляне на два броя
цигарени кутии и един брой везна – установени при извършения в последствие
оглед на местопроизшествие. Показанията на свидетелите А. иХ.са напълно
еднопосочни и вътрешно непротиворечиви, а и кореспондират със съобщеното от
свидетелите Р. и Б. и с отразеното в огледния протокол от 21.07.2015 г.,
относно естеството на съдържимото в цигарените кутии, изхвърлени от подсъдимия,
предвид което и съдът намира, че следва да ги кредитира напълно и в тази им
част.
Тук е мястото да се
посочи, че настоящата инстанция изцяло се доверява, при формиране на изводите
си по фактите, и на показанията на свидетелите Р. и Б. – поемни лица при
извършения оглед на местопроизшествие и свързаното с него изземване. Въззивният
съд констатира, че макар свидетелите пред съда да не могат да пресъздадат в
пълнота възприятията си относими към инкриминираната дата, което се обяснява
добре освен с изминалия продължителен период от време между датата на
извършване на деянието – 21.07.2015 г., и тази на разпита им пред съда –
08.02.2017 г., и с бързото и неочаквано развитие на ситуацията за свидетелите –
наложило и приобщаване на показанията на св. Б., депозирани в хода на
досъдебното производство, към доказателствената съвкупност, по надлежния
процесуален ред, същите депозират показанията си обективно, безпристрастно и
добросъвестно, поради което и няма пречка те да бъдат кредитирани с доверие.
Неоснователни са доводите на защитата, че е налице несъответствие между
описанието на установените и иззети от органите на досъдебното производство
вещи, дадено от поемните лица Р. и Б. и това, обективирано в огледния протокол.
Такова съществено противоречие не се констатира, а несъответствието в
описанието се дължи само и единствено на индивидуалните възприетия на всеки
един от свидетелите и от избрания от разследващия полицай начин за пресъздаване
на възприятията им, към процесната дата.
Правилни са и изводите на
решаващия първоинстанционен съд относно пълната кредитируемост на показанията
на свидетелите П., Д. иД., в частта им относно личността на подсъдимия, датата
и мястото на срещата им и насочеността на движението им, към момента на
започване на полицейската проверка, извършена от страна на свидетелите А. иХ..
По отношение на тези факти и обстоятелства, между така събраните гласни
доказателствени средства не се констатират каквито и да било противоречия,
налагащи подробното им обсъждане по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Настоящата инстанция споделя и доводите, наведени от защитата, че няма пречка
да кредитира показанията на тези свидетели, в смисъл, че не са възприели
отдалечаването на подс. М. от мястото на извършване на проверката, като
съобрази, че същите са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се, както и
логични и житейски убедителни, предвид обстоятелството, че вниманието на
свидетелите е било насочено към изпълнение на полицейското разпореждане. Това
обстоятелство, обаче, не разколебава извода, направен от първия съд и споделен
от въззивния състав, относно предприетото от подсъдимия поведение към началото
на полицейската проверка.
В обобщение, настоящата
инстанция намира, че събраните в хода на досъдебното и съдебно производство
гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства позволяват на
инстанциите по същество да формират категорични изводи по фактите и относно
извършеното действие по разследване – оглед на местопроизшествие. Същите са
напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, относно поведението
на подсъдимия и факта на извършения оглед на местопроизшествие. Последният
послужи за формиране на изводите на решаващия съд относно резултатите от
действията по разследването.
В тази връзка, въззивният
съд дължи да отбележи, че изготвеният протокол за оглед на местопроизшествие от
21.07.2015 г. (л. 6 – л. 7 от досъдебното производство) следва да бъде
кредитиран като годно писмено доказателствено средство, относно извършването на
съответното действие по разследването, реда, по който е извършени същото, и събраните
в резултат на това, доказателства. В тази насока, съдът съобрази, че протоколът
отразява действие, извършено при стриктно спазване на императивните законови
разпоредби на чл. 155 и чл. 156 от НПК, изготвен е при спазване условието на
чл. 128 от НПК и съдържа всички изискуеми от закона – в чл. 129 НПК реквизити.
