Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261453
гр. Пловдив, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на 12.04.2021 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7311 по
описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕAД срещу Т.В.М., с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 802.73
лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ..
от 21.05.2018 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД с Приложение №
1 от 01.07.2019 г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., 111.40 лева –
договорна лихва за периода 20.06.2018 г. до 15.02.2019 г., 297 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 282.96
лева – такса за експресно разглеждане на документите, 15 лева – разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 30.80 лева – обезщетение
за забава върху непогасената главница за периода 16.02.2019 г. до 05.11.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.11.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18448/2019 г. по
описа на ПРС.
Претендират се
разноски за исковото и заповедното производство.
В исковата молба
се излагат твърдения, че между ответника в качеството на кредитополучател и
„Вива кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № .. от 21.05.2018 г., по
силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1000 лева. По
договора била усвоена главница в размер на търсената сума. В договора е
уговорена възнаградителна лихва в размер на 599.75 лева. Уговорена е и
неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение в 3-дневен срок от падежа на задължението за заплащане на вноските
по кредита. Начислената неустойка е в размер на 424.44 лева. В договора била
уговорена и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 424.44 лева
По договора били уговорени и такси за събиране на вземането в случая в размер
на 15 лева. Върху непогасената главница
е начислено и обезщетение за забава в търсения размер. За посочените вземания,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18448/2019 г. по
описа на ПРС, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда
интереса от предявяване на настоящите искове.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника
особен представител. Счита, че иска е допустим, но неоснователен. Счита, че
клаузите за такса за експресно разглеждане на документи и неустойка са
недействителни, поради което и не се дължат вземанията по тях. Счита, че
цесията не съобщена надлежно на ответника. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 18448/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1,
92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие
валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и
падеж на вземанията, уговорка за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, предвидени в договора такси за
експресно разглеждане на документи и за извънсъдебно събиране на вземанията по
договора, извършване на действия по извънсъдебно събиране на вземанията, размер
на таксите и разноските, размер на обезщетението за забава, сключване на
договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето
на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това
от цедента/.
С Определение от
29.01.2021 г.
като безспорно между е отделено, че между ответника и
„Вива кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № .. от 21.05.2018 г., по
силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1000 лева, в
който е уговорена възнаградителна лихва във фиксиран размер от 599.75 лева,
клауза за неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
предостави обезпечение в 3-дневен срок от падежа на задължението за заплащане
на вноските по кредита в размер на 424.44 лева, че е уговорена такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 424.44 лева, както и такса за
събиране на вземането. Не се спори и относно размерът на задълженията.
От представения по делото
договор за паричен заем № .. от
21.05.2018 г. /л.6/ е видно, че между „Вива
Кредит“ ООД в качеството на кредитодател и ответника, като заемател е
възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил
заемна сума в размер на 1000 лева, която сума заемателят, съгласно чл.2, ал.2
от договора удостоверява, че е получил с подписването на договора. Уговорен е
между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.30 %, като договорна
лихва е в размер на 175.31 лв. В договора е предвидено, че заемателя се е
съгласил да ползва услуга експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита, за която услуга се заплаща такса в общ размер на 424.44 лева,
разпределена в седмичните погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер
на 177.75 лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница,
възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане е в размер на 1599.75 лева. В договора в
чл.4, ал.1 е предвидено в 3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в
договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора,
като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 424.44 лева, разпределена в месечните погасителни вноски.
Срокът на кредита е до 15.02.2019 г.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в
самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 5 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл. 5 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат
в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Видно от представения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. и приложение № 1 към него /л.17 и л.21/
вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че
приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.2 от договора/.
Ответникът не е оспорил прехвърлянето на вземането, както и че приложението не
е представено в цялост, за да дава указания съда на ищеца да представи същите в
пълнота, като в случая е безпредметно при липса на оспорване да се прилагат
всички 20 листа от Приложението. Представено е пълномощно от цедента, с което
се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 26/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.25/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника
/решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
По отношение
на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По
отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 802.73 лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на
факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема,
че ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер
на търсената сума. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 15.02.2019 г., поради което и цялата сума е изискуема. По
делото ответникът не е възразил срещу дължимостта на това вземане.