Пред настоящата инстанция
защитата навежда доводи, че същият не отразява вярно предприетото действие по
разследването, респективно не може да се ползва при формиране на изводите на
инстанциите по същество по фактите, като годно доказателствено средство. Ангажираните
съображения са, че е налице противоречие между съобщеното от поемните лица и
отразеното в огледния протокол, относно описанието на иззетите веществени
доказателства. Както вече се посочи, такова съществено противоречие не се
констатира ; касае се за разлики в начина на изразяване и пресъздаване на
възприятията на поемните лица и на разследващия полицай ; прави впечатление, че
пред първия съд свидетелите – поемни лица пресъздават установеното в цигарените
кутии, което съответства изцяло на отразеното и в огледния протокол.
Настоящата инстанция няма
основание да не кредитира отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие,
като съобрази, от една страна, че същият е напълно изряден от външна, формална
страна, изготвен е от компетентен орган и съдържа изискуемите от закона
реквизити. Спазването на всички императивни изисквания на закона за форма,
реквизити и компетентен орган е необходимата предпоставка, за да бъде ценен
протоколът като годно писмено доказателствено средство, от една страна. От
друга, това че отразеното в него, относно реда за извършване и резултатите от
извършеното действие по разследването кореспондират по несъмнен и категоричен
начин с показанията на свидетелите Б. и Р., несъмнено затвърждава извода на
съда за неговата достоверност и истинност. Показанията на двамата свидетели –
поемни лица, са анализирани задълбочено от първия съд, който по съображения,
които настоящият състав изцяло споделя и поради това не намира за нужно да
преповтаря, е достигнал до правилни изводи относно пълната им кредитируемост,
независимо от някои несъществени противоречия и разминавания между показанията
им, дължащи се без съмнение на продължителния период от време между датата на
възприемане на фактите и обстоятелствата, за които тези свидетели дават
показания, и датите на разпита им пред съда. Така събраните по делото
доказателствени източници в основни линии са еднопосочни и взаимно допълващи се
и позволят на съда да установи по несъмнен начин естеството, насочеността и
резултатите от проведеното действие по разследването.
Въз основа на отразеното в
протокола за оглед на местопроизшествие от 21.07.2015 г. и заключенията на
назначените и изготвени физикохимични експертизи, както и предвид приложените
по делото веществени доказателства и доказателствени средства, съдът установи
видът, естеството и характеристиката на установените в хода на извършеното
действие по разследването и иззети високорискови наркотични вещества. Неоснователни
са доводите на защитата, че веществените доказателства по делото не са
предявени на страните. Опаковките от веществените доказателства са предявени
ведно с физикохимичната експертиза (л. 52 от досъдебното производство), а самите
веществени доказателства – наркотични вещества, правилно не са били предявени,
предвид обстоятелството, че същите не са били налични в кориците на делото,
като предадени, на основание чл. 91 от ЗКНВП, на Централно митническо
управление (ЦМУ) (вж. приемателно -предавателен протокол от 08.09.2915 г. – л.
74 от досъдебното производство).
По отношение на посочените
по-горе факти и обстоятелства са събрани единни и взаимнодопълващи се
доказателствени източници, които настоящата инстанция няма основание да не
кредитира. Напротив, СГС се солидаризира изцяло с изводите на решаващия
първоинстанционен съд, че така събраните гласни и писмени доказателствени
средства и способи на доказване – експертизи, са достатъчни по своя обем и
категоричност, за да послужат на инстанциите по същество като сигурна
доказателствена опора при изграждане на изводите им по фактите. Между така
събраните по делото доказателствени източници не се констатират съществени
противоречия, които да не могат да бъдат обяснени с изминалия продължителен
период от време между датите на възприемане на фактите и обстоятелствата, за
които свидетелите дават показания, и датите на разпита им пред съда, и които да
налагат подробното им и задълбочено обсъждане.
По-конкретно СГС, в този
си състав, намери авторството на подсъдимия по отношение на вменените му
престъпни посегателства за доказано по следните съображения : първо,
инкриминираните количества наркотични вещества са били държани от същия до
момента на изхвърлянето им на инкриминираното място, непосредствено след
началото на полицейската проверка, което е било възприето добре от свидетелите А.
иХ.; второ, от показанията на свидетелите А. иХ.се установява, че същите са
запазили местопроизшествието до идване на дежурната оперативна група, поради
което и не е налице съмнение, че иззетите вещи имат произход, различен от посочените
от свидетелите ; трето, по делото е налице несъмненост относно иззетите в хода
на действието по разследването веществени доказателства, приложените по делото
такива и изследваните от вещите лица. Обстоятелството, че свидетелите П., Д. и
Димитров сочат, че друг път не са възприемали наркотични вещества у подсъдимия,
не разколебава този извод, предвид обстоятелството, че същите не са били в
особено близко познанство с подсъдимия. Изводът относно авторството на
подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние не се разколебава и от
обстоятелството, че назначените и изготвени по делото дактилоскопни експертизи
не установяват дактилоскопни следи по изследваните обекти – кутии от цигари и
полиетиленови опаковки, предвид, че причините за това могат да бъдат и
обективни.
По отношение на вида и
естеството на последните, правилно първият съд се е доверил на заключенията на
изготвените в досъдебното производство физикохимични експертизи. Същите са
приети без възражения, но най-вече са дали пълен, точен и обоснован отговор на
поставените задачи и са извършени от вещи в съответните области на науката
лица, в чиято компетентност и безпристрастност липсват каквито и да е основания
за съмнение.
Изцяло следва да се
кредитират с доверие и заключенията на назначените и приети като доказателство
по делото СППЕ по отношение на св. М. и дактилоскопни експертизи, поради
горепосочените причини.
Въззивната съдебна
инстанция кредитира и останалите писмени доказателствени средства напълно, като
намира за правилно и законосъобразно използването им от първия съд при
изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им на допълващи и
изясняващи установената по делото фактическа обстановка.
Приобщените в качеството им на
веществени доказателства вещи и веществените доказателствени средства (снимки) също
са кредитирани с доверие от въззивната съдебна инстанция, като надлежно
изготвени и кореспондиращи с останалите, събрани по делото, доказателствени
източници.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния
обем и категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата
да формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя направения в
мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.
Като цяло,
въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко
посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на „ефективно
участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд срещу
Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК,
съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза
на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният
състав служебно констатира, че правото на защита на подсъдимото лице не е било
нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени
са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното
упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на
обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава
обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се
ползва от адвокатска помощ, каквато той е ангажирал, както и възможността да се
изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права
и интереси, от които права подсъдимото лице пълноценно се е възползвало.
Събраните
на двете фази на процеса писмени, гласни и веществени доказателствени средства,
веществени доказателства, писмени доказателства и писмени доказателствени
средства и заключенията на приетите за законосъобразно извършени експертизи,
очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от
които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговия
механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на
подс. М., обратно на въведените във въззивната жалба и подържани пред въззивния
съд твърдения за липса на достатъчно доказателства, от които да се изведе
категоричен извод за участието на подсъдимия в инкриминираното деяние.
Предвид всичко изложено,
въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на
установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни
правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на върховната
съдебна инстанция на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние,
като правилно го е квалифицирал като престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.
1, пр. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че
подсъдимият е осъществил, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
От обективна и субективна
страна са налице всички признаци на този престъпен състав.