По
отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 111.40
лева за периода от 20.06.2018 г. до последната погасителна вноска 15.02.2019 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен
процент от 40.30 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер
по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след
преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът
на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът
от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Размерът на
договорнота лихва за целия период на договора е в размер на 175.31 лв, който размер
съответен на насрещната престация на кредитора.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната
сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в общ размер на 111.40 лева за периода от 20.06.2018 г. до 15.02.2019 г.
По отношение на неустойката.
Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи
служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза - виж решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 424.44 лв.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока.
Така, както
е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението
му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените
в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да
се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4 от договора.
Ето защо претенцията за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на
297.10 лева ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от
процесния договор на добрите нрави.
Относно претенцията за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи.
В чл.1, ал.3 от договора е предвидена
такса за експресно разглеждане на документи
в размер на 424.44 лв., от
която се претендира сума в размер на 282.96 лева. Посочената клуаза съдът счита
за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е
необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора
за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на
заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението
за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената
заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно
при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок
заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е
уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят
преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е
известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 424.44 лв. или в случая приблизително 1/2
от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между
таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не
твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът
намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора
за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното претенцията за
заплащане на този разход е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно задължението за разходи и такси за
извънсъдебно събиране:
В чл.12 от
договора, длъжникът се е съгласил, че е запозната с Тарифата на събираните
такси от заемодателя. Таксата е начислена за забава на плащанията на ответника.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът
намира, че тези разпоредби, предвидени в Тарифата на заемодателя се явяват в
пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено
изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за
действия по събиране на задължението. Съдът намира, че отговорността за
разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка,
дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по
кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в
Тарифата на „Вива Кредит ООД“. Тези клаузи дори не са обективирани в договора,
а в тарифа, която не е подписана от длъжника и макар в чл.12 от договора да е
посочено, че се съгласява с Тарифата, съдът не може да приеме, че е поел
задължение да заплаща тези разходи. Отделно от това с предвиждането на такива
разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането
на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на
разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход,
основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на това
основание тези такси не се дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени
индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която
заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с подписването на
договора.
Предвид изложеното претенцията за заплащане на
сумата в размер на 15 лева представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.6 ЗПК при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал.
4 се удържат при последващи плащания по кредита. Ищецът признава в исковата молба, че
по клаузата за неустойка ответникът е заплатил сума в размер на 127 лева, а по
клаузата за такса за експресно разглеждане на документи сума в размер на 141.48
лева, които ще се приспаднат от чистата стойност на кредита и по арг. от чл.23 ЗПК. Общо дължимата главница в случая е в размер на 534.25 лева /802.73 лева – 127-141.48 = 534.25 лева/.
Като законна последица от уважаване на иска за
главница се явява и основателна претенцията за законна лихва върху главницата
за периода от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 14.11.2019 г. до окончателното плащане.
По
отношение на лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането,
на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя
лихва за забава в размер на законната лихва – чл. 8, ал.2 от договора.
Претендирано е обезщетение за забава върху непатената главница в размер на 30.80
лв. за периода 16.02.2019 г. до
05.11.2019 г.
Размерът на
законната лихва е нормативно определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният
лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
/чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и
двете страни. Доколкото ответникът е участвал в производството чрез назначен
особен представител, същият не е направил разноски по делото.
От страна на ищеца са представени доказателства за
направата на разноските за ДТ в размер на 70 лв и 300 лева за особен
представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Общо направени от
ищеца разноски в исковото производсвто са в размер на 470 лева, от които, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят разноски в размер на 206.45 лева, съобразно уважената част.
В заповедното производство са направени разноски
25 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията ще се присъдят разноски в общ размер на
32.94 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К. сумата
в размер на 534.25 лева, представляваща дължима
главница по договор за паричен заем № .. от
21.05.2018 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД с Приложение № 1 от
01.07.2019 г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., 111.40 лева – договорна лихва за
периода 20.06.2018 г. до 15.02.2019 г., и 30.80
лева – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода
16.02.2019 г. до 05.11.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
14.11.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18448/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за признаване за установено вземането за главница над уважения
размер до пълния предявен размер от 802.73 лева, вземането за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 297.10 лева, такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 15 лева и такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 282.96 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Т. Я. К., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в
размер на 206.45 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 32.94 лева – разноски по ч.гр.д. № 18448/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
МП