От обективна
страна, безспорно се установява, че подсъдимият М. е държал без надлежно
разрешително, изискуемо съгласно ЗКНВП, инкриминираните количества
високорискови наркотични вещества :
обект № 1.1 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.43 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 9 %, на
стойност 2.58 лева;
обект № 1.2 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.34 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 7 %, на
стойност 2.04 лева;
обект № 1.3 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.41 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5 %, на стойност
2.46 лева;
обект № 2.1 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.36 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 13 %, на
стойност 2.16 лева;
обект № 2.2 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.41 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 16 %, на
стойност 2.46 лева;
обект № 2.3 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.39 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 22 %, на
стойност 2.34 лева;
обект № 2.4 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.39 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 15 %, на
стойност 2.34 лева;
обект № 2.5 – коноп
(марихуана), с нето тегло 0.40 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 17 %, на
стойност 2.40 лева;
обект № 2.6 – коноп (марихуана),
с нето тегло 0.39 грама с процентно съдържание
на активния наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 18 %, на стойност 2.34 лева.
Изпълнителното
деяние – държане, по отношение на инкриминираните количества високорисково
наркотично вещество – коноп (марихуана), е осъществено от подсъдимия чрез
съхранението им в два броя цигарени кутии, които държал в себе си към момента
на предприемане на полицейската проверка от страна на свидетелите А. иХ., с
което е обективирал намерението си да упражнява фактическа власт върху същите.
Действително, в
хода на съдебното следствие не се установи през какъв период от време
подсъдимият е упражнявал посоченото въздействие върху предмета на
посегателство. Това обстоятелство, обаче, не разколебава извода на настоящия
съдебен състав, относно обективната съставомерност на деянието му по този
законов текст, доколкото периодът от време, в който деецът е осъществявал
изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3, пр. 2 от НК, не е съставомерен
признак, а следва да се преценява единствено на плоскостта на индивидуализация
на наказателната отговорност на престъпния деец.
Предметът на
престъпно посегателство от страна на подсъдимия – посочените по-горе количества
високорискови наркотични вещества, е безспорно установен от заключението на
назначената и изготвена физикохимична експертиза – протокол № 374-Х/2015 (л. 47 – л. 53 от досъдебното
производство), а неговата стойност – от извършената от водещия разследването
оценка на наркотичните вещества, съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет на Република
България от 29.01.1998 г., обн. ДВ, бр. 15/06.02.1998 г.
Липсата на надлежно
разрешение за държането от подсъдимия на процесните количества високорискови
наркотични вещества също се явява безспорно доказано, с оглед изначалната
невъзможност, съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде
получено разрешение за държане на инкриминираните високорискови наркотични
вещества, тъй като същите са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
С деянието си подс.
М. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК
и от субективна страна. Престъплението по този законов текст се осъществява
само с форма на вина „пряк” умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В
конкретния по делото случай, подсъдимият е действал именно с форма на вината „пряк”
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Подсъдимото
лице е съзнавало естеството на извършваното от него и законовото запрещение за
същото, за което не е било необходимо да познава в детайли наказателния закон,
с оглед ноторния забранителен режим на държане на наркотични вещества, но
въпреки това, имайки ясно изградена представа за общественоопасния му характер
и предвиждайки общественоопасните последици, пряко е целяло настъпването им –
държане на процесното количество високорискови наркотични вещества.
Интелектуалният момент при подсъдимия е включвал определени представи относно
обстоятелството, че държи без надлежно разрешително високорискови наркотични
вещества, а волевият – целта да упражнява трайна и сравнително необезпокоява
фактическа власт върху същите.
Мотивиран от горното,
настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил правилни,
обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от
обективна и субективна страна, на вмененото на подсъдимия инкриминирано деяние.
Правилно СРС е приел, че
не са налице предпоставките да се приеме, че деянието, осъществено от подс. М.
е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Действително, подсъдимото
лице не разкрива висока степен на обществена опасност – същото е на млада възраст,
с чисто съдебно минало и има безупречно процесуално поведение. Същевременно,
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество, установено у него,
е било разпределено в девет дози, макар да не е на висока стойност. Отделно от
това, подсъдимият е държал част от инкриминираното вещество на публично място,
в компанията на своите приятели. Изложеното изключва възможността да се приеме,
че обществената опасност на деянието, осъществено от подсъдимия, е явно
малозначителна. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са
налице предпоставки и за преквалификация на инкриминираното на подс. М. деяние
по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3 НК. За да се приеме, че деянието представлява
„маловажен случай“ на престъпление от съответен вид, е необходимо извършеното,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид (арг. от
чл. 93, т. 9 НК). В конкретния по делото случай количеството държано от
подсъдимия наркотично вещество е сравнително голямо (общо 3.52 грама) и е било
разпределено на девет дози, въпреки, че стойността му не е висока. Това
обстоятелство, обсъждано дори само по себе си (доколкото престъплението по чл.
354а, ал. 3, т. 1, алт. 1 НК е формално и тук не може да се обсъждат
съставомерни вредни последици), изключва възможността да се приеме, че случаят
е маловажен, по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК.
По изложените
съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК,
подс. Б.К.М. е бил признат за виновен в това, че на 21.07.2015 г., около 16.30
часа, в гр. София, в ж. к. „Люлин“, до бл. № ***, без надлежно разрешително, съгласно
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково
наркотично вещество – коноп (марихуана), с общо нето тегло 3.52 грама, на обща
стойност 21.12 лева, включен в Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина“, разпределен в девет обекта – престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2,
т. 1, пр. 1 от НК.
Настоящата инстанция се
солидаризира и с правните изводи на решаващия първоинстанционен съд, касаещи
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, а именно, че не
са налице предпоставки за определяне на наказанието, което му се следва, при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради липсата на многобройни или
изключително смекчаващо отговорността им обстоятелства.
За
да определи конкретно следващите се на подс. М. наказания, за извършеното от
него престъпление с посочената правна квалификация, СРС е отчел като
смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, невисоката
стойност на инкриминираните количества наркотични вещества, както и безупречното
му процесуално поведение. Съдът не е отчел отегчаващи отговорността на
подсъдимия.
При
така сложилата се своеобразие на конкретния казус, първият съд е определил на
подсъдимия М. наказания при условията на чл. 54 от НК, а именно „лишаване от
свобода”, за срок от 1 (една) година, както и глоба, в размер на 2 000
(две хиляди) лева.
СГС
споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд относно преценените
смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства, като намира, че първият съд
е пропуснал да отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство влошеното
му здравословно състояние, а като отегчаващи – извършването на деянието на
публично място и в присъствието на свидетелите П., Д. иД..
Независимо
от това, въззивният състав намери, че не са налице предпоставки за ревизия на
вида и размера на наказанията, наложено на подс. М.. Същите следва да се
определят при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер
под средния и към минимума, предвиден в закона. Ето защо и видът и размерът на
наложените на подсъдимия наказания са правилно индивидуализирани от първия съд.
Правилно СРС е преценил, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК на същия следва да бъде наложено и кумулативното
предвиденото наказание „глоба“, в размер на 2 000 лева.
Правилно и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така
определеното едно общо най-тежко наказание на подсъдимия, за срок от три
години. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния
случай са налице предпоставките за приложение на института на отлагане на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК. Размерът на наказанието, наложено на подс. М. и това, че същият не е бил
осъждан на наказание „лишаване от свобода” към датата на извършване на
деянието, очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна
норма. Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от
обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното
наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и
генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от
по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от
свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието
сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и
приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно
поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и
превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото. Въпреки липсата на протест, целящ влошаване на наказателно – правното положение на
подсъдимия, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя
вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага изолирането му от обществото
в местата за лишаване от свобода и откъсването от обичайната му социална среда.
Евентуално такава би се явило разрешение, непропорционално на извършените
престъпления, което би излязло извън законноустановените цели на наказанието,
би ги надхвърлило и изопачило. Подсъдимият не е с трайни престъпни навици
(чисто съдебно минало). При това законоустановените цели на наказателната
репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието.
Предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо
- превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в
изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на
определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на
наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно
поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Воден от
изложените съображения, въззивната инстанция намира за вярно и точно решенето
на първоинстанционния съд да отложи за срок от три години изпълнението на така
определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, на основание чл.
66, ал. 1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на
размера на изпитателния срок, районният съд е съобразил личността на
подсъдимия, като едновременно с това отчел и обстоятелството, че законодателят
изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за
поправяне на подсъдимия, като въз основа на това законосъобразно е приел, че
именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и
продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и
останалите членове на обществото.
По отношение на присъдата
в частта ѝ, в която подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски –
направените на досъдебното производство разноски в размер на 599 (петстотин
деветдесет и девет) лева – в полза на СДВР, както и направените в съдебната фаза
разноски в размер на 120 (сто и двадесет) лева – в полза на СРС, както и на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК и чл. 11 от Тарифата за държавните такси и сума в размер на
по 5 (пет) лева, за служебно издаване на два броя изпълнителни листа, то присъдата е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед осъдителния
характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото правилно
са възложени на подсъдимото лице, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.
3 от НПК. Същите са правилно изчислени. В настоящата инстанция разноски не бяха
направени и такива не следва да бъдат присъждани в тежест на подсъдимото лице.
Настоящата инстанция не
намира основание да ревизира присъдата на СРС и в частта й, с която е
постановено, на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, да
се отнеме в полза на държавата предмета на престъплението, а именно иззетите
наркотични вещества, подробно описани в приемо - предавателен протокол № 37757/08.09.2015 г., както и една електронна
везна. Изводите на решаващия първоинстанционен съд в тази насока са изцяло
съобразени с материалния закон. Правилно съдът е постановил след влизане на присъдата
в сила отнетите в полза на държавата вещи, явяващи се предмет на
престъплението, да бъдат унищожени, на основание чл. 112, ал. 2 от НПК.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди
изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното
наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената
опасност на деянието и дееца.
Въззивният
съд намира за необходимо изрично да отговори и на възраженията във въззивната
жалба, досежно допуснати от първия съд съществени нарушения на процесуалните
правила, които настоящата инстанция намира за неоснователни.
Така,
на първо място, не се констатира соченото от защитата съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в незадълбочено, неясно и повърхностно излагане на
мотивите към присъдата, което следва да се приравни на цялостна липса на
мотиви. Напротив, първият съд е положил всички необходими и възможни
процесуални усилия да изясни в пълнота фактическата обстановка, като е изложил
пространни съображения относно това кои от събраните доказателствени източници
кредитира, и кои – не. Тези съображения настоящата инстанция в основни линии
кредитира, по причини, които вече бяха изложени. Действително, въззивният съд,
при собствената преценка на събраната доказателствена съвкупност, ревизира
някои от изводите на решаващия първоинстанционен съд, касаещи анализа на
доказателствата – посочените по-горе, но това далеч не води до извода, че
присъдата страда от фактическа липса на мотиви. Изложените от първия съд такива
са ясни, логични и позволяват на контролиращата съдебна инстанция да установи
действителната воля на решаващия съд и да проследи начина на формиране на
изводите на СРС по фактите и тяхната правна квалификация.
Не
е допуснато и нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване на
принципа за непосредственост във връзка с веществените доказателства по делото,
нито непредявяване на същите на страните. Съображения в тази връзка вече бяха
изложени.
И най-после, не може да бъде споделено възражението на защитата, че
присъдата почива на противоречия, в нарушение на императивното законово
изискване, визирано в чл. 303, ал. 1 от НПК. Така постановеният съдебен акт
почива на по съществото си правилна интерпретация на доказателствената
съвкупност, при излагане на обстойни съображения на състава относно това кои
доказателства кредитира, и кои – не, и правилно приложение на материалния закон,
спрямо така установената фактическа обстановка. Не е налице, следователно, и
нарушението, сочено от защитата, изразяващо се в необоснованост и липса на
мотиви към атакувания съдебен акт.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с
оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба
- да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 30.05.2017 г., по НОХД № 1753/2016
г. по описа на СРС - НО, 5-ти състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.